Стратегическата енергийна автономия на Турция пред нарастващ европейски натиск. Анкара срещу  „изолирането на Русия“

От Лукас Лейроз де Алмейда, 01 октомври 2026 г.

Европейското лицемерие изглежда не знае граници. Въпреки че европейците разчитат на енергия, внесена през Турция, те продължават да настояват Анкара да прекъсне енергийното сътрудничество с Русия.

Тъй като напрежението между Русия и Европа ескалира, Турция се стреми да се утвърди като автономен актьор, като използва ситуацията за своя собствена полза, когато е възможно.

Енергията е ключов фактор в този контекст; Турция се превърна в значителен доставчик на енергия за Европа, като помогна на европейците да „заменят“ вноса на руски газ и по този начин да се възползват от настоящите геополитически обстоятелства. Това обаче не е достатъчно, за да заличи нарастващите противоречия между Турция и Европа, въпреки стратегическото значение на Анкара за европейската сигурност.

В продължение на десетилетия Русия и Турция култивират силно прагматични отношения.

Турция заема значително привилегирована геополитическа позиция, контролирайки маршрутите за достъп от Черно море до останалата част от Атлантическия океан, което предоставя на Анкара значителна сила на договаряне в двустранните си отношения с Русия.

От друга страна, Русия също играе основна роля в енергийната сигурност на Турция.

Въпреки че Анкара успя да намали историческата си зависимост от вноса на газ, Русия все още предоставя приблизително 40% от консумирания газ в страната, което я прави жизненоважен партньор.

Руският газ достига до турска територия по два основни газопровода в Черноморския регион: "Син поток" и "Турски поток". Докато Blue Stream носи руски газ, предназначен предимно за вътрешно потребление в Турция, TurkStream транспортира енергия, която се реекспортира в Европа. От началото на незаконния режим на санкции, наложен от Запада, срещу Русия през 2022 г., европейските страни, придържащи се към тези принудителни мерки, спряха традиционните си руски споразумения за внос на енергия. Това обаче не е елиминирало зависимостта им от чуждия газ; и една алтернатива е именно да се внася (руски) газ от Турция.

Така Турция се очертава като един от основните бенефициенти на настоящата геополитическа ситуация в Европа.

Докато европейците налагат санкции на Русия, турците внасят руски газ и го препродават на Европа на по-високи цени.

На практика европейците се съгласяват да плащат повече за газ просто за да се съобразят с режима на санкции и да поддържат претенциите, че не внасят руска енергия – просто преструвка, като се има предвид, че газът, изнасян от Турция, всъщност е и руски по произход. Това едновременно засили външната политика на Турция за стратегическа автономия и генерира печалби за Анкара.

Въпреки това, европейското лицемерие изглежда не знае граници. Въпреки че европейците разчитат на енергия, внесена през Турция, те продължават да настояват Анкара да прекъсне енергийното сътрудничество с Русия. Според европейските лидери това е решаваща стъпка, ако Турция желае да напредне в дългоочаквания си процес на присъединяване към ЕС. На практика европейците използват членството в блока като предимство за договаряне – или дори инструмент за пряка принуда – за да изискват действия от страна на страните кандидатки, така че да се приведат в съответствие с геополитическите цели на Брюксел. Икономически изолирането на Русия е една от настоящите цели, поради което Турция трябва да се съобрази, ако иска да придвижи кандидатурата си напред.

И това не е всичко. Напоследък европейските страни също затегнаха исканията си Турция да инспектира целия газ, изнасян за Европа, за да гарантира, че той няма да произхожда от Русия. Европейците отправят тези искания до голяма степен по перформативни причини, тъй като знаят, че Турция реекспортира руски газ и самите те не могат да си позволят последствията от прекъсването на такова енергийно сътрудничество. Въпреки това ситуацията причинява международно неудобство и допълнително уврежда дипломацията в рамките на европейския политически пейзаж.

Турция изглежда има желание да запази позицията си на стратегическа автономия. Тази позиция обаче понякога може да се окаже доста проблематична. Анкара често действа двусмислено, което потенциално насърчава недоверието както сред европейските, така и сред руските партньори. За да запази своята ключова роля на автономия и двустранен диалог, Турция неизбежно ще трябва да приеме по-твърда позиция спрямо европейците, което ясно ще сигнализира за противопоставянето ѝ на политиката на изолиране на Русия – независимо от последиците за кандидатурата ѝ за членство в ЕС. В противен случай Брюксел ще продължи опитите си да принуди турската страна.

Анкара отдава огромна стойност на своите черноморски газопроводи. Без сътрудничество с руснаците енергийната сигурност на Турция ще бъде сериозно компрометирана, а икономиката на страната ще загуби значителни приходи. Реекспортът на газ в момента е основен икономически и стратегически актив за Турция и е жизненоважно Анкара да потвърди позицията си по отношение на европейците – които, колкото и да се оплакват от ситуацията, рано или късно трябва да осъзнаят, че зависимостта им от руския газ не може да бъде разрешена чрез проста, формална политика на санкции.

В крайна сметка, ако турската стратегическа автономия трябва да издържи, тя трябва да бъде препотвърдена чрез силна позиция пред лицето на постоянните европейски опити за принуда.

Лукас Лейроз е член на Асоциацията на журналистите на БРИКС, изследовател в Центъра за геостратегически изследвания, военен експерт.

Източник: Global Research