ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО НА ПОСЛАНИК ДИМИТЪР КОСТОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДД Печат
Автор Димитър Костов   
Четвъртък, 01 Юли 2004 13:00
Встъпително слово пред Кръглата маса “Тероризмът след Мадрид 2004- нови предизвикателства и противодействие” ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ

“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”

Уважаеми г-да народни представители,
Ваши превъзходителства,
Скъпи гости,
Драги колеги,

Преди всичко позволете ми да приветствам най-сърдечно нашите чуждестранни гости, които бяха така любезни да приемат поканата на БДД за участие в настоящата кръгла маса и да споделят свои мисли и своя опит в борбата срещу международния тероризъм. Това са г-н Хайнц Хаумер от ФР Германия, доскоро директор на Баварската криминална служба, който не за първи път е в България и комисар Мариано Район Рамос, началник служба “Външна информация” в Главна дирекция на полицията в Мадрид. Убеден съм, че тяхното участие ще допринесе за изясняване на въпросите, които си поставяме, а така също за засилване на сътрудничеството и взаимодействието между нашите страни в общата борба срещу бедствията на международния тероризъм и организираната престъпност. Нека им пожелаем приятно и полезно пребиваване в нашата страна.

Колеги,

На 11 септември 2001 г. светът бе потресен от варварските терористични действия, извършени в САЩ и отнели живота на няколко хиляди невинни хора. Реакцията на огромното мнозинство от държавите и обикновените хора на това чудовищно престъпление беше незабавна и осъдителна. То бе възприето като посегателство срещу най-съкровените общочовешки ценности. Осъзнато бе че международният тероризъм се е превърнал в една от най-опасните заплахи за съвременната цивилизация, на която международната общност е длъжна да даде задружен и решителен отпор. Необичайно бърза и ефективна бе реакцията на ООН, която прие единодушно важни резолюции и квалифицира тероризма като заплаха за международния мир и сигурност. Същевременно тя настоятелно апелира към държавите-членки да предприемат всички необходими мерки за пресичане на терористичени актове.
Още през м. октомври 2001 г. Българското дипломатическо дружество и Евроатлантическата фондация за сигурност и външна политика откликнаха на необходимостта от обществена дискусия по широкия кръг от проблеми, свързани с противодействието на тероризма, като организираха кръгла маса на тема “Изводи и последици от терористичните актове срещу САЩ”. Резултатите от нея предизвикаха широк обществен интерес.

Основните изводи, които тогава бяха направени са валидни и днес. Ето някои от тях:
Първо, посочено бе, че ще бъде катастрофална грешка, ако борбата срещу тероризма се постави на плоскостта на религиозната нетърпимост.
Второ, изтъкната бе необходимостта от анализиране и изследване на причините, които пораждат това явление като бяха назовани някои от тях – съществуването и подържанeто на регионални конфликти и огнища на напрежение, използването на отделни терористически групировки за постигането на определени политически цели, практиката на държавен тероризъм и религиозен фанатизъм и др.
Трето, подчертана бе срочната необходимост от изработването на ясно и общоприемливо юридическо определение на понятието тероризъм като предпоставка за премахване на двойния стандарт по отношение на различни групировки и действия.
Четвърто, особено бе наблегнато на изискването коалицията срещу международния тероризъм да придобие глобален характер като задължително обхване мюсюлмански и ислямски държави.
Пето, по отношение на българската външна политика настоятелно бе заявено, че тя не трябва да излиза извън общоевропейските решения и в никакъв случай не бива да допусне влошаване на отношенията със страните от региона. Същевременно бе отправен апел за преработка на концепцията за национална сигурност съобразно новите условия и особено за нормативна уредба на действията по време на кризи (това, което съвсем неудачно се нарича “управление” на кризи). Задачи, които , за съжаление, все още чакат своята реализация.

След близо три години на днешната кръгла маса ние бихме желали да дадем възможност за известна оценка и отговор на въпросите къде се намираме в борбата срещу международния тероризъм, какви са успехите , пропуските и грешките по този път, кои са новите елементи в стратегията и тактиката на международния тероризъм, какви са най-ефикасните методи и средства за противодействие.

Това особено се налага като имаме предвид чудовищните терористичните актове в Мадрид през м. март т.г., които придадоха нови измерения на явлението тероризъм и представляват непосредствена заплаха за семейството на европейските народи. Някои сведения от разузнавателни източници, които проникнаха в печата през последните седмици, сочат за засилен интерес на групировката “Ал Кайда” към определени страни от нашия регион, включително и България, което потвърждава необходимостта от засилване на вниманието на всички държавни органи и на цялото гражданско общество към този въпрос, за създаване на антитерористичен рефлекс у населението и умение да се реагира адекватно в реална обстановка. Това се налага и във връзка с предстоящите крупни събития в нашите съседни страни – Олимпиадата в Гърция и сесията на НАТО в Турция.

Изминалият близо тригодишен период след 11.09.2001 г. не само не даде ясен отговор на много от въпросите, които си поставяхме, но породи нови въпроси.
Все още се питаме дали международният тероризъм има един център или съществуват много и различни групировки, които действат под отделни ръководства и имат различни мотиви.
Понятието тероризъм продължава да се използва в масмедиите и от публични говорители като удобен синоним на различни по своя характер, подбуди и цели действия – улични безредици, граждански бунтове, градска и селска партизанска война, което създава объркване сред широката публика. Извън полезрението продължават да бъдат терористичните актове, инспирирани и спонсорирани от правителства, т.н. държавен тероризъм. Юристите-международници се оплакват колко трудно е да се дефинира тероризма, и че ще са необходими много години за постигане на тази цел, а някои дори я обявяват за непостижима, тъй като “за едни терористът е терорист, а за други е борец за свобода”. Разбира се има и такива които полагат сериозни усилия за разсичане на този гордиев възел. Очевидно сближаването на позициите трябва да се търси на базата на основния постулат, залегнал в чл.5 от Международната конвенция за борба с терористични бомбени атаки от 1994 г., а именно, че никакви съображения и цели от политически, философски, идеологически, расов, етнически, религиозен и от друг подобен характер не могат да оправдаят използването на терористични методи.
Продължава да е неясно доколко обективната световна тенденция към глобализация в икономиката, комуникациите и други области влияе върху активизирането и глобализацията на международния тероризъм.
Недостатъчно внимание се отделя на опасността от нарушаване на правата на индивида, което се свързва с предприемането на редица ограничителни мерки от правителствата срущу собствените граждани и срещу пребиваващите чужденци. Поражда се усещането, че защитата на човешките права в демократичния свят вече не е приоритет и демократичните общества са принудени да прибягват до тоталитарни мерки за собствената си защита.
В светлината на опита от войната срещу Афганистан и Ирак би могло да се потърси отговор на въпроса може ли тероризмът да се преодолее единствено с военни средства и дали военната сила е адекватен отговор на това предизвикателство. Във връзка с това стои и въпроса за ролята на ООН, за последователно, а не спорадично и конюктурно използване механизмите на Устава на ООН, за съчетаване на принудителните мерки с мерки по оказване на икономическа помощ на отделни страни и райони за преодоляване на бедността и изостаналостта и за развитие на демократични институции.

Едва ли можем да очакваме пълни и окончателни отговори на всички въпроси, които ни вълнуват, но нека се надяваме, че нашата дискусия ще даде своя скромен принос в тази насока.

Накрая не бих могъл да пропусна да изкажа, от името на Българско дипломатическо дружество, най-сърдечна благодарност на фондациите “Ханс Зайдел”, “Фридрих Еберт”, и “Конрад Аденауер” за тяхната всестранна подкрепа и съдействие, която направи възможна реализацията на нашето начинание.

Благодаря за вниманието.
Посланик Димитър Костов
Председател на БДД
< Предишна   Следваща >