Прегледът на програмите на основните политически сили и представянето им в телевизионните диспути налагат извода, че в областта на външната политика има много допирни точки, но въпросите са разработени /или изложени/ като обем и задълбоченост в твърде различна степен от отделните пратии /респективно техни представители/. Има разбира се и някои различия в акцентите във външнополитическата част на предизборните програми. Не се открояват никакви драстични позиции или оригинални предложения.
Прави впечатление, че "Коалиция за България" е намерила най-оптималното решение между обем и съдържание и в най-строен вид в 13 точки е изложила вижданията си по въпросите на укрепване националната сигурност и външнополитическите връзки, като преди това е формулирала 7 ясни приоритета. Никоя друга партия не е представила толкова конкретно намеренията си, както "Коалиция за България" под всяка от тези 13 точки по външната политика и политика на сигурност. Странното е обаче, че при диспути и представяния участвуващите представители на "Коалиция за България" не използуваха така добре разработената програма, надявайки се може би, че тя вече е четена. И тук сгрешиха. За справка, погледнете броя на "влизанията" в страницата й в Интернет, а той е смайващо нисък.
На второ място можем с основание да поставим външнополитическия раздел на програмата на ДПС. Различното от всички други партии тук е акцентирането върху отношенията със съседните страни. Единствено в тази програма последователно и поотделно е посочено, какви отношения и с какъв приоритет ще се развиват отношенията с всяка една страна.
Българската Евролевица очевидно е заложила повече на дизайна на брошурата "Предизборна платформа", но не може да се отрече, че разделът "Приемственост и консенсус за стратегическите цели на България, в който намира място външнополитическата тематика, дава ясна представа за част от външнополотическите приоритети. В "живото" представяне на тези приоритети в телевизионните диспути председателят на тази партия /за разлика от други партии Александър Томов се явяваше навсякъде, а не изпращаше свои представител, ако изключим 1-2 изяви и на Петя Шопова/ навлизаше много по-задълбочено във въпросите с тези и аргументи, които липсват в разработената програма.
ОДС заложиха на безспирното повтаряне на успехите във външната политика, а акцентът навсякъде беше НАТО и ЕС. В стремежа да се подчертава непогрешимостта на взетите решения /Косово, Македония/ се изпускаше всякакво задълбочено аргументиране и се стесняваше периметъра на дискусията по външнополитическите действия. В резултат на всичко това, не се появиха оценки за пропуски и виждания за развитие на политиката на страната в бъдеще в интерес на националните ни интереси.
Националното движение "Симеон Втори" представи най-слабо и най-неясно позициите си по външната политика на страна. Това е понятно, като се има предвид, че външната политика не е в центъра на програмата на Движението. Преследваната предизборна тактика изискваше да се хвърли мост към аткуалните проблеми на хората и се свърже тяхната съдба със съдбата на страната в най-обозримо бъдеще.

1. Общи насоки на външната политика и политика за сигурност в програмите на партиите
За външнополитическите ни партньори със сигурност е успокоително това, че в България съществува консенсус по основния курс на външната политика на страната. Във вътрешнополитически план пък е обещаващо това, че допирните точки в партийните програми са като че ли повече от различията. Начините за постигане на целите обаче на практика често се оказват различни и водят да забавяне на постигането им или сътресения при изпълнението на политиката. Затова и повечето партии, /с изключение на "Коалиция за България" в писмената си програма и "Българската Евролевица" в телевизионните диспути/ не навлизат в тези подробности на тактиката.
"Коалиция за България" и Българската Евролевица" заявяват още в самото начало необходимостта от "приемственост" във външната политика. "Българската Евролевица" и ДПС извеждат на преден план въпроса за "балансираност" на външнополитическите действия. Същото подчертаха и представители на "Коалиция за България" на теливизионните диспути.
Националното движение "Симеон Втори" и "Коалиция за България" поставят на първо място формулировката за "надпартийна" външна политика. Тези общи за партиите понятия се появиха и в телевизионните дискусии /Т.н. представителят на Национално движение "Симеон Втори" репликира този на ОДС с думите "Необходим е успех на външната политика на страната, а не на една партия"/.
Необходимостта от консенсус е разбираема от всички партии и те в една или друга степен я декларират. Дори и СДС сред многобройните хвалби намери място да вмъкне и тази тема в аргументите си. Александър Томов също се позоваваше на това безспорно изискване /"Решението е национален консенсус"/.
ДПС умело е разграничила позициите си: "национален консенсус за евроатлантическата интеграция", но от изявленията по останалите въпроси прозира несъгласие и дори обвинение в неизпълнение на поети ангажименти в международни документи /Рамковата конвенция за малцинствата/.
Представители на "Коалиция за България" единствени посочиха ясно и точно, какви са РАЗЛИЧИЯТА им с управляващите.

2. По евроатлантическата ни интеграция и въпросите на сигурността
Още с подчертаването на "приемствеността" в международните приоритети всички партии заявяват своята привързаност към продължаването на интеграционните процеси: ОДС, ДПС и БЕЛ я поставят на първо място, "Коалиция за България"- на второ място, след "даване предимство на невоенните средства за гарантиране на националната сигурност на страната". БЕЛ разграничава обаче процесите, като на първо място конкретизира, че "България трябва да има ясни и конкретни цели и намерения спрямо НАТО", а на втори план заявява, че "Най-важен приоритет за нас остава ЕС". Това е почти идентична формулировка с т.4 от Програмата на "Коалиция за България": "Пълноправното членство в ЕС -основен приоритет на българската външна политика." За разлика от БЕЛ обаче, "Коалиция за България" посочва конкретни мерки:
- ускоряване на преговорите за пълноправно членство;
- активни усилия за скорошно покриване на критериите за членство във вътрешен план;
- ефективно усвояване на предприсъединителните фондове;
- осигуряване на необходимата прозрачност;
- активизиране дейността в съответните органи на ЕС;
- подкрепа на всички инициативи на ЕС, насочени към стабилизиране на региона на ЮИЕ.
В телевизионните дискусси представителите на ДПС изтъкнаха, че има доста недостатъци в изпълнението на политическите критерии: свободата на словото, съдебната система, правата на малцинствата. В първия и втория пункт оценките са подобни с тези на "Коалиця за България", която обръща внимание на неефективността на държавния апарат; проблемите с ефективността на съдебната система в съответствие с изискванията на ЕС. Тя стига и по-далеч като посочва вече в икономическата област отсъствие на функционираща пазарна икономика, отсъствие на прозрачност в задълженията, които държавата поема, необходимост от ускоряване на преговорите с ЕС. Но и в икономическата част има близост между оценките на БСП и ДПС. Юнал Лютфи изтъква например, че е необходимо двуцифрено число на икономически растеж, за да можем да отговорим на критериите, които ни се поставят. Неговата косвена критика е насочена срещу управляващите: "какво от това че откриваме 16 и закриваме 9 глави по преговорите с ЕС, когато икономиката реално не работи".
При вглеждане в детайлите на партийните програми и подходи на изготвянето им също се разкриват интересни нюанси. "Коалиция за България" например е записала като 4-та точка "Пълноправно членство в ЕС- основен приоритет", а като следваща 5-та точка - "Членството в НАТО - национален приоритет".
Незабелязан остана един жест на Национално движение "Симеон Втори" към САЩ: "Разбира се, нашата финансова и монетарна политика ще бъде съгласувана с ЕС, международните финансови и търговски институции и ще вземаме под внимание икономическите предложения на САЩ". Как ще стане обаче това, след като по думите на Александър Томов, пък и според други специалисти, "споразумението с МВФ в 10-11 клаузи се разминава с европейското законодателство", не стана ясно, както и много други постановки на Движението.
ДПС внася един нюанс по отношение на НАТО, като формулира както в програмата си така и в телевизионните дебати тезата, че "Страната ни трябва да продължи активния диалог с НАТО, но трябва да извоюваме правото си да бъдем приети в организацията на Североатлантическия договор следващата година" е уточнява: "Ние казваме, не че очакваме да ни приемат през 2002 год., а че имаме готовност да работим за да заслужим, 2002 год. да бъдем приети." Това подсказва, че вероятно има известни резерви в партията постигането на горната цел да се обвързва с точна дата. Експертите на ДПС често са показвали добри анализатроски качества. Нека си спомним препоръките на Ахмед Доган за числеността на Българската Армия.
ДПС ясно заявява, че "членството ни в НАТО и ЕС не бива да е за сметка на отношенията ни с Русия, арабския свят и други държави". Това е и позицията на Национално движение "Симеон Втори".
Национално движение "Симеон Втори" заяви привързаността си към НАТО в контекста на икономическата политика: "Нашата решителност за членство в НАТО и самото членство ще намалят съществено политическия риск за чуждия капитал в България".
ДПС е една от малкото партии в България, които посочиха критично в телевизионните диспути, че "СДС използува темата НАТО като индулгенция в противовес с несправянето си по различни проблеми". На този фон БСП като че ли е по-предпазлива и избягва критики в това направление. Единствен от "Коалиция за България" Николай Камов отправи критиката, че "СДС използува НАТО като бухалка. Но Съюзът не е партиен приоритет, а национален."
С привличането на генерал Марин в листите на ДПС бе направен един силен ход, а и изявата на генерала в един от телевизионните диспути се открояваше. Никоя друга партия не разгледа така професионално, критично и задълбочено въпросите, свързани с НАТО, армейската реформа и националната сигурност. Никой друг не използува известния анализ на САЩ за състоянието на Българската армия за да цитира от него, че "тя не е подготвена за реакция срещу евентуална заплаха", че "плановете за реформа в Българската армия са нереалистични", че "липсва баланс между управление и модернизация на армията" и т.н.
Не може да не прави впечатление, че по отношение на националната сигурност единствено "Коалиция за България" е извела в ПЪРВА точка на програмата си намерението за "Приемане на нова Концепция за национална сигурност и Военна доктрина, които да отговарят на новите геополитически реалности и конкретната обстановка в Югоизточна Европа". Няма друга коалиция или партия, която да е разработила отделен раздел с толкова много и конкретни мерки по мястото и ролята на "Българските специални служби- другият основен гарант заедно с Българската армия за защита на националната сигурност и интереси на страната" /точка 3-та от Програмата/. Между тези мерки се открояват:
- Комплектоване при оптимален състав на българските разузнавателни и контраразузнавателни служби с висококвалифицирани и патриотично мотивирани кадри;
- Ликвидиране на всякакви опити за политизация и партизация на тези органи. Те да се превърнат в надпартийни и национални;
- Ясно дефиниране на съвременните функции и задачи на специалните служби в съответствие с критериите и изискванията на евроатлантическите структури;
- Подобряване на координацията и взаимодействието между отделните звена на българската разузнавателна общност, както и с разузнавателните служби на страните от Североатлантическия пакт;
- Приемане на закон за гражданско-парламентарен контрол върху дейността на специалните служби и др.
Тук проличава едно модерно, европейско мислене и висока отговорност в подхода към проблемите. Друг е въпросът, как ще възприемат това някои кръгове от най-твърдото ядро на електората на БСП.
Българската Евролевица е за консенсус по националната сигурност- вътрешна и външна и е формулирала 5 акценти, между които:
- реформата във въоръжените сили с по-активни стъпки към професионализиране на армията;
- продължаване на усилията за спасяване на националния военно-промишлен комплекс и др.
Както е видно от тези акценти, липсва отношение към сериозните външни заплахи за сигурността.
В програмите само на по-големите политически партии е намерил място един съществен въпрос на обозримото бъдеще- изграждането на европейската система за сигурност и отбрана. ОДС има само приближаваща се към темата формулировка. Единствено "Коалиция за България" обаче, й отделя специално място и под точка 6-та "Активно участие на България в процеса на изграждане на европейска система за сигурност и отбрана" посочва конкретни неща като:
- активно участие в операциите по поддържане на мира под егидата на ООН/ОССЕ;
- преодоляване на доктриналната несъвместимост, количественото и качествено неравновесие във военните потенциали;
- активно участие в дейността на многонационалните сили по начин, който не предизвиква заплаха или усещате за заплаха у трети страни;
- съгласуване и прилагане на допълнителни мерки в областта на разоръжаването и укрепването на доверието в двустранен и регионален мащаб.

3. Регионална политика
Както вече беше посочено по-горе, почти целият раздел за външната политика в програмата на ДПС е посветен на отоношенията със страните от региона. Движението за права и свободи оценява ролята на България като "генератор на сигурност и стабилност не само за региона, но и за цяла Европа". То е за по-активна регионална политика.
"Коалиция за България" е посветила на процесите на стабилизация и развитие на сътрудничеството в Югоизточна Европа отделна точка в програмата си и е посочила 4 основни насоки на политиката си: активизиране на общобалканското сътрудничество с авгажиране на всички водещи международни фактори с възможности и интереси в региона; активно участие в Пакта за стабилност; активизиране дейността по линия на Черноморското икономическо сътрудничество и осъществяване на международните инфраструктурни проекти в региона. Странното тук е, че в така добре разработената програма липсват двустранните отношения на Балканите.
Българската Евролевица пък изчерпва цялата проблематика пред която страната е изправена в Югоизточна Европа с едно единствено изречение: "Ние сме за активна балканска външна политика на България. Добросъседството изначава по-малко граници, по-малко войски и повече обмен на хора, стоки, капитали и услуги".
Всички политически сили са единни в това, че в никакъв случай не бива да се допуска преначертаване на границите на Балканите.
Темата Македония неизбежно присъствуваше в дискусиите, но само в програмата на ДПС тя съществуваше и "на книга": "Коалиция ДПС е сериозно загрижена от събитията в Македония- Според нас те крият сериозна опасност от задълбочаване на конфликта и преминаването му в сериозна междуетническа конфронтация. Затова се присъединяваме към всички политически сили в България, които подкрепят идеята за продължаване на вътрешния диалог в Република Македония".
Управляващата политическа сила променяше позициите си през последните 3-4 месеца, а изявленията на зам.министъра на външните работи в края на месец май за посещението на премиера Иван Костов в Скопие и по-точно за "приноса му" да се намери мост между македонското правителство и албанските терористи е просто невероятен гаф, защото това би било принос към легитимиране на терористическа организация, с което не се съгласява и Европа. Очевидно отборът на Костов продължава да играе на страната на определени американски кръгове, но не в интерес на Македония и България.
"Коалиция за България" своевременно излезе с позиция по събитията ва Македония и тя е известна.
Представителят на коалиция "Гергьовден/ВМРО" в телевизионна дискусия посочи, че не е достатъчно само да се говори, а е необходимо да се премине към действия. България няма право да се изолира, като прехвърля отговорността върху мироопазващите сили". Коалицията предлага "Договор за приятелство, сътрудничество и сигурност" с Македония.
Представителят на Националното движение "Симеон Втори" освен общите отговори каза и нещо по-различно от другите, взето буквално от анализ на електронното издание "Експерт" на БДД : "България не може да бъде решаващ фактор в разрешаване на кризата в Македония и Косово, но може да съдействува и да бъде катализатор на някои инициативи". Лично Симеон Втори едва във втората част на предизборната кампания заяви, че "България не трябва да се намесва в конфликта в Македония", а балканските съседи на Македония да се стремят към запазване целостта на държавата и да положат усилия да не се стига до големи кръвопролития.
Анастасия Мозер пък съвсем не в час заяви, че "сега отношенията ни с Македония са на едно изключително европейско равнище".
В центъра на вниманието на ДПС е поставено "решаването на статута на малцинствата и техните права и сбободи като основен въпрос за страните в региона, от който зависи вътрешната стабилност и сигурност на страните от Югоизточна Европа". В телевизионна дискусия Юнал Лютфи подчерта, че "реална интеграция няма". От 42 члена на Рамковата конвенция за малцинствата почти нищо не било изпълнено, а става дума за европейски стандрати. "Това е грешка, която ще бъде скъпо платена от целият български народ". Последното е в стила на ДПС периодично да чертае заплахи и да оказва политически натиск. Проблемът обаче действително може лавинообразно да нарастне, ако ДПС не влезе в Парламента. Българската Евролевица е отделила в програмата си спецално място за българския етнически модел като "едно от постиженията на младата българска демокрация". Евролевицата посочва и конкретни мерки за гарантиране на конституционно отношение към всички малцинства на територията на нашата държава: за все по-активно участие на представители на малцинствата във вземането на политически решения, по-пълно интегриране на всички малцинства в политическия, социално-икономическия и духовен живот на българското общество, приоритетни програми за заетост, мерки срещу неграмотността и бедността и др.
Отново проличаха известни резерви на ОДС по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Министър Бойко Ноев зае позиция: нека "Пактът да се превърне в реалност, да се реализират финансови средства", очевидно без да е наясно, както с безплодието на всякаква изчаквателна позиция, така и с факта, че още с основането на Пакта ясно бе дадено да се разбере, че той не е кредитна банка. Ютал Лютфи от ДПС определено формулира като груба грешка заплахите на управляващите за напускане на Пакта за стабилност. "Сега е шансът за страните от ЮИЕ. Европа се убеди, че сме част от нея. Първата лястовичка е Пактът за стабилност. Но България следва да определи своята политическа пазарна цена." Председателят на Българската Евролевица Александър Томов остана между ОДС и всички останали с формулировката, че критиките към Пакта не бива да се разбират като антиевропейски. Пактът трябвало да бъде по-ефективен, а Европа можела да направи повече по решаването на проблемите на ЮИЕ.

4. По отношенията с Русия
Показателно е, че почти всички политически сили не можеха да си позволят да не вземат отношение по Русия. "Коалиция за България" поставя на 9-то място, след САЩ от общо 13 насоки на външнополитническата дейност въпроса за отношенията с Русия. Тя вижда развитието им "на основата на равнопоставеността и на осъзнатите икономически и политически интереси на двете страни, освободени от политически пристрастия; със значимо самостоятелно място във външнополитическите приоритети и икономическите връзки на страната". Прави впечатление обаче, че докато под всички останали точки са изброени редица конкретни мерки и предложения, то под точка 8 и 9- САЩ и Русия- не е посочено нищо конкретно.
Българската Евролевица е заявила в програмата си:"Ние сме за възстановяване на по-нататъшните развитие на отношенията с Русия на равноправна и прагматична основа".
ДПС възнамерява да направи всичко възможно за компенсиране на пропуснатото в провеждането на политика на диалог с Русия.
Коалиция "Гергтьовден/ВМРО" е за баланс в политиката с великите сили и префразира познатата фраза "Винаги с Германия, никога срещу Русия" в "Да на европейските институции, никога срещу Русия".

5. Политика и дипломация
В телевизионните диспути представителите на "Коалиция за България" обвиниха ОДС в провеждането на чистки и "обезкървяване на българската дипломация". Отговорите срещу това бяха успешно парирани с известната фактология по включването на темата в доклади за ЕП. Именно с кадровите чистки бяха обяснени и поредицата гафове на българската дипломация.
В последвалия след няколко дни втори диспут участвуващият от страна на ОДС министър Бойко Ноев изпадна в смешна ситуация вмъквайки неочаквано аргумента: "Ние създадохме административен потенциал, професионалисти. Голяма е заслугата на МВнР, на неговите кадри.", а на неодобрителните възгласи отговори: "Нали и аз съм излязъл от там" /МВнР/.
ДПС се доближи до позицията на "Коалиция за България" поне с мнението си, че "външната политика днес трябва да се прави от професионалисти".
Национално движение "Симеон Втори" даде сигнали, че ако дойде на власт ще заложи на професионалистите. От друга страна обаче, присъствието на срамно известния Стоян Ганев като задкулисната личност, дърпаща конците при съставянето на избирателните листи, внася изключително голяма доза недоверие относно намеренията на НДСВ.
Представителят на Българската Евролевица изрази мнение по време на телевизионните диспути, че "дипломацията ни е свита" и че "имаме нужда от по-силно представяне в света".

6. Българите в чужбина
Загриженост за българите в чужбина рядко се среща в писмените документи на партиите, но е заявена от тях по време на телевизионните дискусии. Въпросите свързани с нашите сънародници обаче стояха винаги на заден план и се споменаваха дотолкова, доколкото имаше за решаване проблеми по начина на гласуване зад граница. В програмата на "Коалиция за България" в точка 13-та, последна, е записано: "Ефективната защита на правата на българските граждани по света, на българските малцинства и на лицата с българско самосъзнание, не техните обединения и организации- дългосрочно направление на българската външна политика, способдствуващо за приобщаване на българите по света към решаването на проблемите на страната." Александър Томов нееднократно включваше въпроса за грижата за българските граждани в чужбина при изброяване на онова, което трябва да се направи, сякаш за да компенсира това, че то липсваше в брошурата на Българската Евролевица.




Настоящият преглед не претендира за изчерпателност. Трудно е да се обхванат всички партии и да се направи съответния анализ. Физически не бе и възможно да се извърши по-задълбочено проучване в изключително кратък срок. До голяма степен партиите и сами съдействуваха за това, като не откликнаха на инициативата да се проведе кръгла маса с техни представители и научни работници, дипломати и журналисти за обсъждане на външнополитическата част от предизборните платформи. За някои от партиите това разбира се не бе приоритет, но за повечето щеше да бъде добра възможност да се представят в периода на предизборната надпревара. Проучвайки обаче техните позиции, неизбежно добиваме и други впечатления и правим допълнителни изводи, като например за насрастналия професионализъм в подготовката на предизборните материали, за нарастналия потенциал на експертните екипи, но същевременно и за непознаването в достатъчна степен програмата и тактиката на конкурента, изненадващата неподготвеност и неинформираност на отделни участици в телевизионни диспути, пристрастността на някои водещи предавания и така нататък.
Стигнаха ли посланията до избирателите? Разбира се, че външнополитическата част от предизборните програми не можеше да бъде в центъра на вниманието. Но промяната на политическата карта на България след влизането на Симеон Втори в политиката постави нови въпросителни включително и за външната политика. На това реагира първи и единствен "Експерт" с материала си "Външната ни политика, ако Националното движение "Симеон Втори" спечели изборите" в брой 2 от месец април тази година. Събитията в близост до нашата западна граница, нарастване на съпротивата в ЕС за приемане на нови членове, промяната в САЩ, всичко това придаваше ново значение на необходимостта всяка претендираща за управление на страната политическа сила да заяви ясно своите позиции. В този смисъл външнополитическата част от предизборните платформи на повечето политически партии бяха подценени, а до избирателите в повечето случаи не стигнаха ясни послания по важни елементи на външната ни политика.