На проведена в Русия международна научно-практическа конференция на тема "Русия, Китай, Индия: оптимални форми и главни направления на геополитическото, икономическото, научно-техническото, отбранител-ното и културното сътрудничество през ХХІ век", на която са били изнесени 27 доклада и съобщения, са били оформени следните основни изводи:

1. Главната особеност на съвременното световно развитие се състои в глобализацията на икономическия живот, икономическото взаимодействие между държавите, формирането на глобално стопанско пространство (в т.ч. и на пазар на стоките и услугите) и възникване на обща система на комуникации и информация.
2. Задълбочаването на международното разделение на труда се придружава от пренасянето на значителна част на материалното производство от развитите в развиващите се страни. Засилва се неравномерното развитие на отделни държави и региони.
3. Процесът на икономическа глобализация засилва влиянието на транснационалните корпорации и намалява реалните възможности на националните държави самостоятелно да решават проблемите на икономическото, социалното и културното си развитие.
4. Особеност на глобализацията е изпреварващият ръст на финансовата сфера (кредитно-банковата система). Формира се разрив на монетарния пазар от реалната икономика, който води до финансови кризи, все още на регионално ниво (Мексико - 1995 г., Югоизточна Азия - 1997 г.). Това от своя страна отрицателно влияе на общата икономическа ситуация в света и на реалната икономика в съответните държави.
5. Разрушаването на системата на двуполюсния свят постави пред всички страни задачата за създаване на нова структура на международните отношения. Новата конфигурация на силите на международната арена обаче все още не води до формирането на нови инструменти на международната политика. Нещо повече, "победителите" в "студената война" се стремят да закрепят преимуществото си, използвайки главно силови методи.
6. Единствената съхранила се свръхдържава - САЩ - се стреми към установяване на еднополюсен свят и към запазване и укрепване на своето световно лидерство. За целта те използват финансово-икономическата си мощ (22 % от световния брутен продукт), военната си сила (около една трета от всички световни разходи за отбрана), информационен натиск.
7. Политиката на САЩ среща съпротивата (открита или глуха) на редица страни от Изтока и Запада. Причината за това поведение на развитите държави е борбата за пазари и суровини. Обективно нарастват тенденциите за създаване на многополюсен свят, което отговаря на интересите на Русия.
8. Освен САЩ, в света се образуваха или се формират няколко основни центрове на сила (влияние) - Европа, Китай, Индия и Русия. Европа и Япония все още се движат във фарватера на американската политика. Поради това техните възможности да влияят върху формирането на многополюсен свят са достатъчно ограничени. Налице са опити на отделни европейски държави (например Германия и Франция) да декларират свои особени позиции, в т.ч. и спрямо Русия. Но тяхната истинска роля в създаването на бъдещ световен ред не е напълно ясна.
9. Остават три основни центъра на сила (влияние), които с различна степен на ефективност могат най-активно да способстват за създаването на многополюсен свят - Китай, Индия и Русия. Те обективно са заинтересовани от развитието на света по този начин, което вече получи израз в някои техни външнополитически документи (Русия - Китай).
10. Китай с всяка измината година увеличава своето икономическо и политическо влияние. Ежегодните темпове на ръст на китайската икономика през последното десетилетие на ХХ век е средно около 10 %. Китай излезе на първо място в света по производството на стомана, въглища, зърнени култури, месо. Обемът на външната търговия през 1997 г. достигна 325 милиарда долара с положително салдо от над 40 милиарда долара. Според прогнозите на Световната банка към 2020 г. Китай ще заеме първо място по обем на брутния вътрешен продукт.
11. Наред с това икономиката на Китай е доста разточителна и ресурсоемка. Енергийните разходи на единица произведена продукция са няколко пъти по-големи от средните за света и над 10 пъти по-високи от тези в Япония и останалите развити държави.
Китай продължава да изостава от развитите държави по качеството на живота на населението, както и по общото ниво на образованието и по научния си потенциал. Безработицата е голяма и продължава да расте.
Не намялава ръстът на населението, влошава се икономическата обстановка, наблюдава се забелижимо разрушаване на околната среда. Според някои прогнози към 2030 година наслението на Китай може да прехвърли цифрата от 1,6 милиарда души.
12. Демографските различия между Русия и Китай могат да представляват потенциална опасност за Русия. Поради това Русия е длъжна по-активно да формира политиката си спрямо Китай, тъй като времето работи за Китай и против Русия.
13. Индия е добре известен и предсказуем партньор на Русия в политическо и икономическо отношение. Между Индия и Русия няма гранични, териториални и други трудноразрешими проблеми. Русия е заинтересована Индия да продължи да бъде единна и неделима държава, а на Индия също е нужна единна и силна Русия.
14. С население от близо 1 милиард души Индия представлява един от най-перспективните големи пазари в света. Заемайки пето място в света по обема на своя брутен вътрешен продукт, при сегашните темпове на икономическо развитие (около 6 % ежегодно) Индия след 15-20 години ще излезе на четвърто място след Китай, САЩ и Япония.
15. Съществуват достатъчно благоприятни условия за развитието на руско-индийските търговско-икономически отношения, научно-техническото и военното сътрудничество, които все още далеч не отговарят на възможностите на двете страни. Необходима е нова, по-динамична политика на Русия спрямо Индия, както и по-активно и резултатно сътрудничество в икономическата сфера и на международната арена, в т.ч. и в ООН.
16. При всички различия и съществуващите между Китай и Индия проблеми (преди всичко неурегулираният китайско-индийски териториален спор), те се придържат към независим външнополитически курс и не се поддават на натиск отвън. Изказват се в полза на многополюсния свят, имайки предвид съображения, отнасящи се към защитата на националните им интереси и сигурност.
17. Русия е заинтересована да подкрепя усилията на Китай, Индия и други заинтересовани държави, насочени към форимирането на многополюсен световен ред. Става въпрос за дългосрочно и разностранно стратегическо партньорство на двустранна и многостранна основа.
18. Държавните интереси на Русия като велика държава се простират в целия свят. Русия е заинтересована от запазването на световния мир, отстраняването на опасността от ядрена война и ликвидация на огнищата на военни конфликти.
Защитата на националните интереси на Русия, в т.ч. в страните от ОНД и Прибалтика, на нейното единство и териториална цялост предопределят необходимостта от последователно провеждане на политика на мир с всички държави и развитие на дружески отношения със страните и от Изтока, и от Запада.
В този контекст Русия трябва да даде нов, мощен импулс на отношенията си с Китай и Индия. Тя следва радикално да засили източната си политика, която трябва да съответства на огромните възможности и геостратегическото положение на азиатските държави и преди всичко на Китай и Индия. Отчитайки факта, че развитите страни рязко увеличиха усилията в това направление, на Русия ще й бъде доста трудно да намери своето достойно място в жестоката конкурентна борба за влияние в района на Азия. Но ако това не бъде направено днес, утре ще бъде по-трудно.
19. При организацията и развитието на сътрудничеството между Русия, Китай и Индия трябва широко да се използва положителният опит от двустранните отношения, натрупан през втората половина на ХХ век. Особено внимание заслужава опитът от съвместното осъществяване на народостопански проекти (строителството на промишлени предприятия, усвояването на находища на полезни изкопаеми, създаване на техническа инфраструктура - шосейна и железопътна мрежа, мелиоративни системи, енергийни проекти, комуникационни връзки).
20. Целесъобразно е още отсега да се използва съвпадението (или близостта) на държавните интереси на Русия, Индия и Китай по проблемите за урегулирането на афганския конфликт.