БУШ ВОДЕЛ СВЕТА ЗА НОСА С ПЛАНОВЕТЕ СИ ЗА ПРОТИВОЯДРЕН ЧАДЪР Печат
Автор Симеон Николов   
Петък, 01 Юни 2001 03:00
"Всъщност няма кой знае какъв проблем. Две неща са ясни: Първо, Америка ще построи система, която нарушава Договора за ограничаване на противиракетната отбрана. Второ, това няма по никакъв начин да наруши нашия отбранителен потенциал.", заяви наскоро директорът на Московския Институт за стратегически изследвания Андрей Пиотковски пред германски кореспондент. Според обясненията му, една американска противоракетна система през следващите 10 години ще може да "прехваща" 15 до 20 бойни глави, докато руският потенциал за втори, ответен удрар, е 1000 бойни ракети. "Разликата между 1000 и 980 не променя следователно нищо", казва Пиентковски. Това го знаят и експертите в Москва, следователно има много пространство за компромиси. Така например Договорът за ограничаване на противоракетните системи от 1972 г. може да бъде променен така, че да не разрешава една нова противоракетна система да прехваща повече от 50 изстреляни бойни глави. Това би било напълно достатъчно за неутрализиране на опасност от така наречените "проблемни държави", но няма да наруши равновесието между САЩ и Русия.

 

След категоричната позиция на президента Буш, че ще реализира проекта за противоракетен щит, на ход е Владимир Путин. Неговият проблем очевидно е в това, да излезе от ситуацията, без да загуби авторитет. Срещу руския президент стоят наистина влиятелни лобисти- руските производители на ракети са заинтересовани от влошаване на отношенията между двете държави, за да могат с този аргумент да увеличат масовото производство на ракетно въоръжение.
За месец ноември т.г е планирано официално посещение на Владимир Путин в САЩ. Американският и руският президент ще се видят обаче още през септември. Това скъсява периода, в който Москва трябва да заеме позиция по проблема, още повече че и двете страни искат той да бъде обвързан с едно по-нататъшно намаляване на арсеналите на ядреното въоръжение. /След атентатите в САЩ центърът на тежестта на разговорите между двамата президенти ще бъде изместен, но последните събития не отменят темата като такава./
В САЩ и особено в Западна Европа съвсем не смятат като Андрей Пиотковски, че всъщност нямало проблем. Напротив, проблем има и той съдържа голям конфликтен потенциал. Бившият президент Джими Картър нарече плановете на Буш "една смешна в технологично отношение идея, която ще разпали надпреварата в ядреното въоръжаване". Най-висшият британски офицер адмирал Михаел Бойс отбеляза наскоро: "Не съм видял още доказателство, че системата ще функционира". А експертът Дитрих Александър писа в авторитетния в-к Ди Велт: "Противоракетният чадър е логично последствие от една безкрупулна политика на сила, която носи изолационистки тенденции. Една рискована игра, която може да да се окаже с много висок залог."
Последният, четвърти по ред опит, който беше проведен на 14 юли и струваше 100 милиона долара, беше официално оценен като "успешен", но съвсем не удовлетворява специалистите, защото условията на провеждането му са били нереалистични. Резултатите съвсем не съответстват на "политическия порцелан, който изпотроши Буш, на път да провали Договора за ограничаване на противоракетните системи и да тласне Русия и Китай срещу себе си", коментира Дитрих Александър.
Признатият специалист по ракетни системи Теодор А. Постол обвини Буш, че
води света за носа,
обявявайки, че четвъртият опит е бил успешен. Балонът, който е използван за отвличане на вниманието от бойната глава е излъчвал 10 пъти по-силна светлина. Това е измама и няма компетентен учен в света, който да възрази, смята Теодор Постол. Проблемът не е да се "прехване" една ракета с радара, а да се различи истинска бойна глава от многобройните фалшиви цели, които в такива случай се изстрелват. Напълно достатъчно за "агресора" е да изстреля и стотици хиляди "фалшиви цели", като например проводници от няколко метра дължина. САЩ и която и да е държава днес не притежават технология, която да разпознае бойната глава от "фалшивите цели". Освен това, в досегашните 4 опити времето е било избирано така, че слънцето да осветява фронтално атакувания обект. Пентагонът сам подчерта, че въпросът за "разпознаването" на целите няма да е решаващ и при предстоящите 4 опита до септември 2002 год.
За да функционира противорактения щит, според експертът Теодор Постол е необходим технологичен скок, който да е далеч по-революционен от този при клонирането в генната техника. Един гигантски лазер, стациониран в космоса, който би могъл да различи бойна глава на ракета от десетки хиляди "фалшиви цели" е толкова далечна и утопична технология, колкото идеята за "Звездни войни".
Обосноваването на нуждата от противоракетен щит със заплахи от терористи и "проблемни държави" не издържа, защото международният тероризъм познава много по-ефикасни и евтини методи, отколкото ракетите. Досегашните атентати показват, че срещу тях не помага никаква противоракетна отбрана.
Изследователската и развойна дейност по създаването на противоракетен щит е погълнала от 1983 год. досега 95 милиарда долара. Предвиждат се още
60 милиарда долара до 2015 година.
Бившият главнокомадващ на НАТО Уесли Кларк каза наскоро, че никой не може да назове точно разходите за нова противоракетна система за отбрана - 60 млрд, 160, или 260, кой знае.
Колкото и безмислена да изглежда програмата, тя трябва да демонстрира технологичните и военни преимущества на Вашинггон. Коментарите обикновено стигат до там, да ни обяснят, че Буш се стреми да демонстрира една силна, независима и самоуверена Америка, която не се съобразява с никой. При това калкулирайки в сметката унижаването на Русия и отблъскването на европейските си партньори. Но нещата всъщност са много по-дълбоки. В ход е една
революция в стратегията.
Общата линия на американското въоръжаване, на стратегическото мислене и на политическата философия е в една нова посока: "Независимост чрез противоракетна отбрана, използване на континенталното си положение на, космическо въоръжаване, концентрация в Далечния изток, поддъжане в готовност на малки експедиционни корпуси, развитие на военноморските сили". / След атентатите в САЩ се очертават повече промени в методите ва реализация на тази революция в стратегията, отколкото промяна на самата революция в стратегията./
В много експертни оценки на Пентагона е записано "отбрана от Косомоса" . Системите там обаче са уязвими. Следователно това е възможно само при абсолютнонадмощие.
Противниците и защитниците на идеята за противоракетен чадър обикновено не се задълбочават в някои фактори, носещи нестабилност.
На първо място техническите постижения тласкат все повече развитието на противоракетната отбрана от тактическо към стратегическо ниво. С това стана по-трудна дефиницията, какво е всъщност стратегическата ракетна отбрана и може ли тя да се аргументира с антитерористични мерки, както правеха САЩ.
На второ място трябва да стане ясно, че се пропуска друг фактор на несигурност, състоящ се в следното: Москва разполага с 28 000, а Вашингтон с 12 000 ядрени бойни глави. И двете страни срещат сериозни трудности да поддържат този ядрен потенциал и сами са заинтересовани от неговото съкращаване. Защото целият Договор за ограничаване на противоракетните системи зависи от състоянието на ракетите и бойните глави. Тяхното поддържане е изключително скъпо и предполага твърде специфични познания. САЩ инвестират в тази подръжка 5 милиарда долара годишно. Ядреният оръжеен потенциал остарява бързо, а това усложнява предвидимостта на неговото въздействие. От 1992 г. САЩ не са изпробвали ядрено оръжие, а от 1989 г. Не са произвеждали нови. Докато "животът" на една ядрена бойна глава по-рано се считаше за 8 години, сега той вече е увеличен на 17 години. До 1992 год. Американците бяха в състояние да изпробват до една дузина ядрени бойни глави годишно. Днес вече те нямат такава възможност и това прогресивно изнервя учените. Това безпокойство още не се е пренесло сред политиците, но сред военните среди въпросът, дали в обозлимо бъдеще не трябва
да се възобновят ядрените опити
Вече не е табу за тях.
Една от най-големите ядрени лаборатории, намираща се в Калифорния, ще освободи 50% от състава си през следващите 5 години поради навършване на пенсионна възраст. През последните години в САЩ се изостри проблемът с подрастващите научни кадри в ядрената област.
В Русия проблемите са още по-драстични: липса на финансови средства, изтичане на мозъци, навлизане на престъпността и в тази чувствителна за сигурността сфера.
Един противоракетен щит не може да предостави изход от все по-ясно очертаващата се дилема в областта на военнополитическата сигурност. Търсенето на нови отбранителни средства, които да затворят широките пукнатини в доверието при досегашните форми на възпиране най-вероятно няма да може да се избегне.
Няма решение и в спора "национален" или "международен" противоракетен чадър. Ако само една бойна глава с химичен заряд падне в Средиземно море, ще пострада не само туристическия бранш.
Един противоракетен чадър би могъл да бъде само допълнителна мярка,
с него не могат да се отстранят опасностите за сигурността. Излъчването само на една свалена ядрена ракета ще има унищожителни последици. Необходими са не едностранчиви, а комплексни действия за прекратяване на такова бъдеще.
Западни наблюдатели справедливо отбелязват, че след краха на Римската империя такива стремежи, като демонстрирания от президента Буш, винаги са водили до конфликти и войни. Твърде висока ще бъде цената на една такава "революция в стратегията", която според днешното ниво на познания на човечеството не може да бъде повече от една илюзия.