СВЕТЪТ Е ИЗПРАВЕН ПРЕД ВТОРА СТУДЕНА ВОЙНА Печат
Автор Светослав Малинов   
Неделя, 01 Юли 2001 03:02
Темата за последиците и изводите от терористичните атаки срещу САЩ от 11 септември има изключително много измерения. Един от аспектите й е политологическият. Преди да нанесе ответен удар срещу терористите американското правителство предостави на правителството на Пакистан безспорни доказателства за участието на Осама бен Ладен и неговата мрежа като основен фактор в атентатите. Наличието на категорични доказателства - верифицирани и приети- позволява да правим хипотези за характера, причините и последиците от случилото се.
       Един от централните проблеми, на който трябва да дадат отговор хипотезите на професионалния политолог, е как така се е получило, че едно от основните понятия в политическата теология на исляма /джихад - бел.ред./ е добило толкова тесни и конкретни характеристики, че се е концентрирало върху Америка. Самият Осама и мислещите като него са се постарали да изяснят своята позиция по това. Основният извод, до който стига анализът е, че има ясен политически дневен ред, който би могъл да бъде описан с опит да бъдат принудени САЩ да ревизират своята политика в Близкия Изток. Такива податки присъстват в основните текстове на Осама бен Ладен. В обръщения към "своите братя", както той нарича ислямските си поддръжници, присъстват много ясни теоретични тези, сред които: САЩ трябва да бъдат изтласкани от Близкия Изток. Разибира се, тази теза е разработена с политико-теологичните понятия на исляма, където се говори за "ционистко-кръстоносната окупация" на светите земи и затова, че Палестина трябва да бъде освободена. Познаващите исляма в дълбочина знаят, че самата държава Израел не присъства в религиозните текстове. Става дума за земите на нощното възнесение на пророка. Когато този проблем се разглежда от една западна политологична гледна точка, се отделя религията от политиката, като религията се причислява към частната сфера и не се смесва с останалите. За хората, извършили атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона, обаче очевидно няма ясно разграничение между политика, религия и морал - сплав, която от гледна точка на западния рационализъм е трудно разбираема.
       Всеобщо е мнението, че всички демократични държави заклеймяват терористичните актове. Това подвежда към мисълта дали наистина линията на разделение не е демокрация-недемокрация. На този ранен етап на анализ, въпреки липсата все още на ясни доказателства, стигнах до извода, че след 11 септември можем спокойно да говорим за втора "студена война". Навлизайки в темата виждам моного аналогии и, разбира се, разминавания. В тази нова студена война ще има диференцирано участие на различните държави. Въпросът е дали България ще бъде сред тези, които са на фронтовата линия и как ще се чувстваме в тази организацзия.
       Когато се осмислят процесите, довели до 11 септември, трябва непремено да се разкъса връзката между християнство и ислям. Много важно е да не останат от едната страна държави с определена религиозна идентичност, а от другата - държави с друга такава. Много важно е да се получи това, което в международните отношения се нарича умерени мююсюлмански режими или умерени държави. Много важно е те да поемат ангажимент в борбата срещу тероризма -нещо, което вече се очертава. Същевременно много ясно виждаме сближаване на позициите на предишните антагонисти в първата студена война - САЩ и Русия. Сближаването и контактите видимо и невидимо ще стават все по-сериозни и задълбочени, нещо което още сега започва да се усеща главно в процеса на обмен на информация
       Последната хипотеза касае съществуването на специфичен политически дневен ред - политическото противопоставяне. Очевидно в рамките на исляма съществува двойствена представа за това как трябва да живее мюсюлманинът. При всички положения Осама бен Ладен и неговите последователи имат една визия за това как трябва да се живее добре и праведно на тази земя и в тази визия попадат само част от мюсюлманите. Струва ми се, че политическият дневен ред стои именно тук. Може би с тези удари срещу САЩ беше нанесен удар и срещу опита на света на исляма да се организира на основа на светското или демократично начало. От гледна точка на фундаментализма наистина дори режими като този в Саудитска Арабия изглеждат като слуги на САЩ. Т.е. реализира се сблъсък между модерно и домодерно, но в рамките на исляма. Може би става дума за една битка, в която е въвлечен и западният свят, битка за това как трябва да бъде организиран животът на тази религиозно-политическа общност. Може би зад Осама бен Ладен застават тези, които искат тя да бъде организирана по законите на шериата, без онези задължителни светски елементи на политическата организация, които ние считаме за естествени. Вероятно влиянието и подкрепата на САЩ за полусветските, полудемократичните режими дразни привържениците на фундаментализма. В първите реакции след събитията имаше хипотези за въставане на света на бедните срещу този на богатите. В текстовете и основните идеи на Осама бен Ладен и на поддържащите го няма такива идеи. Западът изкушава с богатството праведните мюсюлмани. Там има друг политически ред. Става дума за политически дневен ред, който обаче е фондиран върху религиозното. И точно тук идва нашият проблем, защото ние не мислим политиката по този начин и постигането на политическите цели с тези средства. Аз нямам проблем с понятието война, независимо че то стряска и, ако се изследва юридически в дълбочина, се стига до много страшни изводи. Може би трябва да мислим за тази война имено като за втората студена война, война на мобилзацията, на ангажираността, на продължителното систематично усилие. Същевременно, тъкмо защото тя има съвсем различни цели и ще се води по различен начин, сме в началото на преосмислянето на процесите на всички равнища. Тя ще бъде война на много фронтове, някои от които необичайни и невидими. Проблемът на България е по какъв начин ще участва в тази втора студена война.