Преди да се говори обаче за заплахи за сигурността, би следвало да сме наясно с най-вероятните тенденции на развитие в международен, регионален и национален план, Защото не е достатъчно да изброим само наличните потенциални заплахи, а трябва да предвидим, с какви нови такива ще се сблъскаме евентуално в бъдеще.
Развитието на света предполага с голяма степен на вероятност, че САЩ ще наложат еднополюсния модел. От това произтичат редица въпроси, които касаят всяка една страна. Главното, което обаче трябва да се разбере, преди да планираме политиката си в дългосрочен аспект е, че този етап на развитие на човечеството е един временен, преходен етап. Защото избраният от САЩ модел, ако въобще може да се говори за модел със съдържание, ще изисква ангажиране на изключително много сили и средства по цял свят, а това рано или късно ще се отрази върху икономическата ситуация в самата страна-суперсила. Повечето експерти, при това американски, прогнозират, че сривът на САЩ, а оттам и на ролята им на световен лидер може да се очаква през 2012 година.
Израстването на друг конкурентен на САЩ световен център до 2015 г. обаче не е възможно. Много се говори за Китай, но той е зависим, включително от САЩ, а и във времето до 2015 г. не е в състояние да поеме водеща роля. Опасно е обаче, както агонията на една суперсила, така и създаването на вакуум, очертаващ се именно в периода 2012-2015 г. Бъдещото ще принадлежи по-скоро не на една световна сила, а на коалиция от държави с огромни икономически, технологически и военни възможности. Европа ще бъде принудена да поеме ролята на велика сила, нещо за което тя досега нямаше самочувствието.
Налагането на еднополюсния модел през следващите няколко години обаче, ще предизвика вълна от тероризъм; увеличаване надпреварата във въоръжаването на страни, които виждат единствения изход да се противопоставят на свръхсилата именно в това; ще възникнат нови съюзи; ще се ускорят започнати вече процеси като формиране на собствена външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз и създаване на европейски въоръжени сили.
За региона на ЮИЕ и нашата страна по-голямо значение ще има друга тенденция в света- това е нарастващата икономическа взаимозависимост между страните, на чиято база ще се гради тяхната сигурност. Тук се преплитат и други проблеми- способността на големи транснационални компании, чиито възможности превишават националните и могат да диктуват условия в неукрепнали и нестабилни региони.
Държавите ще отдадат част от суверенитета си, разбиран в досегашния му смисъл, в интерес на общата сигурност и икономическо развитие.
Способността на една държава да провежда силна външна политика и с това да е способна да преодолява рисковете и заплахите, се определя от редица фактори. Затова трябва да проследим какво ще е тяхното развитие.

- Нивото на икономическо и научно-техническо развитие неизбежно ще се повишава, но новите демокрации няма да имат достатъчно ресурси за да постигнат съизмерими с тези на ЕС и САЩ нива в следващите 10-12 години.
- Големите различия в икономическото равнище на държавите, макар и да намаляват ще остават значими, а това ще предизвиква редица последици, включително лишаване от част от младото поколение, емигриращо в по-богати страни- “изтичане на мозъци”. А човешките ресурси са важен фактор, обезпечаващ мощта на една държава.
- Вплетени в един общ процес на глобализация и икономическа взаимозависимост, новите демокрации ще успеят с помощ отвън да увеличат информационно-технологичния си потенциал, едно решаващо средство за укрепване мощта на всяка държава.
- От немалко значение е и това, как обществото ще възприема промените през следващите 10-15 години, ще има ли единство на интереси, ще се разминава ли с политиката на управляващите както при войната срещу Ирак и ще има ли готовност за жертви и компромиси. Общество на отчаяните естествено не носи стабилност. Формирането на гражданското общество в новите демокрации значително ще облекчи влиянието на този фактор.
Друг фактор, който ще даде отпечатък върху развитието в света и международните отношения е създаването на напълно нови зависимости посредством овладяване на космоса и превръщането му в ново бойно поле. Когато писахме за това още преди две-три години, българският читател го посрещаше по-скоро като екзотично четиво, без да си дава сметка, че то ще се отрази и върху него. Защото какъв е смисълът да хвърлиш милиони за танкове, необходими за евентуални локални конфликти, когато само две сили в света ще могат да поставят ултиматуми и придвижването и на 2 метра на един танк би предизвикало удар с лазерен лъч от Космоса, решение за което може да е взето не от човек, а от компютър. Защото и политиката, която водиш, ще се съобразява с тези възможности. Защото и защитата от нови заплахи от ракетни носители на оръжия за масово поразяване ще зависи от това, дали тези две световни сили ще ни приемат под чадъра си. А те вече създадоха своите космически сили.
А освен в космоса, промени ще настъпят и в наземните бойни възможности- например със системата ФАЛКОН САЩ ще могат до два часа да ударят всеки обект по земното кълбо, което прави в голяма степен ненужно поддържането на бази и привличането на съюзници. Това също се отразява на политиката и на отбраната на една малка страна. Ще трябва да можем и сами да се защищаваме, а не да разчитаме на ПВО на чуждата база, защото такава може и да няма.
Събития, които биха се отразили на международната политика и биха могли да бъдат прогнозирани още от сега, също трябва да се вземат предвид. Така например, преобладават експертните оценки, че е почти неизбежно да станем свидетели на война или поредица от военни конфликти в Централна Азия и Каспийския регион. Това е от значение, защото Черноморският регион ще се превърне в предмостие за участие в овладяването на тези конфликти.

Стабилизирането на региона на ЮИЕ на Запад от България ще продължи дълго и трудно. Основният фактор, пред който някои политици си затварят очите, това е албанският. В САЩ отдавна имат много вярна представа за него. Тази най-млада нация в Европа ще търси своето утвърждаване. Узряването на едно демократично албанско общество, независимо в какви граници, няма да е кратко и лесно. Репликите, които слушахме преди две години – “Ако имахме танкове и до София щяхме да стигнем” не са белег на агресивност, а на незрялост на търсещия експанзия и справедливост албански фактор.
Целенасочените съвети на САЩ към всички балкански страни за намаляване на въоръжените им сили под всякакви разумни граници за водене въобще на някакви отбранителни действия, а в случая с Македония- до пълното й разоръжаване, не са продиктувани само от презумцията, колкото по-малко въоръжения, толкова по-малка вероятност от войни на Балканите, а от виждания за бъдещето на региона и неговото преначертаване с друга разстановка на силите.
Неизбежното разпадане на Македония, превръщането й в протекторат, предвещава времена с високо напрежение на Балканите. Утвърдилите се в Косово и Босна и Херцеговина мафиотски структури заплашват Европейската сигурност и те няма да бъдат лесно изкоренени. Затова напълно можем да се солидаризираме с прогнозата на ЦРУ до 2015 г в частта и за Балканите като нестабилен регион.
В публикация като настоящата може такива твърдения да звучат необосновано. На за това има разработки, има научни методи на анализиране. Тук целта на публикацията е по-скоро да изброи крайните резултати и да ги обобщи в една рамка.
Когато през 1994 г. експертите предупреждаваха, че за проблемите с Косово трябва да се търсят решения с международни усилия, на това не бе обърнато внимание. Когато предупреждаваха правителството на Иван Костов, че вълната ще прелее в Македония, то записа в държавни документи, че съседката ни ще остане стабилна. Месеци след това бяхме свидетели на събитията там.
Когато експертите прогнозираха, че следващите проблеми след Косово ще бъдат свързани с унгарските малцинства, никой не обръщаше внимание на това, но днес започнаха да прескачат сериозни искри между няколко държави, свързани именно с тези проблеми.
Когато многократно предупреждавахме, че ромският проблем ще се превърне в основния за България, а не турския, политиците се отдръпваха в черупката си, нежелаещи да погледнат по-далеч от върха на обувките си. А на много места в България вече се водят истински войни с ромите. Изглежда ще има нужда да обменяме опит с Унгария и Румъния по тези въпроси.
Когато предупреждавахме повече от година по-рано, че война в Ирак ще има с повече от 100% сигурност и излагахме последствията от нея, политиците сякаш не чуваха, а след като тя стана факт, започнаха да размишляват дали е легитимна.
Българският елит има проблем именно с това, да разчита на анализите и прогнозите, да възлага и да ползва такива. Да гради концепциите и стратегиите си на базата на такива.

Като изхождаме от прогнозите за развитие, можем да формулираме следните
РИСКОВЕ И ЗАПЛАХИ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 2004- 2015 ГОДИНА,

които могат и да не настъпят, но които следва де се имат предвид, да се прави своевременно необходимото за предотвратяването им и да се насочва управлението на процесите съобразно тях и доколкото зависи от възможностите на страната да им влияе или да ги избегне чрез съответната политика и държавнически решения.

1. В глобален мащаб
1.1. Евентуална дестабилизация на международната система, намаляване на ролята на фактори като важни международни организации и размиване на ценности и принципи в международните отношения. Опитите за налагане на еднополюсна система ще бъдат съпроводени с политическа и икономическа конфронтация и преки сблъсъци за предотвратяване възникването на нови центрове на сила и намаляване ролята на националния суверенитет на държавите.
1.2. Икономически и финансови трусове с по-дълбоки и дълготрайни въздействия в глобален мащаб, икономическа дестабилизация на региона и страната ни в резултат на интереси и конкурентни борби на световни икономически центрове или мощни транснацонални компании.
1.3. Страстване на организирана международна престъпност с капитала и противопоставяне на държавни интереси.
1.4. Принципно нови видове въоръжения, които биха попаднали в диктаторски режими или терористи и биха могли да се използват срещу един континент, регион или отделна държава.

2. В регионален мащаб
2.1. Изостряне на нерешени териториални спорове и исторически вражди, неустановен статут и амбиции на някои млади нации към експанзия. Очертаващите се събития в съседни региони ще влияят негативно и на проблемите в нашия регион.
2.2. Етнически конфликти в Югоизточна Европа и въздействието им върху мира и сигурността в региона, водещи до затрудняване на общорегионални инициативи, транспортни и транзитни потоци и други. Разрастването на дейността на секти и фундаменталистки религиозни организации, финансирани от други държави и континенти, които подкопават демократичната същност на държавното устройство, нарушават правата на човека и водят до назряване на конфликти в обществото.
2.3. Разрастване на организираната престъпност, търговията с наркотици и хора, превръщането на неукрепнали близки страни от региона в центрове за подготовка на терористични актове и включването неизбежно и България в нея, поради възловото й географско място.

3. В национален мащаб
3.1. Задълбочаване на демографската криза и отражението й върху различни области. Намаляване на интелектуалния и професионален потенциал на нацията вследствие на емиграцията на младото поколение и влошаване качеството на образованието. Запълване на освободеното от емигриращите пространство от граждани от други държави с друго равнище на развитие, потенциал, култура и религия, криминогенност и т.н.
3.1. Загуба на стратегически позиции в региона и изпадане в икономическа, енергийна или друга зависимост, създаващи условия за ограничаване на растежа и развитието ни в ущърб на националните интереси.
3.2. Изоставане във военнотехнологично отношение вследствие нарастване на разликата в тази сфера не само между Европа и САЩ, което е факт и днес, но между нови структури в Централна Европа и новите страни-членки, което би ни оставило в позиции за изпълнение само на спомагателни задачи и би намалило ролята ни на партньор, който да влияе върху вземането на решения, касаещи Югоизточна Европа.
3.3. Евентуален провал и отлагане на близката перспективата за членство в ЕС, разочарование в населението, връщане към политическа и икономическа нестабилност, вследствие на съчетание и с други международни фактори. Възникването на екстремистки групировки вследствие на продължително безуспешно икономическо развитие, съюзяването им с такива от други страни и активизиране дейността им на наша територия.
3.3. Евентуална невъзможност да спрем проникването на международната престъпност и израстването и утвърждаването на българска такава от мафиотски тип, която да наложи своята воля в държавата и да диктува икономически интереси.
3.4. Ответни терористични актове от организации и страни, срещу които е участвала Р България съвместно със съюзнически въоръжени сили, като се отчитат всички нови форми и средства на тероризма.
3.5. Допускане на неконтролируемо разрастване на проблемите с ромското население и манипулирането му от вътрешни и външни фактори за дестабилизиране на държавата.
3.6. Дългосрочното проникване и влияние на различни секти и на ислямския фундаментализъм, финансирането им от чужди организации и държави, очевидния им стремеж за перспективно настаняване и противопоставяне на национални и религиозни традиции.
3.7. Налагане на тенденцията към разграничаване и обособяване на групи от населението въз основа на социални, етнически и/или религиозни различия. Напускане конституционната плоскост за единната политическа нация и създаване на условия и насърчаване на стремежи към преференции, ограничен суверенитет или пълна независимост на групи от населението.