|
ПАЗАРНИЯТ ЖИВОТ НА ГЛОБАЛНИЯ ТЕРОРИЗЪМ |
 |
|
Автор Христо Смоленов
|
|
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:03 |
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”
Христо Смоленов - ръководител на Центъра за ситуационни анализи и обучение по антитероризъм и сигурност към Eвропейския колеж по икономика и управление
Загубата на един тип власт и изчезването на съответната йерархия води до друг тип контрол и установява нови организационни структури, с нови механизми на взаимодействие. Това обяснява защо отслабването на националните държави под напора на пазарната глобализация доведе до развихряне на организираната престъпност. Взаимното преплитане на тероризма и пазарните механизми създава престъпни бизнес-мрежи, борбата с които е далеч по-трудна поради специфичната разпределеност, разсредоточеност на командването им.
Фигуративно казано, тероризмът е омагьосан кръг, от който изглежда невъзможно да се излезе, ако не бъде разбита логиката на мрежите му. Същото важи и за мрежите на нарко-крацията. Ударите по каналите за доставка на дрога не засягат дистрибутивния потенциал на самата мрежа. А именно тя е тази, която увеличава стойността на дистрибутираната чрез нея стока...
Докато съществува мрежата, отделните звена и канали са взаимозаменяеми. Разгромът на някои от тях може да се дължи на полицейско усърдие, но в други случаи заслугата е по-скоро на конкурентни доставчици.
За мрежовите конспиративни структури на тероризма се знае малко. “Основата” (Ал Кайда) включва два взаимно допълващи се типа самоорганизация. От една страна, това са високо-йерархични нива за финансиране, стратегическо целеполагане и контрол. А от друга – налице са хоризонтални структури, организирани като мрежи от оперативни клетки с интензивно взаимодействащи участници, слабо свързани с други такива клетки. Мрежите, от своя страна, се характеризират с
1) разсредоточеност на командните функции и децентрализация при вземането на оперативни решения;
2) взаимодействие на голям брой участници, които се подчиняват на локални, специфични за системата, правила.
Това са основни свойства на разпределените системи (distributed systems). Идентифицирането им в това качество дава нов ракурс в борбата с конспиративните мрежи на тероризма и нарко-бизнеса. Важно е да се осъзнае, че сме изправени не просто срещу “зла воля” или “злонамерени действия” от страна на отделни престъпници, а срещу
самоорганизираща се криминална система - изроден вариант на самата пазарна система.
Не е достатъчно изяснен механизмът, чрез който хоризонталните оперативни структури на тероризма съблюдават вертикална субординация. Експертите обръщат внимание върху следните особености на организационните клетки в т.нар. ислямистки мрежи.
1. Вътре в клетката комуникацията е от типа “всеки със всеки”, докато между клетките тя се осъществява главно от лидерите. Старшите членове участват едновременно в няколко клетки и взаимодействат с други старши членове в мрежата. Такъв статут имат по-малко от 20% от членовете.
2. Широко се използват информационни технологии, на лице е разпределеност на знанието между членовете, като лидерите разполагат със значително повече знания. Съвместното им обучение в тренировъчни лагери и други форми позволява взаимозаменяемост; а религиозните, етнически, образователни или фамилни връзки в клетките осигуряват реакции на повишена солидарност. (виж. Kathleen M. Carley, Islamist Networks, Carnegie Melon University, 2003)
Всичко това затруднява неимоверно борбата с терористичните структури. Терорът по принцип черпи сили от дестабилизацията, включително и от дестабилизация на собствените си мрежи. В тях съществува взаимозаменяемост, а новите звена са често по-силни и по-агресивни от старите. Същото важи и за т.нар. “емергентни” лидери, които идват на мястото на елиминираните си предшественици. Някои от тях са по-жестоки и по-енергични в организирането на насилия.
Затова борбата с тероризма не се свежда до “екшън”, нито до проста дестабилизация на мрежите му. Сериозната стратегия изисква да се прекъснат верижните реакции на терора и да се блокира самонарастването му... Тази задача не допуска първосигнални реакции и продиктуваните от тях силови решения. Колкото и да са големи ресурсите на военните и на тайните служби, те едва ли могат да заменят усилията за социално-икономическа превенция на тероризма. В този контекст имат своето значение и опитите за научно моделиране на терористичните структури и за прогнозиране на тяхната динамика.
Трудно да си представим пазарния живот на тероризма като особен вид самоорганизация. Но човек може да разбере дори неща, които изобщо не може да си представи. Този подход ни отвежда отвъд хоризонта на икономиката и поставя по новому въпросите за свободата и властта, за ролята на знанието в профилактиката на терора и за съответните нови форми за противодействие – мрежи за превантивен антитероризъм.
Пазарът е механизъм за координиране и размяна на информация. Но това, очевидно, не е достатъчно: за противодействие на насилието е необходимо знание, което да нараства въз основа на мрежи от взаимодействащи участници. Това е нещо повече от пазарна размяна на информация – то е “принадената стойност на знанието” в резултат от стимулирано разпространение на информация.
Това е принцип, въз основа на който следва да се организират и мрежите за превантивен анти-тероризъм. Очевидно свръх-централизацията не е част от решението на проблемите с тероризма – напротив, тя създава допълнителни проблеми.
Йерархичните структури не са адекватни за системна и по-дълготрайна профилактика на терора. А дали традиционната демокрация е най-подходящата форма на управление за ефективно противодействие на тероризма? За да стане такава, тя би трябвало да се учи по-бързо и да еволюира изпреварващо, в сравнение с пазарния живот на терора. Да усилва своята способност за самоконтрол и иновации, за самоорганизация и разпределение на социалната компетентност и знанието.
Изискването за разпределеност се отнася и до основните ресурси като средствата за живот, за производство и за управление. Достъпът до тези средства трябва да е гарантиран за множеството участници в системата. Това е и механизъм за самоконтрол, предотвратяващ прекомерната концентрация на властта, както и на монополизма, който деформира демокрацията.
Устойчива е само тази демокрация, която осигурява разпределеност на властта и на капиталите, на знанието и на другите ресурси за развитие. Само такава демокрация може да оцелее и превъзмогне пандемията на глобалния тероризъм.
*
В процеса на глобализация пазарната система ражда ново отношение към света, което ще нарека “пазарен монотеизъм”. Това е нова религия с един единствен бог – хипер-капиталът, който отдавна се е превърнал в самоцел. Динамиката на парите дава живот на парадоксални явления, едно от които е и глобалният тероризъм. Този трескав пазарен живот е свързан със самонапомпването на финансовите капитали, което се развихря особено след края на студената война и залеза на индустриалната епоха. То замества надпреварата във въоръжаването като метод за свръх-печалба.
Подобно на епичния лъжец барон Мюнхаузен, финансовият хипер-капитал сам се издърпва за косата от “блатото” на реалните стойности. И ако на някого му се струва, че това е невъзможно, нека си отговори
как е възможно ежедневните спекулации на валутните пазари да надхвърлят сумата от един трилион долара... ( виж: J. Doyne Farmer et al., Market Force, Ecology and Evolution, http://www.santafe.edu/sfi/publications/98wplist.html)
Самонапомпването на спекулативния капитал не е просто алегория, както и глобалната религия на парите не е само вярване, или мит. Ежедневните жертвоприношения на този стар като света култ са нещо повече от езически ритуал. Те са част от нова световна система за тотален контрол над хората. Той застрашава традиционната демокрация, която няма имунна защита срещу пазарния монотеизъм. Тя самата се основава върху пазарни механизми, по силата на които в демократичния “организъм” прониква ретро-вирусът на организирано насилие.
Променят се очакванията на повечето от хората, ерозира се чувството им за солидарност и социална отговорност. Безцеремонното навлизане на меркантилни съображения в сфери, които дотогава са им били неподвластни, е причина за кризата на традиционните ценности. Каква връзка има това с разрастването на терора?
Тероризмът предизвиква дестабилизация, ерозира чувството за сигурност на обикновените хора, променя до неузнаваемост техните социални нагласи и очаквания. На свой ред, измененията в очакванията и колективните желания на много хора се обективират в нова формула на властта.
Нелинейните ефекти на масовата психоза не са само психологически, а също и организационен феномен. Той има неочаквани последици (в духа на едноименния кибернетичен закон) и върху пазарната система, както и върху средствата за управление на обществото. Между пазара, терора и властта възникват нови отношения на взаимна зависимост. В нови форми се обективират и колективните желания на хората.
Техните очаквания, преди да бъдат излъгани за пореден път, дават живот на нови обществени сили и илюзии. Колективното желание има способността да усилва неимоверно авторитета и властта на лидерите, които го въплъщават.
Френският учен Е. Дут дефинира мита като персонификация на социални сили, като “олицетворено колективно желание”. В същият дух Ернст Касирер пише есетата си за “Мита за държавата”, в които анализира култа към личността на лидера в средата на ХХ век. И в двата случая става въпрос за онези, които чрез колективните си желания, чувства или очаквания
създават митове за властта и дават власт на митовете.
Касирер подчертава, че в този водовъртеж от емоции масовите очаквания “се фокусират в една точка. Персонифицират се и се обожествяват в лицето на Лидера.” Лидерът символизира очакваното осъществяване на всички колективни желания. (Виж: Ernst Cassirer, Symbol, Myth and Culture. Essays and Lectures of Ernst Cassirer 1935/1945, Yale University Press, 1979, p. 238)
Но митоманията, за която пише Касирер, не е само личен проблем на вождовете, изпаднали в маниакално самолюбуване. Тя е системна, а не само персонална характеристика. Пазарният монотеизъм не прави изключение от правилото на митоманията. Разликата е там, че вместо конкретната персонификация на “лидера”, сега персонификацията е абстрактна: хипер-капиталът и неговия неуловим пазарен живот.
Както винаги, обожествяването е налице – парите изпълняват и тази функция в един свят, където те и без това са универсален еквивалент. Финикийските знаци се явявят като Хермес – вестителя на боговете, пред простосмъртните участници в пазарния ритуал. Но пантеонът на класическите богове вече го няма – останало е единствено
свръхестественото присъствие на хипер-капитала, а пазарът е неговия пророк.
Това, естествено, предизвиква реакцията на някои традиционни религии, които имат други пророци, и други разбирания за божественото. Те умеят да създават у последователите си масови нагласи на психологическа неприязън и съпротива. Най-остра е реакцията на исляма: не случайно най-многоброен контингент от кадри за глобалния тероризъм идва тъкмо от ислямистките мрежи. Но това, което прибързано се представя като сблъсък на цивилизации, би могло да се осмисли и да се моделира по коренно различен начин.
Сблъсъкът всъщност е между традиционните ценности на човешките общества и експанзията на пазарния монотеизъм. Само на пръв поглед е странно, че толкова по- висши дейности и толкова човешки съдби зависят от елементарните реакции на пазарния живот. И в най-обикновен план, и в контекста на новия екстремизъм именно пазарът определя кой ще живее и кой е обречен - в преносния, а и в прекия смисъл на думата.
В глобалния хаос всичко се купува и продава. Подлежи на маркетинг и реклама, и се котира на пазара... Не случайно терористите се надпреварват да поемат отговорността за атентати, дори когато не са извършени от тях. Не случайно и Пентагонът се опитва чрез пазарните механизми да прогнозира бъдещи терористични актове.
Неотдавна Военното министерство на САЩ – Департаментът по отбраната - разбуни духовете с едно ексцентрично предложение. Да бъдат създадени фючърсни пазари за тероризъм, които да предсказват потенциални заплахи, намиращи се извън полезрението на специалните служби. От този факт следват изненадващи изводи. Най-важният от тях потвърждава нашата хипотеза, че
и съвременният тероризъм е проява на своеобразен пазарен живот.
Доказаната способност на фючърсните пазари да “агрегират” разпръсната информация се използва при търгуването с още непроизведени стоки, и то на предварително договорени цени. Оказва се, че в някои случаи тези цени, определени в момента на договарянето, предсказват сравнително добре какви ще са цените след време, към момента на доставката. Това се възприема едва ли не като откровение и се обозначава с термина “ценово откритие”.
Бързото разпространяване на информация е сърцевина на механизма, който движи пазарните цени. Новата информация понякога води до промяна на цените, но в много други случаи тези изменения настъпват сякаш произволно – в отсъствието на каквито и да било “новини”. Можем ли тогава да използваме промяната на цените като индикатор за евентуални събития в бъдещето? Възможно ли е да използваме пазарния механизъм не само за “агрегиране”, т.е. събиране на съществуваща икономическа информация, а и за получаването на относително ново знание? Включително и за прогнозиране на политически убийства, бомбени атентати и други терористични актове?
Един несъвършен, но заслужаващ внимание опит за пазарно прогнозиране на терористични действия бе направен неотдавна от DARPA (Defense Advanced Research Project Agency) - американския научно-изследователски институтът по отбраната. Той е създаден броени дни след като Съветският съюз изведе в орбита около Земята първия спътник през 1958 година. Целта на “ДАРПА” винаги е била да хвърля мост между фундаменталните научни изследвания и тяхното военно приложение.
Сред разработките му са например технологията stealth (“невидими за радарите” оръжейни системи), самокоригиращи се компютри и нови стимуланти за войници в екстремни ситуации. Този мозъчен тръст има заслуги и към Интернет, в ранните години, под формата на тогавашната ARPA-net. През месец юли 2003 г. “ДАРПА” се ангажира с проект за създаването на специфичен Пазар за анализ на политически действия (Policy Analysis Market).
Този пазар би позволил на инвеститорите да реализират печалби от залагания, основаващи се върху вероятността на бъдещи събития, като например смяната на политическия режим в дадена страна. Аналогията е с фючърсните пазари за петрол, които реагират на евентуални военни действия, или дестабилизация в Близкия изток и района на Персийския залив.
Индикатор за реакцията им са цените на суровината. Но, от друга страна, по променящите се цени може да се съди, например, за повишената вероятност от военни действия в региона, както и за степента на риска от тероризъм. Това подсказва, че между тези две толкова различни реалности може би има взаимна зависимост и системна взаимовръзка. Пазарът и терорът имат сходни механизми на самоорганизация, което личи и от динамиката на нарко-доларовите потоци по света. Заради контрола над тях бяха водени военни действия в Афганистан, който се превърна чудовищна лаборатория за тероризъм. Както получавания там хероин, и глобалният терор води до пристрастяване у практикуващите го. Също като при при наркотиците, терорът е въпрос на
търсене и предлагане
Това добавя нови щрихи към анализа на съвременния тероризъм. Там, където по-рано са доминирали идеологически приоритети, днес господства пазарна мотивация. Дори когато става въпрос за сблъсъка на различни култури, изтъкван като обяснение за отделни терористични актове... Самите извършители на терора ще бъдат демонизирани или канонизирани, в зависимост от гледната точка и от културно-историческите традиции на региона. Но поръчителите на тероризма ще остават в сянката на стратегически бизнес-проекти, в своеобразна симбиоза със заинтересованите от тях политически елити, транснационални корпорации, или етно-мафии.
*
За разлика от доставчиците на терор, които са повече или по-малко известни, отговорните за все по-нарастващото търсене на тероризъм са извън полезрението и дори “извън подозрение”. Парите, обаче, присъстват винаги в мотивацията за тероризъм, както и в провокациите към терор...
Финансови интереси и конкурентни интриги са в състояние да компрометират прагматичните виждания за общ отпор срещу тероризма. Старите идеологически щампи от времето на студената война понякога се възпроизвеждат по командната верига. Те често получават политически “гръб” и вземат връх над мнението на професионалните антитерористи. Но в процеса на взаимодействие със социалната среда дори най-прецизните замисли имат съвсем неочаквани последици... Пазарният живот на терора има своя логика и своя еволюция, която ражда мутанти.
Този опасен процес налага принципно нов тип интеграция между държавите от цивилизования свят. Нужна е не просто аморфна глобализация, а
интеграция без дезинтеграция на националните държави.
Отслабването на националните държави под напора на пазарната глобализация води до невъобразимо развихряне на престъпността. Тероризмът и нарко-крацията, т.е. властта на нарко-бизнеса, атакуват имунната система на обществото и се възпроизвеждат в самото ядро на бизнес-цивилизацията – в саморегулирането на глобалната икономика.
След като тероризмът се превръща в бизнес, естествено е неговите организационни структури да заприличат на съвременни бизнес-мрежи. Капитализацията на терора следва законите на големия бизнес. Проявява се в неистов стремеж към самонарастване, характерен както за капитала, така и за раковите образувания. Метастазите на тероризма се пренасят от стари към нови огнища на напрежение.
Става дума за насочването на специално обучени хора, ресурси и технологии за терор от едни горещи точки към други. Например от Близкия изток към Кавказ, към Балканите, към Афганистан и оттам пак към югоизточна Европа. Дали това е стихиен процес, управляван само от пазарните капризи на терористичния бизнес? Или става въпрос за целенасочен трансфер на тероризъм, с участие на спецслужби, оръжейни мафии и нарко-канали...
В стремежа си да контролират пътя на наркотика от “Златния триъгълник” и “Златния полумесец” суперсилите водиха локални войни от Виетнам, Лаос и Камбоджа до Афганистан. И днес чрез подобни конфликти се трасира пътят на стратегическите ресурси (каспийския или иракския нефт, природния газ или питейната вода за Близкия изток).
Така противниците от епохата на студената война акушираха раждането на една нова глобална сила. Сега духът на тероризма се озъбва и на тези, които са го пуснали от бутилката. Рано или късно, терористичният “Франкенщайн се измъква от контрола на създателите си и се впуска в собствен пазарен живот. Отскубва се от опеката на онези, които си въобразяват, че винаги ще го държат в подчинение.
Нещо повече, той претърпява мутации, които го превръщат във враг №1 на системата, от която е произлязъл. Веднъж изпуснат, той се самонасочва и действа според собствената си патологична логика. И постига немислими по-рано резултати поради синергичния ефект на терора. Той се проявява в неимоверно сложния контекст на глобализацията, която и без това дестабилизира стария световен ред.
Така преднамерено се нарушава балансът в обществото; чрез насилие се предизвиква още по-голям дисбаланс, от който следва верижната реакция на по-нататъшна дестабилизация. Тя предопределя синергичния ефект от следващите терористични действия по схемата:
тероризъм – дестабилизация – разрастване на тероризма – още по-голяма дестабилизация...
Следва разрастване на тероризма, което на свой ред създава още по-голяма несигурност. Отприщва се лавината на самонарастващ ужас... Иначе казано, в обръщение влиза “продуктът” на дестабилизацията, чиито доставчик е терорът, докато потребителят трябва да се търси в същността на самата пазарна система.
Хипер-капиталът и глобалният тероризъм, които привидно противоборстват на световната политическа сцена, всъщност са взаимно усилващи се фактори. Самонарастването на всеки от тях блгоприятства, а не възпрепятства самонарастването на другия. В резултат на тази маскирана като конфликт симбиоза нараства нестабилността в съвременния свят.Системната му дестабилизация подхранва експанзията и на терора, и на хипер-капиталите.
Само просветена демокрация е в състояние да блокира самонарастването на тероризма, да прекъсне верижните реакции на взаимодействие между парите и организираното насилие. Това е възможно единствено в условията на управление, основано на знанието и свободата като взаимно усилващи се фактори.
|
|