ИМА ЛИ “МЪГЛЯВИНАТА” АЛ-КАИДА ГЛОБАЛНА СТРАТЕГИЯ? Печат
Автор Боян Чуков   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:04
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”
Боян Чуков, директор на Центъра за регионални и конфесионални изследвания

ТЕМА: В началото на 21-ти век терористичната “мъглявина” Ал-Каида започна все по-силно да привлича вниманието на експертите със своите транснационални организации, модерна структура и изключителна гъвкавост. Имат ли алкаидистите глобална стратегия? Или по-скоро става въпрос за “мъглявина” удобна да поеме отговорност при терористични актове и набедена в началото на нашия век като основен дистрибутор на лицензи за “глобален терор”? Има ли място въведеното от Джейсън Бърк (автор на книгата “Ал-Каида”) понятие “алкаидизъм” , което олицетворява новата глобална терористична идеология? Има ли основание да се счита, че България е засегната от алкаидизма? Може ли либийският казус с българските медицински сестри да се оцени като последствие от идеологията на алкаидизма и soft вариант на събитията в Мадрид на 11 март т.г.?
РЕЗЮМЕ: Ударите нанесени от Ал-Каида в Мадрид на 11 март т.г. (11-М)
показаха, че алкаидистите избирайки мястото и времето на своя удар постигнаха резултати, които промениха насилствено политическия пеизаж в една от големите европейски демокрации. Ефектът от терора надхвърли националните рамки и предизвика регионални и глобални промени. Посредством кървавият хаос, на 11-М бяха постигнати конкретни политически цели в резултат на безспорен аналитичен капацитет, който няма как да не предизвика безпокойство. Събитията показаха, че алкаидистите прекрасно познават механизмите на отвореното общество, неговите слабости и неговата неспособност винаги да предвижда стратегията и методите, които ползват терористите. България бе засегната от идеологията на алкаидизма в неговия за сега умален hard вариант в Кербала (6 убити военнослужащи) и в пълен обем soft вариант-либийският казус (5 осъдени на смърт) с медицинските сестри. С приближаване на парламентарните избори (редовни или преждевременни) страната навлиза в рисков период. Съществува вероятност да бъде направен опит да се приложи “испанската формула 11-М” в комбинация с вътрешнополитическия ефект на либийския казус.

АНАЛИЗ: След 11 септември 2001 г. (11-С) Ал-Каида е абсолютен шлагер в СМИ, когато става въпрос за международен тероризъм. В същото време организацията на алкаидистите си остана най-загадъчната терористична организация в света. С цел унищожаването на Ал-Каида бяха започнати две войни, специалните служби заловиха почти цялото й ръководство, включително и най-близките съратници на Осама бен Ладен, но джихадистите продължават да действат методично по целия свят. По-лошо, ако до 11-С алкаидистите провеждаха по един терористичен акт в година, то днес периодичноста е почти 3 пъти в месец. За времето 1993-2001 г. Ал-Каида реализира 5 големи терористични акта, а в периода септември 2001-2003 г. те са 17 на брой.
През последните години редица специални служби по света се включиха със свои “активни мероприятия” в информационната война (а и не само в нея) около Ал-Каида и днес, за болшинство от журналистите и СМИ е много трудно да отличат пропаганда и дезинформация от реалната дейност на Осама бен Ладен и неговите последователи. Да не говорим за средният читател, слушател или зрител, който най-често е жертва на обикновенна мезинформация1.
Събитията от 11-М показаха, че светът е навлязъл в една нова епоха на международния тероризъм. Налице е качествен скок на стратегическо ниво и завидна способност за предвиждане на събития в резултат на конкретен кървав хаос. Не случайно бе подбрана датата 11 март т.г.- точно три дни пред парламентарните избори в Испания. “Мозъчният център” на алкаидистите в този случай успя да предвиди предварително мобилизацията на испанското общество и съответните последици, които коренно промениха политическия пеизаж в страната. Това дава достатъчно основание да се приеме, че “мъглявината” Ал-Каида разполага с политическо ръководство, което е в състояние да изработи глобална стратегия, може да предвиди влиянието на даден терористичен акт върху вземането на решение на национално ниво, което пък от своя страна да повлече промени в световните и европейски съюзнически конфигурации.
През последните години редица групи, които са в орбитата на “мъглявината” Ал-Каида извършиха множество атентати в различни страни по света. Насилието на джихадистити можеше лесно да се обясни с даден локален вътрешнополитически ключ: насилие върху туристи, насилие срещу чужди граждани на територията на арабски страни и др., наказания срещу мюсюлмани “отклонили се от правия път” и т.н. 11-М обаче не може да се впише в цитираната по-горе терористична поредица.

Стратегически документи на Ал-Каида.

Като всеки един субект преследващ политически цели Ал-Каида изготвя стратегически документи. Последните най-често представляват комюникета на Осама бен Ладен или негови заместници. Въпросните документи стават публично достояние чрез различни формули. Те биват по съдържание два вида-стратегически и тактически. По форма са епистоларни, звукови или видео комюникета. Стратегическите документи съдържат големите магистрални направления за действие на алкаидистите. Те преди всичко са наситени с параконфесионална риторика необходима за привличането на нови привърженици и мобилизиране на вече спечелените за каузата. Тактическите документи са изработени от идеолози и стратези. Те съдържат анализи и изводи касаещи тактиката, която трябва да се следва както и методите, чрез които могат да се постигнат желаните стратегически резултати. В последният случай винаги се ползва епистоларна форма. Прави впечатление, че тактическите документи са достъпни в джихадистки сайтове в Интернет, макар по-някога само за 2-3 дни.
Два документа заслужават особено внимание с цел изводи от 11-М. И двата материала се появиха през декември 2003 г. на web страницата на израелския изследовател на ислямистки движения Рувен Паз (Reuven Paz). Първият документ бе със заглавие “Иракският джихад: надежди и рискове. Анализ на реалната обстановка, апроксимация на бъдещето и практически крачки в подкрепа на благословения джихад”. Документът е изготвен от Център за обслужване на Муджахидините, който е звено към нeпознатия до момента Информационен орган в помощ на Иракския Народ(ИОИН). Става въпрос за материал с обем от 47 страници(на арабски) касаещ обстановката в Ирак и ролята на джихадистите, които се сражават “ в името на Аллах”. Анализирана е международната обстановка: планове и условия за успех на САЩ в Месопотамия както и действията на съпротивата във военен и пропаганден аспект. Специална глава е посветена на подробен анализ на политическите, икономическите и социалните реалности в страни подкрепили САЩ във войната в Ирак. Лидерите на въпросните страни са наречени “европейски придатъци на САЩ, страна на неверници и агресия”. Не е спомената нито една арабска страна, която би могла да бъде обвинена в колаборационизъм с Вашингтон.
Вторият документ е редактиран на 3 декември 2003 г. и е публикуван 5 дни след убийството на петимата служители от испанското разузнаване в Ирак. Той е изготвен отново от ИОИН, който публикува първия документ, но в този случай от името на Департамент за Външни Комуникации. Въпросният материал е озаглавен “ Послание към испанския народ”. В него се обръща внимание на страданията на иракския народ по време на диктатурата на Садам Хюсеин и по време на американската окупация. Последната се свързва с отговорността и присъствието на войски в Ирак на страни подкрепящи американците . Специално се подчертава, че управници от страните-съюзници на Вашингтон “лъжат своите народи и ги въвличат във война, която не е в техен интерес”. Специално на Испания са посветени 6 страници. Заканата по отношение на “испанската национална сигурност в бъдеще” бе повече от очевидна. Логично е да се направят паралели с българското участие в Ирак и антивоенните настроенията на българското общество.

Иракският вектор на алкаидистите.

През последната година след навлизането на американските войски в Ирак рязко се засили присъствието в страната на ислямистки групировки, които се сражават срещу САЩ с цел експулсирането на войските им от Месопотамия. Не може да се отрече желанието и възможностите на джихадистите да генерират насилие и да увеличават постоянно хаоса в страната. Впрочем, тази стратегия бе отработена добре по време на руската окупация в Афганистан. Днес, Ирак е притегателен център за всички джихадисти, както местни така и от целия ислямски свят. Месопотамия има и определени “предимства” пред Афганистан. В Ирак джихаидистите са близко до местната култура, ползват същия език като иракчаните и не на последно място важна роля играят и трансграничните родствени връзки в региона.
В първият от двата цитирани документи на алкаидистите се подчертава, че “днес битката за Ирак ,откровено и ясно, е битка на цялата ислямска умма (нация).... Ако приключи с победа на американците ще се отворят вратите за корупция и разруха, ще се нанесе удар върху ислямското пробуждане в целия регион, който е сърцето на ислямския свят”. Ето защо алкаидистите трасират стратегия за нанасяне на поражение на САЩ в Ирак с цел последният да се превърне в “ изнесена база (каида, на арабски) за пробуждане на исляма и джихад”
Няма съмнение, че Ирак е основен приоритет на алкаидистите, които обединяват своите усилия с локални ислямистки групировки опериращи на сунитски територии населени с араби и в по-малка степен с кюрди. В първият документ се фиксира и стратегия в шиитските територии-“създаване на клетки на сражаващи се джихадисти” и постигане “като минимум, неутралитет на шиитите в сраженията, и ако е възможно да се направят опити за привличането им в борбата срещу американците”. Последното е в пълен контраст с прихванатия на 23 януари т.г. от американците документ принадлежащ на предполагаемия ръководител на Ал-Каида в Ирак, известният Абу Мусаб ал Заркави ( Abu Mussab al-Zarqawi). Стратегията описана от Заркави се състои в атакуване на шиитите с цел те да отвърнат с репресии срещу сунитите, и се провокира война между двете основни течения в исляма. Насилие, което би трябвало да обхване цялата страна и като краен резултат да доведе до “пробуждане на всички заспали сунити”.
Въпреки резолюция 1546 на СС на ООН за Ирак се запазва негативната тенденция за усложняване на обстановката. Особено тревожен е изводът, че в едно близко бъдеще ще се появи една нова генерация на джихадисти, подобна на тази от Афганистан, формирана в резултат на руската окупация. Новосъздадените алкаидисти със сигурност ще разширят своята дейност в други региони на света и няма да се ограничат само с арабските страни.

Геополитически ракурс на алкаидизма.

Войната срещу световния тероризъм може и би следвало, ако това се прави професионално да се разглежда и в геополитически и геоикономически аспект. Това позволява на специализираните институции на всяка една страна бързо да отсяват от огромния поток информация опитите за дезинформация, интоксикация, мезинформация, активни мероприятия и т.н. Очевидно, е че на най-високо политическо и държавно ниво се търси официален дискурс, който в последните няколко години е “стандартизиран”. Това позволява универсализирането на етикета “Ал-Каида”, който позволява на политиците да влизат в удобната двоична релация “good guys” и “bad gays”. Този подход е желателен и обясним за публичните изяви на държавните мъже, но абсолютно недопустим за специализираните институции-секретните Ал-Каида е служби. Организацията “мъглявината” Ал-Каида е по-скоро глобална терористическа идеология, а не глобална терористична организация. Алкаидизмът обединява най-често автономни, включително и във финансов план, ислямистки групировки. Ал-Каида съгласно Washington ProFile активно си сътрудничи с 24 други известни терористични организации. Шест от най-големите от тях ползват тактиката на алкаидистите. Това са “Ансар ал-Ислам” в Ирак, “Салафист” в Алжир, групата на Абу Валид в Чечения, “Хизб-и-Ислами” и движението Талибан в Афганистан и “Джемаах Исламиах” в Южна Азия. Съгласно специализираното списание Jane’s intelligence именно изброените терористични организации са поели центъра на тежестта на ислямския черен интернационал. Централизираните структури създадени от Осама бен Ладен в Афганистан и Судан отдавна са напълно разрушени. Ръководството на Ал-Каида не е в състояние да осъществява оперативно ръководство на своите джихадисти. Като косвено доказателство може да се посочи факта, че Осама бен Ладен през 2000 г. публикува осем обръщения, в 2001 г. само три, а в периода 2002-2004 г. по две на година. Залавянето или убийството на лидера на алкаидистите в никакъв случай няма да преустанови войната на неговите последователи.
В кадрови план “мъглявината” Ал-Каида или т.н. “Братство на бен Ладен” е изградено на три нива: Първо, афганистански муджахидини-обучавани заедно, сражавали се заедно срещу руската армия и сражаващи се днес срещу американската армия. Второ, локални групировки, които действат под етикета “Ал-Каида”, но не са свързани с Афганистан. Трето, “конвертираните” в исляма бойци, които се приемат само в редиците на алкаидистите.
От оперативна гледна точка е ясно, че второто ниво е “чувствително” и то може да служи за провеждане на операции на “външни фактори” под етикета “Ал-Каида” . Третото ниво дава възможност за инфилтриране на алкаидистите и насочване на дейността на локални терористични групировки в определен “геополитически вектор”.
По данни на британското издание Jane’s intelligence след войната срещу талибаните базите на алкаидистите са се преместили от Афганистан и Пакистан в регионите на Филипините, Кашмир (Индия), Грузия и Чечения. Ал-Каида разполага с мощна инфраструктура в Африканския рог-Йемен и Сомалия. Част от “лейтенантите” на Осама бен Ладен в периода 2001-2002 г. се прехвърлиха в Пакистан и Иран. Западни разузнавателни източници твърдят, че няколкостотин алкаидисти под ръководството на Сейф ал-Адила и Саада бен Ладен ( син на бен Ладен) са дислоцирани в Иран.
В този план би трябвало да се обърне внимание и на тезиса за екстериториалния характер на заплахата-“световен тероризъм”. Осама бен Ладен и неговото обкръжение са символични “фигури олицетворяващи врага”, те нямат строга локализация, не представляват определена държава, народ, а само “идеологизирана секта”. Това позволява ползването на “плаваща” презумпция за вина и винаги може да се окаже виновен и още някой друг във всяка една точка на света.
В потвърждение на по-горните разсъждения може да се даде като аргумент и новопоявилият се “нефтен вектор” в дейността на Ал-Каида, който е свързан с последните атентати в Саудитска Арабия. Официалната версия е, че последователите на Осама бен Ладен се борят за създаването на “Нефтен халифат”. Предстои остра конкуренция между страните от Персийския залив и тези от Каспийския басейн като източници на енергийни ресурси. Либия като страна износител на петрол също ще трябва да се бори за европейските си пазари в конкуренция с каспийския нефт, с който предстои да бъде захранвана Европа. По отношение на каспийските енергоносители все още има много неизвестни: кой от трите основни транспортни маршрута на нефтопроводите ще се окаже най-натоварен? Атентатите на “мъглявината” Ал-Каида в края на миналата година в Истанбул и последните декларации на ПКК за подновяване на въоръжената борба на територията на турски Кюрдистан имат и “нефтена компонента”- сигурността на проектирания от английската компания ВР нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейхан. Убийството на генералния консул на Англия в Истанбул, който е бил резидент на MI-6 за Близкия Изток и сериозното разрушаване на британското консулство (в него са се съхранявали част от архивите на MI-6 за региона) показват определено професионален почерк на работа.
“Световният тероризъм” има множество тълкования- геополитически, геоикономически, социално-политически, технически. Очевидно е, че те имат и дълбочинен цивилизационен смисъл. Не е случаен фактът, че повечето от терористичните актове се реализират в Rimland-а.

“Мъглявината” Ал-Каида, алкаидизмът, Либия и България.

Независимо от съмненията за автентичност на публикуваните периодично документи на Ал-Каида би трябвало да ползваме болезнения испански опит от 11-М. В момента могат да се направят редица паралели между положението, в което се намира България и това, в което се намираше Испания преди 11-М. В цитираният документ от началото на декември 2003 г. не е прецизирано кога и къде ще бъдат убити испанци “в Ирак или извън Ирак”. Алкаидистите декларираха, че “отговорността за окупацията пада върху участващите войски и техните народи” и подчертаха, че “батальоните на иракската съпротива и тези, които ги подкрепят извън Ирак могат да увеличат дозата (на страданието)”. Интересно е да се проследи логиката на мислене на стратезите на Ал-Каида. В анализа за Испания алкаидистите подчертават, че се приближава критична дата във вътрешнополитическата обстановка в страната: предстоят парламентарни избори. Във въпросния документ е отбелязано: “Трябва да се възползваме максимално от приближаването на датата на парламентарните избори в Испания през третия месец на следващата година. Считаме, че испанското Правителство няма да устои на повече от 2-3 удара, максимум и ще бъде принудено да се оттегли под народния натиск. Ако войските останат след тези удари, победата на Социалистическата партия ще бъде практически гарантирана, и оттеглянето на испанските войски фигурира в листата на предизборната й програма”.
Полша не фигурира в близките планове на алкаидистите. Според тях не могат да се използват полските парламентарни и президентски избори за “ предизвикване на промяна в полската политика поради редица мотиви.... като първият е далечната дата на провеждане на изборите”.
Трябва да се обърне внимание на факта, че изтеглянето на испанските, италианските, полските, българските и т.н. войски от Ирак не е крайна цел на алкаидистите, а по-скоро средство за отслабване на английското правителство и оставяне на американското присъствие в страната насаме с движението на джихадистите. В този смисъл във въпросния документ се настоява, че “изтеглянето на испанските или италиански сили в Ирак ще представлява един огромен натиск върху британското присъствие, който Тони Блеър няма да може да понесе”.
Испанският експерт по тероризма Хавиер Хордан (Javier Jordan) счита, че “атентатите в Мадрид и последвалата електорална промяна може да накара последователите на Ал-Каида да се опитат да повторят тези събития в други страни при други обстоятелства, тъй като се наблюдава в тези групи тенденция да се упростяват едномерно фактите в релацията причина-следствие”.
За българските специални служби е важно да отделят повече внимание върху т.н. документи на Ал-Каида или на някои от нейните филиали вместо да се отвличат с дебати дали стилът на даден терористичен акт е характерен за “мъглявината”. Основната слабост на експертите от специализираните звена е наследеното от времето на Варшавския договор т.н. линейно мислене. Днес разкодиране и предвиждане на ходовете на “мъглявината” Ал-Каида може да става само на базата на многомерното (мултивекторно) мислене, което е в основата на професионалния разузнавателен анализ. С други думи, геополитическото и геоикономическото измерения са задължителни за всяка една дълбочинна разузнавателна справка-анализ.
Определено, американските и европейски служби до 11-М не отделиха достатъчно внимание на алкаидистките документи. Не бива да се успокояваме ако някои от епистоларните форми на закани на Ал-Каида се различават силно от “автентичните” такива. Днес алкаидистката “мъглявина” е съставена от мрежа с подмрежи на автономни лидери, които изпълняват обща стратегия.
В този план либийският казус с българските медицински сестри може да се обясни и чрез алкаидизма като идеология. Достатъчно е да си припомним, че през май 2001 г. либийската страна се опита да повлияе на хода на парламентарните избори в България чрез “движение” по делото в Бенгази и извеждането му като първа новина в българските медии. Обявяването на 6 май т.г. (национален празник) на смъртните присъди на българските медицински сестри отново показва грижливо подбрана предварително дата с цел оказване на максимален натиск върху българското обществено мнение. Това, че либийският казус е свързан с присъствието на български войски в Ирак еднозначно се потвърждава от изпратеното през 2003 г. писмо на Сейф ал-Ислам до външния министър Соломон Паси. Синът на Моамар Кадафи пише: “В момент, в който споделяме Вашето безпокойство за съдбата на българските медицински сестри по проблема, назован СПИН, друго обстоятелство ни кара да изпитваме по-голямо безпокойство. Става въпрос за това, което се отнася, застрашава и касае иракския народ и войната, която се води срещу него, и в която паднаха хиляди невинни жертви. Скъпи приятелю, ние знаем и оценяваме голямата Ви обич към мира и силното Ви желание той да се установи между всички народи и нации. Това ни кара да имаме доверие, че Вие ще преразгледате позицията Ви в тази война и ще се присъедините към отхвърлящите я и призоваващите за разрешаването на иракските проблеми по мирни начини и пътища”. По един доста експлицитен начин Сейф ал-Ислам подсказва по какъв начин би могло да се стигне до компромисно разрешаване на “либийския казус”. Но е ясно и това, че позицията и ходовете на Либия се вписва 100% в т.н. идеология на алкаидизма. Трябва да се обърне внимание на факта, че между субектите възприели алкаидизма като идеология не се изключва понякога остър антагонизъм.Това ни дава право да твърдим, че ако американците имаха своя 11-С, а испанците 11-М, то в България е налице 6-М, макар и за сега само в soft вариант.
Анализът на събитията показва, че най-вероятно ще бъде направен опит делото в Бенгази да се използва непосредственно преди предстоящите парламентарни избори. В случай, че по време на електоралната кампания социологическите проучвания предоставят малко шансове да бъде реформатирана изпълнителната власт и променена външната политика на България, вероятно soft удара от Либия ще бъде комбиниран с hard такъв. Това би могло да бъде: още жертви на българския контингент в Ирак, Афганистан или като крайна мярка зрелищен терористичен акт в навечерието на парламентарните избори в София или друг голям провинциален град от типа на Пловдив, Варна, Бургас и др. Мощните антивоенни настроения в България (над 75% от населението е срещу присъствието на български войски в Ирак, в Испания този процент бе над 80%) са допълнително изкушение за алкаидистите да търсят “испанската формула”-11-М в български вариант. Резолюция 1546 на СС на ООН в никакъв случай няма да промени или смегчи стратегията и тактиката на “мъглявината” Ал-Каида. Не са изключени и “инциденти” с български граждани в арабски или други страни. Във всички случаи следващият български кабинет ще получи тежко външнополитическо наследство от кабинета Сакскобурготски.

----
1. - мезинформация - неумишлено подаване на грешна информация в резултат най-често на некомпетентност.
< Предишна   Следваща >