|
КВИНТЕТ СРЕЩУ ГЛАДА И БЕДНОСТТА – К.АНАН, ЛУЛА, САПАТЕРО И ЛАГОС |
 |
|
Автор Жоржета Пехливанова
|
|
Петък, 01 Октомври 2004 03:00 |
Ден преди началото на редовната септемврийска 59-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се проведе Срещата на върха срещу глада и бедността, на която за съпредседател бе определен испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. С това негово първо участие във форума Сапатеро се нареди до Генералния секретар на ООН Кофи Анан и до президентите Ширак на Франция, Лула на Бразилия и Лагос на Чили.
Изявите на испанския премиер – социалист в Ню Йорк имаха двуяко значение: от една страна да защити своето смело първо решение като премиер – изтеглянето на испанския контингент от Ирак, а от друга - като влиятелен държавник спазващ международното право да поиска 100-те държавни и правителствени ръководители да вземат спешно решение за конфликта в Ирак. Сапатеро призова за съюз между двата свята – западния и арабския. Речта на испанския премиер пред Генералната Асамблея на ООН предизвика огромен интерес в Испания и в света и го нареди сред групата държавници радетели за световния мир.
На Срещата на върха за глада и бедността присъстваха голяма част от пристигналите за Асамблеята държавници. На същия миналогодишен форум бразилският президент Лула да Силва, който само преди месеци бе спечелил президентския пост с обещанието “искам бразилците да ядат три пъти на ден” , връчи сумата 50.000 евро от присъдената му висока испанска награда “Принцът на Астурия” за международно сътрудничество на Генералния секретар на ООН К. Анан като дарение за световния фонд против глада.
“Квинтетът” бе наречен в кулоарите на ООН този влиятелен форум, в който се включи Сапатеро с предложението Испания да бъде активен негов член. Според годишния експертен доклад досегашната годишна квота от 50 милиярда долара следва да бъде удвоена. В доклада се изнасят ужасяващи данни: над 840 милиона гладуват в света, а 3 милярда хора живеят в условия на бедност. От тях 26% консумират нискокалорични храни. 232 милиона гладни има в Индия, над 200 милиона в Сахарска Африка, 112 милиона в Китай, 152 милиона в Азия, 56 милиона в Латинска Америка и Карибите и 40 милиона в Близкия Изток и Северна Африка. ООН си е поставила задачата до 2015 г. да се справи с крайната бедност, с неграмотността, намаляване на смъртността при децата и болните от СПИН. Бразилският президент Лула Да Силва поиска от развитите страни-участнички във форума “уместни и ясни отговори” за борбата с глада -“най-жестокото оръжие за масово унищожение, което убива 24 хиляди ежедневно и 11 деца всяка минута.” Генералният секретар на ООН Кофи Анан помоли следващото десетилетие да бъде на постиженията, а не на обещанията, а френският президент Жак Ширак заключи, че “гладът и мизерията са главните язви, накърняващи достойнството на човека. Ако успеем да се преборим с тях това ще бъде най-доброто ни оръжие срещу фанатизма.”.
Коалицията против бедността е на мнение, че мизерията е най-голямата заплаха за стабилността в света. Тя смята да убеди международната общественост от необходимостта за събиране на държавна такса срещу бедността, за което е нужна голяма солидаронст между богатите и бедни държави. Някои държави САЩ, Япония и Русия все още се въздържат от участие, но “квинтетът” смята, че те ще се включат на по-късен етап. Президентът на Чили, Рикардо Лагос изтъкна, че най-трудните мерки и предложения са вече факт и са залегнали в документа от Срещата, което е едно добро начало.
СТАРТЪТ НА 59-ТА СЕСИЯ НА ООН
Генералният секретар на ООН Кофи Анан откри тазгодишната 59-та редовна есенна сесия на Генералната асамблея на ООН, напомняйки в речна си, че ООН е “общия дом необходим за голямото човешко семейство”.
Темите на тазгодишния дипломатически форум са: санкциите на САЩ срещу Куба, кризата в Близкия Изток,положението в Афганистан, междунардното икономическо сътрудничество, нарушаването на човешките права в света и хуманитарната криза в Дарфур /Судан/.
В стъпителното си слово Анан подчерта, че “не веднъж сме свидетели как основни закони срамно се потъпкват, най-вече тези, които касаят живота на невинните, цивилни и уязвими хора... ”Генералният секретар на ООН открито разкритикува пред световния печат американската политика в Ирак и пропастта, която разделя все повече Вашингтон и ООН за войната в Ирак. За Генералния секретар на ООН тази война си остава “незаконна”, защото избухна без разрешението на Обединените Нации. Днес Анан се съмнява, че при този хаос в Ирак ще бъдат проведени демократчини избори през януари 2005.
След Генералния секретар говори бразилският президент Лула Да Силва, който заяви, че неговата държава е за спешни реформи в ООН и е кандидат за постоянен член в Съвета за сигурност, предвид новите реалности в 21 век. Бразилецът напомни, че “развиващите се страни са лишени от правото си да играят централна роля и да участват активно в търсене на политически решения на конфликтите, които директно или косвено ги засягат.” “Бразилия, Япония, Индия и Германия са законни кандидати за постоянни членове в Съвета за сигурност и Съветът за сигурност трябва да обмисли новите реалности в света в 21 век”, заключи Лула.
След Лула американският президент Д.Буш защити своето решение за война със Садам Хюсеин, твърдейки че сваленият диктарор е бил във връзки с терористите. Буш защити войната в Ирак, подчертавайки че англо-американската коалиция е спазила “справедливите световни изисквания и норми”. Според американския президент “днес Ирак и Афганистан вървят по пътя на демокрацията и свободата”
САПАТЕРО ПРЕДЛОЖИ “АЛИАНС НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ”
През погледа на експертите: Световноизвестният международник проф.Мануел Перес Гонсалес, професор по Международно Право в Университета Комплутенсе в Мадрид и в Испанската дипломатическа академия предупредил испанското правителство преди войната в Ирак:“Ако Испания се съюзи със САЩ тя застава срещу Междунардоното право. Трябва да се има предвид, че в демократичните страни, когато един парламент реши да се присъедини към въоръжена интервенция, не оторизирана от Съвета за Сигурност на ООН, вкарва парламентарния орган в незаконно поведение от гледна точка на Международното право. Участието във военните действия в Ирак е незаконно, защото е предприето самоцелно и еднолично от САЩ, последван от няколко правителства. И ако Испанското правителство поддържа позицията по присъединяването към САЩ, то ще плати последиците от Международното право, които са само негативи. Освен това ще настъпи “скъсване” в системата за колективна сигурност и риск от разрастване на конфликта и последиците ще бъдат непоправими. Възстановяването на тази държава с труд може да се окаже непосилно. И на края ще добавя, че използването на силата води до дестабилизация на международните отношения.”
Дебютът на испанския премиер Сапатеро пред Генералната Асамблея на ООН бе очакван от световната общественост, за да изложи новата испанска външна политика, основана на зачитане на междунароното равноправие и “смяната на хода”, който трябваше да поеме неговата външна политика.
В спокойната си и отчетлива реч испанският премиер не пропусна да изтъкне своята ангажираност към борбата срещу международния тероризъм, но подчертавайки че е против употреба на сила. Испанецът настойчиво помоли държавниците от тази висока трибуна да обмислят положението в Ирак и в Близкия Изток много сериозно и настоя за предаване колкото се може по-скоро суреверинететът на Ирак на самия иракски народ. Испанският премиер е привърженик на обща инициатива за решаване на конфликта в Ирак.
Сапатеро изтъкна, че испанският народ като едно цяло е бил против войната в Ирак: “Замайващото бе мнозинството на испанския народ против войната. Не го убедиха мотивите на тези, които я започнаха. Заявихме мнението на испанския народ в парламена и на улицата на висок глас. Казахме също така, че по-лесно е да спечелиш война, отколкото да постигнеш мир. Мирът е задача. Задача, която изисква повече смелост, по-ясна определеност и повече героизъм, отколкото войната. Затова испанските войски се завърнаха от Ирак.”
По-късно в речта си испанският премиер предложи: “Като представител на страна създадена и обогатена от различни култури искам да предложа пред тази Асамблея да бъде създаден Алианс на цивилизациите, т.е. съюз, обединение между западния свят и арабския и мюсюлмански свят. Срути се една стена. Трябва да избегнем омразата и неразбирателството между нас, които да ни накарат да издигнат нова стена. Испаня предава това предложение на Генералния секретар, чиято дейност начело на Организацията Испания поддържа изцяло, за създаване на Група на Високо равнище за осъществяване на тази инициатива.”
Различията между богати и бедни държави сякаш прокараха невидима разделителна линия между държавите-членки на ООН. Сякаш се провеждаха две асамлеи – едната за войната в Ирак и за кризата от нея – убийства, разрушения, тероризъм, ужасни престъпления; за глада, бедността и мизерията. И другата асамблея за успешната политика, демокрация, свобода, благоденствие... Това деление измести общественото внимание, защото все повече нации свързаха мира и сигурността с развитието. Дебатите в ООН показаха и друго: че приоритетът за бедните нации е глада и мизерията и невъзможността им да плащат своите външни дългове на кредиторите. Особено впечатляваща бе речта на Танзанийския президент Уилиам Мкара, който изтъкна, че индустриализираните страни дори не внасят обещаната такса от 0,7% от техния вътрешен продукт във фонда за развитие.
|
|