БЕЗПИЛОТНИ ЛЕТАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЩЕ ЗАМЕНЯТ КОЛИТЕ-БОМБИ Печат
Автор Недко Петров   
Събота, 01 Януари 2005 03:00
Интервю на Недко ПЕТРОВ със Симеон НИКОЛОВ за БТА

Г-н Николов, Българското дипломатическо дружество организира втората експертна кръгла маса за тероризма след Мадрид, на която изказвания направиха шефове на спецслужби, началникът на ГЩ на БА, директори от МО, много експерти и наблюдатели. Кои, според експертите, са евентуалните обекти на терористични нападения у нас? Известно е, че Бен Ладен предупреди преди няколко месеца Европа, включително и България, за готвени терористични удари.
Когато говорим за потенциални обекти на терористични удари у нас, трябва да изходим от това какви са целите на терористите. А те са: възможно най-голяма зрелищност и предизвикване на широка обществена реакция. Трябва да кажем, че атентат в България трудно би предизвикал такъв обществен отзвук в света. Вярно е, че поради глобализацията на явлението тероризъм няма безопасно място по земята. Целта на терористите е не толкова нанасяне на поражения и жертви, колкото пораждане на страх в обществото и разклащане устоите на демокрацията. В този смисъл България и Балканите са по-скоро един транзитен регион за терористите, където те могат да престоят известно време, да се организират и да нанесат удар. В този смисъл Балканите и в частност България, не са непосредствен обект за терористични атаки. Освен това някои експерти и медии погрешно насочват вниманието към обекти от стратегическа важност, какъвто например е АЕЦ. Според философията на терористите, удар се планира и се нанася по най-малко защитен обект, който може да предизвика най-голям обществен отзвук. В този смисъл не АЕЦ „Козлодуй” е потенциален обект – потенциален обект би бил някой черноморски или планински курорт, където има примерно туристи от 10 страни. След терористичен удар ковчезите ще тръгнат към 10 страни на Европа и отзвукът ще бъде огромен. Не само аз но и други експерти не изключват обаче, терористите да направят опит да повлияят на изборите в страни-членки на коалицията, включително и България, както направиха това в Испания. Обектът на тяхната атака или отвличане най-вероятно ще бъде извън България- например наше дипломатическо представителство. Трябва да очакваме и ново качествено ниво на терористичните атаки- компютърен срив на банки и захранване, снабдяване и сигурност на цели държави или региони, използване на оръжия за масово поразяване и др. “Колите бомби” скоро ще отидат в миналото, защото безпилотните летателни средства освен камери за разузнаване ще носят и заряди. А представете си, ако те съдържат химически и биологически бойни отровни вещества. Поради всичко това нашата бдителност не бива да отслабва.

Вие прогнозирахте с голяма доза категоричност, че по време на Олимпийските игри в съдена Гърция няма да има терористичен атентат и се оказахте прав. Напразно ли бяха хвърлеи стотици милиони долара за това?
Причините за категоричната ми прогноза, която за щастие се сбъдна, се крие в изложените от мен преди малко причини. Вярно, че евентуален удар там щеше да предизвика огромен ефект в цял свят, но не бе изпълнено второто условие- лесен достъп и възможност за изненада. Затова стотиците милиони долара за мерки против евентуален терористичен акт не бяха “хвърлени напразно”. Лошото е, че никой не говори колко ни струват и ще струват в бъдеще такива мерки, ако продължим отбранителния характер на мерките срещу тероризма, а не тръгнем да отстранимткорените му.

А може ли да се твърди, че заплахата на Бин Ладен срещу САЩ непосредствено преди изборите е изиграла своя ефект като е сплотила нацията в преизбирането на президента Буш, който сложи като основен приоритет в предизборната битка именно унищожаването на глобалния тероризъм?

Преди изборите в САЩ се случиха две важни неща, които имаха значение както за избора на президент, така и ще имат значение в бъдещата борба срещу тероризма и обстановката в Близкия Изток, Ирак и Иран. Първото беше посланието на Бин Ладен към САЩ и второто нещо, на което почти не се обърна внимание, бе подновената закана за удар срещу Иран.

Какво е общото в тези две събития?

Тези две събития са от голямо значение. Посланието на Бин Ладен съвсем очевидно повлия на изборите и цифрите го доказаха. Според някои политолози това обръщение може да се тълкува и като послание към света, че терорист № 1 все още е значим и играе голяма роля или послание към ислямския свят, в който терорист № 1 е решил, че трябва да се наложи.
Второто послание, което се появи в някои американски вестници със заплахата срещу Иран, също е с определено значение. Според мен това може да е въпрос на сделка, защото американският президент, който сдържа Израел да удари стратегически обекти по Иран, в същото време сам чертае планове за това. Можем само да гадаем каква е сделката, но в политиката нещата никога не са случайни. И тази закана към Иран, която се появи, е свързана с факта, че в последния момент рязко се е повишил броя на евреите в САЩ, които са гласували за Буш.

Ще се втвърди ли позицията на САЩ спрямо глобалния тероризъм след преизбирането на Буш?

Естествено е, че ще бъде продължена водената до момента политика на Буш спрямо глобалния тероризъм. Тази политика нямаше да бъде променена много и при евентуален избор на Кери за президент. Но преди да говорим за бъдещата политика на САЩ срещу тероризма и Ирак бих искал да формулирам условието, че американската политика винаги е била дългосрочна и прогнозите на САЩ винаги са се правели за 30-40 години напред. Китайците прогнозират до 15 години, европейците – до 8-10, а българите, за съжаление – от днес за утре. Това е изключително важно да се каже, защото както битката срещу тероризма, така и войната в Ирак, са само елемент от глобалната политика на САЩ. Затова дни след преизбирането на Буш сериозните политици започнаха да правят прогнози какъв ще бъде света след 2008 г., когато приключва втория мандат на Буш. Съгласно прогнозите към 2012 г. САЩ ще стигнат до най-кризисния момент в своето икономическо развитие. Същата година се посочва и като решаваща за това дали Русия ще възвърне ролята си на световна сила или както някои неоконсерватори предричат, тя ще се разпадне на 6-7 държави. От 2012 до 2015 се очаква Китай да се превърне в мощен световен фактор. В този смисъл в дългосрочен план интересите на САЩ са насочени към Иран, Русия, Китай. Американците се целят далече напред и правят историята, а ние само я коментираме. И през тези десетилетия, които САЩ планират напред, поетапно се реализират 4 фази, като се започне от фазата на сондиране на мнения и се стигне до конкретни действия като навлизането в дадена страна, смяна на правителства или овладяване на нефтени находища.
Но нека се върнем на въпроса дали ще се втвърди политиката на Буш след преизбирането му. Буш има предимството като преизбран президент да налага по-твърдо своите решения. Като президент втори мандат Буш няма да има на гърба си тежестта да се съобразява за това дали ще бъде преизбран и вследствие на това ще действа много по-решително. Освен това, преизбирането на Буш означава, че ще продължат да се отделят огромни средства за борбата срещу тероризма. Още преди изборите бе заявено, че правителството на Буш ще иска още 70 млрд. долара за Ирак към досегашните 155 млрд. долара. Това означава, че САЩ ще разполагат с невероятната сума от 225 млрд.долара за борба срещу тероризма. Това е сума, която би могла да изправи на крака 22 Българии, ако имаме предвид външния ни дълг. Или сума, за която могат да бъдат закупени 375 млн. компютри при средна цена от 600 долара за компютър за изостанали страни, в които се ражда тероризъм.. Уточнявам това, защото някои експерти твърдят, че корените на тероризма не можели да бъдат атакувани, защото се изисквали огромни средства. Представяте ли си какво може да се направи с тези 225 млрд. долара, ако те бъдат насочени към страни, които се нуждаят от премахване на бедността, от изграждане на инфраструктури, от възстановяване на институциите и държавността. Именно това са пътищата, по които ще се премахнат причините за тероризма. Затова международната общност би трябвало да изготви един План и географска карта с потенциалните огнища на тероризъм и да атакува корените на явлението икономически и политически, а не да се затваря зад стени и охрана, защото те няма да ни спасят от непредвидимия тероризъм.
Съществува обаче вероятност по-твърдите действия на Буш да предизвикат една опасна спирала: военната сила да предизвика ескалация на тероризма, а ескалацията на тероризма може още повече да втвърди политиката на Буш към Иран или Сирия. Най-големият риск е борбата срещу тероризма да се пренесе на религиозна основа. Тогава няма да има победители. Особено поучителна е появилата се тенденция на сливане на действията на бунтовници и терористи. С това може да се сблъскаме в бъдеще и в други райони на света.
За борбата с тероризма са особено важни атлантическите отношения. И те не зависят от една личност, независимо дали тя ще се казва Буш или Кери. Сега все повече се очертават тенденциите да се търсят общите цели между САЩ и Европа, да се търси диалог по Ирак и Иран, да се търси решение на палестино-израелския проблем...Забелязва се едно странно, но логично съвпадение между мненията на водещи анализатори като Бжежински и Кисинджър за подобряване на отношенията между САЩ и Европа. Кисинджър например говори за съвместно определяне на дългосрочни задачи между САЩ и Европа и това е нещо абсолютно ново, което кореспондира с предложението на Бжежински за едновременно решаване на проблемите в Близкия Изток, Ирак и Иран. Тази близост между изводите и предложенията на такива световноизвестни анализатори дава основание да кажем, че в последния си мандат Буш може да се вслуша в такива предложения и да очакваме по-добро сътрудничество между САЩ и Европа, каквито сигнали има напоследък. Показателно е, че и различни центрове за стратегически проучвания излязоха в годишните си доклади с близки оценки относно разрастването на тероризма след войната в Ирак. Не може съветниците на Буш да не се вслушат в това. Към думите на Збигнев Бжежински, че САЩ трябва да се откажат от унилатерализма, а Европа- от принципа “без мен”, аз бих добавил: Европейците искат да бъдат чути и респектирани. Но ще може ли Буш да престане да бъде досегашния Буш, това е въпросът.
След изборите в САЩ ще нарасне значението на международните организации, а Европа вероятно ще активизира своята обща политика за сигурност и отбрана. България ще трябва да води много по-прагматична политика, там където се сливат интересите на Вашингтон и Брюксел. САЩ в някаква степен ще се съгласят, че е необходимо пренареждане на приоритетите в борбата срещу тероризма.

САЩ демонстрираха напоследък и една твърда решимост да омиротворят Ирак преди изборите, за да се създадат условия за провеждането на максимално демократични избори там. Известно е също, че нараства и скептицизмът относно самото провеждане на изборите – какъв е коментарът на експерта?

Увеличаващото се насилие в Ирак с приближаването на изборите през януари догодина не дава основание за оптимизъм. Ако се върнем назад обаче, експертите се произнасяха скептично и за провеждането на Национална конференция в страната, но тя се проведе. Много е трудно да се прогнозира дори това дали въобще ще има избори в Ирак. Очертават се три възможни сценария. Ако коалиционните сили продължат военните действия във Фалуджа, Рамади и други градове, очевидно е, че ще има много цивилни жертви. Това едва ли ще допринесе за провеждането на свободни и демократични избори в тези региони, където дни преди това е имало толкова много цивилни жертви. Сунитите вече предупредиха, че ако подобен сценарий се случи, те ще призоват да не се гласува в цял Ирак. Втората възможност е тези хора да гласуват за крайни и радикални партии, което означава, че умерените трябва да отстъпят политическото пространство и тогава през февруари догодина бихме имали едни крайно настроени властници, чиято първа работа ще бъде да призоват коалиционните сили да напуснат Ирак и да създадат една ислямска държава. Третият сценарий е най-малко вероятен, но някои го представят като много прост и лесен – правят се изборите, те минават успешно, прави се нова Конституция и всичко е окей! Ако подобно проамериканско правителство бъде избрано в Ирак, това означава, че и съпротивата ще продължи. Има и предложение за евентуално федерализиране на Ирак именно с идеята да се избегнат съществуващите вътрешни противоречия в сраната, но федерализирането на Ирак е нож с две остриета. Да не говорим за това, че Турция никога няма да се съгласи за обявяването на автономна кюрдска държава до нейната граница.
От изключителна важност е ролята на международната общност в този предизборен етап – например идеята на Кисинджър да се създаде международна контактна група, която да консултира Ирак и членовете на тази група да бъдат от страни с опит в борбата срещу войнстващия ислям: Ирак, Индия Русия, Алжир и др., както и САЩ и Великобритания.
Все пак трябва да си даваме сметка, че в Ирак и след изборите няма да има мир докато не се реши израелско-палестинския конфликт. Затова и личното ми мнение като експерт е, че трябва да се изготви една американо-европейска стратегия за едновременно решаване на проблемите в Ирак, Иран, Израел и Палестина.
< Предишна   Следваща >