СВЕТЪТ ПРЕЗ 21 ВЕК: СЦЕНАРИЙ НА РАЗВИТИЕТО Печат
Автор Експерт   
Неделя, 01 Май 2005 03:00
В средата на 90-те години на ХХ век бяха оформени всичките три необходими атрибута на новата система: признатата йерархия на участниците; основните принципи и правата на поведение, механизмът на вземане на решения. Съответно възникнаха и нови способи за реализиране на политическото влияние и ускорение на икономическия прогрес.
Според експерти от различни страни планетата е разделена на три зони: център, периферия и полупериферия.
Центърът са група държави, начело със САЩ, преминали в постиндустриалния етап на своето икономическо развитие. Те са концентрирали в свои ръце огромна политическа и военна мощ.
Периферията са групата държави, региони и територии от така наречения “трети свят”, основната функция на които се свежда до доставките на суровини и енергоносители.
Между центъра и периферията се разполага полупериферията, към която експертите причисляват Китай, Русия, Мексико, Бразилия, Аржентина, южно- и източноазиатските “тигри”, някои страни от Централна и Източна Европа. Полупериферията притежава внушителна военна и политическа сила, държавите в нея са напълно устойчиви, а икономиките, макар и непреминали постиндустриалния рубеж, се развиват активно. Недоразвитието на икономиките обаче, основани на знания и информации и подчинената роля на регулирането на световните процеси, в това число глобализацията, а също нормативно-ценностните различия, не позволяват да се включат тези страни в центъра.
Междинното съществуване на полупериферията няма да бъде дълго. Още в средносрочна перспектива тя или ще се влее в центъра или в случай на неговия разпад ще формулира няколко действително независими полюса.
Разделянето на света по нормативно-ценностния критерий съвпада с неговата политикоикономическа структура. Центърът придобива все по-голяма политическа власт и икономическа сила, докато в същото време периферията все повече деградира икономически и отслабва във военно и политическо отношение. И в това се заключава авторитарността и еднополярността на днешната международна система.
Единственият глобален полюс се представлява от САЩ в плътното обкръжение на своите съюзници. Но не самите те, а група държави, начело със САЩ представляват глобалния полюс на еднополюсния свят. Фактът, че в продължение на последните 10-15 години учени и политици се заблуждаваха, че полюсът се намира във Вашингтон, доведе до днешната криза на международните система.
Този групов полюс на свой ред се явява център на по-широка, но все пак не толкова многочислена група от държави, правилата на поведение на които една спрямо друга се различават. Тази група се нарича световна общност. Принадлежността към нея е задължителната предпоставка за лидерство в управлението на международната система. По-нататък обаче световната общност ще съставлява само част от световния център. Потенциални членове на центъра се явяват Китай, Индия и Русия, които засега са извън центъра. От това, дали те ще бъдат включени в него, зависи бъдещето не само на тези страни, но и стабилността на цялата международна система.
Намалява ли мощта на САЩ? Управлението на администрацията на президента Джордж Буш-младши показа на света несъответствието на механизмите на управление на реалната структура на световния ред Системата за вземане на решение се характеризираше с неефективната хегемония на САЩ. Видно беше, че има конкуренция на два алтернативни модела на световен ред- “плуралистична еднополюсност” и “неефективна хегемония”. Експертите се надяват, че иракската криза е прекъснала тази тенденция. В противен случай другите държави от центъра и полупериферията ще трябва да се готвят не за съвместно управление с най-слабите държави, а за хаоса на безполюсния свят.
Още по-ясно се очертаха контурите на тази международна система, която е необходима не само за стабилното съществуване, но и за оцеляването на днешната цивилизация, в това число и на посттоталитарните държави. Постепенно се развива процесът за привеждане на механизмите и правилата за вземане на политически решения по общи световни проблеми в съответствие с този желан и необходим световен ред. В най-общ вид той се състои в прехода от еднополярност, в която полюсът са САЩ, към еднополярност, при която полюсът се представя засега от ограничен световен център /без Азия и Русия/.
Краткият анализ на структурата на съвременния световен ред позволява на експертите да очертаят няколко възможни сценария на неговата по-нататъшна еволюция.
Първи сценарий:
Най-оптималната посока на еволюцията би била окончателното оформяне на единния плуралистичен световен център. Предизвикателството на периферията е толкова сериозно, че да се справи с него може само световен център и то в случай, че в него се включат и страните от полупериферията /Китай, Индия, Русия, Бразилия и др./ Периферията се намира в такова състояние, чме за нейната демократизация е много сложно да се говори. Много по-актуално е да се осигури тяхната стабилизация, да се укрепят днешните режими с перспектива за модернизация. Не е изключено, че това може да изисква връщане към колониална практика и към разширено и дългосрочно присъствие на чуждестранни войски на територията на страните от периферията.
Втори сценарий:
Не по-малко вероятно отколкото образуването на разширен световен център е бързото свиване на американското влияние и присъствие в света, деградиране на америкнаската мощ и формирането на безполюсен свят. Този сценарий ще се реализира в случай на преждевременно извеждане на американските войски от Ирак и оставянето на региона на Близкия Изток на произвола на съдбата. Регионът би бил в известен смисъл изолиран от световната икономика, ще остане постоянна заплаха за цялото човечество и на първо място за намиращите се наблизо Русия и Индия.
Трети сценарий:
Същността на третия и твърде вероятен сценарий е в това, че Вашингтон както и преди ще продължи политиката на неефективна хегемония. Това е възможно в този случай, в който връх на американската външна политика вземат привържениците на идеята за създаване на “американска империя”, на нейното силово укрепване и налагането на всички на своите идеи и ценности. Но едностранното управление на света ще бъде както и досега неефективно, участието в него на съюзници и приятели - все по-малко и по-малко, а в крайна сметка и често прерастващо в противодействие. Това ще доведе до разпадане на центъра и периферията, до антагонизъм на полупериферията.
Четвърти сценарий:
Той е възможен в случай, че САЩ се върнат към политиката, провеждана от администрацията на Бил Клинтън. Световният център ще се формира без Китай и Русия. Като се отчита, че американските демократи отдават голяма важност на либерално-демократичните ценности и стандарти на държавно управление, има голяма вероятност то да се концентрира около “световната общност”. В резултат за известно време ще се установи “непълна многополярност”, центрове на която ще бъдат от една страна световния център, а от друга- Китай, Русия и Индия.

Ако изходим от цитираните сценарий , се налагат няколко извода:
Първо, единствена устойчива алтернатива на световния ред е еднополярността с разширен световен център в ролята на единствения полюс. В противен случай, безполюсността ще доведе до там, че истинските стопани на политическото пространство ще бъдат транснационални мрежи, които водят борба със затворилите се в себе си държави.
Второ, да се справи с комплексните предизнвикателства от периферията /най-бедните страни от “третия свят”/ може само пределно ясно очертан и приет център, членове на когото да бъдат Китай, Индия и Русия. Това ще носи изгоди и на центъра и на бившата полупериферия: центърът в условия на колапс на “третия сват” ще бъаде осигурен с ресурси и с продукция на традиционната мошиностроителна икономика; полупериферията ще се окаже “измъкната” от водовъртежа и хаоса, където би я натикала падащата периферия.
Трето, само оформянето на разширен световен център ще създаде единна наднационална общност, която ще бъде под контрола на държавните и гражданските общества и ще стане единственият субект, способен да се бори с безконтролни мрежи от типа на терористичните организации. Фактически комплексните предизвикателства на периферията тласкат международния ред към еднополюсност, но начело с разширен център.
Кое ще избере човечеството е рано да се каже- всичко е в стадий на осъзнаване на предизвикателствата, на вариантите и на приемане на решения.

Горното е начало на обобщение на темата по материали от чуждестранния печат от българското издание “Военен глас”, което ще продължи да разглежда темата.