МЕДИИТЕ И ТЕРОРИЗМА – ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА Печат
Автор Симеон Николов   
Петък, 01 Юли 2005 03:00
Доклад, изнесен на международната конференция “Източна Европа и САЩ пред предизвикателствата на 21 век” – 19/20 май 2005 година /

І. Необходимост от анализ на ролята на медиите
Ако е вярно, че тероризмът може да бъде жизнен, само ако има корени, които го подхранват, финанси и организирана престъпност, които му проправят път и медийно пространство, в което да разпространи резултатите му и всява страх, тогава е нелогично и необяснимо, защо на многобройни конференции и в обемисти вече книги и изследвания се говори предимно за това как да се отбраняваме, епизодично за това, как да прекъснем финансирането и почти никога за това, каква е ролята на медиите. Повдиганите досега въпроси не отиваха по-далеч от това, дали със съобщенията и предаванията си за терористичните актове и операции те /медиите/ не стават съучастници. Вторият въпрос, поставен на вниманието на обществото бе, до каква степен постоянното говорене и внушаване на заплаха се отразява на готовността на населението да приеме значителни ограничения на правата и свободата на личността.
Във връзка с горното възниква и въпросът: След като според основно теоретично правило на пропагандата информационната активност на един обект му позволява да заеме нееквивалентно на реалния му статус положение, не създаваме ли ние самите неговия преувеличен образ. Много образен е примерът, който привежда един руски автор /В. Сороченко, www.cripo.com.ua : На 15 милиона шофьори в Русия загиват 1000. От тероризъм в Русия загива 1 на 1 милион. Но ние не се страхуваме да пътуваме с кола. Защо не се боим от колата, а се боим от терористите? Преди всичко за това, защото силните в света не са заинтересовани да се боим от автомобилите. За това и телевизията не ни показва от сутрин до вечер разкъсаните трупове от автомобилни катастрофи Ако ни ги показваше с такава интензивност, както делата на терористите, то ние щяхме да изпитваме панически страх от автомобилите.” Абстрахирайки се от този краен пример обаче трябва да признаем, че хаотичното писане и говорене за заплахите от тероризма, стигащо понякога до истерия, е вече победа за терористите. Това беше теза, която поставихме на международната конференция “Тероризмът след Мадрид 2004- предизвикателства и противодействие”.
Днес обаче, нещата отиват още по-далеч. Освен жизнено необходимо средство за терористите за мултиплициране на ефекта от терористичните актове, медиите биха могли да се превърнат в оръжие за предизвикване на протести и сблъсъци с човешки жертви, за подклаждане на вражди между религиите с далеч стигащи последствия. Сигнал за това е актуалният случай с публикацията на “Нюзуик” от 09 май 2005 г., в която само един пасаж за поругаване на корана, прочетен на пресконференция в Пакистан предизвика лавина от протести на десетки хиляди в Афганистан, Пакистан, Иран, Индонезия, Палестина, Малайзия като само в Афганистан и Пакистан загинаха 17 и над 100 бяха ранени. В случая ислямистки групировки умело се възползваха за да насочат настроенията срещу САЩ, да се легитимират като например ислямистката група Хисбут Техир като наследник на Талибаните и “Ал-Кайда” в Афганистан, благодарение на взривената този път от журналисти “информационна бомба”, било то от недалновидност и безотговорност, или умишлено за сондиране на възможния ефект от една информационно-психологическа операция. Най-малкото е странно, че ако журналистите са допуснали случайно този пасаж, служители от Пентагона, които са го чели преди публикуването, не може да не са си дали сметка за последствията. С подобно оръжие обаче утре могат да си послужат терористите. Нито извинението, поднесено от издателя Марк Уитекер /Mark Whitaker/, нито искането на говорителя на Белия дом “Нюзуик” да публикува за компенсация положителен материал за търпимостта към религиите, което поражда пък други коментари, променят нещо в този извод.

ІІ. Телевизии революционизират арабския свят
1. Амбиции
След 11 септември 2001 г., войната в Ирак, атентатите в Мадрид и Истанбул през 2004 г. беше логично, че отразяването и коментара на събитията и заплахите ще предизвика спорове, недоволства и търсене на нови медийни решения. Но тук трябва да добавим- и надпревара между терористите и демократичния свят в тяхното използване.
Наблюдавайки събитията в Близкия Изток трябва да признаем, че телевизия “Ал Джазира”, създадена 1996 г. в Катар ревлюционизира арабския свят.
Никоя друга телевизия не разполагаше с толкова гъста мрежа в Ирак- 62-ма репортери плюс няколко десетки доброволни сътрудници. Тя понесе и много критики, бюрата й бяха закривани. Телевизията бе подложена под натиск от правителството на САЩ, включитгелно и шейха на Катар за евентуална нейна продажба.
“Ал Джазира” има сериозни структури в целия свят- 23 бюра. Предвид стремежа да се обхване ислямското население в Европа /18-20 милиона/ тя се разширява и в Европа. Досега обхващаше страни от Мароко до Малайзия- 35-50 милиона зрители. Амбицията на “Ал Джазира” е с английската програма да покрие целия свят, но най вече САЩ и Великобритания.
В противовес на нея преди повече от 2 години бе създадена “Ал-Арабиа” в Дубай и макар тя да се възприе по- светска и проамерикански ориентирана, не остана неутрална. И в нея постъпват до 10 видеокасети от терориристи седмично. Междувременно 9 нейни репортери бяха убити, 4-ма – от американски бомби.
САЩ инвестират 2 милиона долара за излъчване на америакнския канал “Ал Хур” в Европа като информационен и идеологически конкрунет на “Ал Джазира”.

2. Надпревара
Излъчваните и от двете телевизии видеоматериали на терористи съдържат все по-жестоки картини. Терористите са принудени да измислят все по-жестоки екзекуции, да бъдат все по-емоционални в призивите си, да бъдат по-интересни за да влязат в новините. Впечатлението за нас европейците, наблюдаващи това от страни е, че ставаме свидетели на една спирала на насилието и емоциите.

Въздействието на жестокостите показвани по телевизията върху населението и особено върху децата може би ще формира за дълго отрицателни нагласи и поведение. Красноречив е примерът , даден от една иракчанка , която заварила едно от децата да държи нож на гърлото на брат си и на въпроса й отговорило “Правя го, както го показват по телевизията”.

Новите медии в арабския свят се използват не само от терористите, каквото впечатление формират в Европа непрекъснатите съобщения за лансирани послания чрез тях. Финансираната от Пентагона “Ал-Иракия” печели голям интерес с инициативата да показва заловени терористи или бунтовници, които разказват за своите деяние. Нещо повече, показва, но само откъси от видеопосланията на терористите. Т.е. превръща ги в контра-оръжие. Разбира се тук бързо възниква съмнението за нагласени предавания и съгласили се или принудени на сътрудничество терористи и бунтовници, или дали въобще те са истински.
Журналистите обаче навсякъде по света обичат независимостта. Заради безкритичността на финансираната от Пентагона Ал-Иракиа” и заради недостатъчна независимост много иракски журналисти напуснаха тази телевизия.
Когато обвиняваме телевизии като “Ал Джазира” за разпространяване на терористични послания, трябва да не бъдем едностранчиви и пристрастни. По време на случая с отвлечената италианска журналистка Джулиана Сгрена, вълна от солидаронст заля арабските медии. За първи път “Ал Джазира” в сътрудничество с “Ил Манифесто” излъчи видео с призив за одсовобждаване на журналистката.”Абу Даби ТВ” къщо многократно коментираше темата и тревогите на близките на отвлечената италианка.

3. Нови, но още не и демократични
В страните, които отхвърлят тоталитарни режими и се освобождават от насилие и тероризъм, възникват нови медии, на които би следвало да се обръща по-голямо внимание и от страна на свободната демократична общност в света. Такъв е случаят с истинския разцвет на медиите в Ирак, където се появиха над 20 ежедневника, над 100 седмичника и месечни списания. /За сравнение- при Саддам- 4 вестника и 3 телевизионна канала./ Сега има 4 сателитни канала и местен предавател във всички 18 провинции/. Някои от вестниците обаче, появили се с новите политически сили, вероятно ще изчезнат след нормализиране на обстановката, други ще укрепнат още повече.
От друга страна, в държавите, в които има груби нарушения на свободата на пресата, в които корупцията и престъпността благоприятстват развитието на тероризъм, в които се нарушават човешките права, би трябвало да се оказва натиск и да се внушава на политиците, които ги посещават, директно да се обръщат към отговорните за това в тези страни. В този смисъл оригинална кампания имаше организацията “Репортери без граница”.

4. Ролята на снимковия материал
Практиката на терористите да показват с видеоматериал всеки път терористичен акт или екзекуция на заложник свидетелства и за това, че преди нас професионално и точно са си дали сметка за една особеност в медийното пространство. Почти една година преди 28 април 2004 г снимките от затвора Абу Гариб да обиколят целия свят и да покажат издевателствата над затворниците, водещи и световно известни издания са имали информация за това, но не са я публикували, дали защото не са проявили инициатива за самостоятелно разследване и събиране на доказателства, или по други причини. “Ако имахме снимките, щеше да се превърне във водеща тема”, казва Щефан Ауст, главен редактор на седмичното списание “Дер Шпигел”. Почти година не се обръщаше внимание на докладите на организации като “Амнести Интернешънъл” и на писмените показания на потърпевши. А силата на снимковия материал разтърси общественото мнение.

3. Умерени ли са умерените ислямисти
Извън вниманието ни остава и фактът, че в програмите на арабските телевизии има предавания, които придобиват изключителна популярност и влияние и се водят от умерени ислямисти. Милиони мюсюлмани например следят седмичното предаване на ислямския учен Юсуф ал-Карадауи по “Ал-Джазира”, който защитава исляма и правата на мюсюлманите, но се обявява против екстремизма и насилието. Той е един от основателите на Международната организация на ислямските преподаватели по право в Лондон. Предвид на насоките на актуалното развитие на обстановката в Близкия Изток и съотношението между сунити и шиити, е много важно това, че влиятелни личностни като Ал-Карадауи демонстрират откритост към всички религиозни течения.
Повърхностното представяне на нещата в Европа обаче пречи да се разкрие близостта между “политическия ислям” и “терористичния ислям”, да се осъзнае опасността и от “политическия ислям”, чийто привърженици само привидно се дистанцират от насилие, но в действителност тайно преследват целта си господство на исляма в целия свят. Именно от прилаганата от тях двойнствена стратегия може действително един ден да се изправим пред необратим вече процес на изграждане на “паралелни общества” в Европа.

ІІІ. Доверие или нарастващо безразличие
Ориентирането на терористите към телевизията за разпространение на своите послания е разбираемо предвид нейното широко въздействие. Използването на Интернет пък очевидно отчита нарастващия достъп до него на по-млади хора.
Въздействието чрез печатни издания е значително по-ограничено. Според едно изследване в САЩ сред ученици, само 25% от тях споделят, че родителите им четат вестници. Самите младежи потвърждават, че се информират първо от телевизията и след това от Интернет.
Когато за страна като България говорим, че 93,7% от домакинствата се информират от телевизията, трябва да добавим и факта, че над половината от населението вече има достъп и до чужди телевизионни канали било то чрез разпространение на кабелни телевизии или сателитни приемници. Другата особеност, че ако се търси въздействие върху някои етнически групи в България, там голям дял заема радиото.
За разлика от Европа, където достъп до Интернет в домашни условия си позволяват между 42 и 53% от населението, в България той е само 9,6%, макар че над 15,6% ползват такъв, което обаче също е доста малко.

Освен техническия аспект, важно е и доверието, на което СМИ биха разчитали за да стигнат до най-широк кръг хора.
Над 60% от американците считат, че съобщенията на пресата са тенденциозни, а 53% отхвърлят позоваването на не назован източник.

В страните, в които скоро възвърнаха демокрацията и свободата си има по-голяма чувствителност към орязване на правата и свободите вследствие на мерки за защита от новите заплахи. В западните общества обаче се откроява една тревожна тенденция. Нараства безразличието спрямо свободата на словото, на пресата, на изповядване на религията, на протеста и то сред младите хора. Стряскащо е, че по-малко от 50% от запитаните младежи в САЩ се обявяват срещу държавна цензура.
ІV. Експерт ли е експертът? Има ли медийна криза?

Другата крайност, която е не по-малко осъдителна, се изразява в проявите на авторите на екстремни сценарии. Без да стъпват на достатъчно солидна експертна основа, те с лека ръка прогнозират “използване на оръжия за масово поразяване от Саддам срещу настъпващите американски сили”, “стотици хиляди загинали” само при бойните действия в градски условия – в Багдад, възпламеняване на целия “Близък Изток” или пък “терористи заплашват света с ядрено оръжие- жертвите ще бъдат милиони” и въвеждат дори понятието “ядрен тероризъм”, без да има и един доказан случай в света за подготовка на такъв терористичен акт.
Освен проявите на допусканите до медиите външни “експерти” обаче, качественото и обективно отразяване на събитията, на заплахите за обществото, е в ръцете на самите журналисти. И именно в техните среди като че ли има дълбока криза от САЩ през западноевропейските до източноевропейските страни. Удобството без да напускаш редакцията да съставиш материал от безброй източници от Интернет, електронни медии, или най-много с разговори по телефона, оказва своето влияние. Но Волф Шнайдер и Паул-Йозеф Рюе посочват в своя “Справочник на журналиста” както икономическия натиск върху работата на редакциите, така и масовото заемане на ръководните места от бизнесмени, адвокати, коректори и библиотекари. “Медийната криза не е само икономическа, а и структурна и концептуална”, казва бившият председател на Съюза на журналистите в Германия и медиен научен работник Зигфрид Вайшенберг.

V. Информация и дезинформация
Според изказване на член на американското правителство: “ Информацията е по особен начин част от бойното поле, както никога досега не е била. Бихме били глупави, ако не използваме това в наше предимство.” Нещо повече, в секретно разпореждане от 2003 г. със заглавие “Information Operations Roadmap” се посочвали стъпките на план за “Информационните операции като основна военна форма”.
В информационните операции неизбежно биват въвличани и средствата за масова информация. И тук възникват редица спорни моменти. От произвеждането на новината, при което съвсем не е необходимо да се лъже, просто се премълчават някои неща, украсяват се други, целенасочено се поднася необходимото, демонстрира се “изтичане на информация”, до достигане на целевите групи , за които е предназначена информацията. “Ню Йорк Таймс” писа, че в Пентагона имало критично настроени служители, които предупреждавали, че би могло да се стигне до размиване на границите между официални съобщения и военни информационни операции, доколкото такава въобще има. Генерал Джордж Кейси, главнокомандващ силите на САЩ в Ирак през 2004 г е утвърдил сливането на пресеотдела със сектора за информационни операции в едно “Бюро за стратегическа комуникация”, въпреки че генерал Майерс е предупредил, че с това се застрашава доверието между командващия и медиите и обществеността.

VІ. Журналист срещу терорист: риск, морал и професионализъм

Средствата за масова информация реагират различно на заплахите, рисковете и жертвите, но болшинството от тях продължават своята дейност. Например на срещата във Венеция в последния мартенски ден тази година на новинарските телевизионни канали /CNN, BBC, Al Jazeera, Al Arabia, Euronews, France Television, RaiNews24/, само Френската телевизия обяви, че повече няма да изпраща свои репортери за отразяване събитията в Ирак, защото е невъзможно да се работи добре там, но БиБиСи отговори, че е “по-добре и лошо, отколкото нищо”. Но журналистите са давали жертви не само в страни, в които се водят бойни действия, а и в борбата срещу мафията, срещу организираната престъпност. Въпросът се състои в това, че многобройните нови заплахи са предизвикателство пред разследващата журналистика, която не се осланя само на официалните правителствени източници, която не работи под контрол. А някои песимисти твърдят, че тя все повече се свива.
През март т.г. във Вашингтон бе представен доклад на Комитета за защита на журналистите, според който през 2004 г. по света са загинали 56 журналисти. 36 от тях са били убити. Непрекъснато нараства броя на загиналите в Ирак, през миналата година – 23 журналисти, а през 2005 г имаше случай и на 4-ма загинали само в един ден. В горецитирания доклад е посочено, че 122 –ма журналисти, от които 42-ма в Китай са хвърлени в затвора, заради своите публикации.
Наскоро Съюзът на арабските журналисти съобщи, че от началото на войната в Ирак са загинали 100 журналисти. /РИА Новости от 18. 05.2005 г./

Някои журналисти с опит в Ирак виждат парадокс в това, че работата им – търсенето на информация- е едновременно опасна, но и сравнително лесна. “Всички искат да говорят, разказва например Жан-Пиер Перен, и представители на бунтовниците и политическите партии, художници, интелектуалци, светски и духовни представители, обикновени жители, даже жертвите- заложници или преживели терористични актове.” Но това не е напълно вярно, защото често разприказвалите се ги убиват, а журналиста го отвличат. Това пък показва нашето над две годишно наблюдение на обстановката в Ирак. Но Жан- Пиер Перен е забелязал нещо много характерно: двойнственото поведение на бунтовниците- на политическата “витрина” й харесва изявата пред микрофон, докато военното крило прави всичко за да няма свидетели между тях и противника. А не е ли това опит да скрият, че и техните методи се характеризират с немалко жестокости. Но това ни навежда на един странен паралел: американките сили още повече пък не обичат да имат безконтролни журналисти между себе си и бунтовниците /терористите/. Единствено интегрираните и движещите се с тях журналисти се ползват от известни предимства. Разпространените телевизионни и фотоматериали от ноемврийските бойни действия през 2004 г. във Фалуджа, обиколили световното информационно пространство, са били само от съпровождащи американските сили репортери. В тази връзка се появиха доста критики, включително в Ню Йорк Таймс и в Лос Анжелис Таймс, че лекари, журналисти и духовни лица, които са се опитали да обърнат внимание на цивилните жертви са били отстранявани, конфискувани са мобилните телефони, прекъсвали са всякаква връзка с външния свят, да не говорим за последвалата бомбардировка върху клиниката за спешна помощ и убийството на 15 лекари, 4 медицински сестри и 35 пациенти. Подобни критики имаше и по повод откритият огън от американски танк по известния хотел “Палестина”, за който е всеизвестно, че там пребивават чужди журналисти, когато загинаха двама от тях- от испанска телевизия и от агенция Ройтерс. В същия кошмарен ден бе бомбардирано бюрото на телевизия “Ал Джазира”, където загина репортера Тарег Айоба.

Докато за убити и отвлечени журналисти справедливо се протестира и търси подкрепа, най-малко като странно може да се определи отсъствието на такава съпричастност за интелигенцията на Ирак. Две години след като президентът Буш обяви войната в Ирак за завършена и три месеца след “свободните и демократични” избори през няколко дни бива отвличан лекар, професор, директор на училище и убивани от шииитски отряди, екзекуционни команди. Около 80 професори за 2 години, 100 лекари, учени, историци- свидетели сме на етническо прочистване на иракския елит, който беше предимно сунитски. Защото след всеки професор, който бива убит, следват десетки и десетки, които напускат Ирак- вече над 1000. Изчезва блестящия авторитет на иракските университети от 70-те години. Но за това не се пише, може би защото би влязло в противоречие с понятието демократична държава, която искаме да видим по-скоро. Но каква е ползата от премълчаването на този факт?

За разлика от спора, да преговаряме или не с терористи, за разследващия журналист не съществува въпрос, да интервюирам или не терорист. Но тук възникват най-малко два други проблема:
1. Журналистът може да бъде обвинен за контактите си и дори в сътрудничество с терористите.
2. Журналистът може да бъде просто използван от терористите за да предаде техните послания чрез своята публикация, тоест заслепен от желанието за успех и сензация, да стане проводник на техните интереси.
Показателен пример, който навежда на размисъл по тези въпроси е случаят с ръководителя на лондонското бюро на телевизия “Ал- Джазира” Йосри Фуд, който след като взе две интервюта с началника на военния отдел на “Ал Кайда” Халид Шейх Мохамед и с идеолога на операцията от 11 септември 2001 г. Рамзи Биналшиб, американските вестници го обвиниха в сътрудничество с “Ал-Кайда”. Международна организация на разследващите журналисти пък награди Йосри Фуд и водещия репортер на “Сънди Таймс” Ник Филдинг, който публикува материалите само 3 дни преди навършване на 3 години от атентатите. Само фактът, че Йосри Фуд е бил потърсен по инициатива на терористите говори достатъчно за опит за използване. Комисията на американския Конгрес разследваща атентатите от 11 септември не се възползва въобще от данните в публикуваната по-късно книга на двамата журналисти под заглавие “Вдъхновители на тероризма” и може би е имала право и не е нужно да се възмущаваме от това, както го сториха някои критични към САЩ руски издания.
От друга страна в тези материали действително се съдържат много данни, които потвърждават или допълват събрани такива вече от специалните служби и едва ли всичко е лъжа, както са се изразили някои американски конгресмени. Следователно стигаме до логичния извод, че именно журналистът е този, от когото зависи да се остави ли да бъде използван или той да използва изборно информацията, до която се е добрал и поднесе своите изводи и предупреждения.
Журналистът не носи вина за това, че международната общност още не си е изяснила определението за тероризъм и битуват над 100 такива, но той се сблъсква с този факт, когато трябва да обясни, защо например Великолбритания дава виза и приема лице, обявено от Русия за лидер на терористите.
За смесването на понятията бунтовник за свобода и терорист обаче журналистът трябва да носи рълва отговорност. Необходимо е предварително разясняване и уточняване. В противен случай се стига до заблуждаване на читателя, внушаване на погрешна картина за съответната страна и народ.
Изложеното до тук може да се схваща само като първоначални насоки за изследване на определени проблеми. Би следвало да се разработят още теми като: Интернет- територия на терористите; Правата на човека, тероризма и медиите; Медиите и диалога между култури и религии; Медиите за войната в Ирак; Българският контингент в Ирак под лупата на медиите. Група от въпроси, достойна както за отделна конференция или самостоятелно издание по темата, и двете по силата на “Експерт” и БДД.
< Предишна   Следваща >