ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРИЯ ЗА СИГУРНОСТТА В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ЕНЕРГИЙНО ОБЕЗПЕЧАВА Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 01 Октомври 2006 03:00
Изказване на заместник-министъра на отбраната на Република България
г-н Симеон Николов

пред Международната конференция на тема «Черноморско сътрудничество – енергийно обезпечаване и енергийна сигурност» - 13 октомври 2006 г.
Уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа,
За мен е удоволствие да бъда поканен и да взема участие в тази високопредставителна конференция. Позволете ми да изразя благодарност към нейните инициатори – регионалното бюро в София на фондация “Фридрих Еберт”, и да изкажа дълбоката си увереност от необходимостта за провеждане на подобни форуми, предоставящи възможност за обсъждане на такива актуални проблеми, какъвто несъмнено е въпросът за черноморското сътрудничество и регионалната сигурност.
Уверен съм, че този форум няма да бъде само регистратор на събития, а ще се превърне и в генератор на нови идеи. Идеи, които ще ни подскажат ключовите подходи, чрез които ще достигнем до изработването на съвременни и работещи механизми за превръщане на региона от бариера - възприеман така поради естеството си на морска преграда - в предмостие към реализиране на огромния потенциал за сътрудничество. Определението „огромен” в случая съвсем не е риторичен похват, тъй като и географски, и икономически районът на Черноморието, заедно с Кавказ, Централна Азия и Средния Изток, действително има сериозни възможности, чакащи практическа реализация.
Вярвам, че споделяйки вижданията си, ще съумеем да открием общи идеи и допирни точки в позициите и подходите ни по най-значимите и ключови въпроси, касаещи сътрудничеството в областта на сигурността в региона.
Бих искал основно да се спра на въпросите на сътрудничеството в областта на политическата и по-скоро на военнополитическата сигурност, разглеждайки ги като необходими предпоставки за енергийното обезпечаване и енергийната сигурност. Този подход естествено не означава, че биха могли да се подценяват останалите компоненти на сигурността в Черно море – икономическа, енергийна, инфраструктурна, екологична и т.н. Говорейки за сигурността като условие и предпоставка, със съжаление трябва да припомня настоящите експертни прогнози, че сигурността изглежда няма да става по-висока през следващите 10-15 години, а напротив, възможно е и да се влоши. А това не е без значение и за енергийното обезпечаване.
Също така трябва да направя уговорката, че в геополитически план ние по правило разглеждаме района на Черно море в неговата неразривна връзка с прилежащите към него зони като Средиземноморието и Кавказкия регион, както и отчитайки ролята на държави от региона без излаз на Черно море /Западните Балкани, Молдова, Армения, Азербайджан/ или така наречения широк Черноморски район. Съвсем наскоро директорът на научно-изследователския център на Военния колеж на НАТО Жан Дюфурк /Jean Dufourc/ потвърди в свой научен доклад разбирането, към четирите основни подрегиона, на които условно може да се раздели Средиземноморието, да бъде прибавен и пети такъв, обхващащ Черноморския регион и се аргументира с нарастналото му геостратегическо значение и обвързаност със съседни региони.
От съществено значение е възприемането на широко разбиране на сигурността, което да включва целия спектър от въпроси- от развитието на демократичнитге процеси и реформи до проблемите, свързани с незаконния трафик, тероризма, разпросдтранението на оръжията за масово унищожение. Общото дефиниране на рисковете и заплахите от шестте черноморски страни в рамките на BLACKSEAFOR като асиметричните заплахи, организираната престъпност и рисковете свързани с околната среда, трябва да бъде последвана от конкретни общи мерки- политически, военни, гранични, митнически и други за да се редуцират рисковете и да се гарантира по-висока степен на сигурност.
Именно този по-широк и системен подход към въпросите на всички компоненти на сигурността може да ни осигури адекватност на преценките и ефективност на политиката, която следваме.

В този контекст, уважаеми дами и господа, Черноморският регион, според преобладаващите експертни оценки, има стратегически характер както за Евразийската зона, така и в световен мащаб, който в резултат на съвременните процеси на глобализация придобива нова и нарастваща значимост. Кръстопътното географско разположение, стратегическите транспортни коридори, енергийните междуконтинентални товаропотоци, разнопосочните интереси и степен на демократизация на прилежащите държави и не на последно място наличието на значителен брой “замразени конфликти” представляват основните детерминанти, определящи характерните черти и мястото на този регион в световната политика и икономика.
В определен смисъл Черноморският регион се явява и някои го разглеждат като като граница или гранична зона, но протичащите промени все повече го превръщат от граница и преграда в магистрала и зона за сътрудничество, за чието поддържане са необходими нарастващи колективни усилия в областта на сътрудничеството за повишаване на сигурността и стабилността.
Предвид стратегическите приоритети на България, непосредствено предстоящото присъединяване към ЕС и членството й в НАТО, считаме за необходимо възможно най-широко участие на двата съюза във формирането на сигурността в региона. В интерес и на двете организаци, чиято част от тях сме и ние, е да действат целенасочено, заедно и стратегически дългосрочно. Те самите имат вече нова роля, обусловена и от необходимостта от активно противодействие на заплахите за глобалната сигурност. Независимо от формиращите се различни групи от интереси, които се пресичат в региона, все пак 3 от 6-те черноморски държави са членки на НАТО. Русия и Украйна имат изградени механзими на взаимодействие с Алианса и са ключви партньори в Черноморския процес, а Грузия има своята ясна позиция, макар и в сянката на руско-американските интереси.
В тази насока подкрепяме всички дейности, насочени към разширено присъствие и участие на европейските и евроатлантическите структури в Черноморския регион. Смятаме за целесъобразно изработването на координиран или общ подход на НАТО и ЕС към стабилността и развитието на държавите от този регион. Липсата на такъв подход се констатира постоянно и ще се чувства все по-осезателно в следващите години.
Усилията на България в Черноморския регион са насочени към формиране на безрискова среда или във всеки случай на среда с контролируем риск, на базата на широко и активното участие на всички заинтересовани държави, подпомагане на процесите на демократизация и укрепване на сигурността и стабилността, както и осигуряване на възможно най-висока степен на присъствие при проектирането и реализирането на инфраструктурни проекти, следвайки принципа на равнопоставеност.

Предприетите конкретни стъпки от България в тази насока се изразяват в усилията ни да разработим една по-обобщена и систематизирана експертна оценка на проблемите на сигурността в Черно море на съвременния етап, по-ясно и конкретно да дефинираме българския национален интерес и да набележим комплекс от цели и мерки, гарантиращи неговото осъществяване. Трябва да се осъзнае необходимостта от изработване на стратегия по Черноморския регион, която да обхване всички основни направления- икономика, политика, сигурност, в това число и енергийна сигурност.
Тук следва да подчертая, че България се стреми към постигането на баланс между глобалния и регионалния подход във външната си политика. Вярно е че през последните години, изхождайки от стратегическите национални интереси на България, основните усилия във външнополитически план бяха насочени към интегрирането на страната ни в европейските и евро-атлантическите структури и преди всичко в НАТО и ЕС. Членството в НАТО вече е факт, би могло да се счита за реално и членството ни в ЕС от 1 януари 2007 г. С други думи България се превръща в пълноправен член и външна граница на два от най-съществените политически, военнополитически и икономически фактора в световната политика.
Търсейки своето място, роля и тежест в тях, България очевидно следва да насочи и активизира усилията си именно като регионален фактор на сигурност, стабилност и сътрудничество, както в Черноморския регион, така и в региона на Югоизточна Европа. Ето защо считаме, че точно сега е времето да се помисли за търсене на ново качество и ефект от участието на България в укрепването на регионалната сигурност в рамките на общата европейска и евроатлантическа сигурност.
В този смисъл с присъединяването на България и Румъния към НАТО през 2004 г. Черноморският регион безспорно стана част от зоната на отговорност на НАТО, с всички произтичащи от този факт последствия. Нарастващото значение на Черно море за евроатлантическата сигурност налага съвместни инициативи и усилия на съюзници и партньори, както бе отбелязано и в Истанбулското комюнике на Срещата на високо равнище на НАТО през 2004 г. България има политическата воля, има интелектуалния капацитет, за съжаление ограничени на този етап финансови възможности, но надяваме се има и подкрепата на Брюксел и Вашингтон за евентуални инициативи, а защо не и на локомотивите на ЕС и Европейската политика за сигурност и отбрана Германия и Франция, които паралелно със сътрудничеството си с Русия биха могли да имат своята ангажирана и ефективна политика и по отношение на Черноморския регион.
В индивидуален план ангажимент на нашите страни е да поддържаме модерни и ефектиевни военноморски сили. Именно тук обаче съществува реалната опасност, ако продължи недостига на финансов ресурс за модернизацията му и подценяването на факта, че сме морска страна, което означава щансове, но и ангажименти, може много скоро да останем със символични военноморски сили, което не би отговаряло на националните ни интереси. Трябва да признаем, че Румъния в известна степен ни изпреварва както в модернизацията на ВМС, така и в едно друго важно направление- Контрол и охрана на черноморското пространство. България обаче е пред непосредсдтвено стартиране на този проект, наречен «Екран» за изграждане на брегова радиолокационна система, за който разчитаме на външни финансови помощи. При изграждането на морските структури на Национална служба «Гранична полиция» е приложен опита на водещи европейски страни. Възприети са най-добрите практики за охрана и контрол на морска граница, включващи морски сили, брегови сили и постове за техническо наблюдение. Черноморският граничен координационен и информационен център обезпечава взаимодействието между бреговите охрани на Черноморските държави- оперативно, техническо, информационно, ръководно. Всичко това, от утвържадаване на демократични режими, до военните учения в Черно море и контрола и наблюдението неизбежно се отразява върху постигане на сигурност на енергийните доставки и на достъпа до енергийни източници.

С риск да повторя всеизвестна истина, желая отново да подчертая, че щом заплахите и предизвикателствата пред сигурността са от глобален характер, би следвало и подходът към решаването им да бъде глобален. Търсенето на решения по въпросите на сигурността и стабилността в Черноморския регион не трябва да бъде „капсулирано” само в усилията на черноморските държави и в съществуващите регионални военно-технически опции, като например вече добре функциониращата Оперативна група за военноморско сътрудничество в Черно море /БЛЕКСИЙФОР/. Макар че дори и в досегашните рамки трябва да признаем, че няма изградена организация за обмен на информация, а тази между цитираните по-горе Центрове е недостатъчна. В тази връзка предстои изработване на позиции по инициативата Black Sea Harmony. Важно е да се постигне по-добра координация между ВМС при запазване на основния принцип на международното морско право за отговорностите на всяка морска страна за морските територи под нейн контрол.
За да се постигне трайна стабилност в региона и за да може той да генерира сигурност, особено в северно и източно направление, според нас ключово значение имат три условия:
- първо, формулиране на широк подход към сигурността в региона, който се основава на сътрудничество по всички основни проблеми – от развитието на демократичните процеси и реформи в страните-партньори до борбата с нелегалния трафик, тероризма и разпространението на ОМУ;
- второ, ангажиране на основните международни действащи лица, които могат да имат реален принос за решаването на тези проблеми. В интерес не само на държавите от региона, но и на цялата евроатлантическа общност ще бъде формирането на единна визия и комплексен стратегически подход към проблемите на регионалната сигурност от страна на международната общност, в лицето на водещите организации, като НАТО, ЕС, ОССЕ. В този смисъл искам да изтъкна, че разглеждаме евроатлантическата интеграция на страните от региона като стратегическа възможност за постигането на по-голяма стабилност, сигурност и просперитет. Като страна-членка на НАТО сме решени да продължим да играем активна роля за насърчаването на интеграционния процес.
- трето, увеличаване на националните усилия за приоритетно укрепване на секторите за сигурност, както и използване на нови форми на двустранно сътрудничество с черноморските страни с цел по-бързо, по-ефективно и по-изгодно финансово реализиране на общи проекти.
В заключение желая отново да подчертая, както съм изтъквал и по други поводи, че сега Черноморският регион е среда с многообещаващи перспективи за развитие на туризма, транспорта, комуникациите, изграждането на енергийни връзки от всякакво естество и други транснационални проекти. Именно чрез разширяването и задълбочаването на Черноморското сътрудничество съществено се увеличават възможностите пред региона за издигането му до ролята на ключова връзка, жизнено важен мост между Изтока и Запада, естествена “водна магистрала” между Европа и Азия. Повишаването на нивото на военната сигурност в региона, за което упорито работим, неминуемо ще има благоприятен ефект и върху икономическия просперитет на страните в него, а последният в много висока степен зависи именно от енергийната сигурност, която дискутираме днес.

Благодаря на всички за вниманието!
Желая успех на конференцията!
< Предишна   Следваща >