ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА В СВЕТА И РЕГИОНА
През последните две десетилетия се осъществиха кардинални промени в геополитическото разпределение на зоните на влияние на световните икономически и военни сили. Според световните политолози се оформят няколко основни силови центъра. Безспорна е лидерската позиция на САЩ в глобалната политика и икономика. Русия бавно и мъчително се завръща на световната сцена като основен играч в световната геополитика. Нарасна значително икономическата и военна мощ на Китай. С трескави икономически темпове се развиват Индия и Бразилия. Основно влияние на гсостратегическата среда за сигурност оказват разширяването на НАТО и задълбочаващите се интеграционни процеси в Европа. Оформя се общо политическо, икономическо, социално и правно пространство. Протича процес на консолидация на страните от Европейския съюз около Общата европейска политика за сигурност и отбрана. Постигна се консенсус по въпроса за необходимостта от изграждането на общи европейски военни възможности, при запазване на евроатлантическата връзка и взаимодействието между Европейския съюз и НАТО.
НАТО промени изцяло подхода си към проблемите на сигурността в Европа и света. След края на Студената война Съюзът се разшири и промени стратегическата си концепция. В резултат на активната си политика и промененият подход към глобалната сигурност Алиансът се утвърди като организация за поддържане и налагане на мир и стабилност. Това намери израз в операциите на Балканите - СФОР, КФОР, КОНКОРДИА, както и в създаването на антитерористичните коалиции в Афганистан и Ирак.
На фона на положителните геополитически процеси за обединяването на човечеството около световните организации като ООН, ОССЕ, Световната търговска организация, Организацията за икономическо сътрудничество, МВФ и др. се проявява и един могъщ и необратим процес от световна величина - глобализацията. Научно-техническата революция създаде условия, чрез достиженията на съвременните технологии, глобализацията да се утвърди като доминиращ фактор в световната политика и икономика. Нейна същностна особеност е нарастващият интензитет на транснационалните потоци от хора, идеи, стоки, капитали и информация, които е невъзможно да бъдат ограничавани или забавяни. Това, според съвременните политолози, от своя страна създава предпоставки ролята на националната държава да намалява в обозримото бъдеще, да се увеличава пропускливостта на държавните граници и да се засилва ролята на световните мултинационални компании. Отчита се, че новите комуникационни технологии изправят света пред нов преход - прехода от модерно индустриално към постмодерно информационно общество. Този преход се характеризира с невиждани по мащаби динамични изменения в характера на заплахите. Асиметричноста и нетипичността на рисковете и заплахите и възможността те да се проявяват, преди органите за реда и сигурността да са в състояние да ги разузнаят, идентифицират и неутрализират, изправят отделната национална държава пред невъзможността да се справи самостоятелно с тях.

РИСКОВЕ И ЗАПЛАХИ ЗА СИГУРНОСТТА
Независимо от ефекта на глобализацията върху съвременните рискове и заплахи световните анализатори правят следните изводи:
Глобални конфликти в близко бъдеще са малко вероятни.
Въпреки това съществуващите и потенциални конфликти продължават да влияят върху развитието на международните отношения и военната сила запазва предназначението си на инструмент за постигане на политически цели и интереси.
Една от основните заплахи на настоящия етап в международен план е тероризмът. Терористичните атентати в Ню Йорк, Москва, Истанбул, Бали, Мадрид, Лондон и Беслан очертаха асиметричността в методите и действията на терористите и уязвимостта на демократичните общества от този вид заплахи. Асиметричността на терористичните заплахи по отношение на методите, средствата, обектите и времето за атака води до извода, че при тях няма закономерна причинно следствена връзка, те могат да се проявят по всяко време, във всяка една точка на света с използването на различни средства.
Организираната престъпност е друга основна заплаха за националната сигурност. Глобализацията във всичките си форми на проявление създава благоприятна среда за незаконен трафик на хора, оръжия, стратегически материали и ОМП, наркотрафик и незаконен трансфер на капитали.
Информационните заплахи се характеризират с особена чувствителност. Чрез тях могат да се нанесат сериозни удари върху информационните системи на държавата, да се дезорганизират системите и процесите и да се придобиват и манипулират големи масиви данни, интелектуална и финансова собственост.
Екологичните заплахи произтичат от потенциално съществуващите национални и трансгранични рискове в обекти, които са предпоставка за възникване на екологични катастрофи. Увеличаването на потреблението на природни ресурси и особено питейна вода поставя ресурсното измерение на сигурността от особена важност. Много футурулози предричат, чебъдещите конфликти ще бъдат основно за осигуряването на достъп до природните ресурси. Следва да се отчита важността от възникване на кризи и конфликти вследствие на природни бедствия, крупни промишлени аварии и катастрофи.
Протичащите процеси на засилване на климатичното неравновесие на земята, глобалното затопляне, несъобразената експлоатация на природните ресурси изправят големи групи от хора пред невъзможността за съществуване в традиционните им райони. Създава се реална опасност от неконтролируеми бежански и емиграционни потоци.
Въпреки напредналата фаза на развитие и просперитет, човечеството все още не може да реши глобални проблеми като геноцида, религиозното противопоставяне, етническата вражда, бедността, неграмотността, неизличимите болести, глобалното затопляне на климата и замърсяването на земята.
Анализът на рисковете и заплахите за сигурността очертава и основната причина за възникването и на бъдещите конфликти, а именно борбата за власт и влияние, и борбата за достъпа до ресурси.
Тези заплахи влияят пряко и косвено на националната ни сигурност и трябва да се имат предвид при разработването на базисните документи, които регламентират структурите, функциите, правата и задълженията на институциите, имащи отношение по нейното осигуряване. Според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм (81РК1) в момента в света са активни 17 по-мащабни конфликта и вероятността те да продължат в обозримото бъдеще е висока. Като трайна тенденция в характера на конфликтите се очертава изместването на междудържавния конфликт от вътрешно държавният.

ПЕРАЦИИ ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА
Като имат предвид промените в геополитическата обстановка, новите рискове и заплахи политическите и военните ръководители на страните- членки на НАТО постигнаха консенсус, че ролята, мястото и задачите на Алианса следва да се преразгледат и да се ориентират към разрешаването на кризи и конфликти както в традиционната зона за отговорност, така и извън нея. Разрешаването на кризи и конфликти с ниска интензивност и постконфликтното стабилизиране на засегнатите региони и население ще се реализира и в бъдеще в пълния спектър от операции по поддържане на мира. Ето защо мисиите в такива операции се превръщат в неотменна съдба на армиите от НАТО, в това число и на Българската армия. Като се има предвид всичко това, Стратегическият преглед на отбраната определи като една от основните задачи на Българската армия приносът й към международния мир и сигурност.
За овладяването и неутрализирането на определен конфликт са необходими въоръжени формирования и ресурси за тяхното осигуряване. Практиката през последните години наложи схващането, че за стабилизацията на засегнатите от конфликтите региони и население също са необходими войскови формирования и ресурси за осигуряването както на формированията, така и за нормализиране на обстановката и преминаване към нормален живот на местното население. Всичко това не е по силите на една страна и затова от международната общност е възприета практиката за разпределяне на усилията в съответствие с възможностите на отделните участници в операцията.
Операциите по поддържане на мира са организирани действия на международната общност, основаващи се на Устава на Организацията на Обединените нации. Провеждат се при наличието и в рамките на мандат на Съвета за сигурност или Общото събрание на Организацията на Обединените нации. Предоставеният мандат определя конкретни цели, задачи, продължителност, финансиране и ръководство на операциите. В периода след студената война като нов формат за провеждането на операции по установяване на мира се очерта международната коалиция с една водеща страна.
Независимо от формата, участието в операции зад граница се извършва в съответствие с нормативната база и законодателството на страната, принципите и целите на Устава на ООН и другите международни договори, по които тя е страна.
Операциите по поддържане на мира несвързани с употреба на сила се предшестват от постигане на съгласие от всички участващи в конфликта страни. Страната домакин и организацията, провеждаща операцията, сключват споразумение, уреждащо статута на силите, взаимните им права и задължения. Участието на Българската армия със сили и средства се основава на отправена покана и е в съответствие със споразумение, сключвано за всеки конкретен случай с организацията, провеждаща операцията. В случай на необходимост се подписват и допълнителни споразумения със съответните държави за включването на български подразделения в състава на друг национален контингент.
В тези операции военнослужещите могат да участват: в състава на въоръжени военни формирования и като невъоръжени военни специалисти - военни наблюдатели, щабни офицери в международни щабове, офицери по печата и връзките с обществеността, военни преводачи и други. И в двата случая те имат статут на не воюващи. В операции по налагане на мир със сила участниците имат статут на воюващи в съответствие с нормите на международното право. При всички обстоятелства се гарантира правото на самозащита. Използването на Българската армия в операции зад граница се извършва при условия и по ред, установени в Конституцията на Република България и законите на страната. Реда за изпращане и използване на контингенти от Въоръжените сили на Република България извън територията на страната се урежда със Закон1 /обнародван в Държавен вестник , бр. 102 от 20 декември 2005 г./.
Предложенията за участие на наши подразделения във военни операции зад граница се получават в министерството на външните работи. Министърът на външните работи внася предложението за обсъждане в Министерски съвет, където се определят отговорностите на отделните министерства и ведомствата за участие в мисията. Извършва се правна и финансова оценка за участието в мисията. Министър-председателят внася предложението за гласуване в Народното събрание. След законодателно одобрение министър-председателят с постановление разпределя участието на министерствата и ведомствата в мисията. За участието в операцията се сключва споразумение за статута на българските военнослужещи с държавата, на чиято територия се провежда операцията и споразумение със страните-участнички или заявили желание за участие в операцията. Съгласно общите принципи на международното право, страната ни може да изрази резерви и формулира декларации по параметрите на своето участие във военната операция, както и по правилата за поведение за конкретната операция. Споразуменията за статута на силите и тези с партньорите, както и резервите и декларациите по тяхното приложение, се сключват в съответствие с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна и с националното законодателството.
Република България участва в овладяване и преодоляване на последствията от инциденти и кризи на територията на други държави при наличието на покана от засегната страна и в съответствие с постигнати двустранни договорености. За всеки конкретен случай се дава разрешение
Министърът на отбраната на основата на това решение издава организационна заповед, регламентираща детайлите по участието на българските подразделения в мисията. Правният статут на кадровите военнослужещи от Българската армия и на тези от постоянния резерв, се определя за всяка конкретна мисия. Участниците в мисията носят знаци за разпознаване и притежават документи за идентификация, утвърдени по съответния ред. Вътрешният ред и правилата за носене на службата в националните контингенти са в съответствие със законите и уставите на Българската армия.
В състава на международните сили контингентът от Българската армия може да изпълнява задачи, поставени от международния щаб, които са съгласувани с националното командване. Задачите могат да имат най- разнообразен характер.
В операции по поддържане на мира българските контингенти имат готовност за изпълнение на следните задачи: разоръжаване и конфискуване на оръжие на въоръжени групировки; създаване и поддържане на разделителна линия между враждуващите страни; създаване и поддържане на буферни зони; контрол по спазването на примирието; наблюдение и контрол на тежките въоръжения; контрол на транспортния трафик и др.
При предотвратяването на конфликти подразделенията изпълняват следните задачи: наблюдение; полево присъствие и демонстриране на сила; патрулиране, конвоиране и ескортиране; евакуация на лица не участващи в бойни действия; контрол на изпълнението на договорености по наложени международни санкции и др.
В подпомагане на политическите и дипломатическите дейности в системата на миротворчеството обикновено се изпълняват: наблюдение; патрулиране, конвоиране и ескортиране; разоръжаване на групировки и лица; контрол по осигуряване прилагането на наложени международни санкции и ембарго за внос на оръжие и стоки с военно предназначение. При налагане на мир със сила се изпълняват задачи по: организиране наблюдението на позициите на враждуващите страни; създаване и поддържане на разделителна линия между враждуващите групировки; поддържане на демилитаризирана зона; разузнаване; разследване; съсредоточаване на въоръжените групировки в контролирани райони; разоръжаване на враждуващите групировки; контрол по спазването на примирието; наблюдение, контрол и унищожаване на тежки въоръжения и бойни припаси; създаване и поддържане на буферни зони; охрана и отбрана на обекти от инфраструктурата или военни бази; ръководство и контрол на въздушния, морския(речния) и автомобилния трафик и др.
При изграждане на мира подразделенията изпълняват задачи като: контрол на сроковете за изтегляне и съсредоточаване на въоръжените групировки в контролирани райони и изземване на тежки въоръжения; посредничество при размяна на военнопленници и тленни останки на загинали, осигуряване завръщането на бежанци, предислоциране и демобилизация на въоръжените фракции; оказване на помощ на местните власти по възстановяване на инфраструктурата; разминиране и унищожаване на невзривени боеприпаси; подкрепа при създаване на центрове за гражданско - военно сътрудничество и др.
В хуманитарните операции основните задачи на контингентите от БА са: оказване на помощ при планирането на хуманитарна помощ; охраната на хуманитарни организации; създаването и поддържането на хуманитарни маршрути; помощ на населението при природни бедствия, промишлени аварии и епидемии.
Военната подготовка на подразделения и военното консултантство са също актуални задачи за оказването на помощ на страни, в които се формират Въоръжени сили.
УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОПЕРАЦИИ ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА
Участието на наши контингенти в мисии извън страната започва с включването на български контингент в операцията по поддържане на мира в Камбоджа през 1992 - 1993г. под ръководството на ООН (UNTAC). Мисията на контингента бе да участва в умиротворяването на страната и осигуряването на условия за провеждането на избори за парламент. Българската армия участва в операцията с пехотен батальон и по време на мисията бяха извършени две ротации.
Участието ни в операцията по следвоенно възстановяване и стабилизиране на Ирак с пехотни батальони е най-мащабният ни принос към подкрепата на международния мир и сигурност. Пехотните батальони са най-големите подразделения, подготвяни от БА за участие в мисии извън страната. Мисията се отличаваше с особено враждебна и опасна среда и тежки физикогеографски условия за изпълнение на задачите. Участието в операцията даде ценен опит, както за участвалите в мисията, така и за командирите и щабовете, които осъществиха подготовката, осигуряването, изпращането и ротациите на контингентите.
Република България получи покана за участие с контингент в операцията за следвоенно възстановяване и стабилизиране на Ирак в състава на полската многонационална дивизия през месец април 2003 г. Народното събрание разреши участието на контингента с решение от 29 май 2003 г., обнародвано в бр. 51 на Държавен вестник от 03.06.2003 г.
За организиране на съвместното участие в операцията от 2 до 6 юни 2003 г. във Варшава се проведе планираща конференция, на която се уточниха оперативните и ресурсните параметри на участието ни в многонационалната дивизия „Център-Юг". На заключителна планираща конференция проведена на 23 и 24 юли 2003 г. беше подписан Меморандум за разбирателство между министерствата на отбраната на страните-участнички и министерството на отбраната на Република Полша.
Първи пехотен батальон прие задачата от седми полк морска пехота и на 26.08.2003 г. започна изпълнението на задачата. От този момент до края на 2005 г. задачи в четвъртата фаза на операция "Свобода за Ирак" изпълняваха пет пехотни батальона.
Военноморските ни сили участваха през миналата година с фрегатата Дръзки в операцията на НАТО Active Endeavour по контрола на морски превози и в операцията на ООН 1М1Р1Ь за стабилизация на Ливан със задача по контрола корабоплаването в териториалните води на страната.
Понастоящем участваме в шест мисии извън страната:
Участието в операцията на НАТО в Косово под мандата на Съвета за сигурност на ООН (KFOR.) започна през 2000 г. с инженерно- строителен взвод. Ротирани са четиринадесет инженерни и инженерно- строителни взвода.
В операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Босна и Херцеговина (SFOR) участваме от месец юни 1997 г. с инженерно- строителен взвод. До месец ноември 2001г. са ротирани общо 9 взвода. През периода юли 1998 - януари 2001г. транспортен взвод изпълняваше мисия в гр. Високо в състава на гръцки контингент. Общо са ротирани четири взвода. След ноември 2001 г. инженерно-строителния взвод е заменен с механизиран взвод, който изпълнява задачи в състава на холандския контингент. До момента са ротирани десет взвода.
От януари 2002 г. задачи в операцията изпълняваше рота за охрана и отбрана на щаба на Многонационалното командване на СФОР. От началото на 2005 г. мисията на СФОР в Босна и Херцеговина бе поета от Европейските въоръжени сили. Ротата за охрана продължи изпълнението на задачите и в операцията на Европейските сили "АЛТЕЯ". До момента са ротирани девет роти.
От месец февруари 2002 г. и понастоящем участваме в състава на международните сили за сигурност в Афганистан (ISAF). Участието на БА в стабилизиращата фаза на операция „Трайна свобода" започна с взвод за специална обработка и в последствие се трансформира в участие с механизиран взвод. Ротирани са пет взвода за специална обработка и осем механизирани взвода. Допълнително за обучение на механизираните подразделения от Афганистанската национална армия участваха три групи от военни специалисти-инструктори.
Щабът на многонационалната бригада от югоизточна Европа взе участие в операцията с мандат от шест месеца. Бригадата се командва от български генерал, а в щаба работят 11 офицери и сержанти от Българската армия.
В операцията взе участие и контингент на ВВС за ръководство на въздушното движение и охрана на летището в Кабул.
В изпълнение на решенията на срещата на високо равнище на страните от НАТО в Рига, след вземане на решение от НС, предстои разширяване на нашето участие с по голям контингент в състав до механизирана рота.
Продължава и изпълнението на задачите във фазата за стабилизиране и възстановяване на Ирак на операция „Свобода за Ирак" с рота за охрана на Центъра за репатриране на бежанци в лагер „Ашраф". В момента задачи изпълнява третата рота.
В мисиите на ООН в Етиопия, Еритрея и Либерия участваме от 2001г. с по един военен наблюдател с ротация през 12 месеца.
До сега своя дълг в различни операции зад граница са изпълнили над 6600 военнослужещи. Някои от тях са участвали в две или повече мисии. И в момента 435 кадрови военнослужещи участват в различни мироопазващи мисии извън територията на страната.

ПОУКИ ОТ ОПИТА НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЯТА, ВЗЕЛИ УЧАСТИЕ В МИСИИ ИЗВЪН СТРАНАТА
В дейността за реализацията на тази задача за участието в посочените по-горе мисии бяха включени институциите на Министерството на отбраната, Генералния щаб на БА и щабовете на видовете ВС. Това спомогна за усъвършенстване на процедурите за комуникация и взаимодействие, вземането на адекватни и бързи решения по конкретни въпроси и ускоряването на неотложни за реализация процеси.
Нарасналите интензитет и мащабност на участие в мисии извън страната допринесе изключително много за промяната на облика, подготовката и въоръжението на Българската армия. Командирите и щабовете от различните нива придобиха безценен опит в подготовката, ресурсното осигуряване и контрола на подразделенията, готвещи се за мисии или изпълняващи задачи в районите на мисиите.
В хода на подготовката на мисиите по-съществени трудности се проявяват при подготовката и участието на първите контингенти в нова мисия. Впоследствие след окончателното уточняване на функциите, процедурите, националните отговорности и ангажиментите на коалицията задачите започват да се решават по-организирано и всеобхватно.
В резултат на натрупания опит от участието в мисиите се установиха трайни положителни тенденции в селекцията, екипирането и подготовката на определените за участие в мисии подразделения. Необходимостта от формирането на подразделения с личен състав, който отговаря на определени критерии в професионално, езиково, здравословно и психологично отношение постави за разрешаване много предизвикателства пред командирите и кадровите органи. Необходимостта попълнението на подразделенията да е изцяло от кадрови военнослужещи на доброволния принцип създаваше определени трудности при формирането на големи подразделения както пехотните батальони за Ирак. Това налагаше те да се сформират на сборния принцип. С въвеждането на необходимите изменения в Закона за отбраната и Въоръжените сили се създаде възможност на мисии да заминават организационно щатни формирования на принципа на номинирането - на мисия да заминава най- добре подготвеното подразделение.
Утвърдиха се положителни тенденции в кандидатстването за участие в мисии: нараства значително броят на участвалите в една или повече мисии, намалява броят на отказващите се, унифицираха се медицинските критерии за здравословното състояние на военнослужещите постъпващи на кадрова военна служба и тези кандидатиращи се за участие в мисии.
Съществено усъвършенстване отбеляза и екипирането на контингентите с въоръжение, техника и материални средства. Проблемите по несъвършенството на табелите и забавянето на централизираните доставки в голяма степен бяха преодоляни. Значително бе подобрено осигуряването на необходимите материални средства и организацията на техния транспорт до районите на мисиите. На настоящия етап БА все още изпитва нужда от съвременни бронирани високо мобилни средства за транспорта на подразделенията в районите на мисиите.
Значителен ръст отбеляза и подготовката на контингентите за мисии. Тя системно се актуализираше и привеждаше към изискванията на реалните задачи. Все повече от занятията се провеждат в обстановка близка до реалната с използването на инструктори, участвали в мисии, учебна материална база, сходна с тази в мисията, и имитация изискваща активни форми на обучение. Въвеждат се авангардни форми на обучение за щабовете с използване на компютърни системи за симулации. В бойната подготовка е постигнат необходимият баланс от учебни часове и едновременно с това е осигурена възможност на командирите за творчество и инициатива при организацията на учебния процес.
Реалното изпълнение на задачите в мисиите допринася за оптимизиране на цялостния процес на подготовка на контингентите и подобряване на работата на командирите и щабовете от всички степени, имащи отношение към този процес. В резултат на опита от изпълнението на задачите в мисиите се усъвършенстваха инженерните дейности по подобряване на защитеността на базовите лагери, повишиха се мерките за сигурност на личния състав при изпълнение на задачите, внесоха се промени в щатовете и табелите, наложени от реалната обстановка. Своевременно се реагира на потребностите от въоръжение, бойна и автомобилна техника и подобряване на индивидуалните средства за балистична защита. Едновременно с това се интензифицира и националният контрол на изпълнението на задачите от контингентите.
Всичко това допринесе за издигането на мисиите в национална задача, в която взимат активно участие все по-голям кръг отговорни длъжности лица от държавното и военното ръководство.
В Българската армия се установи положителна традиция за анализиране на подготовката на контингентите за мисии и въвеждане на принципа на обратната връзка, а именно подготовката постоянно да се оптимизира в съответствие с реално възникващите за изпълнение задачи по време на мисията. Тези анализи помогнаха на ръководния състав да съсредоточи вниманието си и постави ударение върху решаването на особено важните и нетърпящи отлагане проблеми.
В резултат на изпълнението на задачите по време на мисиите в многонационална среда се повишиха теоретичните и практическите знания на военнослужещите по важни военнотехнически теми. Завръщащите се от мисии споделяха своя практически опит и акумулирани знания с колегите и разпространяваха положителния опит на армиите от НАТО и ЕС на военно научни форуми и сред своите колеги от поделенията.
Положено е началото и на обобщаването на бойния опит от участието в мисии, извличането на необходимите поуки, систематизирането и разпространението им до поделенията в Българската армия. В Сухопътните войски се положиха големи усилия за обобщаването на опита от мисиите във вид на стандартни оперативни процедури и тактики, техники и процедури, които да се изучават и прилагат от подразделенията в ежедневната учебна дейност и при подготовката, и участието в следващи мисии. На базата на системния анализ бе разработено и тактическо пособие, което командирите и щабовете ползват при подготовката и сертифицирането на контингентите за мисии.
Очевидно е назрял моментът за разработването на нормативен документ за тази дейност, чрез който целият процес да се институционализира. В резултат на тази дейност би могла да бъде разработена и електронна база от данни, която да бъде съхранявана в сайта на Министерството на отбраната и да дава възможност за ползване както от командирите и щабовете в районите на мисиите извън страната, така и от поделенията на Българската армия. Така натрупания опит ще се популяризира най-широко без да е необходимо да се влагат значителни ресурси.
Участието на наши подразделения в мисии по опазване на мира допринесе и за изменението на облика на Българската армия като цяло. Участниците в мисиите, след завръщането си се вляха в бойните редици на своите подразделения и непосредствено пренесоха преживяното и наученото сред своите колеги. Участието в операции зад граница допринася за натрупването на ценен опит както от всички държавни институции, имащи отношение по участието ни в задачи в интерес на международния мир и сигурност, така и от командирите и щабовете по планирането, организирането, управлението и изпълнението на поставените задачи от контингентите. Мисиите зад граница променят облика, характера и манталитета на подразделенията. Те се превръщат в по-добре комплектовани, по-добре подготвени и по-високо мотивирани бойни единици.
Ангажиментите на Република България към международния мир и сигурност очертават и в бъдеще необходимостта от участие на контингенти от Българската армия в мисии извън територията на страната. Приносът към мироопазването е от стратегическо значение за утвърждаването на страната ни като фактор на стабилност и сигурност в региона. Участието в операциите по поддържане на мира с високо подготвени и добре екипирани формирования и в бъдеще ще допринася за издигане на авторитета на Българската армия и имиджа на страната ни като достоен и надежден съюзник.