НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА СИГУРНОСТ НА АРМЕНИЯ Печат
Автор проф. ДПН Тодор Танев   
Събота, 01 Декември 2007 03:00
Това представяне на арменската Стратегия за национална сигурност е направено в качеството ми на участник в ISAG, международната група европейски съветници на арменската страна по изготвянето на тяхната стратегия за сигурност, действала през есента на 2006 г. Коментарите ми са от позициите на преподавател по дисциплини в областта на социалното управление в Софийския университет, включително „Стратегическо управление”. Убеждението ми е, че проблемите на сигурността през ХХІ век са преди всичко в областта на демократичното управление, политическата култура и стабилното икономическо развитие и чак на второ място частна тема на военната стратегия, полицейската практика или международните отношения.
История. Създаването на стратегия за национална сигурност е станало остра потребност в Армения след придобиването на самостоятелност преди 15 години и замразяването на конфликта с Азербайджан. Водеща роля имат няколко министерства, обединени за тази конкретна цел в т. нар. надведомствена и надпартийна Interagency Commission, предвождана от секретаря на Съвета за сигурност към Президента на Армения и Министър на отбраната Серж Саргсян. Нито парламента, нито правителството, нито президента, нито някое министерство, нито дадена професионална група има по този начин монопол върху разработването на общонационалната стратегия за сигурност. Разбира се, по света са възможни и други формули за организиране на стратегическото творчество, но подходът на арменците осигурява едно най-важно условие: вътрешна политическа независимост.
Конкретната дейност по разработването на стратегията е изнесена в специално учреден за целта Институт за национална сигурност „Дро Канаян” към Министерството на отбраната, институционализиран и ръководен от ген. Хайк Котанджиян (държавник преди промените, специализирал в Москва и Вашингтон, бивш военен аташе в арменското посолство във Вашингтон). На различни етапи от работата са привличани различни специалисти от страната и чужбина, без някой категория да доминира над друга. Работата е била открита през цялото време. Активната част от процеса на разработване отнема 3 години.
Базовият текст е създаден във Вашингтон в много тясно сътрудничество с National Defense University и е консултиран с водещи специалисти от Harvard University School of Government. Водеща идея е била създаденият текст след това да бъде всестранно съгласуван и широко обсъден с всички основни външни и вътрешни инстанции, имащи отношение към арменската политика на национална сигурност. В резултат на този особен подход са получени и анализирани над 700 предложения, преминали надеждна професионална проверка във Вашингтон (NDU), Москва (Академията за администрация към руския президент), Брюксел (щаб-квартирата на НАТО) и международната съветническа група към Съвета за евроатлантическо партньорство. Международно съгласуваният по този начин вариант преминава на свой ред обсъждане в рамките на арменското гражданско общество, академията на науките, университетите и различни експертни групи, за да бъде в крайна сметка приет в окончателен вид през февруари 2007 г. Така стратегията спечелва не само най-широк консенсус по своето съдържание, но и твърда външна и вътрешна поддръжка, с което тежестта й нараства в максимална степен. Никой не налага тази стратегия, тя се налага сама поради начина, по който е създадена. А това прави въпроса за нейната давност принципно излишен.
Арменската стратегия не е политически или дипломатически документ и не е планирана като такъв, няма за цел да засили позициите на една или друга власт в държавата и не е в услуга на наднационални обединения за сметка на суверенитета. Обратно, тя е активна политика за сполучливо справяне с историческото положение, в което се намира страната до момента – ангажиране на международната общност за успешното разсичане на гордиевите възли, наследени от националната история и стабилизиране на обществото и икономиката на страната.
Мисия, визия и водещи ценности. Арменската стратегия може да служи като класически образец, съдържащ ясно открояващите се елементи на една стратегия в техния пълен обем. Може да се каже, че в това отношение тя е от едно семейство със Стратегията за национална сигурност на САЩ от 2002 г., на която на моменти напомня, без да следва същата логика (има известна привлекателност в ясни и съдържателни текстове, като Конституцията на САЩ например, както е известно).
Въведението не е общ текст, а действителен преамбюл, който в самото начало фиксира стратегическата мисия и визия.
Мисията (или отговора на въпроса „Какво?”) е установяването на „система на държавната политика, насочена към гарантирането на държавната, обществената и индивидуалната сигурност, стабилното развитие и укрепването на арменската идентичност” на основата на „всеобхватна система от демократични ценности във всички сфери на живота”. Визията (или отговора на въпроса „Как?”) следва веднага – това са изброените основни гаранции в следния ред: осигуряване на ефективна (т.е. постигаща ефект, а не „евтина”) система на управление, законност, консолидация на демократичните ценности, независима съдебна власт, боеспособност на въоръжените сили, ефективни структури за поддържане на закона, външна политика за ефективно международно участие, както и всестранна социална справедливост. Редът подсказва приоритетите.
Водещите ценности са определени непосредствено след заявената визия. Те са независимост, защита на държавата и населението, мир и международно сътрудничество, запазване на националната идентичност и просперитет.
Правят впечатление поне няколко момента: (1) по значение, функции и приоритети стратегията е поставена над и преди конкретните политики; (2) основа и обект на стратегията за сигурност е обществото, а не държавата; (3) цел на целите с абсолютно предимство е демократичната ценностна система, поддържана от добрата администрация и стабилната икономика и далеч не толкова международните гаранции или военната сила.
SWOT. Както предполага класическата конструкция на стратегическа концепция, заявките за мисия и визия под знамената на водеща философия биват следвани от анализ на обкръжаващата среда.
Арменската стратегия логично започва с анализ първо на външните елементи на средата, т.е. възможностите и най-вече заплахите (OT от SWOT анализа). Заплахите са подредени по следния начин предвид ситуацията на Армения: използването на сила (опасността от оста Азербайджан – Турция), етнически конфликти (най-вероятно при съседни народи), нарушаването на транзитните коридори (особено на територията на Грузия след началото на конфликта й с Русия, но също и в другите направления, като Иран, чиито граници са повече или по-малко блокирани), отслабването на стратегически алианси (готовността на CSTO), тероризъм, енергийна зависимост (сериозна асиметрия), изолация от регионални проекти (предимно европейски), отслабване на националната и културната идентичност на арменската диаспора и, на последно място, епидемиите и природните бедствия. Прави силно впечатление, че ситуационният анализ е стриктно фокусиран върху тясната гледна точка на арменския интерес взет сам по себе си – логически неизбежно ограничение, ако целта е достигането до операционализиран стратегически план, а не постигането на дипломатически или вътрешнополитически цели.
Като вътрешни заплахи (SW от SWOT анализа) са изброени (1) упадъка на ефикасността на публичната администрация и доверието в съдебната власт, (2) неадекватност на политическата система, (3) ниска степен на консолидация на демокрацията, (4) „урбанизация” (вътрешна миграция), (5) предизвикателствата на пазарната икономика пред финансово-бюджетното управление, (6) неадекватна инфраструктура, (7) ниска степен на развитие на науката и образованието, (8) неадекватно интелектуално развитие, (9) негативни демографски тенденции, (10) проблеми на природната среда и неефективна администрация на природните ресурси, (11) епидемии и бедствия.
Така изброените вътрешни заплахи не оставят никакво място за интерпретации и коментари. Всички те се отнасят единствено до предизвикателствата пред здравето на обществото, арменското общество. Това е гледна точка, която изключва своите възможни алтернативи. Тя формулира далечната стратегическа цел на арменската национална сигурност – укрепването на здравето на обществото, състояние, отъждествено с постигането на националната сигурност на всяко равнище.
Стратегически план. Планът, който нормално следва по-нататък, е подчинен неотстъпно на същата логика.
Във вътрешен аспект са защитени и развити различни относително по-конкретни стратегически мерки за постигането на имплицитната стратегическа цел. Отново на първо място е поставена публичната администрация – посочват се основни мерки за създаването на ефективна публична администрация и осигуряването на добро управление в съвременния интелектуален смисъл на това понятие (целостта на комплекса политическо-икономическо-гражданско управление). Следват мерките за укрепване на въоръжените сили „за защита и съпротива срещу агресия или нашествие”, включващи цивилен контрол и адекватно политическо управление. На трето място, веднага след мерките за въоръжените сили, са поставени отново група мерки, които имат общо с обществото изобщо, но не и с тясната област на механиката на националната сигурност – това са мерките за либерализиране на икономиката в съвременни форми. Не е учудващо, че на четвърто място са изброени, при това с особена системност и педантичност, мерките за „ново качество на живота и (обществен) морал”. Изтъква се ролята на националния интелектуален капацитет, университетите, гражданското общество, църквата и т.н. в тези направления, без дори да се споменава за ангажиментите на правителствени или политически инстанции към реализирането на стратегическия план.
Във външен план първо се извеждат два водещи принципа на актуалното арменско стратегическо управление: комплементарност (т.е. взаимна допълнителност – балансирано партньорство на Армения с всички, които имат интереси в района) и ангажираност (Армения като равностоен и активен партньор в съюзи). След това се изброяват няколко групи мерки в контекста на (1) международните и (2) двустранните отношения на Армения. Планираните стратегически мерки в международен контекст започват с военно-политическата област, като включват в съдържателно отношение различни аспекти от отношенията с Русия, CSTO, международното военно коопериране „предимно със САЩ и Гърция”, сътрудничеството с НАТО, а също и с OSCE. Специално са изведени и детайлизирани мерките за сътрудничество с ЕС (Съвета на Европа, OSCE), ОНД и международни икономически организации. Планираните мерки в контекста на двустранните отношения включват по-конкретни оси на работа с Руската федерация, САЩ, европейските страни, Близкия изток, Азия и тихоокеанския регион, а също и със съседните страни: Иран, Грузия, Турция и Азербайджан.
Всички мерки са подчинени на динамиката, активността и гъвкавостта при осигуряването на важни цели, като осигуряване на ангажименти за подписване на резолюция за конфликта в Нагорно-Карабах (групата от Минск), включване на Армения в икономически и политически проекти в района, сваляне на напрежението по границите на страната, икономическо коопериране, съвместно укрепване на мира в целия район, подобряване на юридическия статус на арменци, живеещи извън пределите на страната, подкрепа на инициативи за укрепване на културната идентичност на арменците по света, енергийни алтернативи и множество други мерки. Специално внимание се отделя на мерките за укрепване и балансиране на отношенията със значителната по численост и икономическа мощ арменска диаспора.
Клаузи за приложението. В заключение се изисква изрично от всички официални държавни лица да спазват „подредбата на думите, намерението и духа на Националната стратегия за сигурност” при всички свои действия и декларации от името на Република Армения. Държавните и административните органи се задължават да се съобразяват с всички мерки, предвидени в Стратегията, всеки път, когато вземат решения, за да се осигури последователното и съгласувано осъществяване на поставените цели. Само регионални и световни промени могат да предизвикат изменения в приетата Стратегия за национална сигурност. Единствено конституцията на страната представлява по-общата законова рамка. Правителството е длъжно да разработва конкретни директиви въз основа на мерките, предвидени в стратегическия план за национална сигурност.
Очевидно е, че арменската стратегия има статута на закон и за целта е утвърдена от Президента по аналогия на закон вследствие на одобрението, което е получила в арменския парламент. От специален закон за стратегията по този начин няма нужда и такъв не е бил нито създаван, нито приет, преди всичко поради особено широкия контекст на стратегията за национална сигурност, по която неизбежно се произнасят и зачитат чужди суверенни инстанции. Аргументът е логичен.
Стратегията на Армения не обслужва арменската държава, а обратно, изисква от държавата да обслужва самата нея. Причината за това е известна, тя е логическа: преди да се върши нещо, трябва да се помисли и затова генералната визия не може да бъде в подчинение на механизма за нейното осъществяване. Макар и достатъчно дипломатична, плод на обстойни дебати, тази стратегия постига тъкмо качеството да има гръбнак, а именно интересът от по-добро и оттам по-сигурно общество.
< Предишна   Следваща >