|
„НАБУКО” ОТ ОПЕРА СЕ ПРЕВЪРНА В ОПЕРЕТЕН ГАЗОПРОВОД |
 |
|
Автор Боян Чуков
|
|
Събота, 01 Декември 2007 03:03 |
Отново Вехтозаветната история, за покоряването на Юдея от асирийско-вавилонския цар Навуходоносор, превърната от гениалния италиански композитор Джузепе Верди в операта „Набуко”, само със своето име отново възбуди газовите емоции в Европа, а и не само там.
Повод даде посещението на Никола Саркози в Унгария, от където е неговата фамилия и изказванията на зам. генералния директор на Gaz de France (GDF) Жан-Мари Доже. В Будапеща само преди дни се проведе двудневна конференция за „Набуко”. На нея Жан-Мари Доже направи изказване, което даде повод отново да се почуства огромния сблъсък на интереси около въпросния стратегически газопровод заобикалящ територията на РФ и излизащ по своя замисъл извън орбитата на мощния „Газпром”. Всяка едно от страните разбра това, което й се искаше в думите на Жан-Мари Доже. Противниците на „Газпром” чуха, че GDF е взела решение да се присъедини към проекта „Набуко”. Обаче по-късно стана ясно, че представителят на френската компания е заявил само желание за участие в строителството на газопровода, а не става въпрос за окончателно решение. Точните думи на Жан-Мари Доже са следните: „ Аз няма да ви разкрия голяма тайна ако ви кажа, че Франция иска да участва в проекта „Набуко” в качеството си на партньор. Ниe можем да имаме съществен принос”. Очевидно е, че има и разминаване между представителя на GDF и френския президент, който в Унгария обяви за участието на Франция в „Набуко” и неговите думи бяха излъчени по френска радиостанция. Получи се нещо като в стария виц, че не става въпрос за „компютри”, а за „компоти”.
Все пак няма как да не направим с малко въображение паралел между операта на Джузепе Верди и проекта, които носят едно и също име. Артур Пужен, който е съвременник на маестрото казва:” ...по време на репетициите, и зад сцената постоянно се събираха служащи, работници, художници, осветители, машинисти, възбудени от това, което чуват и, оставяйки своята работа следяха с отворена уста това, което става на сцената. Когато завършвал даден фрагмент, те си обменяли впечатления, и най-често се чувало възклицанието „Това е ново безумство!””. Нищо не можело да се сравни с „Набуко” освен...”Реквием”.
Но да се върнем към мириса на газ и компанията „Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл”, която планира да строи газопровода на стойност 6 млрд долара. Съгласно плановете се очаква към 2012 г. „Набуко” да заобиколи Русия и да свърже Европа със Средна Азия. Преди да се прехвърлим в посока Казахстан, Туркменистан, Узбекистан, Арзербайджан и естествено Иран, от който съгласно първоначалния замисъл трябваше да постъпва основната част от „синьото злато”, да проследим изказванията на унгарския премиер Ференц Дюрчани. Поради обтягане на отношенията между РФ от една страна и САЩ и ЕС от друга, то ръководителите на страните, които печелят от газопроводните мрежи дадоха на своите публични изказвания „променлива геометрия”. Ференц Дюрчани призова за бързо вземане на решение за реализирането на проекта „Набуко”, за който все още няма яснота кой ще го финансира, а и няма ясен отговор на основния въпрос „Где газ?” , от където произтича и следващото питане „Что делать?”. Унгарският премиер обаче не пропуска да допълни, че ЕС подкрепя и „Южен поток”, който естествено е алтернативен на „Набуко” и е рожба на „Газпром”. Будапеща без много шум се превърна в разпределително депо на руския газов гигант в Източна Европа с всички произтичащи от този факт финансови позитиви за стараната. Нещо повече, годишният стокообмен между РФ и Унгария достигна около 6 млрд долара. Проблемът на Ференц Дюрчани в последно време се състои в корелацията между дистанцията, която той спазва между „Набуко” и „Южен поток”, и която няма как да не забележим, че има отношение към „спонтанните” народни вълнения срещу унгарските социалисти. Накратко, всеки коментира темата както би му се искало да изглежда, освен ако не е в състава на определено NGO усвояващо траншове идващи от конкретно направление.
Предвид почти сигурната военна операция на САЩ срещу молите в Техеран е повече от ясно, че ирански газ скоро няма да потече по алтернативните газопроводи към Европа. При създалата се обстановка в Ирак, Афганистан и евентуалното нападение срещу Иран най-вероятно отново ще имаме рязко показване на цените на въглеводородните енергийни източници в света. Енергийните гиганти на Русия ще повишат своите финансови постъпления и ще станат още по-силни в Централна Азия и Каспийския басейн. Не е случайна и надпреварата на кого му е „по-голяма новата бомба” както и широкомащабните военни учения на ШОС в Централна Азия.
Ключова страна за проекта „Набуко” е Туркменистан, който добива годишно около 65 млрд м3 природен газ. Иран-90 млрд м3, Казахстан-25,3 млрд м3 (към 2015 се очаква да станат 45 млрд м3) и Азербайджан-6,7 млрд м3 (към 2012 се очава да станат около 20 млрд м3). В момента „Газпром” снабдява Европа годишно с 160,3 млрд м3 газ, а през 2020 обемите се очаква да достигнат до 200 млрд м3. Газопроводът „Набуко” предвижда транспортирането годишно до Европа на 31 млрд м3. За тази цел обаче трябва да се построи Транскаспийски газопровод (това е задължителното начало на „Набуко”) по дъното на Каспийско море. Негова алтернатива е Прикаспийския му конкурент, който е част от газопреносната мрежа на бившия СССР и е в орбитата на „Газпром”. Уравнението се усложнава и от факта, че е с три неизвестни, а не с две. Преди своята смърт в края на миналата година Туркменбаши подписа договор с Китай за доставка годишно на 30 млрд м3 газ на бурно развиващата се китайска икономика, т.е. появи се и трети магистрален Трансевразийски газопровод в посока Изток. Туркменистан има и дългосрочен договор с „Газпром” за доставка годишно на 55 млрд м3 от синьото гориво една голяма част, от което отива за Украина. Въпреки подписано между Турция и Туркменистан споразумение за ежегодна доставка на Анкара на 16 млрд м3 туркменистански газ даденият договор и до момента не е реализиран. Да не говорм, че и Индия си има своите енергийни интереси в Централна Азия.
През август т.г. Ашхабад бе посетен от представителя на Държавния департамент във Вашингтон Даниел Съливан. Като последствие на 12 септември бе отложено официалното подписване на споразумението за Прикаспийския газопровод от президентите на Русия, Казахстан и Туркменистан. Картината става още по-неясна и от факта, че никой не знае в действителност с какви залежи на природен газ разполага Ашхабад. Покойният президент на Туркменистан Сапармурат Ниязов бе обявил въпросните данни за...държавна тайна.
Накратко, изходните позиции за правенето на планове по отношение туркменистанския газ са в момента абсолютно виртуални. Трите цитирани по-горе газопровода планират да се пълнят с един и същи газ.
Група американски аналитици и експерти съвсем наскоро предложиха на световното обществено внимание аналитичен доклад „Глобален барометър за влияние”. В него са направени прогнози за срок от 3 месеца до 3 години. С помоща на мощни компютри и уникални алгоритми в режим на реално време се проследяват позициите на отделни страни. Революционните идеи за анализ са на Денверската изследователска група с щаб разположен в Аспен, щата Колорадо. В доклада американските експерти твърдят, че „Русия и Китай са нанесли поражение на САЩ във формирането на критически важни алианси в Централна Азия”. Американските учени са на мнение, че един от факторите за „глобално преразпределение” в сферата на влияние на световните процеси е „подемът на Русия в съчетание с популярността на президента Владимир Путин”.
В случай, че САЩ атакуват както се очаква Иран с военни средства, то в бъдеще можем съвсем спокойно да се преименува проекта „Набуко” в „Реквием”. А засега всеки може да твори каквито му харесват „увертюри” към „Набуко” изобилстващи с множежество „политически” полутонове в зависимост от предпочитанията. Въпросът е дали това е истинската „музика”.
|
|