За президента е определено изгодно да продължи една успешна силова акция. Понастоящем натискът на обществеността се базира на ескалацията. Докато Буш инструментализира темата национална сигурност и страха и може поне да инсценира успешни операции, той ще държи голяма власт в ръцете си. След 11. септември президенът успяваше да наложи своите решения, да постави Конгреса под натиск или да го заобиколи. "Властта на Буш в момента е зашеметяваща", пише Тимоти Линч от CATO -Institut. "Един човек човек ще реши, дали войната ще бъде разширена и срещу Ирак", смята той и разбира се не е напълно прав, защото тук става дума за противоборството на две групи, предлагащи два подхода с различни последствия за политиката в световен мащаб.

През последните дни се констатира, че развитието на събитията може да доведе в САЩ и държавите от коалицията срещу тероризма до намалямане на страха. Все пак, въпреки заканите на Бин Ладен, не последваха нови терористични акции, а подхвърлените писма с антракс се оказаха с американски произход, при това с предупреждение върху тях, което пък навежда на мисълта, че не се цели убийство, а може би желание освен всяване на страх, да се насочи вниманието към държава, която произвежда оръжия за масово поразяване. Освен намаляването на страха, предстои въздействието на друг фактор: с ликвидирането на Бин Ладен, чийто образ на противник бе усилено пропагандно издграждан, обявената широка операция срещу тероризма, би загубила темповете си, предвид на оставащата предимно анонимна мрежа от терористични групи. Тогава едно нападение срещу Ирак и Садам Хюсеин става значително по-вероятно, отколкото например срещу една безлична Сомалия.
Независимо от решението, едно е ясно, времето за него изтича.
През последните седмици се забелязва една целенасочена кампания за обосноваване на "необходимостта" от операция срещу Ирак. Достатъчно е да се проследят внимателно изказвания както на официални лица, така и на съветващите ги анализатори. Тук трябва да прибавим и отдавна подготвяната от разузнавателните служби иракска емиграция. "Първо, Америка да въоръжи и обучи опозицията в Ирак. След това президентът да обяви забрана на полети над Ирак и каквото и да е движение на военни машини на иракска територия. Ако тази забрана бъде нарушена, американските военновъздушни сили ще нанесат удари. Под прикритието на високоточни американски оръжия, опозиционните сили ще завземат Басра на Юг и Мосул на Север. След това нещата ще се развият както в Афганистан." Така накратко представя част от разработен план за смяна на режима представителят на ираската опизиция в САЩ, американецът Францис Брук. Тъй като той нарича себе си само "лобист", планът е разработен от ангажиран от него американски генерал. Заплащането очевидно не е било проблем, защото Брук, макар и да получава заплатата си от Лондонската организация на иракските емигранти, тя пък се финансира щедро от Министерството на външните работи на САЩ. Преди 10 години "лобистът" за сваляне на Садам е получавал възнаграждението си директно от ЦРУ и днес споделя открито: "направо неморлно висока сума беше, всеки месец". Запасният генерал, изготвил плана пък, наскоро е бил "активиран" и оглавил нова антитеростична група в Белия дом, като кабинетът му е в Западното крило, на метри от овалния офис на президента.
Внимание заслужава и развитието на заетите становища от официални лица. Докато през ноември т.г. съветничката на президента по въпросите на сигурността Кондолеза Райс казваше, "Мисля, че е малко рано да говорим за следваща фаза на войната, заяви наскоро,т.е. през декември, че "не ни беше нужен 11 сетпември, за да разберем колко опасен за нас е Садам Хюсеин". Не могат да се подминат нюансите в изявлението на Джон Болтън, държавен секретар по контрола на въоръженията, на конференция в Женева, в което обвинява основно Ирак, Северна Корея, Иран, Либия и Сирия в развинтието на биологични оръжия и вероятното им притежаване. "След "Ал-Кайда", най-голям проблем е Ирак. Програмата за биологични оръжия на Ирак е сериозна заплаха за международната сигурност". Прави впечатление, че се обвиняват 5 страни, докато имената на други държави, за които се предполагаше, че също имат програми за биологични оръжия, не се споменават вече. Сред новите съюзници в борбата срещу тероризма са Русия, Китай, Пакистан, Индия. Изявленията на Райс и Болтън очевидно имат за цел да подготвят обществеността за една нова война и една нова цел.
На много по-високи обороти обаче протича аргументацията от страна на анализатори, съветници и сенатори в самата Америка. Рихард Пърл, известен с десните си убеждения и антииракски настроения интелектуалец застъпва мнението, че "който преследва поотделно терористите, ражда нови такива". Според нещатния "съветник на министъра на отбраната", както се представя сам, Америка не трябва да води война срещу всички 8 или 10 страни, подкрепящи тероризма, а само срещу една, която представлява най-голяма опасност- Ирак.
Сенаторът Йозеф Либерман счита, че "войната срещу тероризма не може да бъде спечелена без свалянето на Садам". "Трябва ли да чакаме, докато в ръцете на Садам попадне ядрено оръжие или ни атакувна с антракс?", възкликва войнствено Либербан.
Подобни призиви се посрещат в Европа със забележки като тази: "Дипломация с чифт револвери на кръста".
Професор Юдит Йеф, която в продължение на 20 години е била в ЦРУ, а сега работи за Министерството на отбраната и Генералния щаб предупреждава обаче, че за момента цената за САЩ би била твърде висока. Ако Америка загуби своите съюзници е свършено с глобално координираното преследване на тероризма и неразкритите терористични групи на Ал-Кайда ще продължат необезпокоявани да действат. Ако САЩ предприемат самостоятелни стъпки срещу Ирак, то те да са поне след края на кампанията срещу Ал-Кайда, настоява американската професорка. Но тя също счита, че Садам Хюсеин е по -опасен за Америка от талибанския водач Мулах Омар, защото притежава оръжие за масово поразяване. Освен това, ако през 1991 г. Садам Хюсеин знаеше, че ще остане на власт, стига да е малко сдържан, то сега не би имал какво да губи. Следователно всяка стратегия трябва да цели първо обезвреждането на оръжията за масово поразяване.
От друга страна анализаторката на Министерстовто на отбраната напомня, че Садам разполага със 100 000-на републиканска гвардия, добре въоръжена със съветски оръжия. Докато иракската опозиция се състои от недоволни шиити на Юг и кюрди-на Север. Къде да бъдат обучени- в Ирак или в съседите? Садам има и добра шпионска мрежа, безпокои се амераканската профеесорка и бивша служителка на ЦРУ. Тя премълчава обаче, че ЦРУ и Министерството на външните работи отдавна поддържат тесни връзки с кюрдски организации, финансират и обучават техни хора.
Американските дипломати първоначално предупреждаваха, че Саудитска Арабия ще отхвърли всякаква война планирана по този модел. От още по-голямо значение е било възражението на турското правителство, което действиетлно не показваше склонност към "военни авантюри", а и се опасяваше, че кюрдски победи в Ирак ще възпламенят отново кюрдския национализъм в Турция. Много по-решаващо за САЩ ще бъде, ако в резултат на едностранни военни действия загубят подкрепата на Русия и Китай. Дори и ней-верният съюзник на САЩ - Тони Блеър заяви: "Военна акция срещу Садам Хюсеин- само ако са налице абсолютно ясни доказателства за съучастие на Ирак в терористичните актове на "Ал-Сайда". Канцлерът Герхард Шрьодер категорично се обяви против разширяване на операцията в друга страна. Очевидно е, че стъпка към война и в Ирак ще доведе до разпадане на коалицията.
Държавният секретар Колин Пауъл, подкрепян негласно вероятно от ЦРУ, приведе също аргументи от военен характер. Иракските емигранти са неспособни за истинска въоръжена борба . Кюрдските групи са напълно разединени и враждебни една към друга. Тези недостатъци не могат да бъдат преодоляни с надмощие по въздуха. Особено ако Саудитска Арабия и Турция не влизат в плановете за бази за американските военновъздушни сили при такава операция срещу Ирак.
Повечето американски военни споделят оценките на Колин Пауъл. Немски наблюдантели формулират ролята на Колин Пауълс като "куриозна", защото той ще трябва да осигури дипломатическия съюз и намери аргументи за операция, която самият той не одобрява. Освен това държавният секретар на САЩ започва да губи позиции. В САЩ напомнят вече, че той е бил и срещу въздушните удари в Югославия и срещу тези сега в Афганистан и не се е оказал прав. Един успешен завършък на войната в Афганистан прави от Доналд Ръмсфелд победител. Той би могъл да измести като влиятелен съветник на президента Колин Пауъл. Точно тази смяна може да реши съдбата на Садам.