СЪСТОЯНИЕ И УСЛОВИЯ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПАЛЕСТИНСКО-ИЗРАЕЛСКИЯ КОНФЛИКТ Печат
Автор Симеон Николов   
Вторник, 01 Януари 2002 03:00
Близкият и Среден Изток и интересите на ислямския свят дълго време бяха подценявани от Запада. След събитията от 11.09. 2001 год. сегашният американски опит да бъдат корегирани политическите пропуски с военни средства, вече показва, че това ще бъде трудно и ще продължи дълго.

Още непосредствено след терористичните актове САЩ и обвинението срещу Осама Бен Ладен бе ясно, че най-опасното развитие на ситуацията би било свързването на целите на терористичната организация Ал Кайда с палестинската борба за свобода и правото на завръщане на палестинците в завзетите райони. Тъй като в ООН досега не се удаде постигането на консунсус по една дефиниция на понятието тероризъм, точно в Близкия Изток бяха размити границите между тероризма и борбата за свобода при това по един много опасен начин. Но тук трябва да се добави, че не само палестинските самоубийствени атентати, но и съставянето и публикуването на списъци, още повече ликвидирането на хора от тези списъци, трябва да бъде определено като тероризъм и то в случая - държавен тероризъм. Това се споделя от редица западноевропейски експерти по Близкия Изток и изследователи. Напразни останаха предупрежденията на експертите , че трябва да се внимава при едно сравнение на тероризма на Бен Ладен и акциите на "Хамас". Терорът на последната е насочен "само" срещу една окупационна сила и няма за цел цивилните, още по-малко- чужденци.
Последната серия от атентати с право предизвикват въпроса, до каква степен Арафат въобще може да контролира силно религиозно-идеологически повлияни групи и терористични командоси. Те са извън структурите на ООП, но имат многобройни привърженици в антономните области и своя инфраструктура. Арафат действиетлно няма вече никкаво влияние върху въоръжените екстремистки групировки."Хамас", "Ислямски Джихад" или т.н. бригади "Ал Киса" се ръководят от свои закони и конците се дърпат по-скоро от Иран или Сирия, а не от палестинския ръководител.
Само забраната на "Хамас" и "Джихад" и предотвратяване на дейността им с полицейски средства изглеждаше вярно решение. В момента обаче, авторитетът на полицията на Арафат е поставен под въпрос, а палестинската автономна администрация практически не работи. За палестинска държава вече никой не говори. Шефът на сигурността в ивицата Газа Мохамед Дахлан и колегата му в Западен Йордан Джихид Радшуб се ориентират повече към онова, което става в низините, отколкото към партийното ръководство. Религиозните групировки като "Хамас" и "Джихад ал Ислами" при днешната ситуация печелят все повече подкрепата на онези палестинци, които отдавна считат мирния процес и интифадата за провалени и повече отвсякога искат да изтрият Израел от картата.
Малко вероятно е в една нова държава Палестина под влиянието на ислямистите да бъде изградена една религиозна държава в стил Иран. Силната връзка на палестинците със света и по-високото образователно ниво и демократични нагласи на фона на арабските държави предполагат едно допълнително отваряне към света. Увеличава се обаче, опасността от ислямистко влияние и от намаляване на жизнения стандарт и увеличаване на безработицата /35%/. Между другото, на ислямски групировки точно днес се удава чрез собствени инициативи да направят нещо повече за подобряване на социалната инфраструктура и жизнените проблеми на хората от автономните области. Докато режимът на Арафат за много хора е корумпиран, тираничен и склонен към произвол.
Засега не е ясно, как една държава Палестина бе могла да съществува дългосрочно без осигурена икономическа база, без да се превърне отново в риск и заплаха да Израел. Несъмнено, една палестинска държава с непрозрачни вътрешни фактори на несигурност би представлявала сериозен рисков фактор за Израел.
Но и в Израел демокрацията изпада в криза при днешната тежка ситуация. Голямата коалиция е изтласкала опозицията така, че тя да ке чувства безсилна и безмислена. Под управлението на Шарон в широки кръгове на обществото се е наложил един манталитет на "защитници на една крепост". Колкото повече се увеличават самоубийдствените атентати, толкова по-силно Шарон легитимира действията си срещу палестинците.
Шарон е яростен защитник на движението на заселниците, което днес има свобода на действие, както никога досега. Това е много обезпокоително, като се има предвид извода в доклада на американския сенатор Митчел, че "движението на заселниците е една от най-големите пречки за евентуално мирно решаване на конфликта". Но заселниците имат силно лоби, което не може да бъде пренебрегнато в политическия живот на Израел. В резултат на ниския праг от 1,5% в Кнеста успяват да се промъкнат радикални еврейски партии, които въздействат на управляващата коалиция.
Когато Барак предложи палестинците да се откажат от искането си за завръщане в завзетите територии, Арафат го оцени като неприемливо. Според хартата на правата на човека на ООН от 1966 год. правото на връщане важи като интегрална част от самоопредлевението на един народ. Наистина броят на желаещите да се завърнат може би се преувеличава и от двете страни. Евентуално обезщегяване ог Израел на засегнатите можи би ще приближи нещата до едно разбирателство. От 1992 до 2001 год. броят на заселниците нарастна от 120 000 на 200 000 души /от тях 6 500 в ивицата Газа/ в над 200 населени места. 65 от тях са малки села с по-малко от 350 жители. Само 1 до 2% от населението се е преселило там. Те погребват мъртвите си в "сигурната територия", сякаш самите не вярват, че ще удържат трайно позициите си.
Очертават се нови разговори. Министърът ная отбраната и шефа на Работническата партия Бенжамин Бен Елиезер за първи път предложи осовобждаването на отдалечените селища. Но остава съмнението, дали това няма да бъде погрешен сигнал към палестниците, които да го възприемат изтеглянето като победа на тяхното насилие.
Неясни остават по-нататък справедливото разпределение на водните ресурси, използване на подходите към пространствено разпокъсаните палестински територии и окончателното процентно разделение на заните А, Б и С.
Най-важните конфликтни точки днес са:
- Изтеглянето на Израел от завзетите територии;
- Бъдещето на еврейските нови селища;
- Правото на завръщане на прогоненото население;
- Бъдещето на Йерусалим;
- Борбата с тероризма;
- Подобряване на палестинската икономика и инфраструктура.
Доскоро се считаше, че едно оттегляне или отстраняване на Арафат би дестабилизирало още повече обстановката и че няма личност, която да го наследи. Целенасочените действия на Израел и последното изявление на американсикя президент Буш сочат обаче, че се отива към този вариант.
Арафат действително е все по-изилиран, а съюзницитге му го изоставят. Определена вреда нанася и това, че арабските лидери му обръщат гръб. Хусни Мубарак продължава да се държи хладно след случая с кораба оръжие от Иран. Саудитска Арабия се дистанцира от Арафат. Йордания също поддържа такова поведение. Според някои информации Арафат се готви да емигрира в Гърция. Арабската лига е много пестелива напоследък и освен някои декларации, не предприема значителни стъпки. Палестинците са убедени обаче, че палестинската кауза не е само палестинска, а палестинско-арабаска и че имат подкрепата на всички арабски страни.
Вярно е, че никой няма положението и влиянието сред палестинците, което имаше Арафат, за да може да го замести. Все пак се дискутират 6 до 7 имена на евентуални наследници на Арафат:
- Сари Нусейбех, директор на палестинския университет Ал Кудс се върна в политиката и е дясна ръка на Арафат в Йерусалем. Той е склонен към отстъпки от максималните палестински искания, като завръщане на палестинските бежанци;
- Американците ценят шефа на сигурността в ивицата Газа Мохамед Даалан и шефа на сигурността в Западен Йордан Йибрил Раджоуб. Те имат славата на прагматични ръководители. Палестинците се отнасят към тях с респект заради бойното им минало и с извнестен страх;
- Абу Масен и Абу Ала са стари сподвижници на Арафат. Не са много популярни, но контролират структурите и финансите на ООП. За Абу Масен /Махмуд Абас/, следвал в Москва и разполагащ с отлични контакти с Израел, Арафат е казал: "Като ми дойде времето ще ме замести брат ми Абу Масен".
- Марван Баргхоути е шеф на партията Фатах в Западен Йордан. Известен народен герой, който стои на едно от челните места в израелските списъци за ликвидация.
Сред разпространените информации има и такава за евентуално колективно ръководство. С голяма степен на вероятност, това е пропаганден ход на Израел, в търсенето на формула за възможно пълно приемане на израелските предложения. Нито един палестински ръководител обаче, би одобрил подобна стъпка.
САЩ
Политиката на САЩ като посредник не може да бъде възприемана с доверие от палестинците, след като през всичките години в нея са се откроявали произраелски тенденции. Силно подкрепяния военен съюз Вашингтон-Тел Авив-Анкара не оставя никакво съмнение в палестниците относно американските позиции. От 1993 год. Израел получава ежегодно 3 милиарда долара военна помощ от САЩ.
Терористичните актове от 11.09.2001 год. доведоха до преосмисляне на тази политика. Буш очевидно вече е наясно, че една стагнация на проблематиката в Близкия Изток в средносрочен план ще има много негативно влияние върху реализацията на концепцията на САЩ за Близкия и Среден Изток. Съществува опасността, арабските партньори на САЩ като Саудитска Арабия и Египет да се отдръпнат от САЩ и с това да създадат предпоставки за ново преструктириране на стратегическите акценти в Близкия Изток и богатия на нефт Персийско-арабски залив. С това се обяснява и защо в навечерието на посещението на Шарон в САЩ, високопоставен представител на последните да заяви, че Арафат е преговарящия партньор.
ЕС
ЕС има само икономически средства за натиск за разлика от САЩ. Но досега те не бяха прилагани, а действието им е оспорвано. Основната цел на ЕС и на подкрепата му за мирния процес е подобряването на икономиката и социалните стандарти на населението в автономните области. В центъра на вниманието са условията за:
- демократизиране;
- спазване правата на човека;
- подпомагане на социални проекти;
- подобряване на инфраструктурите /вода, електоренергия, училища/;
- изграждане на индустриални паркове.
Създаването на палестинска държава според ЕС е най-добрата гаранция за сигурността на Израел. Кога да стане това обаче- тук позицията на ЕС е неясна.
Без съмнение обаче, възможностите на ЕС в Близкия Изток не са изчерпани.
Палестинците отчитат, че ЕС е по-чувствителен към Израелско-Палестинския конфликт и напоследък полага усилия на базата на своята политическа и икономическа сила и може би на известна доза скрито съперничество със САЩ. Показателно е изявлението на Хавиер Солана от 05. 02. 2002 год., че скоро трябва да се признае Палестинската държава, направено в момент на най-дълбоката криза в Израелско-Палестинския проблем. Прави впечатлиние при това, че той нарече Палестина именно държава, а не автономия.
Днес, когато САЩ не крият плановете си за война срещу Ирак, възвиква оправдано въпросът: Не крие ли Израелско-Палестинския конфликт по-голями опасности, отколкото режима на Садам Хюсеин?
< Предишна   Следваща >