| Уважаеми колеги,
Събираме се тази вечер в момент, когато нашият свят се намира в изключително деликатна, сложна и важна международна ситуация, особено след ужасяващия престъпен терористичен акт на 11 септември 2001 г. срещу сградите на Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон. Ние осъдихме категорично този акт, поднасяйки най-сърдечни и горещи съболезнования и най-искрени чувства на президента Буш и неговата администрация и на приятелския народ на САЩ, като подчертахме готовността на нашия палестински народ да се противопостави на международния тероризъм във всичките му образи и форми, в това число и на организирания държавен тероризъм, в името на изграждането на един нов свят, в който да бъде осъществена сигурност, справедливост, мир и свобода за всички народи, и който да се основава на международната законност и правата на човека, координирайки в това отношение всички международни усилия в рамките на ООН, потвърждавайки колко важно и необходимо е да бъдат продължени и насърчени диалозите между различните религии и цивилизации.
Бих желал тук да изразя нашата висока оценка за заявеното от американския президент Джордж Буш в речта му пред настоящата сесия на Общото събрание на ООН. В нея той потвърди необходимостта от постигане на справедлив мир, въплътен в такова решение, което да се основава на прилагане резолюции №№242 и 338 на Съвета за сигурност, а също и на резолюция №425, и на базата на две държави - Израел и Палестина, както и необходимостта от усилия за скорошно възобновяване на мирния процес. Тази позиция беше потвърдена в детайли и от държавния секретар г-н Колин Пауъл в Кентъки, където той каза - цитирам: "Израел трябва да поиска да сложи край на окупацията в изпълнение на принципите, залегнали в резолюции №№ 242 и 338 на Съвета за сигурност, и да се съгласи да бъде създадена действаща палестинска държава, където палестинците да могат да определят своето бъдеще сами, на своя земя, и да живеят достойно и сигурно." Край на цитата.
Ние от своя страна проявихме максимална готовност за осъществяване на тези цели. Положихме и ще продължим да полагаме всички възможни усилия, за да обезпечим оптималните условия и предпоставки за това.
Уважаеми колеги,
Известно е, че именно Общото събрание на ООН беше автор на резолюция №181, която постанови разделянето на Палестина на две държави - еврейска и палестинска. Светът призна еврейската държава, но палестинската и до ден днешен не е получила пълно признание в ООН.
Нашият палестински народ, който бе подложен на безпрецедентна ужасяваща историческа несправедливост, изтръгнат от земята си, прокуден по всички кътчета на света, жадува да осъществи правото си на завръщане и самоопределение върху земята на своето отечество - нещо, което се утвърждава във всякакви международни норми, харти, закони, резолюции, в международното право и в Международната декларация за правата на човека.
Знаете, уважаеми господа, че ние приехме начина на уреждане, посочен като целесъобразен от международната законност. Съгласихме се на по-малко от ? от историческата територия на Палестина, докато Общото събрание на ООН по силата на резолюция № 181 от 1947 г. ни беше отредило приблизително половината от палестинската територия. На тази нова основа ние отидохме на Мадридската мирна конференция, която бе свикана на базата на принципа "Земя срещу мир" и прилагане решенията на международната законност, отнасящи се за Палестина, и по-специално резолюции №№ 242, 338 и 425, както и резолюция № 194 за палестинските бежанци. Плод на тази конференция бяха споразуменията от Осло, подписани в Белия дом във Вашингтон в присъствието на съпредседателите на конференцията - САЩ и Руската федерация, а също и на Европейския съюз, Китай, Япония, Египет, Йордания и други държави.
По-късно подписахме още много споразумения и изпълнителни протоколи. Израелските кабинети обаче един след друг, особено след смъртта на Ицхак Рабин, действаха открито за неспазване и неизпълнение на задълженията и ангажиментите, произтичащи за тях от подписаните споразумения. Това обезсмисли нашите искрени усилия за постигане на справедлив, траен и цялостен мир. Нещо повече, от началото на мирния процес броят на еврейските заселници и площта на заселническите колонии върху палестинска територия се удвои - факт, който е показателен за степента на сериозност, с която Израел гледа на своите задължения по подписаните споразумения.
Последва посещението на Шарон в района на Храмовия хълм в Ерусалим. Лично президентът Ясер Арафат предупреди, че то крие рискове и пагубни последици за мирния процес, тъй като това посещение се оказа искрата, подпалила палестинската Интифада - израз на това, че нашият народ отхвърля оскверняването на неговите християнски и мюсюлмански светини, както отхвърля и израелското неспазване на условието за изтегляне и изпълнение на подписаните споразумения и продължаващата политика на заселническа колонизация, която задълбочава окупацията вместо да я премахне. Освен това и сегашният, и предишният израелски кабинет дадоха свобода на своята окупационна армия да упражнява организиран държавен терор спрямо нашия народ на нашата територия, използвайки целия си арсенал от средства за унищожение и разруха - от самолетите Ф-15 и Ф-16 и хеликоптерите "Апачи" до танковете, бронетранспортьорите и военните кораби. Към това се добавиха атентатите, разрушаването на домове, съоръжения, частни и обществени предприятия, опустошаване и разораване на плантации и посеви, изкореняване на стотици хиляди маслинови и плодни дръвчета, избиване на деца, жени и старци. Резултатът е хиляди убити, десетки хиляди ранени, стотици инвалиди, множество арестувани, да не говорим за катастрофалните икономически загуби, оценявани на над 7 млрд. долара, за което Европейският съюз в декларация, приета в Брюксел миналия месец заяви, че в подходящ момент ще поиска от Израел компенсации за финансираните от Европа и разрушени от Израел обекти на палестинска територия. Към всичко това се прибавят засилените мерки за блокиране входно-изходните пунктове на градовете, икономическата, финансова, продоволствена и медицинска блокада, лишаването на нашия народ от свободата на придвижване, забранен достъп на студентите и учениците до техните учебни заведения, затваряне на пропускателните пунктове и международните граници, забранен достъп на работниците до местоработата им и оттам - лишаването им от възможността да осигурят насъщния хляб на своите деца и семейства.
Пред лицето на цялата тази ескалираща агресия, която правителството на Израел разгръща против нашия народ, земя и светини, пред лицето на нападенията срещу нашите градове, села и лагери и извършените няколко варварски кланета в Газа и на Западния бряг, ние настояваме пред цялата международна общност, пред всички защитници на правата и достойнството на човешкия род в света да заработят решително и всеотдайно за прекратяване на тази агресия, да изпратят международни наблюдатели, които да защитят нашия народ от окупацията и терора, упражняван от Израел, и да контролират спазването и укрепването на прекратяването на огъня, което ние спазвахме, а израелското правителство непрекъснато нарушаваше.
Уважаеми колеги,
Ние вярваме, че международният патронаж над мирния процес в Близкия изток е сигурна гаранция за успеха на усилията и амбициите на международната общност да превърне мира в нашия регион в действителен факт. Същевременно международното отсъствие от този конфликт и от търсенето на решение за палестинския проблем в духа на правото, справедливостта и принципите на международното право тласка района обратно към спиралата на насилието, ескалацията и кръвопоролитията, прави ситуацията в района крехка и взривоопасна. Оттук ние призоваваме международната общност да удвои искрените си усилия за излизане от сегашната ситуация, от безизходицата, в която е затънал мирният процес - факт, който заплашва с взрив, чиито последици ще бъдат лоши за целия регион.
Като изходихме от увереността си, че мирът е необратим стратегически избор на нашия народ, ние откликнахме позитивно на всички международни усилия и инициативи, в това число йорданско-египетската инициатива, двете договорености с Тенет, препоръките на комисията Мичел, които приехме като един цялостен пакет и дори обявихме едностранно незабавно и пълно прекратяване на огъня и положихме максимални усилия за неговото укрепване. Също така по случай еврейската нова година през септември м.г. изпратихме Палестинския апел за мир, в който се обърнахме към израелския народ с искрени благопожелания и го призовахме този празник да се превърне в начало на нова епоха на мир, сигурност и съвместно съжителство между двата народа - палестинския и израелския и всички народи в Близкия изток; обяснихме с пределна яснота, че ние се придържаме към алтернативата: мир по пътя на преговорите и политическите решения в името на разрешаване на всички отворени проблеми между нас и израелското правителство. То обаче обърна гръб на нашия апел, и дори нещо повече, засили военните мерки, блокадата и колонизацията.
Уважаеми господа,
Не бихме изменили на истината, ако кажем, че днес вече цял свят е убеден, че създаването на независимата палестинска държава със столица Ерусалим е гаранция за мира и сигурността, че то ще обезвреди фитила на напрежението в района и в света, както и че този акт представлява една от опорните точки на съвременния свят. Поради това окупационната сила - Израел - трябва да бъде накарана, съгласно основите на Мадридската мирна конференция, да се изтегли изцяляо и напълно от всички окупирани палестински и арабски територии, включително от Ерусалим, до границите от 4 юни 1967 г., да сложи край на заселническата колонизация, да изсели еврейските заселници от нашите територии и да гарантира правото на палестинските бежанци на завръщане съгласно резолюция № 194, която постановява това право и правото на компенсация на онези, които не желаят да се завърнат.
Ние приветстваме Декларацията на Европейския съюз от 29 декември м.г., която настоява Израел да се изтегли от нашите територии, осъжда извършеното от него разрушаване на палестинската инфраструктура, потвърждава, че президентът Ясер Арафат е законният партньор в мирния процес, и подчертава значението на координацията между самия Европейски съюз, САЩ и Руската федерация за възобновяване на мирния процес. Според нас тази декларация представлява важна крачка, възкресяваща надеждата и даваща сериозен политически тласък на мира, който желаем и ние, и цялата международна общност заедно с нас.
Уважаеми колеги,
Ние сме протегнали ръка за мир и ще останем така докато и от другата страна ни протегнат ръка - надяваме се тя да не се забави много!
Накрая бих желал да изразя дълбока благодарност на Република България - на нейния народ и правителство - за балансираните и искрени позиции по нашата кауза. Освен това бих желал да приветствам голямата положителна роля, която играят българските медии за отразяване хронологията на конфликта и осведомяване на българското общество относно фактите за него.
Благодаря.
|
