И САУДИТСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ ВЪЗРАЗЯВА НА САЩ, ПОДГОТОВКАТА ЗА ОПЕРАЦИЯТА ОБАЧЕ Е В ХОД Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Февруари 2002 03:00
Очевидно Саудитска Арабия няма да подкрепи военна операция на САЩ срещу Ирак с всички произтичащи от това последствия както за операцията /ползването на военни бази/, така и за двустранните отношения. Недоволството на Саудитското кралство от американската политика в региона обаче не е от вчера, нито от периода след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. На 27 август 2001 г. саудитският крал пише писмо до президента Буш, в което обръща внимание на следното: "...идват времена, в които хората и нациите се разделят. Ние сме на кръстопът. Време е САЩ и Саудитска Арабия да погледнат своите собствени интереси. Това правителство, което не усеща пулса на народа си и не е отворено към хората ще изтрада съдбата на шаха на Иран." По-нататък в писмото това е конкретизирано така: "Ако сме много близки със САЩ, ние, кралското семейство можем да бъдем детронирани точно така, както беше детрониран шаха на Иран." "Някой ден ще кажете, че искате да нападнете Ирак, някой ден - Сомалия, после- Ливан, Сирия.... Кого искате да нападнете? Целия арабски свят? И искате ние да Ви подкрепим в това? Невъзможно е. Просто невъзможно!" Това са думите на новия /от септември 2001 г./ шеф на разузнаването на Саудитска Арабия принц Навваф в разговор със свои колеги от ЦРУ на САЩ много преди президента Буш да направи обръщението си към нацията и назове открито трите "лоши" държави Ирак, Иран и Северна Корея.

Добрите двустранните отношения обаче датират от 70 години. Те са имали своите спадове и силни моменти, но Саудитска Арабия винаги е изпълнявала исканията на Вашингтон. И това се потвърждава от високопоставени америакнски лица, а не от арабска страна. Затова днес саудитците напомнят за поведението си още по време на антикомунистическата борба, за заеманите проамерикански позиции и оказвана пряка подкрепа. Днес нови технологии и всякакви стоки се купуват от САЩ. Военното сътрудничество и закупуваната военна техника се измерват с милиарди. По оценка от средите на саудитското разузнаване, днес те са объркани от реакциите на САЩ, направили са, каквото им било казано, а днес чували само критики. Ако вследсдтвие на сегашната си политика САЩ загубят съюзник като Саудитска Арабия, а това означава и други съюзници в региона, то стратегическият пъзел ще трябва да се подрежда изцяло отново и не се знае дали той ще е бъде благоприятен за постигане на американските цели в този регион на света.
Изтичащата днес информация показва, че натиск на САЩ върху Саудитска Арабия по отношение на бъдещи военни операции в региона е имало преди 11.09.2001 г. Много странна е оставката на шефа на саудитското разузнаване принц Турки Ал-Файсал, ръководил службата цели 24 години. Той я подава на 31. август 2001 г., само 12 дни преди атентатите в САЩ. Министърът на отбраната пък принц Султан е трябвало да пътува за Япония в началото на месец септември, но е отказал посещението без някаква видима причина. Имал ли е и най-малките подозрения за атентатите напускащият поста си шеф на разузнаването? Отговорът на принц Турки Ал-Файсал е интересен с уклончивостта си: "Както знаете, ние имахме непрекъснат обмен на информация чрез съвместен отрган с ЦРУ относно тероризма и Осама Бен Ладен. Така че, ако нещо се е знаело отпреди това, то е трябвало да бъде в ръцете на САЩ." Разузнавач №1 разкрива, че още през 1997 г. Саудитска Арабия и САЩ са създали съвместна комисия по сигурността, която да наблюдава терористичната сцена и преследва Бен Ладен. Инициативата за тази комисия е била на Саудитска Арабия, твърди днес принц Турки Ал-Файсал. Заседанията са се провеждали месечно. На тях са се докладвали следените през месеца изяви на терористите и лично на Бен Ладен. След това признание възникват обаче въпросите, как е преминало заседанието през месец август, кога са се загубили следите на Бен Ладен, след като се е знаело за негови посещения, публичин изяви и други?
Принц Ал-Файсал, който понастоящем е в Западна Европа, би могъл вероятно да отговори и на още един въпрос: Според думите на министъра на външните работи на Пакистан, още в началото на лятото на 2001 г. висш американски генерал е бил на посещение в региона за да подготви военни действия срещу Афганистан и е споделил пред министъра, че такива се очакват. Знаело ли е Саудитското разузнаване за това, още повече, че близките му връзки с ЦРУ предполагат това. Сигурно, след като на шефа на разузнаването е било известно, както проличава от горецитираните му думи и по-нататъшните действия- срещу Ирак, Сомалия и т.н.
Принц Ал-Файсал признава друго: В периода от 1991 до 2001 г. когато напуснах разузнаването, предлагахме на САЩ да се проведат "програми под прикритие" за свалянето на Садам Хюсеин." Като шеф на разузнаването той е изтъквал пред ЦРУ, че с външна военна намеса ще се предизвика по-скоро укрепване на фронта на защитниците на Садам Хюсеин". Интересно е, че въпреки оставката му в такъв чувствителен период, 12 дни преди терористичните актове и след започнала вече подготовка на военна операция в региона, новоназначеният шеф на разузнаването принц Навваф има същата, очевидно нехаресваща се много на американците позиция: "Ако изпратите сила, която да нахлруе отвън, вие не само ще предизвикате гняв срещу САЩ и страх, но може да накарате много хора да застанат зад Садам Хюсеин, тъй като те ще Ви разглежда като чужди нашественици. Но ще е друго, ако иракчанин свали Садам Хюсеин и САЩ само му помогнат, както вече предложихме на САЩ и това е правлиният път."
До днес няма доказателства, че Ирак по какъвто и да е начин е стоял зад терористичния акт в САЩ на 11. 09. 2001 год., нито да има нещо общо с писмата с антракс. Според ЦРУ дори, през последното десетилетие няма нито един опит на Багдад за терористичен акт срещу Америка.
Министърът на отбраната Ръмсфелд твърди, че става дума за една "много по-смъртоносна опасност- оръжия за масово поразяване в ръцете на един диктатор и възможността те да попаднат в ръцете на терористи". Но пак ЦРУ твърди, че досега нито "Ал Кайда, нито други терористични групировки от Ирак са получавали доставки на химически и биологически бойни вещества.
Една война срещу Ирак би подхранила крайни ислямистки среди, включително в Саудитска Арабия и би увеличила желанието им за терористични изяви. Разрастването на антиамериканските настроения в целия регион ще създаде една нестабилна обстановка, от която най-малка полза биха имали самите страни от региона.
Много служители от американската администрация потвърждават, че Ирак ще бъде нападнат до 5 месеца и всичко ще започне като се провоцира дипломатическа криза и използва за това ООН. Отделните фази са следните:
- натиск от страна на САЩ върху Съвета за сигурност на ООН за засилване на санкциите срещу Ирак и осигуряване на неограничен достъп на инспекторите на ООН;
- отказ от Садам Хюсеин;
- форсиране на вътрешни въоръжени бунтове в Ирак;
- въздушни удари и влизане на сухопътни сили на САЩ.
Началото на реализация на плана е през май, когато Съветът за сигурност на ООН се събира за подновяване на санкциите.
Функционери на INC /"Иракски национален конгрес"- широк опозиционен съюз, обединяващ организации и хора, общото между които е единствено желанието за сваляна на Садам Хюсеин от власт/ са били уведомени от Буш, че основната част на американския план е премахването на Садам Хюсеин. Засега не било започнало военно обучение на хора от INC.
Част от подготовката за голяма война в Близкия Изток е посещението на вицепремиера Дик Чейни в Близкия и Среден Изток през следващия месец. Не се изключва той да опита да създаде антииракска коалиция. В програмата му са включени съседните страни и важни партньори от региона, чието съгласиеу или мълчалива ненамеса САЩ би трябвало да получат за да могат действително да проведат операцията: Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, Оман, Обединени арабски емирства, Йордания, Египет, Турция, Англия и Израел.
САЩ могат да разчитат на тясно сътрудничество с военните и разузнаванията на Израел. Иракският сценарий е бил един от важните поводи за посещението на премиера Ариел Шарон в Белия дом. Израел е предложил дори да навлезе със собствени сухопътни сили в Западен Ирак, за дса предотврати изстрелването на ракети "Скъд" по израелска територия. Израел е предложил освен това, да държи тези територии на Ирак окупирани, докато американските сухопътни сили завземат цялата територия.
Европейските страни не играят особена роля в плана на САЩ, затова и критиките от стария континент не тревожат американските стратези.
Разкритията, идващи от региона, оказват определено въздействие върху позициите на европейските страни. Сегашното търсене от американците на продължение на военните операции се посреща със съмнения и колебания от останилия свят. Въпросите са повече от отговорите:
- Не се ли разширява твърде много войната срещу тероризма?
- Военната динамика не изпреварва ли дипломацията?
- Вярно ли сме формулирали истинските приоритети?
Източник, който е "седял на една маса" с лидери като Шрьодер, Ширак и Блеър /въпреки съобщенията за промяна на стантовището на последния/, твърди, че между тях има консенсус: "Военна операция срещу Ирак е грешен ход!".