Преди 3 месеца светът заспиваше при зори с безпокойството от войната срещу Ирак и последиците й за човечеството. Първата война на ХХІ век започна на 20 март 2003 г. в 4.35 ч. иракско време /5.35 ч. българско/ с въздушна атака на американските войски над спящия вечен град – Багдад. Изсипаха се 40 ракети Крус “Томахавк” от 4 военни кораба и две подводници в Персийския залив и Червено море. Това стана 90 минути след изтичането на ултиматума на президента Буш, без санкция на Съвета за сигурност на ООН. Тази предвидима война обещаваше точно попадение, прецизност на ракети и самолети на военната авиация и марината на САЩ, на тежките оръдия и военни съоръжения, ползващи светкавична спътникова, компютърна и интернет връзка. За жалост в никоя война предвижданията не са застраховани от “грешки” и невинни човешки жертви. Освен военни обекти, разрушени бяха градове, квартали, пазари претъпкани с хора, изящни дворци и исторически паметници, пострада и най-ценният Исторически музей в Багдад...
Ирак е 4 пъти по-голям по територия от България и е люлка на световната цивилизация като една от най-древните държави в Предна Азия. На територията на Двуречието, наричано още Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат още през ІІІ хилядолетие преди Христа възникват първите градове-държави Шумер и Акад. Столицата Багдад на брега на река Тигър процъфтява като халифатство на абасидите, династия от 37 халифи, царували от 762г. до 1258г. От разцвета на шумерската култура в Историческия музей в Багдад се съхраняваха керамични съдове, украсени със стилизирани изображения на животни, крилати бикове, богове, царе, войни със здрави и силни тела, мозайки от цветни камъни по стени и по колони на старинни сгради и паметници, както и инкрустации, които по-късно се пренасят и в мюсюлманското изкуство. За специфичния скулптурен стил на Двуречието свидетелствуваха ценни уникати в музея – историческата памет на човешката цивилизация в този регион. За жалост той бива разрушен и ограбен безхаберно след военните действия в Багдад.
Днес, три месеца след войната, вековният Багдад, скрит зад фереджето и чалмата, се е превърнал в център от руини, където се движат като сенки гладни и измъчени хора, мародери, крадци, фанатично религиозни миряни, осакатени физически и морално мирни жители. И военни в униформи, стари автомобили, камиони, джипове, безредие и беззаконие, страх и ужас... И историята, и пустинята сякаш с мълчание и покорство се опитват да спасят достойнството на човека обърнал поглед единствено към Джамията на Иман Муза ал-Казим ...
СВЕТЪТ И ВОЙНАТА
Световната организация ООН, създадена след Втората световна война по инициатива на СССР, САЩ и Великобритания с цел укрепване на мира, безопасността и развитие на сътрудничеството между народите, днес е изправена пред сериозния проблем да съществува или не, предвид не зачитане нейното мнение при решаване на военни конфликти.
Чилийският президент Рикардо Лагос и Мексиканският Винсенте Фокс, чиито страни са непостоянни членове на Съвета за Сигурност на ООН, подписаха преди войната съвместна декларация за “мирно решаване на ираксия проблем”. Лагос отиде още по-далече в изявленията си: “Петте постоянни членки да си поемат отредената им от човечеството отговорност, а не да я прехвърлят на останалите... Всички в Съвета трябва да се произнесем за военните действия в Ирак. Но не одобрявам големите държави, някои с право на вето да се въздържат, а на нашите малки държави с крехки ръмене да падне тежката отговорност за тази ужасна война...”
Папа Йоан Павел ІІ – чията позиция за мир е барометър за напрежение в света, бе посетен от държавниците Блеар, Аснар, Берлускони, Кофи Анан, Т.Азис. Папата не благослови военни действия в Ирак и изпрати свой пратеник в конфликтната зона, както и кардинал-посланик във Вашингтон, “за да въздейства на американския президент за смекчаване на позицията му по иракската криза”. Светият отец дори заявил на Генералния секретар на ООН, че “лично пред Съвета за сигурност ще заклейми войната в Ирак”. В неделните си проповеди папата не пропускаше да клейми войната, а на Разпяти Петък в базиликата Свети Петър той покани семейство иракчани да носят кръста с разпятието. Така на целия свят стана ясна позицията на Папата – “против войната в Ирак”. Ключовата му дума “за възцаряване на мира и свободата” в света е “солидарност”. Според Светия отец в една от неговите последни енциклики, трябва да се освободим от манталитета, че бедните народи са бреме и нещастие за човечеството. “...Развитието на човечеството не трябва да се разглежда единствено икономически, а и в неговото хуманно измерение. Демокрация без стойности лесно преминава границата в тоталитаризъм. В тоталитарните и авторитарни режими на преден план е често силата пред разума. Трябва да обърнем термините на този принцип и да признаем, че правата на човешкото съзнание се движи само от истината. В признаването на тази права се корени основата на цялото автентично свободно политическо преподреждане на държавите в света. Войните трябва да бъдат превъзмогнати най-вече чрез ООН. Обединените нации трябва да намерят начин и се превънат в система на ефективен и безпристрастен арбиртър в конфликтите в света...”
Икономическата цел в позицията на Франция мина на втори план. Политическият авторитет на Ж. Ширак в Европейския съюз особено след последните президентски избори във Франция нарастна и днес е на първо място сред влиятелните държавници на ЕС. Ширак застана твърдо против войната заедно с френската общественост и Германия.
Германия, другата държава – колос в Евросъюза, чиято финансова лепта е най-високата в ЕС, също се обяви против военните действия в Ирак, т.е. за продължаване инспекциите на Барадей и Бликс. Нейните действия относно Ирак са продиктувани и от пасифистки подбуди, които карат канцлерът Шрьодер да отстоява позицията си. Защото Германия бе наказана след ІІ световна война и последиците от войната още тегнат със спомена от ужасите над народа й.
“За продължаване на инспекциите” в арабската държава се обявиха и европейските лидери Романо Проди, Хавиер Солана, Жискар д,Естен... Гръцкото шестмесечно председателство на ЕС по време на войната не се отличаваше с голяма активност и гъвкавост в търсене и намиране на навременна обща позиция по военния конфликт. В ЕС най-ревностни привърженици на твърдата позиция на САЩ и коалиционни нейни партньори във военните кроежи останаха Великобритания и Испания, въпреки протестите в тяхните парламенти и на улицата в големите им градове. По статистиката на испанските вестници “Ел Паис” и “Ел Мундо” подкрепата сред населението на войната в Ирак бе само 8 %.
Необвързаните държави на Срещата на върха в Малайзия приеха официален документ, с който се обявявиха за изчерпване на всички мирни средства и инспекции на ООН преди война над Ирак.
А държавните глави от Арабската лига на Срещата на върха в Египет, въпреки някои отделни привърженици на политиката на САЩ (Арабските Емирства), приеха декларация за мирно решаване на конфликта в Ирак, предлагайки тричленна комисия, която да посети Багдад и да докладва пред ООН.
В китайската позиция търсенето на политическо решение на конфликта бе въпрос на концесии или на отстъпки. Ако Китай получеше гаранции относно Тайван, Пекин щеше да се въздържи може би да контрира американските намерения в ООН. Китайската икономика обаче е зависима от петрола в Близкия Изток и Китай се нареди в групата на Франция, Германия и Русия.
Що се отнася до Русия, тя се обяви за политическо решение на конфликта от самото начало. Не може да се каже, че Русия е на това становище, заради само петролни интереси. За Москва са значими залозите, но президентът Владимир Путин е известен със своя прагматизъм и подход на реалист. Нека не забравяме, че Ирак има огромен дълг спрямо Москва. Русия би желала съответно да бъде включена в след-Садам, погледнато от прагматичната страна. Но и Русия, и Китай бяха открито против войната в Ирак и се обявиха за незабавното й спиране.
САЩ. От идеологически порядък Белият дом и президентът Джордж Буш трябваше да демонстрират, че американската мощ е основно военна. Досега истинската сила на Америка се коренеше в привлекателността на американския свят за т.н. американски ценности – свобода и демокрация. Но днес нео-консервативните идеолози искат да покажат на света, че САЩ имат ново лице на най-силната военна държава в историята на човечеството.
Световното обществено мнение бе разделено “за” и “против” войната в Ирак. Но след войната – всички държави са на мнение, че на гаснещия иракски народ, трябва да се помогне финансово и морално. Ръководителите на двете световни коалиции с обратни позиции в навечерието на войната, преди броени дни се договориха по възстановяването на Ирак, загърбвайки различия и интереси до някъде. Алтернативите за войната на военни специалисти “Френско-германо-руско-китайската позиция бе най-резонната, а именно за продължаване на инспекциите в Ирак” е мнението на един от най-известните специалисти по Близкия Изток Виктор-Ив Гебали, професор в Женева. Според него, “Ако Садам останеше на власт и бъде вдигнато ембаргото, Ирак ще изнася своя петрол, избягвайки американските компании. Ето защо САЩ поддържаха военната опция, за да контролират иракския петрол”.
Американската демокрация е една опианяваща теория, смята професор Гебали. “Американците искаха да влязат в Ирак под претекста да установят демокрация. Но доколкото ми е известно досега иракският народ не ги бе молил за тази американска интервенция, тъй като знае много добре тежкия данък, който трябва да плати с човешка кръв. Да се говори за демокрация е красиво, но не е истина и звучи цинично и покъртително. Американската позиция ни най-малко не може да се окачестви като позиция на демократична държава, напомня ми старата съветска реторика...”
“Докладчиците Барадей и Бликс се произнесоха: Ирак не притежава оръжие за масово унищожение, не бе намерено химическо оръжие, ракетите с по-голям достъп започнаха да се унищожават, въпреки хилядите американски и британски войскови части струпани на границата на Ирак. Инспекциите на ООН бяха резултатни и трябваше да продължат, за да се разоръжи Ирак по мирен начин, което бе и мнението на емблематичния шведски дипломат Ханс Бликс. 74-годишният Бликс, бивш външен министър на Швеция и дългодишен посланик в ООН, незаслужено получи оценка “слаб” на международник от президента Буш, един лаик по международните въпроси в сравнение с Бликс...” За жалост често политиката е на ход преди да се произнесе дипломацията...
Друг специалист от световна величина по Близкия Изток проф. Алберт Станел от Военната академия в Цюрих в навечерието на войната е на мнение, че дипломатическата фаза вече е в агония. На въпроса какъв момент САЩ ще изберат за атаката, професорът отговаря:
“САЩ работеха на две нива: официалното в ООН, като параван, чието предназначение е да облича в международна законност военните му намерения и другото – неофициално планиране на атаката. За този втория план най-напред касаеше Турция, от която САЩ имат нужда за обявяването на войната, решение взето още през м. май 2002г. В момента, в който турският парламент отказа въздушно и на военни части преминаване на САЩ, новото правителство на Ердоган под натиска на турските генерали, които са силно про-американски, поиска повторно гласуване, предвид новата екстрена обстнавока и ултиматума на американския президент Д.Буш. Ако офанзивата срещу Ирак не получи северния фронт (на Турция), съществуват две опасности: Садам може да вдигне във въздуха петролните кладенци на север (Киркук) и кюрдите да обявят независима държава и турците да се втурнат през границата. Американците искат именно по тази причина да присъстват там, за да контролират терена, както и действията на турската армия...”
На въпроса дали войната ще прилича на тази с масовите бомбардировки през 1991г., проф. Станел прогнозира: “...Американската концепция за операция е да разруши командните центрове, летищата и противовъздушната отбрана на противника. Разбира се, че има и рискове от грешки при тези масирани атаки. Ето защо САЩ не толерира оставането на критично настроени журналисти, които да освидетелстват и да имат доказателства утре срещу тях... Този подход е познат, той бе използван в Афганистан. В тази атака именно на Багдад американците не желаят свидетели на място, тъй като няма да бъде изненада употребата на бомби от типа “daisy cutter” срещу иракската пехота. Този вид муниция убива, предизвиквайки фатални вътрешни поръжения...”
На въпроса дали падането на режима на Садам не води до риск за евентуална гражданска война в Ирак, проф.Алберт Станел отговаря: “Aко се придържат към демократизацията в региона, за която претендират да установят в Ирак, мнозинството ще бъде отново на арабските шеити, което незадоволява Вашингтон за бъдещото управление в Ирак. Иран, който поддържа иракските опозиционери, ще се опита да въздейства на юг. Може от диктатурата на Садам да се отиде към друга диктатура, която е тази на арабските сунити. Вашингтон ще установи в Багдад проконсулска власт, ръководена от съвет с мнозинство на сунити...”
Относно последиците от войната: “Омразата срещу американците съответно ще нарастне с евентуалните сухопътни атаки и това е против американските интереси. Пожарите на петролните кладенци ще доведат до последици и отражение върху пазара на черното злато, без да говорим за санитарните проблеми за населението на Ирак и на съседните страни. Дестабилизацията на целия регион е твърде възможна. И всичко това, поради това, че американците с един президент, който се мисли за добрия Господ, са решили да наложат тяхно едностранно решение, пъхайки се в гнездото на осите...”
|
