В ИРАК ИЗБЛЕДНЯВА СВЕТЛИНАТА В КРАЯ НА ТУНЕЛА Печат
Автор Симеон Николов   
Петък, 01 Юли 2005 03:00
Ситуацията в Ирак вместо да се подобрява след проведените избори и съставено правителство, както оптимистично прогнозираше президента Буш в своите изявления, продължава да се влошава. Но дори когато официални лица от САЩ признават за усложняващата се обстановка, когато нараства критиката срещу администрацията заради водената досега иракска политика и когато както републиканци, така и демократи обвиняват Белия дом, българските медии и главно БТА премълчават истинските факти, срамежливо заобикалят важни проблеми. Създава се погрешното впечатление, че в Ирак всичко върви към по-добро. Може би е погрешно разбрана партньорска солидарност. От изявленията от американска страна става ясно, че администрацията няма план за излизане от ситуацията и възстановяване на реда в Ирак. Тома обаче е доказателство за БЕЗИЗХОДИЦА. В българския читател се формира впечатлението, че тук -там се провеждат операции с гръмки имена с цел прочиствания от терористи. Истината обаче не е такава, а от прикриването й никой няма полза, не го искат и американците от нас, напротив, те говорят открито за неуспехите си.
Не става дума за отделни терористични атаки, а за НЕПРЕКЪСНАТИ бойни действия в градовете Ел Каим до границата със Сирия, в Тал Афар в Северен Ирак, в град Рамади в провинция Анбар и др. Най-активна е съпротивата в централните, западните и северните провинции на Ирак.
Терористичните атаки, ако бяха спаднали до 25-30 на ден непосредствено след изборите, сега възлизат на 70 на ден, по официални данни на началника на отдел “Морално-политическо ръководство” на Министерството на отбраната на Ирак.
В Мусаиб, южно от Багдад, бе извършен един от най-кървавите атентати за последните два месеца: загинаха над 100 цивилни и мирни граждани, а почти 200 бяха ранени. Взривът бе на бензиностанция в близост до джамия. Разрушени бяха и два частни домове и няколко магазина. През май т.г. в резултат на взривил се камикадзе в град Ербил, Северен Ирак, загинаха 60 полицаи-новобранци. Най-кръвопролитният атентат, при който загинаха над 130 души бе през февруари тази година в гр.- Ел Хила.
Впечатлението обаче, че атентатите водят до най-голям брой жертви в Ирак е напълно погрешно /макар и да е неморално да се изтъква това, дори и 1 убито дете е вече много/. Но едва сега изследване на научен екип на Великобритания, ръководен от професор Джон Слобода, показа, че 37% от цивилните жертви са загинали вследствие на бойните действия на американските и коалиционни въоръжени сили. На второ място, с 39% са загиналите цивилни граждани вследствие на криминални престъпления. Едва 9% са цивилните жертви при нападения на бунтовниците срещу силите за сигурност или иракските институции и 11% са убити при акции на “неизвестни агенти”, чийто атентати целели дестабилизацията на страната. Смущаващото при това британско изследване е, че посоченият общ брой загинали цивилни граждани е само 25 000, което е 4 пъти по-малко от посочената от медицинското списание The Ldncet цифра- 98 000, при това до края на 2004 г.
За последният голям атентат, този в Мусаиб, отговорност пое Организацията на Ал Кайда за джихад в Ирак. Прибързано е обаче, от това да се прави извод, че крайната цел е предизвикване на гражданска война между шиити и сунити. При евентуална такава неминуемо ще се намесят САЩ с мащабна военна операция за потушаването й. За това едва ли терористите желаят да се стигне до там. С действията си те целят да прогонят окупаторите, да настроят цялото население против тях, да вменят на чуждите сили и “марионетното” според тях правителство вината за ставащото в страната, за липсата на сигурност.
При тази мащабност на съпротивата и терора, логично би възникнал въпросът, откъде толкова бързо се попълва личният състав на бунтовниците, та нали над 3000 бяха избити /по американски официални данни/; откъде идват непрекъснато камикадзетата, та нали всеки ден има атентати, в които те отдават живота си на аллах; откъде се доставят взривни вещества, нали при многобройните операции на американските сили бяха иззети стотици тонове. Истината е, че беше подценен потенциала на бунтовниците. Към тях се присъединиха загубилите общественото си положение сунити, бившите привърженици на партията БААС, бившите офицери от армията и специалните служби на Саддам. Когато ЦРУ говореше за потенциал от 50 до 250 хиляди души, иракски дипломати се опитваха да ни убеждават, че няма бунтовници, това се терористи, дошли от съседни страни. Американските данни и днес сочат, че от чужбина са дошли най-много до 1000 души. На места се създаде уникална връзка между бунтовници и терористи, на други места пък възникнаха остри противоречия между тях /например във Фалуджа/.
Вторият въпрос – за камикадзетата- би трябвало да ни подсети, че симбиозата между радикалния ислям и отчаянието са взели неподозирани размери. Но когато единствен западноевропейски журналист бе проникнал в школа за подготовка на такива, редакция български вестник отхвърли предложението ни да публикува потресаващите разкрития за причините малки деца да се взривяват. А е необходим сериозен анализ на това явление, което както виждаме нахлува и в Европа. Според американски и руски източници над 40% от участвалите в подобни самоубийствени атентати са от Саудитска Арабия. Делът на иракчани е само 9%! Останалите са от Алжир, Сирия, Кувейт, Йордания, Судан, Египет, Франция, Индия, Турция, Йемен, Либия, Афганистан. Много важна е и една тенденция, забелязана в тези източници: в подобни акции се увеличава броят на гражданите от Северна и Западна Африка: Алжир, Мароко, Сенегал, Тунис. Нашето обяснение за значението на този факт пък е, че именно от тези страни идват заплахите в Западна Европа.
Третият въпрос- за взривните вещества и оръжията- има своето обяснение и то не е само в лесно преодолимите граници с Иран и Сирия. Още преди година изчислихме, че само откраднатите от складовете на бившата иракска армия експлозиви са достатъчни за цели 8 години.

Нещата в Ирак вървят към ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, но не само защото терористични актове изострят обстановката. Основаната причина е, че след като шиитите взеха властта, а привилегированите в миналото сунити останаха изолирани /те имат 17 от всичко 275 места в Парламента/, започна едно все по-задълбочаващо се противопоставяне. Наказателни отряди като “Бригадите Вълк” например избиват отделни сунитски духовници или бивши високопоставени служители, които считат за виновни. Стотици университетски преподаватели станаха жертви на тайни ескадрони на смъртта. От друга страна, шиитите, чувствайки се несигурни в създалата се обстановка в цялата страна, възнамеряват да възстановят своите милиции, които всъщност трябваше да разпуснат, но до това никога не се стигна. Бригадите Бадр на Висшия съвет за ислямска революция действат не само като защитници, но и като наказателни отряди. “Армията на Махди” на радикалния духовен лидер Муктада Садр има също сериозни възможности. Те отдавна държат под контрол големи части от Багдад. “Ако страната ми е окупирана, аз ще се бия”, заяви наскоро шиитският лидер. Отношенията с третата общност- кюрдите също се обтегнаха силно поради претенциите им към Киркук и нефтените залежи там и стремежа за възможно по-голяма кюрдска автономия, права и дял в приходите от износа на нефт. Милициите на кюрдите са може би най-опитни бойци и затова части от тях бяха изпратени в Багдад за да се грижат за сигурността. Изправянето обаче на една общност срещу друга налива повече масло в огъня, отколкото да гарантира трайна сигурност. Към всичко това трябва да прибавим и отрядите, с които разполагат племенните общности. Всеки местен лидер разчита на своя група въоръжени и доверени хора.
Както при всяка гражданска война, всеки прави своята едностранчива оценка: “Това, което наистина се случва и ще се случва е ясно: война срещу шиитите”, казва шейх Джалал ал-Дин ал- Сахир, депутат в иракския парламент. Депутатът Кудаир ал-Кузай отиде по-далеч, заявявайки, че след като иракските сили за сигурност не могат да защитят шиитите, тогава те ще активизират своите милиции. Какво е това, ако не началото на гражданска война.
Никак не е случайно, че винаги, когато везните се наклонят към гражданска война, Турция активизира заканите си да се намеси със свои войски в Северен Ирак, като за повод изтъква дейността на кюрдската работническа партия ПКК. Въпреки че същата още преди година обяви едностранно прекратяване на каквото и да било насилие, крайни военизирани крила от нея извършват почти ежедневно нападения както в Турция, така и в Ирак. Най-вероятно, при гражданска война в Ирак Турция ще влезе със свои въоръжени сили в северната провинция на страната, като истинската цел ще бъде не толкова ПКК, а гр. Киркук.
По време на посещението на турския премиер Ердоган в САЩ, президентът Буш му отказа военна подкрепа в борбата срещу ПКК. Но на 19 юли заместник началникът на ГЩ на турската армия неочаквано съобщи, че Командването на САЩ е издало заповед за арестуване на лидерите на кюрдските бунтовници, действащи в Турция и укриващи се в Ирак, като допълни, че Турция няма да се поколебае да нападне кюрдските лагери на иракска територия. Да, но кюрдският бежански лагер Макхамур, дал убежище на 12 000 кюрди от Турция е под управата на UNHCR на ООН. А как ще реагират двете най-големи кюрдски партии в Ирак, които сега са във властта, лидерът на едната от тях е президент на Ирак, а вторият управлява трите кюрдски провинции? Засега те се стараят да стоят настрана от споровете между Турция и САЩ. И не биха започнали братска война срещу ПКК. На американците пък съвсем не им е до ново конфликтно огнище в Северен Ирак, но в дългосрочен план то е неизбежно.

Новите иракски сили за сигурност
Подготовката на новите иракски въоръжени сили се превърна в аргумент за оставане на войските на САЩ и партньорите от коалицията до завършването й. Логиката, тези сили да поемат задачите на коалиционните сили и гарантират сигурността на населението, не подлежи на съмнение. Не бяха отчетени обаче две неща: Първо, цялостното разпускане на армията на Саддам Хюсеин преди две години, а не освобождаване само на висшия офицерски състав, освен че наля огън в маслото на съпротивата, направи почти непостижима днешната задача, да се създадат напълно нови сили за сигурност. Второ, в сегашната обстановка на нестабилност и несигурност, на корупция и противопоставяне на общности, не може да се изгради здрав организъм на такива сили за сигурност.
Дезертьорството от новосформираните и преминали обучение подразделения на иракската армия е масово явление. Не трябва да се подценява факта, че терористичните акции против центровете за набиране на войници и груповото екзекутиране на такива, дори когато са цивилни, наплаши доста иракчаните. Но очевидно високата безработица, недоимъка, глада, ги тласкат към тази най-рискова в момента професия. Някои войници изчезват още в деня на получаване на заплатата си. Но грандиозната измама за новата иракска армия всъщност е друга. Излиза, че офицери от иракската армия са изплащали заплати на войници, които никога не са съществували. Това даде повод на английския “The Independent” да отбележи, че иракската армия се състои от батальони-призраци. По данни от иракския депутат Махмуд Отман в едно от военните поделения, което се е водело с личен състав 2,2 хиляди войници, се оказва, че истинският им брой бил само 300 души. По данни на американците общата численост на иракските въоръжени сили била 150 000, но действителната е не повече от 40 000 души. Не само това се премълчава напълно от БТА и българските медии. Американците признават, че нямат вяра на иракските военни и вече не им подаряват оръжие, защото се опасяват, че то ще попадне в ръцете на бунтовниците. И още нещо: американски военни се превръщат в партньори на иракските чиновници в крупни корупционни сделки.

Проект за конституция
След като закъсня сформирането на правителство след тримесечни преговори, нараснаха опасенията, дали въобще ще може да се спази срока 15 август за изготвяне на проект за конституция. Едва на 31 май 2005 г. председателят на парламента на Ирак отправи официално писмено искане до ООН за оказване на помощ при изготвяне на конституцията. Очакваше се, че шиитските възражения, концентрирани върху ролята на исляма и федерализма ще очертават линията на противоречия, които ще се възпроизвеждат в бъдещото развитие на процеса на политически преход. В програмата на правителството, представена от Ибрахим Джафари в парламента на 30 май т.г., бе отбелязано намерението за превръщане на Ирак във федерална демократична държава, а ислямът се признава за държавна религия.
В създадената Комиися за подготовка на проект на конституцията, възлизаща на 55 души, първоначално преобладаваха шиитите и кюрдите. С цел даване възможност и на сунитите, които в по-голямата си част бойкотираха изборите и не получиха адекватно представяне в Парламента, съставът на тази група бе увеличен на 70 души, който освен 28 шиити и 18 кюрди вече включва и 17 сунити и 7 представители на други национални и религиозни общности. На 19 юли трима сунити- членове на Комисията бяха убити в Багдад, а на следващия ден всички сунити напуснаха този орган за съставяне на проекто-конституция.
Когато се говори за федерална държава, най-често се изтъкват исканията на кюрдите за самостоятелност. Те имаха своя автономия и преди свалянето на Саддам. Но истината е, че с желания за предоставяне на автономия все повече на преден план изпъкват и шиитите от южен Ирак. Те искат по подобие на кюрдите да имат независим от централната власт свой парламент , правителство и силови структури. . Застъпниците на тази идея са шиити с определено по-светска политика. В този регион обаче, влияние и структури има и лидера на крайно религиозните шиити Муктада Садр, станал известен преди повече от година с мащабното въстание, което оглави. Той е категорично против федерализация на страната. Макар и да загуби известно влияние върху силовите си структури- Армията на Махди, той все още е фактор и може да изиграе определена роля в баланса на силите.
Въпреки високата степен на несигурност в страната, има наченки и на демократични прояви. Защото какво друго е стачката, демонстрацията, освен демократичен израз на натрупаното недоволство. В средата на юли около 15 хиляди работници от нефтодобивния сектор спряха работа и обвиниха правителството, че получавайки доходи от продажбата на нефт, не използват същите за подобряване състоянието на населението. Ако правителството не удовлетвори исканията им стачниците заплашиха, че ще спрат производството и износа на нефт. Показателно е, че не само стачкуващите поставиха категорични искания. Областният управител на Басра поиска също повече пари от приходите от нефт, в противен случай движението за независимост щяло да направи своите изводи. /Има се предвид движението за автономия на южния райони в Ирак./.

Саддам Хюсеин
В началото на юли бяха повдигнати първите обвинения срещу бившия диктатор Саддам Хюсеин. Засега той се обвинява в организиране на убийството на 143 шиити в селото Ед Деджеил, на 100 км северно от Багдад, през 1982 г. . Въпреки че специалният трибунал разгледа всички престъпления за срок от 25 години, включително и атаката с химическо оръжие в град Халабджа през 1988 г., срещу кюрдско население, убийствата на политически противници и нахлуването в Кувейт през 1990 г.,срещу диктатора засега други обвинения не са повдигнати. Според иракските следователи броят на обвиненията би могъл да бъде около 500, но те щели да се ограничат с 12. Само обвинението за масовото убийство на шиити в село Ед Деджейл, било достатъчно за смъртна присъда.
Наблюдатели твърдят, че Саддам Хюсеин може да бъде физически отстранен, преди да се стигне до съд. В действителност обаче, протакането, което се получи, позволи на управляващите дори да използват Саддам като разменна монета при тайните преговори с бунтовниците. Моментът на провеждане на един процес срещу бивш държавен глава и особено изпълнение на смъртна присъда, би могъл да се използва в зависимост от вътрешнополитическата ситуация за определени цели. А именно неяснотата за това, дали ще бъде гарантирана сигурността в страната, дали ще се спазят сроковете за проектоконституция, провеждане на референдум и избори, налага да се запази този коз за действие. Той може да послужи за демонстриране на необратимо скъсване с миналото.
Адвокатите на Саддам Хюсеин смятат за незаконен иракския трибунал. Един от 20-те адвокати, г-н Исам Хазави, обосновава нелегитимността му с това, че съдът е резултат от незаконна интервенция. За него съдиите са предатели, дошли на американските танкове. Претенции имат и към председателя на съда, който е получил дипломата си през 1999 г. и няма опит, женен е за американска и живее в Кувейт. Според адвокатите на Саддам, такова дело трябва да се гледа от международен съд, защото повечето от точките в обвинението имат международен характер.
Понастоящем адвокатите изучават материалите по с делото, които по думите на Исам Хазави били 8 милиона страници и тежали 36 тона.
По отношение на въпроса, кога ще започне делото, изглежда че депутатите са на различно мнение. Двама от тях предполагат, че това ще стане най-рано през есента на 2005 г. Исам Хазави обаче е на мнение, че началото ще бъде някъде през 2008 година.
< Предишна   Следваща >