ПОГЛЕД ОТ ГЕРМАНИЯ КЪМ АФГАНИСТАН Печат
Автор Елена Николова - Наш постоянен кореспондент в Берлин   
Неделя, 01 Юли 2007 03:00
Поредното активизиране на дискусията по Афганистан в Германия след кървави самоубийствени атентати, вследствие на които загинаха 3-ма германски войници и след решението на Федералния конституционен съд   от 03 юли 2007 г. относно участието в мисия със самолетите Торнадо е показателно за трудностите, пред които е изправено не само германското общество. Един анализ на коментарите разкрива грешките и причините, които пречат за намирането на верен път за справяне с проблемите.
    Средствата за масова информация в Германия, които формират общественото мнение, останаха на нивото на сензационните съобщения и ужасяващи снимки на загинали. Отсъстваха задълбочени коментари относно ситуацията, причините, възможностите за стабилизиране на Афганистан. Този подход косвено внушава на гражданите, че страната им се е забъркала в сложна и рискова мисия, което макар и да не е далеч от истината, подкопава държавната политика на страната –членка на НАТО и я лишава в известна степен от обществена подкрепа. Ако анализираме специализираните издания и проведените научни конференции, ще установим друго, далеч по-професионално ниво на разглеждане на проблемите, но с учудване ще се сблъскаме с често срещан едностранчив подход, непознаване и неотчитане на особеностите в самата страна, която международната общност се стреми да възстанови и й даде шанс за демократично развитие, а в резултат на това и отсъствие на сериозни аргументи и съдържателни предложения.
    С най-голяма степен на компетентност се открояват редките изяви на представители на командването на германския контингент в Афганистан. В тях проличават обаче нотки на опозиционност и неудовлетворение по отношение на официалната политика.
    Първият извод на командирите от германския контингент, който е добре да чуят и някои български политици е, че “в Афганистан няма сигурно място”. И това се дължи не само на силно нарастналите атентати, но и на реално съществуващите условия и отсъствие на контрол в голяма част от страната.
    Вторият същестевен момент е убедеността в необходимостта от комбинирания подход от военно овладяване на кризата и невоенни усилия за възстановяване и подпомагане на Афганистан. Това обаче влиза в противоречие с едностранчивия подход в коментари и дебати на конференции, да се поставят само въпросите: “Колко хиляди военослужещи още са необходими за да пречупим тенденцията ва активизиране съпротивата” или “Колко години още ще трябва да останем в Афганистан”. Очертава се изводът, че за да не “останем дълго в Афганистан” трябва рязко да усилим нашия принос”, но от тук нататък или липсват представи, как да стане това, или те са разнопосочни. Когато елитът на Германия пропуска да постави въпросите, дали тези усилия въобще се възприемат от местното население в Афганистан, това вече е тревожно.
    На трето място, на преден план излиза безпокойството от непремерени действия на американските сили и от жертвите сред цивилното население. Германските експерти правилно отчитат, че наличието и увеличаването на цивилните жертви всъщност разрушават постигнатото вече частично доверие в населението в други райони, подкопават усилията на екипите за възстановяване на страната. Лично президентът Хамид Карзай открито заяви, че чуждите военни в Афганистан “не ценят живота на мирните афганистанци”. / Само на 22 юни след въздушен удар на НАТО в провинция Хилменд са били убити 30 мирни жители, между които 9 жени и 3 деца, а в провинция Пактик след ракетен обстрел са загинали 32 цивилин граждани./
    На четвърто, но не последно място трябва да отбележим налагащото се поне сред специалистите и отговорните политици мнение, че евентуално напускане на Афганистан би довело до рязко връщане назад и превръщането на страната в център за подготовка на терористи. Това би имало негативни последствия за целия регион. Пакистан и Афганистан следва да се разглеждат в тясна връзка. Дестабилизиращите сили биха повлияли негативно на стабилизирането и развитието и на страни в Централна Азия. Таджикистан, поради близостта му и с Афганистан се счита за една от най-нестабилните държави в Централа Азия с несигурна перспектива в бъдещето.

    Основните въпроси, които в недостатъчна степен се отчитат в такива коментари и на конференции в Германия са следните:
    Първо, клановите структури и етническите особености, влиянието на племенни и религиозни водачи са значим фактор и изглежда наивно, ако някой очаква населението да не се вслушва в тях, а в коалиционните сили или дори в централното ръководство в Кабул.
    Второ, значението на производството и търговията с хероин, превърнали се в поминък на населението, в икономически лостове на кланови структури в различни райони на страната, в интереси и механизми, които се защитават и ще се защитават с всички възможни средства.
    Трето, обучението и помощите, осигурявани от Запада често въобще не са съобразени с деаствителните потребности на афганистаците.
    Четвърто,  макар и да е вярно, че през последните години нещата в Афганистан   значителлно се измениха към по-добро, че станаха реалност неща които бяха невъзможни само преди 5-6 години например, не може да се пренебрегва очертаващото се ново негативно развитие сред талибаните- усилване на съпротивата, нарастване на самоубийствениште атентати, активирането на на регионални военни водачи, проникването на тероризма и други, навеждащи на извода за “иракинизиране” на Афганистан.
    Според оценки на ООН 68 от районите са “вражески” настроени, 82 са “непредвидими”, 56 са “нестабилни”. Но това са 206 от общо 378 района в страната! Друго изследване сочи, че 7 области са напълно недостъпни за представители на афганистанското правителство, а 80 – достъпни в известна степен- от 1 до 50%. Талибаните открито контролират 5 района, но това не отразява реалността, защото в много други райони държат в ръцете си администрацията или със заплахи или с пари и практически осъществяват непряк контрол върху властта.

    Съществен пропуск в коментарите и конференциите е отсъствието на анализ относно ролята на съседните страни за ситуацията в Афганистан. На стотици километри по протежение на афганистанската граница се оформя едно подобие на религиозна държава в северен Пакистан, в райони, в кото на практика не действа пакистанското право. Всяка година десетки хиляди млади мъже завършват религиозни училища, в които се проповядва “Свещена война срещу Запада”, а стените в училищата са покрити със снимки на автомат “Калашников” и на танкове. Тук израства едно ново поколение екстремистки ислямисти. За разлика от “старите” талибани те познават новите технологии и медии, образовани са и знаят как функционира светът, но същевременно са обвързани с идеологията на афганистанските талибани, твърди германският експерт Кристиян Вагнер от Фондацията за наука и политика в Берлин.
    Мощта на “новите талибани” расте, те доминират вече в Северен Вазиристан, област която също е неконтролирана от държавата. Много от клановите водачи ги подкрепят и налагат заедно един брутален режим. “Нео-талибаните” изграждат вече своя администрация, религиозни съдилища, училища, своя така наречена морална полиция и така нататък. ЗВ такава среда не е изнедадващо, че намират почва терористични организации като Ал Кайда. Според сведения на разузнавателни служби именно във Вазиристан действа лагер за подготовка на терористи, между които и радикални ислямисти от Западна Европа и конкретно от Германия.
    В граничните с Афганистан райони се струпват стотици джихадисти от чужбина: от Централа Азия, араби, африканци. Повечето обаче идват от Узбекистан. В някои случаи президентът на Пакистан заплаща на кланови водачи за да ги прогонят, но това става рядко и води до временното им изтегляне в Афганистан и завръщане на по-късен етап. Границата с Афганистан е дълга 2400 км при това преминава по планиска местност. Това само по себе си илюстрира трудността за осъществяване на контрол. Трябва да се признае, че Пакистан прави повече в тази насока отколкото преди, но все още недостатъчно.
    Первез Мушараф води двойнствена политика спрямо Афганистан и САЩ.- Очевидно е, че от една страна той работи срещу правителството ная Хамид Карзай. САЩ се стремят обаче да не загубят Пакистан като партньор в региона. Според наблюдатели, паштуните от приграничмните райони ще се бият докато на власт в Кабул дойде “правилното” правителство. Това ще увеличи обаче недовоството в страните-членки на НАТО, чийто военнослужещи дават все повече жертви в Афганистан и логично ще заплашат Пакистан със санкции ог финансов, икономически и хуманитарен характер.
     
    Какво неизбежно би трябвало  да се направи:
    1. Оценките, които правим, трябва да бъдат приведени в по-голямо съответствие с реланостите, защото са основа на решенията на международната общност. Спешно необходимо е преодоляването на значителните различия в концептуалните виждания на европейци и американци по отношение възстановяването на Афганистан.
    2. Във военната област е необходимо да се отчита новата тактика на талибаните- оперирането с малки бойни групи, умишлено отказване от продължителен контрол на определена територия, по-силно присъствие в селските райони, концентриране на терористичните атктове върху афганистанско население, нарастващо въоръжаване с по-модрени оръжия.
Необходимо е да се изпълни искането на командването на ISAF за допълнителни бойни подразделения, част от които да прикрият границата с Пакистан, други за усилят присъствието главно в южните и западни райони на страната.
    3. Обучението на армия и полиция трябва да бъде конкретизирано в съогветствие с нуждите и значително да се ускори. /От 2002 г. досега армията е възлязла на 32 000 души, до 20078 г беше планирано да се достигне чискленост от 72 000 души./ Значително трябва да се увеличи броят на обучаващите местната полиция и тъй като това е в ръцете на ЕС, именно той следва да активизира усилията си в тази посока.
    4. След физическото елиминиране на един от 4-мата водачи на талибаните на 12 май 2007 г. / Мула Дадулах Акхущ / се разкрива възможност за разпокъсаност на действията и загуба на контрол над отделни групировки. Моментът е подходящ действащите локално и неидеологизирани талибани да бъдат привличани отново в политическия и възстановителен процес. Така ръководството на талиБаните постепенно ще бъде изолирано, а клановата му база – подкопана.
    5. Горната ситуация създава условия за изграждане на канали за диалог на локално ниво. Все още нява възможност за директни разговори с талибаните на по-високо ръководно ниво. Оформящата се опозиция не е силна, за да може на този етап да се разчита на нея. Подходът обаче трябва да дава гаранция, че няма да се даде път на оринетирани към създаването на религиозна държава сили.
    6. Необходима е бърза допълнителна, териториално балансирана и по-добре координирана     инвестиционна дейност.
    7. Необходим е международен натиск върху Пакистан с цел да се намали подкрепата, легална или нелегална, скрита или открита за талибаните в Афганистан, както и да се настоява за въздействие върху процесите на талибанизиране на държавата и създаване на нееконтролирани структури на религиозна държава в северните райони на Пакистан.
< Предишна   Следваща >