|
ЗАЕМАНЕТО НА ПОСТА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ОТ СИМЕОН II ЩЕ ДОВЕДЕ ДО СЪЩЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ Безспорно появата на Симеон II и неговото национално движение в рамките на българското политическо пространство внесе особен нюанс в най-новата ни история. Победата на НДСВ на парламентарните избори проведени на 17.06 2001 г. донесе редица новости, които драстично промениха политическата обстановка в България. Причините за едно такова мнение са комплексни. Те се дължат от една страна на факта, че политическа сила формирана от два месеца преди изборите ги спечели безапелационно, като се сдоби със 120 места в парламента. Както и да бъде погледнато това е безпрецедентен случай за дванадесет годишното посттоталитарно развитие на държавата.
Същевременно изпъкна силната харизматична личност на Симеон Сакскобурготски, без която победата на НДСВ щеше да е невъзможна.
Един от най-силните козове на движението по време на цялата предизборна кампания беше младия икономически екип. Независимо от силно популистките послания, които влязоха в употреба все пак икономистите от движението се постараха да респектират с афиширания от тях самите богат опит, който са натрупали като чиновници в различни международни финансови институции, което даде ефект като тактика и също повлия за регистрирания в последствие успех на изборите за 39-то Народно Събрание. Принципните постановки от рода на обещаната радикална данъчна реформа, икономически растеж, намаляване на корупцията и т.н., не е ясно дали бързо ще получат своето реално приложение но факт е,че движението на Симеон II вече спечели доверието на избирателите и пое тежката задача да управлява България през следващите четири години.
Настъпването на "Новото време" обаче не се свързва само с новите фигури, начело със Симеон II, появили се на Българската политическа сцена и техните радикални намерения свързани с развитието на страната.
В политиката често се случва заявени приоритети да не се изпълняват или значително да се видоизменят. Това до голяма степен зависи от структурата на политическата сила, която управлява. Случаят с НДСВ обаче е абсолютно показателен, че гарант на управлението не се явявасамата партия, излъчените изборно нейни депутати, министри или чиновници, а нейният лидер. Така посоката на действие през следващия мандат се очертава да се направлява от самия Симеон Сакскобурготски и неговите решения.
Относно периода април-юни 2001 година бе логично съсдаването на НДСВ да доведе единствено до разишряване на политическото пространство.
Подкрепата, с която се очакваше да се окичи Симеон II, доведе единствено до предположения във връзка промяната на политическия модел в България. Това до голяма степен се предпоставяше от твърде спорните послания, които отправяше бившия вече монарх. Същевременно липсваше яснота по въпроса каква всъщност ще бъде истинската роля на Симеон Сакскобурготски. Както преди така и след изборите се спекулираше усилено с възможността той да се кандидатира за президент. На базата, обаче, на политическото образувание, което представлява НДСВ и по-точно от гледна точка на авторитарния механизъм, който е заложен в структурата му, едноличното решение на неговия водач какво да бъде мястото му в политиката на страната щеше да е от изключително значение.
Вариантите пред монарха бяха два. Пъвоначално той да остане в сянка като не заема отчетлива длъжност в управлението. Така щеше да създаде втори център на властта, който да търси вариант за оказване на натиск върху Народното Събрание за приемане на поправки в Конституцията, които не само да гарантират участието на Симеон II на президенските избори, но и да увеличат прерогативите на държавния глава, което да доведе до превръщането на България в президентска република. Другата възможност, на която се спря и самият Симеон Сакскобурготски, беше да приеме министър-председателския пост. Така той се постара да формира впечатлението, че поема цялостната отговорност за управлението не само пред българското население, но и пред международната общност. Това означаваше да се ангажира директно не само с успехите и провалите на бъдещата власт, но и да удържи на очаквания натиск, който ще му бъде оказан от икономическите групировки, подкрепили го по време на предизборната кампания.
Както навсякъде по света, така и у нас през последните дванадесет години лидерът на спечилилата изборите партия заемаше премиерския пост.Така че в България не се случи нещо необичайно с обявяването на Симеон II за премиер. Единствения по-любопитен факт, който остана, особено в световен мащаб е че настоящият ръководител на новото правителство е неабдикирал монарх.
Случаят цар - премиер съдържа и малко по-различен нюанс. На първо място трябва да се отбележи, че амбициите на новия премиер са тясно преплетени с неговите политически принципи. До изборите отношението на Симеон Сакскобурготски към властта се отразяваше в устава на нерегистрираната от съда НДСВ. Основният закон на непросъществувалата партия се превърна в едно от доказателствата за това, че докосвайки се до властови ресурс Симеон II ще се стреми да концентрира в ръцете си колкото си може повече от него. Такава тенденция логично се забелязва и в личния избор на бившия монарх да поеме министър-преседателския пост. В този смисъл няма нищо случайно, че бившия монарх реши да заеме длъжността, която му осигурява най-голям контрол върху държавата. Въпреки всичко изборът на Симеон Саксккобурготски не се оказа фактор, който директно да доведе до разбиването на досегашния български политически модел. Образно казано "Новото време" започна да настъпва с първите деиствия на министър-председателя, а именно съставянето на новото българско правителство и администрация.
Принципно погледнато в формулата на "експертно" правителство, което НДСВ, заедно с коалиционния си партньор ДПС, предложи също не е нещо непознато за политическия ни живот. Мнозина веднага побързаха да направят сравнение между настоящия кабинет и този на Любен Беров (1993 - 1994г.). Всъщност разликите са доста и съвсем немаловажни. Първото, което силно привлича вниманието при едно евентуално сравнение е, че настоящият кабинет се ползва с много силна подкрепа в парламента. Той има собствено мнозинство, на което може да разчита като гръб в управлението. Тук разликата между правителствата е солидна, тъй-като докато беше на власт Любен Беров чувстваше през цялото време липсата на достатъчно широк кръг от съмишленици в Народното Събрание, които да гласуват и приемат нужните му закони. Така се стигна до парадоксалната ситуация т. нар. "правителство на приватизацията" да остане с вързани ръце, без да успее да извърши реално промени в икономиката, което доведе до намесата в нея на групировки от "сенчестия" бизнес.
Към настоящият момент различията стават силни пред друг отговорен фактор в управлението и това е самата личност на Симеон II. Не трябва да се забравя, че изборите бяха спечелени от НДСВ благодарение именно на ореола на бившия монарх като евентуален "спасител на нацията", който той носеше през цялата предизборна кампания. От тази гледна точка може да се твърди, че обществото наистина очкваше веднага след 17. 06 реални действия от спечелилата партия, които да подплатят предизборните и обещания. Надеждите като че ли се сбъднаха по отношение на избраната от министър-председателя формула на "експертно" правителство. Именно поради факта, че под "експертен" в много случаи се разбира "опитен" и "действен" се създаде впечатлението, че новите управляващи сериозно ще погледнат на заявените от тях по-рано приоритети. Наред с всичко това той го направи по демонстративен начин, който да убеди и социалните групи в нужните промени. Самото общество получи такава формула на управление, от която да остане доволно.
По същество обаче идеята за т.нар. "експертен" кабинет едва ли е "изплувала" сличайно. Факт е, че под "експерт" често се разбира специалист с много голям опит и доказал себе си в дейностите, които е развивал. Т.е. в много отношения "експертите" са хора, които работят в дадена област най-вече обслужвайки частни интереси. Като влизат директно в управлението те нямат необходимия политически опит, което до голяма степен може да предопредели едно евентуално "половинчато" управление, което няма да доведе до положително развитие на страната.
"Експертното" правителство обаче е напълно в тон с интересите на настоящия министър-председател. Както по времето на предизборната кампания така и след победата на изборите Симеон II държи да остане на пиедестала, който му издигнаха обществото и голяма част от медиите, на единствения силен и надежден български политик. С приемането на най-важния пост в държавата силната властова фигура е вече факт. Тя няма намерение да се обгражда с други силни политици, които да се конкурират с нея и да споделят предимно позитивната страна от управлението.
Един от основните въпроси по отношение деиствията на властовите структури това е проблемът с отговорността. Симеон II разпредели постовете в правителството и администрацията по безпецедентен за последните дванадесет години начин. Настоящият министър-председател първо включи изненадващо двама представители на БСП Костадин Паскалев - вицепремиер и министър на териториалното развитие и благоустройството и Димитър Калчев като министър на държавната администрация. Така правителството доби доста по- странен коалиционен вид от очаквания, тъй-като партньора на НДСВ по споразумение ДПС остана само с един министър ( Мехмед Дикме - на земеделието). Така Симеон II реално разшири основата на управлението, което създаде предпоставки не за частична промяна или директна подмяна на "политическия модел", а спомогна за разбиването на досегашната му форма. За наличието на такъв момент говори и фактът с назначаването за шеф на митниците на Емил Димитров - Ревизора. Той е известен като едно от "лицата" на движение "Гергьовден", което се води петата политическа сила в страната, която не успя да прескочи четирипроцентовата бариера на изборите. Не трябва да се забравя, че именно върху увеличаване приходите от митническите служби и намаляване корупцията в тях, акцентира икономическия екип на правителството при обявяването на своята програма. Така от гледна точка на рапределянето на отговорностите Симеон II създаде около себе си удобен "кордон" от личности, които не са обвързани с негото движение, но същевременно заемат началническите постове в ресори, за които без съмнение ще е нужен повече от един мандат, за да бъдат приведени към европейските изисквания. По този начи идеята повече политически сили да поемат отговорността за управлението се реализира в действителност. Реалните дивиденти въпреки всичко ще бъдат за най-силния човек в държавата - премиера. И точно в този факт се крие голямата заблуда, че с личното си решение да заеме поста на премиер ще поеме цялата отговорност за управлението. Нещо повече. Влизането на още три политически сили директно във властта сне от плещите на НДСВ много голяма част от ангажиментите на движението, които то трябваше да поеме.
Като цяло това разпределение може да има много сериозни последици за българския политически живот за в бъдеще. От една страна се наблюдава сериозно свиване на опозоционните сили в самия парламент. Това води до възможността Народното Събрание да остане без силна конструктивна опозиция. В момента единствената партия неангажирана с управлението остана СДС, но с нейните 51 депутати тя едва ли би могла да изпълнява някаква решаваще роля в парламентарния живот през следващите 4 години. Реално погледнато бившите управляващи останаха в изолация, която предвещава "втвърдяване" на синята партия, което засега предопределя неясното и политическо бъдеще. Друг е въпросът, че на директното отстраняване на СДС от администрацията на държавата не беше погледнато съвсем с добро око от международната общност и в частност в Западна Европа. Съмненията се породиха от опасността, която съзряха НАТО и ЕС за евентуална радикална промяна на позициите на България в международен мащаб. Съществуваше несигурност дали ще има приемственост по отношение заявениете приоритети на страната от предишното правителство. Колкото и компромисно да изглежда решението на премиера за назначаването на Соломон Паси за министър на външните работи, фактът че преседателят на "Атлантическия клуб" зае тази длъжност трябваше да покаже, че България ще продължи започнатото от кабинета Костов. В този смисъл Паси се явява до някаква степен и стожер на развитието на политиката, която ще води българската държава в следващите 4 години в намерението и за присъединяване към Европейския Съюз и Северноатлантическия пакт.
На второ място изпъква възможността при едно неуспешно управление на кабинета "Сакскобурготски" България да се окаже пред силен срив на доверие в политическите партии. Наред с тази нежелателна тенденция би могло да се стигне до липсата на вяра в държавните институции, което вече би било пагубно. Евентуален провал на министрите от отделните политически сили (без НДСВ) действително ще се счита и като неуспех в управлението регистриран от конкретните политически партии.
Разбиването на досегашния "двуполюсен" модел във всички случаи не се дължи само на желанието на Симеон Сакскобурготски да се превърне в най-силната личност в държавата. Също така не стремежа на сегашния министър-председател да обезличи досегашните политически партии и техните лидери е основния тласък, с който започна началото на края за българския политически модел.
Капанът, в който попаднаха и БСП, и СДС по една или друга причина беше подготвян от самите тях в продължение на години. Бившите комунисти спечелиха категорично изборите през 1994г., но в изблик на силна кадрова слабост подеха формулата за коалиционно правителство. По онова време този акт също щеше да доведе до ангажиране на опозицията и падане на част от отговорността за управлението от социалистите. В този смисъл до голяма степен коалиционната формула е стояла на дневен ред и в предишните години. Именно обаче Симеон II успя да я осъществи. Той използва малко позабравена, след пълния мандат на СДС, карта, която би могла да му донесе сериозни дивиденти в бъдеще. Така бившият монарх успешно използва една от пукнатините останали от старата програмна схема на социалистите.
Друга ниша, която царят успешно запълни в идейно отношение е разбирането му за личностите, които да влязат в управлението. Ако и да са слаби политици, не бива да убегне фактът, че се акцентира върху привличането на специалисти в правителството и администрацията. Това е нещо, което винаги сериозно е липсвало на другите български правителства от последните дванадесет години. Още са пресни спомените от недоразуменията с назначаването на хора като Евгени Бакърджиев, Йордан Цонев и др. на важни постове в управлението. От гледна точка на толерирането на партийни функционери за висшите държавни постове, правителството на Костов повтори грешките на почти всички предишни кабинети ( може би без този на "Беров" и служебните ). Второто правителство на Иван Костов бе опит да се "освежи" администрацията с кадри с богат опит, но и този подход остана със спорни последствия.
Така Симеон II използва умело част от грешките на своите опоненти като същевременно се постара да остави впечатление, че сегашната администрация ще е далеч по-гъвкава от предишната.
Подборът на кадрите от страна на Симеон е налице, но е спорно да се каже дали то се прави единствено и само за доброто на държавата. Характерно за всеки един нов лидер получил валстта е той да се обгради от свои приближени хора, на които може да разчита. В това отношение едно от назначенията на премиера за възлова длъжност, ако не внесе силно недоумение, то бе леко смущаващо. Безспорно това е поемането на шефското кресло в политическия кабинет на министър- преседателя от Стоян Ганев. Въпреки голямата съпротива от страна на редица депутати от страна на НДСВ, както и на голяма част от общественото мнение, назначението, за което се говореше доста време стана факт. Стоян Ганев - човекът, разбил устоите на българската дипломация в началото на деведесете години и който е свързан с редица скандали както в България така и в чужбина застана всъщност на един много отговорен пост. Проблемът тук е най-вече в това, че компрометирана личност като него ще има възможността да ползва много важна за държавата информация, която той може да употреби по различен начин. Освен всичко друго в този случай се забелязва един от политическите принципи, на който се осланя Симеон Сакскобурготски. Когато властта е вече в ръцете му той нито желае, нито има намерението да се съобразява с мнението на някой друг. Изборът на човек като Ганев обаче е най-вече в разрез със заявения от бившия монарх "нов морал в политиката", като реално погледнато негова дясна ръка стана личност, чиято дейност е имала пагубни последствия за имиджа на държавата. Заедно с всичкото това издигането на Стоян Ганев на тякъв пост в администрацията поставя актуални въпрси свързани с начина на финансиране на "царската" поява на политическата сцена в България. Някои медии още преди изборите направиха предположението, че връзката на Ганев със структурите на Муун в САЩ е донесло и паричен приход за кампанията на Симеон II. Дали всъщзност е така е много спорно да се каже, тъй-като доказателства определено липсват, но назначението на Стоян Ганев, като че ли силно подхранва такива предположения.
Отзвукът в международната общественост от първите действия на новото българско правителство е още доста спорен. Различните чуждестранни медии гледат със смесени чувства на обявените първи мерки на кабинета в данъчната сфера, които трябва да стартират от началото на следващата година. Явявайки се гарант на новото управление в международен мащаб тъкмо със Симеон II ще се свързват успехите и неуспехите му. По отношение на предстоящата данъчна реформа обявена от правителството наскоро, в световния печат липсват прибързани оценки. Издания като Financial Times, Economist, Die Welt, и др. имат различни коментари за ситуацията, като категорични оценки липсват може би заради достатъчно неясната ситуация в страната.
При всички положения западната общественост ще очаква продължаване линията на предишното правителство на Иван Костов във външната политика за интегриране на България към структурите на ЕС и НАТО. В тази връзка може би издигналия се на върха на държавата Симеон II трябва да очаква най-силен натиск от страна на международните институции.
|
