Новият президент Георги Първанов се закани, че няма да има вече случаи като този с Едвин Сугарев, който отпращаше своите предупреждения и закани по вътрешнополитически, партийни и личностни въпроси от далечна Индия. От подготвяния голям списък /17 души/ за спешни назначения, предизвикал гнева на Първанов в крайна сметка са утвърдени само 4 кандидатури. Завеждащият протокола на досегашния президент Ярослав Голев се спасява като посланик в Словакия. Хубавата Елена /Поптодорова/ лавирайки между дясно и ляво се уреди за посланик във Вашингтон. А бившият зам.министър Василий Такев става шеф на мисията ни в Испания. Бившата служителка от Обществено хранене- Стара Загора и бивш дипломат от СДС Василка Папломатас, която сега оглавява мисията ни в Мадрид обаче, не счита за правилно да я връщат в момент, когато предстои Испания да поеме председателството на ЕС. Така че Такев може и да почака.
       Някои назначения се забавят, именно защото досегашните титуляри не искат да освободят посланическия стол. Камен Величков от Хага, бивш съветнки на Жельо Желев, не желае да внесе акредитвинте писма за дипломата от кариерата Валентин Порязов.
       Доскорошната сянка на Надежда Михайлова, Радко Влайков също чака пост. Сигурно е заслужил. Защото лееше сълзи пред чехите, че не искат да публикуват "трудовете" на Тодор Живков, а в София Прес - пишеше, пишеше, ама картонче днес има ли няма ли, кой да каже. За едни има, за други няма, това не разбра адвокат Шейтанов.
       Необяснимо е, как подвизаващият се в Берлин посланик Апостолов, след толкова гафове, включително на най-високо ниво, вземан на подбив от дипломати и журналисти, стои още там. А кандидатите за тази столица са най-много на брой. Поредните лансирани имена за там са на Пламен Петков- главен секретар на Министерството на отбраната и на Венцислав Димитров- икономист и бивш депутат.
       Не се чуват предложения за смяната на дългогодишния посланик Стоян Сталев, от 1991 г. в Германия, а понастоящем в Турция, преквалифицирал се от юрист по морско право в лектор в немски аудитории и посредник в търговски сделки, а сега усвояващ турските обичаи. ДПС бяха бесни на верния седесар, задето не създаде условия за гласуване на българските турци на парламентарните избори това лято.
       При всички дискусии обаче, не става ясно едно: дали днешните политици си дават сметка, колко силно е паднал авторитетът на българските дипломати в очите на нашите партньори в чужбина. Дали ги е жегнала снизходителната им усмивка пред изпълненията на нашите пратеници.
       Промените са нужни не само на посланическо ниво. А причините са повече от ясни. Ако искаме в нашето динамично развитие да наваксаме изоставането си по пътя към ЕС и НАТО, да спечелим приятели и лобисти за България, да привлечем инвестиции и увеличим стокооборота в търговията, нямаме време за губене. А всеки посланик или редови дипломат се нуждаят поне от време за навлизане в работата, изграждане на контакти, подготовка на определени проекти. И на средностатистическия гражданин е направило впечатление, че повечето държави изпращат в София посланици, които са били преди това вече веднъж на дипломатическа работа като първи секретар или аташе, а ако не са били в София, познават региона от дипломатическата си работа в съседни страни. А ние изпращаме посланици, "заслужили" партийни активисти или "наши момчета и момичета", без да имат и понятие за съответната страна, без да познават в дълбочина политическия й живот и икономиката й, без да са се докоснали до историята и културата й. Затова те не могат да бъдат и успешни, а това означава, без да имат някакъв принос за България.
       Необходимостта от бързи резултати през следващите години изисква гъвкав подход в подбора и изпращането на нашите дипломати. В дипломатическата практика е познат подхода на конкретния подбор за изпълнение на конкретни проекти. Ако такъв посланик е добре приет на високо ниво, има авторитет и лични връзки, той би могъл да повлияе върху формирането на позитивно мнение и благоприятни за нас действия в политиката или икономиката. Това важи и за търговския представител и за дипломата. Разбира се, че трябва да изграждаме и развиваме млади кадри. Но ситуацията изисква на ключови места и в по-горната йерархия на дипломатическите рангове да имаме не само професионалисти, но и хора с конкретни възможоности, отговарящи на конкретните ни нужди, защото нямаме време да чакаме израстването на новопостъпилите дипломати. Този подход би оправдал привличането и на хора извън системата на МВнР, стига те да могат да решат стоящите пред нас задачи.
       Един посланик зависи в много голяма степен от екипа си, от хора които да движат работата, да са инициативни, да са добре приети в местните дипломатически, политически и икономически кръгове, да раждат и реализират нови идеи за разширяване възможностите на България.
       Новите условия в света изискват и корекции в задачите на нашите дипломати. Във века на Интернет не е нормално например да имаме пресеаташе, което ни струва няколко хиляди марки, за да ни изпраща всеки ден преглед на местния печат, при това в повечено случай нескопосан и неизползваем. Но тъй като написването му е много по-лесно, отколкото да направиш нещо за образа на България в дадената страна, или да осигуриш интересна информация за ръководството на Министерството, много наши пресеаташета продължават да получават заплатите си за тази именно дейност.
       Друг проблем е партизирането на дипломаническата служба и възникващата несигурност за дипоматическия състав. Така много посланици и дипломати останаха в съответните страни след изтичане на манадата им за да продължат да се занимават с бизнес-дейност. Ако най-после бъде приет Закон за дипломатическата служба, нещата може би ще бъдат поставени в своите коловози.
       Подборът и подготовката на кадрите също е съществен проблем, който предопределя ефективността, а досега неефективността, на работата на нашите пратеници зад граница. Дипломацията ни ще спечели, ако създаде своя дипломатическа школа за подготовка и преподготовка на кадри. Заслужава си да се помисли и за подходяща форма за използване на "мозъчния тръст", който действително представляват стотиците уволнени или редовно напуснали дипломати, със своите знания, опит и конкретни връзки и възможности по света.

/ Препубликуваме публикацията от последния брой на вестника на българите в чужбина "България без граници", без да се ангажираме с изразените в нея мнения/