От тази гледна точка арестуването на о.з. полк. Янев и военната служителка Лиляна Гешева и последвалото го искане трима руски дипломати да напуснат България поставя редица въпроси, които досега не намират отговор в общественото пространство.

Преди всичко трябва да се подчертае мнението ни, че ако на съдебния процес се докаже вината на арестуваните двама души (т.е. бъдат предоставени неоспорими докозателства, че те са шпионирали за чужда държава), действията на българското правителство ще бъдат напълно оправдани.

Но ако съдът не признае двамата за виновни, ще трябва да се даде отговор на редица въпроси, които в момента предизвикат вниманието на международниците. Тези въпроси са свързани с евентуалните съображения на политическото ръководство относно избора на време, участниците и сценария на сканадала, който на практика доведе българо-руските отношения до едно от най-ниските им нива през последното столетие.

Съображенията могат да бъдат групирани по следния начин:

1.Външнополитически:

А) Отношенията на България с Русия се намират в изключително критичен период. През последните четири години те на практика са в застой, като с изключение на проблемите с газа, нито един от съществените въпроси, препятстващи тяхното развитие, не беше решен. За това вина носят и двете страни, но българското политическо ръководство демонстрираше непрестанно нежелание за тяхното практическо преодоляване, въпреки показната декларативност на намеренията си за обратното. Изгонването на тримата руски дипломати разкри това несъответствието между думи и дела във външната политика на българското правителство към Русия.

За това, че този акт не беше случаен, а предварително подготовян, може да се съди по опитите да бъде “обезпечено” общественото мнение за него. Няколко седмици преди скандала в предаването “Гласове” на Явор Дачков по БНТ беше поискано най-накрая да бъдат хванати няколко руски шпиони и да бъдат отзовани техните ръководители от посолството на Русия. А една седмица преди ареста известният с връзките си с управляващите политилог Иво Маев дори назова имената на двама от руските дипломати, които в последствие бяха изгонени. Ако спецслужбите са ги разработвали, то те би трябвало да потърсят сметка за това “предупреждение” към руснаците.

Остава въпросът необходим ли беше на правителството този скандал като оправдание за цялостната му дейност (или бездействие) по българо-руските отношения.

Б) Демонстрацията на независимост при вземането на важни външнополитически решения, едно от които винаги е искането за отзоваване на чужди дипломати, беше дискредитирана почти веднага от две обстоятелства:

- дни след като ние изгонихме руските дипломати новото ръководство на САЩ направи същото в размер, съпоставим с величината на държавата им. Времето ще даде отговор дали акцията на правителството на Костов не е била предварително съгласувана с американците, защото ако това е така, остава горчивият привкус, че отново сме били “употребени” за чужди цели и интереси, което от своя страна унищожава твърденията за независимост на външнополити-ческата ни дейност;

- визитата на директора на ФБР г-н Фрий беше планирана отдавна. На сегашния етап остава впечатлението, че изгонването на руските дипломати беше нещо от рода на “специален подарък” за него, доказващ предаността към новата ни ориентация. Ако това съображение е било валидно при анализа на политическото ни ръководство дали да бъдат изгонени руските дипломати, възниква въпросът щяха ли да бъдат арестувани същите лица и да бъдат изгонени същите дипломати, ако господин Фрий беше дошъл по-рано? И ако това не е било направено, дали националната ни сигурност не е пострадала от периода между октомври миналата и март тази година, когато чакахме г-н Фрий.

2. Вътрешнополитически

А) Страната ни се намира в предизборен период. Несъмнено е, че преобладаващата част от електората на управляващата партия е русофобски настроен. Скандалът несъмнено спомага за сплотяването на сините редици. Ако не бъде доказана съпричастността на обвиняемите към шпионска дейност, следва да се отговори на съществения въпрос дали българо-руските отношения не се поставят на изпитание поради партийни и котерийни интереси.

Б) О.з. полк. Янев и единият от отзованите руски дипломати са имали тесни връзки с редица български организиции, голяма част от които са открито опозиционни на сегашното правителство. За това говорят следните факти:

• Янев е бил главен секретар на организацията на офицерите и военнослужещите от запаса. В деня на ареста му и около десет дни преди поредната конференция на тази организация управителното й тяло е приело декларация, в която политиката на правителството е била оценена като антисоциална и се е призовавало на следващите избори да се гласува против тази политика. Близки до организацията личности твърдят, че този документ е бил иззет от Янев при ареста му в 17.30 часа в кабинета му (а не пред руското посолството, както се твърди);

• Организацията на офицерите и военнослужещите от запаса е колективен член на “Защита”, за която се твърди, че има две крила - про- и антиправителствено. Следващият ден след ареста на Янев се е провела конференция на “Защита”, където Янев е трябвало да прочете становището на оглавяваната от него организация. Това не е станало поради ареста;

• Янев е работил няколко години на “Позитано” 20 като сътрудник на БСП по военните въпроси. Този факт досега “убягва” при изтичането на информация за него. Не се ли изчаква обявяването на този период от неговата дейност да съвпадне с последните дни или седмици преди изборите, за да бъде използван срещу сегашната опозиция?

• Тези три факта водят към мисълта, че е имало достатъчно “тежки” аргументи от вътрешнополитически характер, които е трябвало да “спомогнат” за вземане на политическото решение, въпреки външнополитическите, а може би и външноикономически негативи за българо-руските отношения

В) Вътрешноведомствени.

• през последните две години премиерът Костов на няколко пъти се изказа ласкаво за работата на военното разузнаване и по този начин го постави волно или неволно с едни гърди пред останалите спецслужби. Всеизвестно е, че тайните служби по целия свят се стремят да изпреварят своите вътрешни конкуренти, за да получат по-големи субсидии от политическите ръководства. Това, че Янев и Гешева са работили за военното разузнаване, дискредитира тази служба, от което възниква логичният въпрос дали скандалът не е вендета на конкурентни наши спецслужби за извоюваните от военното разузнаване позиции.

• Около дискусиите и приемането на Закона за отваряне на досиетата в медиите широко се коментираха възраженията на спецслужбите по отделни негови положения. В някои издания се изтъкваше, че най-много възражения е отправил началникът на служба “Военна информация”, която е наследник на бившето РУ-ГЩ. Арестът на Янев и Гешева, която ген. Кацаров беше принуден да уволни веднага, несъмнено са накарали ръководството на тази служба да се съсредоточи върху “по-свои” проблеми и може би е сериозно предупреждение в бъдеще да не се бърка толкова активно в делата на политиците.

Ако при вземането на политическото решение ръководството на държавата ни не е отчело възможността да бъде подведено от вътрешноведомствени интереси или ако част от управляващите са искали по този начин да сплашат една от спецслужбите, то за отрицателните последствия във външнополитически план ще трябва в бъдеще да се търси и персонална отговорност.

Приближаващите избори ще изместят на заден план много от съществените въпроси за характера на упражняваната сега власт, които ни вълнуват. Те обаче няма да отпаднат от само себе си и обществеността ще продължи да търси отговор, за да може в бъдеще да се вземат добре обмислени и отговорни решения, особено в сферата на външната политика.

Материалът е изготвен от Българско дипломатическо дружество - работна група с ръководител Валентин Радомирски