За съжаление през изтеклата година не се измени и структурата на двустранната търговия и нейното запълване със стоки, което не отговаря на взаимните интереси на нашите страни. В износа на Русия делът на енергоносителите е повече от 80%, а частта на машините и съоръженията е едва 10%. При това следва да се отбележи, че около 50% от руския природен газ се доставя в България за сметка на сумите за заплащане на транзита му за Гърция и Турция.

       Във вноса на Русия от България най-голям дял имат лекарствата и козметиката --около 40%; продоволствените стоки, включително напитките и тютюна -17% и съоръженията -22%.

       С цел да се увеличи българският износ в Русия през 1999-2000 г. бе предоставен преференциален режим за българските стоки, осигуряващ намаляването с 25% на митническите тарифи за широка гама товари. За съжаление, в тази посока не бе постигнат необходимият паритет и понастоящем размерът на митническите ставки за руските стоки няколко пъти превишава размерите на аналогичните стоки, които се внасят в Русия от Европейския съюз, ЦЕФТА и др.

       Считаме, че този проблем може да се реши чрез създаването на зона за свободна търговия между двете страни, което многократно бе предлагано на българските партньори. Още повече, че България подкрепя членство на Русия в Световната търговска организация, което се очаква да стане в най-скоро време.

       Сериозни перспективи по наше мнение имат създадените и създавани в момента на територията на Русия /в Белгородска, Тверска, Орловска, Тулска, Калининградска област, Краснодарския край и др./ съвместни руско-български предприятия за производство на тютюневи, медицински и козметични изделия, продоволствени стоки и същите, които ще работят по български технологии, с използването на български суровини и оборудване. Положителен пример в тази насока е въвеждането в експлоатация през тази година в град Подолск на съвместното руско-българско предприятие за производство на цигари.

       Продължава сътрудничеството в областта на енергетиката, черната металургия и атомната енергетика.

       През 2000 година правителството на Русия прие решение за предоставяне на кредити на България в размер на 150 милиона щатски долара с цел да се окаже съдействие за модернизирането на V-ти и VI-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Така че още в следващите няколко години руските организации, съвместно със своите партньори от България и страните от Запада, ще завършат модернизацията на тези блокове на атомната централа в Козлодуй.

       Един от задържащите фактори за по-нататъшно развитие на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни е проблемът за превозите на товарите през новите транзитни коридори, решаваща роля за преодоляването на който ще има Постоянната руско-българска работна група, създадена в рамките на Междуправителствената българо-руска комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.

       На петото заседание на групата, проведено през ноември 2000 г. в София, бяха обсъдени актуалните въпроси на сътрудничеството по железопътен, автомобилен, морски и речен транспорт, както и мултимодалните превози. Страните си размениха информация относно нормативната база в областта на транспорта, граничния и митническия контрол.

       Работната група препоръча на съответните ведомства на страните да активизират своята работа по разработването и съгласуването на спогодба между двете страни за комбинирани превози на товари, както и да окажат конкретна помощ на работните органи, създадени с решение на Постоянната работна група по транспорта, в т.ч. Двустранната комисия по международен автомобилен транспорт и другите видове транспорт.

       По молба на българската страна на Министерството на транспорта и Министерството на железниците на Русия бе поръчано да продължат да оказват съдействие на Министерството на транспорта и съобщенията на България за изясняване на въпроса по собствеността на НК "БДЖ" върху 750-те вагона от обменния парк на фериботния комплекс Варна-Иличовск.

       Важен фактор за намаляване на отрицателното салдо на България в областта на търговията със стоки и услуги представлява активизирането на сътрудничеството в областта на туризма, като се има предвид, че броят на руските туристи, които са пристигнали на почивка в България през миналата година е бил пет пъти повече от броя на българите, посетили Русия. Един от затормозяващите фактори в развитието на туризма по наше мнение е недостатъчното използуване на железопътния, морския и автомобилния транспорт, както и корабите река-море.

       Убеден съм, че потенциалните възможности за развитие на търговско-икономическото сътрудничество между Руската федерация и Република България са значително по-големи и ускореното решаване на откритите проблеми трябва да бъде първостепенна задача на нашите взаимоотношения на всички нива.

       Материалът е предоставен с любезното съдействие на Научнотехническия съюз по транспорта

       Александър Семерньов е търговски представител в България. Защитил е докторска дисертация на тема "Регулиране на външноикономическите връзки на база отношенията между Русия и България". През 1999 г. издава в София монография на тази тема. До пристигането си в България е бил губернатор на Брянска област.