СУХОПЪТНИТЕ И ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА САЩ В НАЧАЛОТО НА 21 ВЕК Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Юни 2001 03:00
1.СУХОПЪТНИТЕ СИЛИ НА САЩ
Сухопътните сили на САЩ са най-големия вид въоръжени сили, включително и по въоръжение и разузнаване, а в развитието си са далеч пред войските на други държави. В дългосрочен план обаче, се планира създаването на напълно нов вид армия. През 2000 година Сухопътните сили на САЩ отбелязаха своята 225-та годишнина. Личният състав днес наброява 480 000 военослужащи, 565 000 запасни на Армейската национална гвардия и 225 000 цивилни служители. Армията поддържа свои сили в Европа и Азия, участвува в умиротворителни опарации на Балканите и в Близкия Изток, провежда военно обучение в други държави.
Задачите й са насочени към реализиране на Националната стратегия за сигурност и произтичащата от нея военна стратегия в новия век.
В САЩ се наложи становището, че сухопътните сили трябва да се реформират из основи, за да отговорят на изискванията на бъдещето. Според военното ръководство, оптимизирането на структури, техника и доктрини от времето на студената война е грешен път. Необходими са дълбоки, всеобхващащи реформи, които да приближат въоръжените сили до напълно нови рамки на водене на бойни действия. Става дума за нещо много повече от днешния опит бързо да се затвори празнината между тежки и леки въоръжени сили със средно-тежки, мобилни, бързореагиращи и устойчиви в боя бригади. Дългосрочно /до 2030 г./ целите сухопътни сили на САЩ трябва да се превърнат в "Реална сила", която ще превъзхожда всеки възможен противник в целия спектър на водене на бойните действия, заедно с други собствени сили и по възможност и със съюзници. Ключови понятия за реформата са: стратегическа, оперативна и тактическа мобилност, информационно надмощие, намалена логистична зависимост, способност да понесе удари и да оцелее и да използува силите си в система /"система в системата"/.
След края на студената война сухопътните сили на САЩ бяха съкратени с 40%. Оперативното ръководство и обучението на 10-те активни и 8-те неактивни дивизии се осъществяват от 4 корпусни щаба.
18-ти въздушнопреносим корпус със своите леки дивизии се ползува с името на елитна сила и резерв, който може за кратко време на подготовка да бъде изпратен във всяка точка на земното кълбо.
Първи и пети корпус имат задачи за действие в определени райони в света /например 5-ти корпус, дислоциран в Хайделберг, Германия има задачи по Европа и Югоизтчна Азия/.
Трети корпус /Ft.Hood.Tx/ трябва да е на разположение за подкрепа на останалите корпуси.
Понастоящем 75% от силите на американската армия са стационирани на територията на САЩ, а до 1990 година този процент беше 50.
Използването на армията е силно зависимо от транспортните капацитети /по въздух и по вода/.
През последното десетилетие американските сухопътни вйски са участвали в 36 големи операции по света, докато в периода 1960-1990 г. те са били само 10. Това е довело до натоварване на личния състав, дефицити в обучението, кадровия набор и други. В последните две години се прави опит за намаляване на това натоварване. Големите войскови единици задължително ще имат по 1 свободна година между 2 участия в операции в чужбина.
27 години след премахване на наборната служба американската армия е принудена в силна конкуренция с икономиката да предлага значителни стимули при привличане на нови кадри- финансови стимули, възможност за задочно следване във висше училище. Миналата година официално от Министерството на отбраната са били предоставени 4-годишни стипендии за следване и изплатени премии от 43 000 долара на човек срещу задължение за служба в армията.
Млади ротни командири се оплакват не само от натоварването, но и от липса на възможност да разгърнат собствена творческа инициатива, от "безпогрешността" на ръководството на старшите офицери, тоест от рестриктивния стил на ръководство и често напускат.
Особеното в американската армия е тясното обвързване на активния й компонент и запасния й компонент. Към последния принадлежи Армейската национална гвардия, която на първа линия стои на разположение на гуверньорите на щатите при бедствия, катастрофи, опазване на обществения ред. В случай на нужда президентът може да призове около 50% от подделенията на Националната гвардия. Втората опора на запасния компонент, който е изцяло подчинен на президента, обхваща поделенията от сферата на логистиката, санитарното дело, цивилно-военното сътрудничество. Тъй като някои от тези сфери са изцяло в запасния компонент, то и при провеждане на по-големи операции, винаги се привличат запасни. Докато през 1990 година в големи операции около 1 милион човекодни са отслужени от запасни, то през 1999 година те са били 13 милиона човекодни. Това съответствува теоретично на личен състав от 39 000 души. В това се крие причината за стимулиране увеличаването на личния състав на активната, боеготова компонента на армията.
Общо взето военното ръководство вижда в запасния компонент и особено в 8-те дивизии и 15-те бойни бригади с по-висока степен на боеготовност на Националната гвардия, която би могла да замести активните въоръжени сили в по-продължителни операции в чужбина. Запасните могат да очакват в бъдеще на всеки 5-6 години да бъдат привличани за участие в по-продължителни операции в чужбина. Подготовката на запасни, която в случаите при изпращане в Босна имаше продължителност от 108 дни, трябва да бъде намалена до годишно изискуемите 39 дни.
Американската армия си поставя задачата да се превърне в така наречената "Реална сила" в срок до 2030-2035 година. Тя трябва да съчетае предимствата на леките и тежките сили, да овладее целия спектър на бъдещото поле на приложение на тези сили, включително борбата срещу асиметричните заплахи и чрез надмощие в стратегическата си, оперативна и тактическа мобилност да предотврати дори привеждането в бойна готовност на всеки противник, с което да се превърне и в инструмент на един кризисен мениджмънт. Трансформирането на първите големи подразделения ще започне от 2010 година.
Според представите на военното ръководство, цялата армия трябва да премине в така наречените "Реални сили". Все още няма точни представи за нейните структури, но се очертава, че бойните действия на тактическо ниво ще се водят от бригади и дивизии. Бригадите трябва да могат да бъдат бързо прехвърляни в определен район, да бъдат високомобилни и да имат висока огнева мощ. В сравнение с днешните бригади, личният им състав ще бъде значително по-голям. Информационно надмощие, по-голяма дълбочина на операцията и по-висока точност са три основни характеристики на бъдещата бригада. Тя ще оперира в по-голями от досега пространства /50х50 километра/. От тук се пораждат много по-сериозни предизвикателства пред командирите на всички степени.
Боеготовността, която се изисква при "Реалните сили" е следната: за бригада- 96 часа след започване на прехвърлянето й; за дивизия - 120 часа; а 5 дивизии трябва да бъдат готови за въвеждане в бойни действия в района на прехвърляне след максимум 30 дни. За да се постигнат тези показатели, цялата техника и снаряжение трябва да могат да се товарят на самолетите С-130 и затова не могат да бъдат по-тежки от 20 тона. Разходът за логистична подкрепа ще бъда намален до 50%. Това ще бъде постигнато с по-универсални платформи /"система в системата"/ от една страна и от въвеждането на най-модерни системи оръжия- от друга страна. Тези високи цели, които се поставят, не могат да бъдат достигнати обаче с днешните технологии. Затова се изискват интензивна изследователскка и технологично-развойна дейност за осъществяване на пробив в редица области като двигатели, защита, оръжейни технологии и др. Армията си е поставила в тази връзка амбициозни задачи по отношение на времето за изпълнението им: четирте конкуриращи се кансорциума трябва да представят докладите си за реалността на замислите до 2003 година, първите прототипи трябва да бъдат доставени през 2008 година, а през 2010 г. трябва да започне снабдяването на големите военни подразделения от "Реалните сили".
В процеса до пълното приемане на структурите на "Реална сила", за да запази своята боеспособности, армията ще се модернизира непрекъснато, като се превъоръжават както сегашните структури на леките и тежки сили, така и като част от армията се трансформира в 6 до 8 среднотежки бригади и се затвори празнината в целия спектър на използуване на сухопътните войски. Опитът от тези бригади ще бъде от полза при крайното формиране на "Реалните сили".
Голяма част от 18-ти въздушнопреносим корпус и от трети корпус ще бъдат запазени през периода на трансформация на армията и ще продължават да бъдат ядрото на армията. Обсъжда се дори, дали те въобще да останат и дългосрочно, за да се покрие целия спектър на използуване на войските. Планирани са подобрения с цел повишаване боеспособността на въоръжения като например танка М1 и бронетранспортьора "Брейдли". Предвиждат се нови доставки, като тези на леки гаубици и бойни вертолети.
В центъра на модернизирането обаче е "дигитализирането" Междувременно значението на използването на дигитални информационни комуникационни технологии излиза извън рамката на досегашната концепция за намаляване на собствените загуби и обединява вече разузнаване, командуване и водене на боя в реално време на всички командни равнища. Това позволява намаляване на личния състав с около 2200 души при механизираните дивизии / в бъдеще танковата дивизия ще е от 15600 души, а механизираната дивизия- 15800 души/, а броят на бойните машини в един батальон ще бъде намален от 54 на 45. До края на 2001 година в боеготовност ще бъде първата дигитализирана дивизия /4-та пехотна дивизия/, а до края на 2003 година - първият дигитализиран корпук /3-ти корпус/.
До средата на това десетилетие ще бъдат създадени първите 5 до 8 среднотежки бригади с нова структура. Първоначално в преходния етап личният състав на една такава бригада ще бъде около 3 500 души. Структурата показва замисъла на военното ръководство: силно увеличена е разузнавателната способност на бригадата- в нея има батальон, който освен с традиционните разузнавателни сили, разполага с огромна и разнообразна разузнавателна техника. Освен това в структурата са бригадата има и разузнавателна рота на военното разузнаване, поддържаща връзка с всички командни нива. Така бригадата разполага в реално време с пълна картина на ситуацията.
Оценката на специалистите е, че сроковете за армейската реформа са твърде амбициозни. Дори и да бъдат осигурени средствата чрез Конгреса, остава под въпрос, дали изследователският сектор и военната промишленост могат да реализират планираното в такива кратки срокове.
В Западна Европа правят извода, че дори реформата да не постигне всичките си цели, тя ще е от голямо значение и за армиите на европейските страни, защото ще трябва да се запазят способностите за съвместни действия с части на американската армия в един широк спектър на приложение на въоръжените сили.

2. ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА САЩ
Изискването на военната стратегия на САЩ за способността на въоръжените сили за едновременно водене на две войни на различни театри на военните действия поставя особено за военновъздушните сили /ВВС/ високи предизвикателства. В концепцията "Перспективи за ВВС -2020 г" е залегнал принципът за "интегрирано използуване на въздушни, космически и информационни системи" в защита на националните интереси на САЩ. ВВС трябва да имат способността:
- своевременно да разкрият заплахата и й се противопоставят;
- да предотвратят или потушат възникващи кризи;
- да имат надмощие в конфликтите и да могат решително да допринесат за спечелване на войната.
С тези си качества те съдействат значително за постигане целите на общата концепция "Перспективи за ВС -2020 г.", особено в частта й "Доминиране в целия спектър".
В бъдеще процесът на "интегриране на въздушни, космически и информационни системи" трябва да протича не за дни и часове, а за броени минути. Т.е. преследва се реализация на принципа "Способност за по-бързо и по-добро информиране за да могат да се вземат по-бързо решения, отколкото противника". Концепцията "Перспективи за ВВС -2020 г." нарича военновъздушната мощ "асиметрично изпреварване или предимство".
Ключов елемент за бъдещото развитие на ударната сила на американските ВВС се счита "експедиционният корпус", който ще се състои от 10 авиокрила, всяко с по 150 самолети. Те ще са дислоцирани на различни места, но ще са оперативно свързани. Корпусът ще разполага с десет командни бази, както в САЩ, така и в други страни по света. Освен това, тилова подръжка ще оказват още 27 бази. В 15 месечен цикъл две от десетте авиокрила ще извършват активни действия изразяващи се в подготовка, предислоциране и заключителни 4 седмични учения, след което следващите две авиокрила ще стартират същия цикъл. Към тези сили ще бъдат причислени 5 командни авиокрила за бързо реагиране и 2 "експедиционни авиокрила". Те могат да бъдат изпращани в подкрепа на горните сили или да участват в други, по-малки, въздушни операции. Целта е да се "покриват" големи пространства, бързо да се пренасочват бойните единици на ВВС и да се увеличи броят на поразяваните цели. Всяко едно от десетте авиокрила трябва да е в състояние да действа срещу 200 цели дневно.
Личният състав на ВВС на САЩ възлиза на 357 800 души. Към него трябва да се прибавят 73 700 души от военновъздушния резерв и 107 100 души от въздушните сили на Националната гвардия. Цивилните служители са 160 100 души.
Голям проблем за ВВС на САЩ е високото текучество при пилотите. Статистиката показва, че на 2-ма новоподготвени пилоти, трима напускат ВВС. Командуването гледа скептично на възможността да се подобри ситуацията, предвид на конкуренцията в цивилната сфера. Мерките, които се вземат обаче срещу тази тенденция, са следните:
- броят на обучаваните нови пилоти се увеличава непрекъснато - от 650 /1997/ на 1100 /2000/;
- при продължаване на службата с повече от 3 години се изплаща допълнителна премия от 15 000 долара на година, а при продължение с 5 години - 25 000 долара на година;
- след 14 годишна служба се изплаща месечна добавка от 650-840 долара.
Стратегическите военновъздушни сили са един от основните стълбове на военната стратегия със способността си за бързи, точни и в глобален мащаб действия.
- 91 броя бомбардировачи Боинг Б-1 "Lancer", въоръжени с бомби с конвенционално предназначение ще бъдат модренизирани и ще получат допълнително въоръжение през 2002 и 2003 година. Този тип самолет, макар и най-старият във ВВС ще остане на въоръжение до 2035 година.
- 21 броя самолети Б-2 "Spirit" са освен с конвенционално и с ядрено въоръжение на борда си. Те са оборудвани и с високоточни оръжия. В операция "Съюзническа сила" Б-2 е постигнал точност на поразяванията 96%. Покритието му по Стелт-технология /правеща го "невидим" за радарните системи на противника / е най-лошото - 40,6%, но до 2003 година тази слабост ще бъде отстранена. Освен това, ще бъде въоръжен и с нови ракети /JSSM - Joint Air to Surface Standoff Missile/.
- Боинг Б-52 "Stratoforties" също може да носи както конвенционално, така и ядрено въоръжение. С подобрения и модернизация той ще остане на въоръжение във ВВС на САЩ и след 2050 година. През 2001 година ще получи допълнително въоръжение- ракетите JSSM. През същата година ще бъдат съкратени /извадени от състава на ВВС/ 18 броя Б-52.
Междуконтиненталните балистични ракети принадлежат също към стратегическите сили на САЩ. 500 броя "Минитмън-III" ще представляват и в бъдеще значителна част от системата за надеждна отбрана, от способността за нанасяне на точни удари по всяка точка на земното кълбо.
Тактическите ВВС се състоят от 20 авиокрила, от които 13 активни и 7 резервни. Те са окомплектовани със самолети F- 17, A-10 и U-2, но също така и с известните и доказали качествата си F-15 и F-16. В развойна фаза се намира вече следващото поколение самолети - F-22.
- Четири ескадрили са съставени от самолетите Боинг F-15 "Eagle" и имат за изпълнение задачи по противовъздушната отбрана. През 2001 година са заделени 150 милиона долари за доставка на 2 нови самолети от типа F-15E. За увеличаване на боеспособността на самолетите са предвидени още 310 милиона долара.
- Общо 1431 самолети F-16 "Fighting Falcon" са на въоръжение в американските ВВС в различни точки на земното кълбо. Около 30 нови самолети ит типа F-16 C/D ще влязат на въоръжение през 2003 година. 362 милиона долара са необходими за доставката на 2 нови самолета и увеличаване боеспособността на наличните самолети от този тип за 2001 година.
- Военното командуване разчита на това , Боинг F-22 "Raptor" да обезпечи надмощието на ВВС на САЩ далеч в рамките на 21 век. Многобройни са техническите предимства както по линия на приложената технология Стелт, така и в свръхзвуковата му скорост, радарното му обурудване и други. Ще се наложи обаче опростяване на обслужването му за да се съкрати специализирания персонал при предислоцирането му в различни части на света. Поради критики в тази насока през 2000 година бяха съкратени 500 милиона долара по проекта F-22. За 2001 година са планирани 3,96 милиарда долари за 10 самолети. Общият им брой до 2005 година трябва да достигне 339 самолети. Първата ескадрила трябва да бъде боеготова през 2005 година.
- Най-голямата програма обаче, "Joint Strike Fighter" ще обезпечи едно поколение самолети в различни модификации както за ВВС, така и за ВМС. Те ще заменят моделите F-16, F/A-18 C, F/A-18 C/D и AV-8B. "Боинг" и "Локхиид" работят върху конкурентни модели от този клас. И двете компании започнаха производството на опитни образци, който ще демонстрират. Англия участвува като равноправен партньор. Холандия, Норвегия и Дания са асоциирани партньори. Канада и Италия са неофициални партньори, които обаче следят развитието на проекта. За 2001 година по този проект са заделени 689 милиона долара.
Транспортната авиация и самолетите за презареждане във въздуха са основната предпоставка за провеждане на успешни операции на американските ВВС в точно определено време и точно определено място по света. САЩ разполагат понастоящем с 1056 транспортни самолети, от които 126 са C-5 "Galaxy", 155 броя - C141 "Starrlifter", 530 броя- C-130 "Hercules" и 55 от най-модерния тип - C-17 "Globemaster III". За още 17 самолета С-17 и технически подобрения са планирани 2,6 милиарда долари само за 2001 година. Именно с тези самолети бе извършена 50% от транспортната дейност в операцията "Съюзническа сила". Поради високия си капацитет, краткото време за товарене и разтоварване и високата си маневреност, той бе използуван и за тиловата подкрепа в Косово. Ежедневно са били прехвърляни 115 тона спешно необходими материали. Планира се доставката на 134 броя С-17.
- Стратегическият транспортен самолет C-5 "Galaxy" подлежи на модернизация, за която вече е разработена програма до 2011 година. Проучват се алтернативи за подобряване на недостатъчния капацитет за тежки и свръхголеми товари.
- Самолетите за зареждане във въздуха са 557 броя Боинг КС-135 "Stratotanker" и 59 броя Боинг КС-10 "Extender". КС-135 е на 36 години и с това е най-старият транспортен самолет.
Транспортната авиация и самолетите за зареждане във въздуха не са в състояниеу обаче, да обслужват операции, водени едновременно на два театри на военните действия в света, както го изисква военната стратегия.

Безпилотни системи
В средносрочен план предстои въвеждането на системата "Global Hawk" за самостоятелно стратегическо и субстратегическо разузнаване, наблюдение и контрол . "Global Hawk" ще има периметър на действние 60 000 км, способност за 24 часово пребиваване над района за разузнаване, наблюдение и контрол на височина 20 000 м, незабавно, т.е. в реално време предаване на данни и указване на цели. Пробните полети вече са показали големия потенциал на тази система.
В етап на проектиране са нови безпилотни системи, които ще бъдат по-евтини и ще са с още по-големи възможности.
Операции в космоса
Пълното интегриране на космическото пространство във всички операции на ВВС е най-големия приоритет в развитието на този вид въоръжени сили. Според преобладаващото в САЩ мнение, едно разделяне на въздушна и космическа операция е немислимо. Както показа и операция "Съюзническа сила", почти всички отделни операции съдържат "космически компонент" като идентифициране на целите от разузнавателен сателит, насочване на ракетите "Томахоук", на въоръжение във военноморските сили, препредаване на информация чрез спътник и др.
ВВС на САЩ поддържат 55 сателитни системи в космоса.
Проблемите на ВВС на САЩ са най-вече в недостатъчния капацитет на транспортната авиация и както при другите видове въоръжени сили - в окомплектоването им с личен състав. Това се обуславя от големия брой операции в чужбина и ограничените финансови средства за тях.
За 2001 година са планирани 85,6 милиарда долара, които включват нови доставки въоръжение и модернизация. Счита се, че с тези средства донякъде могат да бъдат туширани проблемите, но те в никакъв случай не могат да бъдат преодолени. При това, 75% от самолетния парк ще остане на въоръжение през следващите 25 години. Екстремен пример е самолета Б-52, който по сегашните планове ще остане на въоръжение цели 85 години от създаването му до бъдещото му извеждане от състава на ВВС.
За отстраняване на недостатъците се предлага:
- увеличаване бюджета на ВВС;
- увеличаване броят на самолетите и на личния състав;
- намаляване броя на операциите в различни части на света.
Очаква се формулирането на бъдещите задачи на ВВС, особено във връзка с изискването за използуване едновременно в две операции на различни театри на военните действия, да бъде съобразено с реалните възможности на ВВС. Особено внимание ще се отделя на използуването на космическото пространство и по-бързото интегриране на нови безпилотни системи във ВВС.
< Предишна   Следваща >