ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ТЕРОРА ЩЕ ПРОМЕНЯТ СВЕТА И В ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПЛАН Печат
Автор Симеон Николов   
Петък, 01 Юни 2001 03:02
От 11 септември 2001 г. за света започва едно ново време. Много неща, особено в международната политика, лидерството, партньорството, сигурността, вече няма да бъдат такива, каквито са били досега.
САЩ ще останат световна сила номер едно не защото не е уронен престижа им на недосегаема и ненаказуема такава, а защото няма друга сила в света, която да заеме мястото им.
Три са основните тенденции в глобален мащаб:
- Светът става все по-мултиполярен и предвид на общите проблеми все повече е зависим от международното сътрудничество и "глобално управление". Единствената останала суперсила САЩ отказва обаче да приеме световните реалности, да ограничи водещата си роля и да се научи на сътрудничество, а ЕС досега е неспособна да застане до САЩ с една сравнима мощ и да поеме световни политически инициативи и съответните отговорности;
- Много глобални проблеми не са по силите на националните държави. Нарастващото внимание към новите предизвикателства все още не е прерастнало в институционни иновации, политически приоритети и реални инвестиции за решаване на глобалните проблеми;
- Липсва необходимата регулираща рамка на световната икономика и достатъчна политическа воля за атакуване на най-сложните проблеми.
Когато в началото на годината се появи най-новият доклад на ЦРУ и независими изследователски институти "Глобални тенденции 2015", в Западна Европа го оцениха като апокалиптичен. Според доклада, авторитетът на държавите в света към 2015 година ще започне да избледнява и "недържавни актьори" ще се борят за власт. На първо място са посочени терористичти формирования, които оперират в световен мащаб с най-модерни технически средства. Тоест, светът ще бъде изправен пред една симбиоза както от класически, така и от нови заплахи: настъпление на пустините, промени на климата, масови преселвания, зарази, борба за вода, енергия и суровини.
Анализаторите на ЦРУ обаче се оказаха пророци, чиито предсказания започнаха да се сбъдват много по-рано. За САЩ те записаха в доклада буквално следното:
"САЩ ще продължат да бъдат световна сила със силна икономика и страна , притежаваща най-силната армия". Експертите считат обаче, че САЩ ще стават по-уязвими. Доверието в безграничните възможности на икономическия растеж ще изчезне. Терористични актове ще зачестят и на самата американска територия, а не само по американски обекти в чужбина, както е понастоящем."

Анализите на причините, поради които не бе разкрит своевременно терористичния акт ще доведат със сигурност до промяна на методите за реализиране на стратегията на САЩ, до преместване на акцентите в нея. Защото заявеното от президента Буш пряко отиване към реализация на плановете за изграждане на национална противоракетна отбрана разкри всъщност, че е в ход една революция в стратегията, която сега се оказва, че е в голяма степен невярна, както изтъкваха критиците й. Общата линия на американското въоръжаване, на стратегическото мислене и на политическата философия наистина е в една нова посока: "Независимост чрез противоракетна отбрана, използване на континенталното си положение на остров, космическо въоръжаване, концентрация в Далечния изток, поддържане в готовност на малки експедиционни корпуси, развитие на военноморските сили". Обосноваването на нуждата от противоракетен щит обаче, със заплахи от терористични актове не издържа, защото международният тероризъм познава много по-ефикасни и евтини методи, отколкото ядрените ракети. Досегашните атентати показват, че срещу тях не помага никаква противоракетна отбрана. Случилото се ще помогне на САЩ да разберат, че един противоракетен чадър може да бъде само допълнителна мярка, но не и решение. Въпреки това президентът Буш едва ли ще се откаже от реализацията му, но със сигурност ще бъдат предприети далеч по-широкомащабни мерки за гарантиране сигурността от новия тип заплахи.
Какво ще последва практически след жестокия атентант в САЩ?
Последствията ще зависят до голяма степен от реакцията на САЩ, а тя може да протече в две насоки:
Първата от тях е: масирани ответни удари по лагери на терористи или дори по така наречените "вероломни държави". Това е по - вероятната за съжаление опция, но тя би предизвикала верижни реакции на отмъщение и може би война в Близкия Изток. Ескалирането на такава война пък може да доведе дори до сблъсък на цивилизациите.
Втората насока е професионален подход, чието съдържание се измерва с активизиране на разузнавателната дейност, преодоляване на слабостите по внедряване на агентура в терористичните организации, саботиране на техните канали и физическо отстраняване на екстремистките групировки. Подобен подход имаше израелската разузнавателна служба "Мосад".
Първият сценарий може да доведе до ответни удари на засегнати държави и до непредвидена насока на развитие на една Близкоизточна война. Военните действия на САЩ биха представлявали уголемен вариант на въздушната операция срещу Югославия, което събужда подозрението за една репетиция, проведена на Балканите.
Настаняването на американски войски в района на Близкия Изток кореспондира със стремежа към поставяне под контрол на петролните източници.

Независимо от характера на ответните мерки обаче, ще се запази тенденцията в тероризма, а тя е: все по-мащабни терористични актове с повече жертви, независимо в коя точка на земното кълба, използване на разузнавателни данни и все по-модерна техника и прецизна организация. Непремерен силов отговор от Вашингтон крие опасността дори от ескалиране на тероризма. Защото тези сили, където и да са и които и да са, ще бъдат обнадеждени от предизвикания шок в целия свят.
В докладите на разузнавателните служби досега имаше различия в анализите на експертите по отношение на времето на терористичната заплаха, но не и по отношение на самото й съществуване. Затова потвърждението на тези изводи ще доведе до прецизиране на разузнавателните анализи като основа за борба с растящата заплаха от международния тероризъм.
Партньорството
Силно скърцащото напоследък атлантическо партньорство, особено по проблеми като противоракетната отбрана, изискванията на САЩ за по-големи ангажименти на Европа и други, ще получи нов тласък към укрепване и развитие. НАТО, като организация, която беше заплашена пред военновъздушната операция в Югославия от разпадане, поради различия в мненията за употреба на сила, ще демонстрира повече сплотеност. На първо място ще нарастнат общите усилия на разузнавателните служби на страните-членки. Досега обаче европейците бяха силно недоволни от това, че САЩ невинаги предоставяха нужната информация на партньорите си извън регулярния информационен обмен. Немските военни имаха скандални случаи в тази връзка. Сегашното очаквано развитие на отношенията обаче сочи, че информационният поток, особено по въпросите на сигурността, ще се засили към САЩ, а не обратно. Вашингтон ще се стреми да реализира лидерството си и в тази област, да бъде център. Ще спре европеизирането на Съюза, за да укрепне американската основа в него. Логично ще бъде едно сплотяване на усилията в борбата срещу тероризма. Логично е и НАТО да възприеме този удар, като удар върху Съюза, поне по документи и не само формално това е така. Но ако САЩ въвлекат НАТО във война в региони извън територията на отговорност на блока, а новата стратегия дава основание за това, европейските страни ще попаднат под заплахата на ударите на американските противници, които и да са те.
Европа все повече ще осъзнава, че и тя е уязвима- това, което Вашингтон се опитваше да й внуши, но не можеше да я убеди. Финансови институции, концерни и фирми ще направят очевидната оценка, че нито едно място в света, нито една борса, нито един финансов център, нито едно министерство не е неуязвимо. А това неминуемо ще въздейства възпиращо на инвестиционни намерения.
Европа и НАТО ще претърпят фиаско в своята Близкоизточна политика, ако се окаже, че зад атентата стоят Палестнински сили. Защото те вложиха през последните месеци повече от САЩ за постиганене на мир в този регион.
Нашата съседка Турция би се превърнала в преден военен пост, ако САЩ започнат война в Близкия Изток. А когато съседът е подложен на удари, не можем да бъдем спокойни и ние. Периметърът на действие на ракета, изстреляна от кораб в Средиземно море достига не само България, но и Румъния.
Другият партньор на САЩ - Израел, няма да пропусне шанса да се възползва от ситуацията и да нанесе съкрушителни удари на палестинците под предлог - борба срещу тероризма. Т.е. мирното решение на Близкоизночния проблем след атентатите в САЩ се отдалечава още повече. Съдейки по "твърдата ръка" на управлващите днес в Тел Авив, те ще бъдаг изкушени да премахнат веднъж завинаги пролблема си.
Отношенията САЩ- Израел обаче, могат рязко да се променят, ако например се разкрие, че израелското разузнаване е знаело за атентата. Само часове след взривовете американски генерал спомена в интервю пред телевизионните камери "Някой е знаел за това, някое правителство е знаело за подготовката и трябва да видим, защо информацията не стигна до нас..." А експертът от израелските тайни служби Дорон Арази веднага заяви, че бин Ладин притежавал способностите за такъв вид теророр. Когато Израелското разузнаване е правило някакво публично заявление, то в него никога не е имало истина, а в най-добрия случай -отклоняване на вниманието. Отзоваването на посланиците на Израел също е сериозно решение, което предизвиква въпросителни. В близката история на отношенията на разузнавателните общности на САЩ и Израел има случаи, при които Тел Авив скрива информация за подготвяни мероприятия срещу САЩ само за да демонстрира надмощието си в разузнавателната сфера или да върне некоректен жест на американските си партньори, което довежда до изостряне на отношенията между двете страни. Бившите ръководители на МОСАД Рафи Ейтан и Наум Адмон свидетелстват и за обратното- когато американското разузнаване умишлено не си сътрудничи със своите израелски колеги. Мащабността на организацията и прецизното изпълнение на атентата в САЩ много напомнят почерка на МОСАД- разузнаване с богат опит в организиране на атентати и убийства. Дали целите не оправдават средствата- Палестинският проблем да бъде решен веднъж завинаги по формула на Тел Авив, а не на демократичната международна общност?
< Предишна   Следваща >