Най-вероятен кандидат за поста Началник на ГРУ е генерал-лейтенант Олег Чернов, досегашен заместник секретар на Съвета за сигурност. Той е работил цели 22 години /от 1975 до 1997/ в специалните служби. Като бивш работник на външното разузнаване той се сработил много добре с Владимир Путин, а след това и със Сергей Иванов. Очерват се и други кандидатури за началник на военната разведка, но те също са "външни хора", като например един от действащите генерали от Службата за външно разузнаване. Паралелно с това, специалисти считат, че е сигурно навлизането на външни кадри на средно управленческо ниво, които в близко бъдеще да поемат най-важните управления на ГРУ.
Сегашният началник на ГРУ генерал-полковник Валентин Корабельников продължава всяка сутрин да докладва на новия си началник министъра на отбраната Сергей Иванов, бивш генерал от външното разузнаване, актуална разузнавателна информация от най-важните региони в света. Очевидно обаче, качеството на докладваната информация не удовлетворява министър Иванов, който сам е бил един от най-добрите анализатори на Русия в областта на разузнаването и контраразузнаването.
Руски специалисти напомнят обаче, че никъде в света и никога в историята, опитите за обединяването на външно с военно разузнаване не е водило до положителни резултати. Такъв опит е правила и Великобритания , опитвайки се да обедини някои структури на двете разведки под един покрив. Той е показал, че такива аспекти като човешки потенциал, професионална подготовка, самите цели и съдържание на професионалната дейност демонстрират цялата несъстоятелност на такъв хибрид.
В историята на съветската разведка е имало случай на обединяване на резидентури, като тази в Берлин през 1921-1924 год, но това не е дало положителни резултати, дори само поради нарушаване на принципа в разузнаването за обективността на информацията, идваща от различни и независими един от друг източници.
"Ликвидирането на ГРУ като самостоятелна система неминуемо ще повлече след себе си нови провали в работата", коментира в-к "Независимая газета". Въпросът е в това, че изходните положения в комплекса от принципи в дейността на всяко разузнаване отразяват преди всичко традициите и изработените норми и правила на поведение на неговите оперативни работници. В цял свят на такива служители се внушава, че са част от една общност, действаща по строги правила. Съгласно този принцип приемствеността става един от ключовите фактори, определяща ефективността на едно или друго ведомство. Друг аспект, който очевидно не се отчита е, че за началници на сектори в разузнаването никога не се назначават "сиви" личности, т.е. винаги и навсякъде те са длъжни да притежават неопровержим професионален авторитет, да бъдат лидери сред професионалистите. Така е и в американското, германското, френското, английското и други разузнавания. Историята на тайните служби по света показва, че всяко нарушаване на принципите на приемственост на участниците в оперативната дейност води до неизбежно падане на нивото на професионална подготовка на оперативния състав.
Между Службата за външно разузнаване и ГРУ съществува традиционна конкурентност и даже скрита борба, но това е характерно за всички служби по света. Трябва да се признае, че през последните години СВР и ГРПУ действат съгласувано, сякаш сключили негласнено споразумение за сътрудничество.
Предимствата на ГРУ са, че на него е подчинено космическото разузнаване, използващо групи спътници в орбита около земята. Друг плюс на военните разузнавачи е, че единствено тяхната специална служба не претърпя структурни промени и сътресения през годините на прехода. В централата на ГРУ и резидентурите му зад граница 100% от състава е от офицери, преминали подготовка в специални учебни заведения на военното разузнаване, включително и Военната дипломатическа академия. Т.е. в тези професионални сфери не може да попадне случайно начинаещ адвокат от някой провинциален град, по поръчка на политическа партия, както е в България.
Фактът, че навсякъде по света има известно съперничество и неприязън между политическо и военно разузнаване може да се обясни с няколко причини:
На първо място, подготовката на кадрите на военното разузнаване изисква много по-голяма задълбоченост - както тясно профилиране в специфични военни и военнотехнически проблеми, така и способности в най-старата професия на света- разузнаването. Това дава известно по-голямо самочувствие на военните.
Второ, методите на работа на политическата и военната област в много случаи са съвсем различни по съдържание. При това, много по-трудно е да се добереш до далеч по-строго охраняваните военни тайни, отколкото да събереш политическа информация, каквато събират и дипломатите.
Различия има и във вижданията за начините на привличане на сътрудници и вербовка на агенти. Военните са по-консервативни, от външното разузнаване пък допускат по-голяма свобода на интерпретация на тези категории и методите на обвързването им. Но и тези различия се обясняват с различната среда, в която трябва да преследват задачите си политическото и военно разузнаване.
Трето, резултатите в работата с по-дълбоко законспириран агентурен апарат, води до намаляване на провалите, които при политическото разузнаване са по-чести. А оттам идва и повода за противопоставяне на двете служби. Разбира се, трябва да се отчита и фактът, че политическото разузнаване действаше доскоро на много по-широк фронт, отколкото военното разузнаване и това също обяснява по-многобройните несполуки.
Световният опит показва, че не трябва да подчиняваш един архитект на един физик. Не е нужно и да се влиза в ролята на първооткриватели- колумбовци и магелановци. Прогнозите са, че след подобна реорганизация на ГРУ, ще започне изтичане на, тъй като военните специеалисти няма да се оставят да ги ръководят лица с граждански специалности, или още по-лошо- държавни чиновници. От друга страна Службата за външно разузнаване ще загуби своите специалисти, които ще се насочат към структурите на ГРУ, където повишението на истинския професионалист беше гарантирано, поне досега.
|
| Провали:
След 15 години в служба на съветското разузнаване
На 20.07.1960 г. ЦРУ информира Шведското контраразунване, че в неговите структури работи агент на съветското ГРУ под псевдоним "Орел". Това е полковника от шведското контраразузнаване Стиг Венерстрем. Незабавно започва проучването му, но резултатите не идват веднага.Стиг Венерстрем е веробован от ГРУ в Москва през 1948 година . На 01. 10. 1961 г той се пенсионира и преминава на работа в правителството като съветник по въпросите на разоръжаването. Едва на 19.06.1963 г. е арестуван, следс като внедрената в дома му чистачка Карин Росен открива сред строителни материали на тавана шпионска апаратура. Стиг Венерстрем веднага си признава, че цели 15 години е работил за ГРУ. Осъден е на доживотен затвор, но лежи само 10 години. Делото "Пенковски"
Полковникът от ГРУ Олег Пеньковски е вербован от ЦРУ на 12.08.1960 г.На среща с него в Лондон пред следващата година присъстват двама офицери от ЦРУ и двама от английската МИ-6, един от тях- началника на алнглийското контраразузнаване- Харолд Шерголд. Те му дават псевдонима "Герой". След завръщането си полковник Пенковски започва активна работа за двете чужди разузнавания. Използва фотоапарат "Минокс". От Министерството на отбраната, Държавния комитет по планиране и Комитета по атомна енергетика е копирал и предал над 10 000 страници секретни документи. Органите на КГБ го арестуват на 12.10.1962 г. в кабинета на началника на съветското контраразузнаване генерал-полковник Олег Грибанов, т.е само година и половина след поставянето на задачите му от ЦРУ и МИ-6. Делото се гледа през 1963 г. |
