НОВАТА СИТУАЦИЯ В СВЕТА СЛЕД 11.09.2001 Печат
Автор Евгений Примаков   
Петък, 01 Февруари 2002 03:00
Лекция на Евгений Максимович Примаков организирана от БДД, пред Форум "България-Русия" НДК, 24 февруари 2002 г. Драги приятели, аз безкрайно е радвам, че двете мои книги "Години в голямата политика" и "Осем месеца плюс..." са издадени в България. Придавам особено значение на този факт. Преди всичко, защото много обичам България. Познавам и взискателността на читателите й. Затова предавам на вашия съд тази книга и бих искал да чуя оценката ви - дори да е критична. Разбира се, ще бъда изключително радостен, ако тези забележки бъдат положителни.
Бих искал да кажа, че нашите отношения - между Русия и България, преминаха много етапи. Имаше спадове, но ми се струва, че в движението напред не трябва да отрича всичко добро от миналото. Това е основното, което да ни води напред. Естествено, тук прибавям и огромното поле на взаимните ни интереси. Такава трябва да е перспектива за движение и развитие на отношенията между нашите две страни.
Бих искал да се спра на някои моменти, свързани със събитията от 11 септември миналата година. 11 септември стовари неимоверна трагедия върху човечеството. Не мога да определя с други думи последствията от стореното. Струва ми се обаче, че много политици не осъзнаха, че в света възникна нова ситуация и не разбират как поновому да се ориентират в нея, как да оценят ретроспективно своята дейност. Преди всичко искам да кажа, че събитията от 11 септември показаха, че е възможно съществуването на самостоятелни във финансово отношение терористични организации, които не са свързани по никакъв начин с което и да е правителство, и които се превръщат в субекти на международните отношения (даже на междудържавните отношения).
Четири години и половина аз оглавявах Служба "Външно разузнаване" и категорично и абсолютно твърдя (а зная, че и много мои колеги от различни страни се придържат към този възглед) - ако организацията "Ал-Кайда" бе свързана с някое правителство, щяхме да имаме данни за нейната активност. Т.е. щяхме да разполагаме с достатъчен срок, за да подготвим синхронен отговор на терористичната акция на територията на САЩ. Ние, или разузнаването на САЩ, или Великобритания (което превъзхожда много други), Франция, Германия или Китай щяхме да сме наясно, защото разполагаме с източници във правителствени структури и можехме да мобилизираме огромни средства и възможности за противодействие. Такава информация обаче нямаше. Следователно, фактът, че организацията действа напълно самостоятелно, без да се опира на възможностите на някоя държава, е напълно достоверен. От тази гледна точка трябва да бъде мотивирана и реакцията на терористичната акция. Необходимо е сплотяване на всички здрави сили срещу международния тероризъм. Това е аксиома и не е нужно да я доказваме. В същото време ми се струва (отчитайки естествената реакция на САЩ - операцията в Афганистан, подкрепена еднозначно от Русия) не трябва да се действа само емоционално, но и да се отчете необходимостта от изграждане на поле, в което да съвпаднат интересите на всички. Режимът на талибаните бе явно свързан с чеченците, те от своя страна използваха учебни лагери в Афганистан, пак оттам се финансираше и дейността им, която представлява заплаха за държавите от Средна Азия. Всичко това предизвика еднозначната позиция на Русия в подкрепа на операцията на САЩ в Афганистан. Ако тя не бе оказана, операцията щеше да бъде съществено затруднена - имам предвид активизирането на Северния алианс, предоставените военни възможности на Съединените щати от страна на държавите в Централна Азия.
Все още обаче е рано да се говори за окончателно решение, защото Афганистан е изключително тежък проблем. Русия може да съди по собствения си опит. За постигането на стабилност в Афганистан не е достатъчно само да бъде пречупен гръбнакът на съществуващия режим. Нужни са дълги години действия в интерес на стабилизацията на обстановката в страна.
В същото време можем да очакваме, че реакцията на събитията от 11 септември е опит за действие, стремеж на целия свят да ликвидира питателната среда, върху която вирее международният тероризъм. Един от факторите на тази среда е Близкия Изток и конфликта там. Беше логично в тези условия и САЩ, и другите държави да удвоят усилията си за регулиране на положението в Близкия Изток. Това за съжаление не стана. Близкия Изток в момента е най-опасният елемент на международните отношения. Там събитията се развиват в затворен кръг, тероризмът се подхранва и от едната, и от другата страна.Аз мисля, че за годината начело на държавата Шарон показва доколко безперспективни са всичките му уверения, че ще работи за сигурността в региона, че ще застави двете страни да преминат към форми на мирно регулиране и т. н. Това не се случи, а насилието продължава. Според мен, действията на Шарон са неправилно оценявани като както стремеж просто да отвръща на удара, да контраатакува. Нищо подобно. Налице е иницииране на последователно движение против създаването на Палестинска държава. На практика обаче само чрез създаването й Израел може да постигне сигурност на границите си и мирно съществуване въобще. Само така могат да бъдат установени нормални отношения между палестинската държава и Израел - такива, които ще позволят защитата на границите на Израел и обезопасяването им от терористични нападения. Към тази позиция за съжаление не се придържа Шарон. За съжаление и САЩ до сега отделят малко внимание на Близкия Изток, практически застивайки на позицията за монополизация на посредническата мисия в Близкия изток, като не допускат до нея никой друг. Междувременно се появиха индикации, които ясно сочат, че двете страни в конфликта няма да могат да се разберат сами. Нужна е намеса отвън. Тя може да се осъществи само чрез разширяване на посредническата мисия. В нея заедно трябва да участват САЩ, Русия, ЕС, ООН (в лицето на генералния й секретар), и Египет. Според мен Египет е най-влиятелната арабска държава, която в същото време поддържа отношения с Израел. Нужно е активизирането на тази група, която може да обсъди компромисни решения и да ги наложи на воюващите. Мисля, че и в двата лагера има сили, които искат това, искат някой да изработи решение. Само по такъв начин може да започне движението към умиротворяването на Близкия Изток. За съжаление това не се случва.
Има още един тревожен момент. След събитията от 11 септември е логично много държави, включително и САЩ, да преоценят ретроспективно позициите си по отношение на националните си системи за сигурност, за да укрепят сигурността на териториите си. Тези мерки са естествени за всяка страна, но те не трябва да влизат в разрез с интересите на други държави, не трябва да антагонизират други държави. Усилията трябва да бъдат сплотени изключително към противодействие на международния тероризъм, който придобива нови и опасни форми. За съжаление и това не се случва. Президентът Буш обяви едностранен отказ от договора за ПРО от 1972 г. Решението не бе предизвикано от необходимост от провеждане на съответни изпитания. Като министър на външните работи в Хелзинки, обсъждах въпроси, които касаеха допустимите параметрите за ракетите-мишени и ракетите-прехващачи. Съответните съглашения по протокола бяха подписани от мен и Мадлин Олбрайт в Ню Йорк. И всичко това доведе до разбирането, че САЩ до определени предели могат да изпитват тези ракети. В края на краищата, това което днес САЩ правят като изпитания, лежащи в основата на създаването на НПРО, не нарушават параметрите, за които се бяхме договорили. Следователно излизането от Договора не е насъщна необходимост за продължаване на тези изпитанията. На излизането от ПРО се противопоставиха не само Русия и Китай, но и Европа. И защо точно в този момент САЩ заявиха, че бойните глави, които подлежат на унищожение ще се съхраняват? Защо точно сега, когато е необходимо сплотяването на всички усилия срещу тероризма.
Русия подкрепи операцията на САЩ в Афганистан без уговорки. Според мен това бе правилно решение. Но логично не следва, че ще поддържаме САЩ във всичко. Чуват се гласове, че следващи цели ще бъдат Иран или Ирак, "страните на злото" или "оста на злото". Уверен съм, че тези действия няма да бъдат подкрепени (може би само от много тесен кръг държави). Вътрешната обстановка в Русия пък няма да позволи на руското ръководство дори да запази неутралитет. То се съобразява с общественото мнение, защото от него зависи стабилността или нестабилността на страната.
Уверен съм, че Русия трябва да подобри отношенията си със САЩ - това е насъщна необходимост. Уверен съм обаче и в това, че Русия трябва да върви по пътя на диверсификация на позициите си и политиката си. А това значи да подобрява отношенията си с обединена Европа, която, макар и не на висок глас, заявява своите национални интереси, да подобрява и развие отношенията си с Китай и Индия. Тогава ще бъде създадена и опора на стабилност, която е необходима на всички нас в този много неспокоен свят.
Ще се върна към книгата си. Тя не е мемоарна литература, не е и историческо есе, а опит чрез своите възприятия и чувства да пресея събитията и да погледна на тях с очите на участник.
Участвах във вашето най-гледано шоу - на Слави Трифонов. Той ми зададе въпроса: "Кое е най-голямото ви постижение?" Искам да кажа и на вас какво му отговорих: "Раздялата ми с активната политика не ме кара да мисля, че съм направил нещо против волята и убежденията си, затова спя спокойно".
< Предишна   Следваща >