|
"БЪЛГАРИЯ - РУСИЯ" |
 |
|
Автор Светлана Шаренкова
|
|
Петък, 01 Февруари 2002 03:04 |
На 07 март 2002 год. се състоя премиерата на книгата "България-Русия" от Светлана Шаренкова на Университетско издателство "Св.Климент Охридски". Пред изтъкнати български писатели, учени, депутати, политици, дипломати и журналисти първи впечатления от книгата споделиха Иван Гранитски, проф. Захари Захариев, член кореспондент проф. Константин Косев и др. За много от присъстващите появата на книгата беше изненада.
Безспорно тя запълва обаче една празнина, която се чувства от доста отдавна, в най-новата ни история, публицистика и дори в днешните учебници. Второто предимство на появилата се книга се състои в умелото поднасяне само на 296 страници на материал от един значителен период. Очевидно, че подбора и дълбокото познаване на материята са сериозна заслуга на авторката. И всичко това е облечено в един лек стил, който прави приятно запознаването с книгата. Третото открояващо се качество на историческия очерк е намерения баланс, обективността и отсъствието на пристрастия. И не на последно място трябва да се признае, че този труд има научна стойност и би могъл да се развие и като докторска дисертация. Публикувана е и хронология на българо-руските отношения. Книжното тяло съдържа и превода на руски език.
Биографични данни за автора:
Светлана Шаренкова е родена през 1961 год. в София. Завършила е Московския университет, специалност социална психология. Работила е в Института по социология към Българската академия на науките, била е заместник председател на Държавния комитет за младежса, спорта и децата и Директор на Националния дарителски фонд "13 века България".
От 1997 год. се занимава с издателски бизнес, създател и директор е на "Българо-руския информационен пул" и на в."Русия-днес", директор на в. "Република" е управител на "Европреса" ООД.
Издател е на редица книги за демократична Русия и нейните ръководители: Борис Елцин, Владимир Путин, Евгений Примаков и Юрий Лужков.
Светлана Шаренкова е председател на Форума за бизнес-сътрудничество България-Русия и зам.председател на Асоциацията за дружба с народите на Русия и ОНД.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор: Оригинален обзор на българо-руските общувания през вековете
Глава І : Първото хилядолетие на българо-руските взаимоотношения
Глава ІІ: Българският въпрос и Русия през ХVІІІ-ХІХ век
Глава ІІІ: Взаимоотношения с императорска Русия и СССР
Глава ІV: В годините на социализма
Глава V: Вместо епилог: Българо-руските отношения днес
ПРЕДГОВОР
ОРИГИНАЛЕН ОБЗОР НА БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Настоящият популярен очеркт на Светлана Шаренкова за българо-руските връзки и взаимоотношения през изминалите векове буди удивление. Буди удивление, защото е нужна голяма дързост, за да се захванеш с подобно амбициозно, широкомащабно начинание. Буди удивление и затова, защото очеркът обхваща темата в небивали до сега широки хронологически рамки- от късната античност чак до наши дни. Всъщност авторът ни предлага цялостен паралелен, синтензиран обзор едновременно на руската и на българската история, като изтъква най-значимите събития и явления с акцент върху корелативната връзка и взаимозависимост между тях. Това е прецедентно творческо предизвикателство, като се има предвид, че историческият процес е проследен чрез главните му проявленияв сферата на динамичните политически перипетии, стопанския живот и културно-духовното развитие. Същевременно българо-руските общувания през различните епохи са експонирани на фона и се разглеждат в контекста на европейските и световни международни отношения. Прави впечатление, че огромна по обем историческа материя е находчиво селектирана, сполучливо структурирана и добре балансирана за да се побере в сравнително кратко изложение. Това е сериозно творческо постижение.
Друго очевидно достойнство на очерка е подчертания стремеж на автора към максимална обектгивност. Изтъквам това като достойнство, защото, както е известно, по обясними причини темата за българо-руските отношения е прекомерно натоварена с голям политически и емоционален заряд. Поради това с тази тема често се спекулира в литературата и особено в публицистиката, като нещата се интерпретират или в крайно позитивен или в крайно негативен смисъл в зависилост от субективните пристрастия на различните автори. В случая обаче става дума за една твърде умерена и спокойна трактовка на събитията и явленията, без тенденциозни увлечения. Българо-руските отношения се представят такива, каквито са в съответствие с историческата достоверност.
Авторът ни показва по адекватен начин, както позитивните, така и вегативни страни и моменти през многовековното общуване на двата народа. Добре премереният, добросъвестен подход предпазва автора от често срещаните деформации, когато чрез абсолютизация на позитивните или негативните моменти се целят някакави преднамерени внушения в една или друга посока. В своя очерк Светлана Шаренкова подхожда към темата от позиции на български родолюбец с ясно осъзнато прагматично отношение. Определено смятам, че това е разумният подход.
Същевременно ми прави впечатление, че нейният подход е добре съчетан с широки познания по третираната обемиста проблематика. Ясно личи, че е използвала рационално постиженията на меродаваната историопис. Консултирана е огромно количество литература с разнообразна информация и различни, дори често пъти противоположни становища. В историографията по тази тема, както се знае, има множество недоизяснени и дискусионни въпроси. Това естествено рефлектира и върху страниците на очерка. В изложението се срещат отделни неточности или пък оспорими твърдения. Като цяло обаче, книгата има оригинален научно-популярен характер с висока познавателна стойност. Ала най-ценното в нея са солидно обоснованите критерии за трезва преценка на богатото историческо наследство от българо-руските общувания през изминалите столетия с оглед на ползата за двете страни в настоящето и бъдещето. В този смисълСветлана Шаренкова е постигнала целта си, а посланието й към читателите звучи убедително.
|
|