ДНЕС МОДА, УТРЕ АРХАИЗЪМ Печат
Автор Веселин Стоянов   
Петък, 01 Март 2002 03:00
11.09.2001 като вдигнат ятаган заплашва във всеки подходящ и близък момент да отсече брутално главата на човечеството. Непосредствено след атентата нашият вестник направи обстоен анализ на обстоятелствата около случая. Той ни наведе на някои неприятни изводи:
       - Виш представител на израелските тайни служби е предупредил американските си колеги за подготвения удар. От ЦРУ и Пентагона не са реагирали адекватно на подадената информация. Причините са били най-малсо две:
       а/ На тесен кърг от хора от американските тайни служби е било известно за предстоящото събитие по техни канали;
       б/ Много вероятно е Осама Бен Ладен, агент на американските тайни служби още от 80-те години да е само изпълнител на един широкообхватен план.
       В случай като септемврийския се задава стандартния въпрос "Кой има интерес от извършеното?" Отговорът е еднозначен- САЩ.
       1. Враг №1 -СССР не съществува, затова е необходим нов противник, с чието наличие се оправдава разработката и производството на нови видове оръжия за масово унищожение. Необходимо е естествено и тяхното изпробване, на чужда територия, на тази на новия враг.
       2. Петролът и пътищата по които се отпарвя към Европа и други страни е от изключителна важност за американската администрация, тъй като владеенето им може в съответния момент да се окаже мощен инструмент за оказване на политически и икономически натиск върху непослушни правителства.
       3. Много вероятно е дългогодишният американски съюзник Осама Бен Ладен да е подизпълнител на един добре разработен план за плътно приближаване към руските граници и даже установяване на военни бази в съседните на Афганистан и Русия държави-членки на ОНД.
       4."Врагът" не е вече конкретна държава, а трансграничен, ползващ покровителството и помоща на държава, управлявана от неудобно на американската администрация правителство. Това вече е удобен предтекст за саморазправа.
       5. Формулата "световен тероризъм" предлага много възможности. Първата е поставяне на цял свят и американския народ в стресово състояние, при което жертването на личните права и сквободи се оправдава с "моралната" битка срещу тероризма, при това с изтръгнатото къгласие на хора и народи.
       6. Липсата на граница и мобилността на това престъпно явление означава, че то не може да бъде унищожено в рамките на едно, две или три десетилетия, тоест животът на човечеството ще протича в бъдеще при казармени условия в лошия смисъл на думата.
       7. Изключение не се прави и за верните съюзници на САЩ. Те трябва да маршируват послушно под американска команда. Много от тях, повярвали на септемврийската постановка, се подчиниха на изискването. Когато обаче американската администрация заговори за "ос на злото" и спомена редица държави, в това число Русия и Китай, отрезвяването настъпи. Във връзка с подготовката на нападение на Ирак германският външен министър изрази несъгласието на своята страна и отиде дори по-далеч, заявявайки, че подкрепата дадена за антитерористичините действия не означава, че Германия е американски сателит.
       8. В стремежа да поддържа високо напрежение и запазване на инициативата за ликвидиране на неудобните му правителства, управлението на Буш на няколко пъти обявява точни дати когато ще бъдат осъществени нови терористични актове. Такива не последваха. Нещо повече- оказа се, че писмата с антракс са дело на американец. Последваха съобщения, че в планинските пещери на Афганистан били открити лаборатории за производство на биологично оръжие. Последва опровержение, защото бе съвсем ясно, че само неграмотен професионално човек може да излезе с подобно твърдение. Нашият вестник вече изказа предположението, че с времето интересът към Бен Ладен ще отпадне и той няма да бъде така настървено търсен, както в началото и е възможно да се появи /дори с американска помощ/ в Либия, Судан, Ирак, Иран, Сирия, което ще даде основание съответната страна да стане обект на унищожителни американски бомбардировки. Тази наша прогноза също се оправда. Пентагонът обяви, че Бен Ладен е избягъл и вина за това имал командващият американските войски в Афганистан, който го преследвал с части на новата афганистанска армия, а не на американските морски пехотинци. Ще повторим, че Осама не е желан жив, тъй като може да проговори. Той ще бъде или мъртъв, или няякъде дълбоко законспириран, с оглед бъдещите американски планове, в които той отново може да бъде участник.
       След Афганистан идва ред на Ирак. Диктаторът Саддам отдавна е трън в очите на американската администация. Тя можеше да го ликвидира още по време на операциая "Пустинна буря", но поради страха, че слаб Ирак ще нтаправи силен Иран, Саддам бе запазен. Американските стратези се надяваха, че ще успеят да хвърлят в нова война двете арабски държави и те да се самоунищожат. Това не стана, затова на прицел в момента е само Ирак. Тук Израел попречи обаче на верния си съюзник. САЩ не можжеха да тръгнат на война, когато в района Израел атакува с цялата си военна мощ палестинския народ. Американската администрация полага неимоверни усилия, за да накара израелския си съюзник да се изтегли от палестинските територии и да поднови мирните преговори, за да й са развързани ръцзете за офанзива срещу Ирак. В случая се оказа, че двете приятелски държави имат различни интереси и всяка от тях се съобразява само със своите. Въпреки това, САЩ не позволиха на ЕС да наложи търговски и икономически санкции на Израел.
       Какви са резултатите от американските и израелските действия в регионален и световен план?
       На първо място започва процес на преодоляване на различията между арабските държави. На второ, все повече се очертава едно интилигентно за сега противопоставяне на водещите европейски държави на авантюристичната политика на Буш, с тенденция да се засили.
       Къде е мястото на България в тази сложна обстановка?
       Очакваме нашата малка държава да осъзнае стратегическото си положение и да извлече необходимите дивиденти от това; да престане да играе познатата роля на послушен изпълнител на чужда воля; да сложи край на позорящия ни стремеж да предугаждаме неизречени желания на новия по-добър брат. Срамен пример в това отношение беше неотдавнашното изказване-интервю в Букурещ на политически неграмотния председател на Народното събрание проф. Герджиков.
       Западноевропейските правителства хвърлят стотици милиони евро, за да обяснят на своите народи, какво ще им донесе и отнеме приемането на нови членове на ЕС и НАТО. У нас по този въпрос не се казва и дума. Все повече се затвърдява впечатлението, че дори управници и политици не са наясно по въпроса. Твърдения, че снлед приемането ни в НАТО ще потекат реки от чужди инвестиции са пълна глупост. А трябва да имаме предвид, че Северноатлантическият съюз е на прага на сериозни структурни, функционални и идейни промени. Може да стане така, че това което възхваляваме днес, утре да е архаизъм. Пример- Варшавския договор.
       Приятелите на САЩ биха направили голяма услуга на американския народ и на света, ако посъветват президента Буш да не хвърля стотици милиарди долара за нови оръжия за масово унищожение и битки срещу тероризма, а да вложи само част от тези пари за развитието на земеделието, производството и търговията на бедните и гладни народи. Тогава няма да е необходимо ограждането на американските учреждения в и извън страната с бетонни блокове и бодлива тел и САЩ ще бъдат уважаван и желан партньор. Другият път е продължение на пътя на дамгосаните от човечеството диктатори. В-к "България без граници", вестник на българите в чужбина, брой 4, 2002 г.
< Предишна   Следваща >