НЕОКОНСЕРВАТОРИТЕ, МОЗЪЧНИТЕ ТРЪСТОВЕ И ПОЛИТИКАТА НА САЩ Печат
Автор Елена Николова   
Петък, 01 Март 2002 03:04
“Войната в Ирак беше един маркетингов епизод на неоконсерваторите. Тези хора имаха идея за продаване, когато се случи 11 септември 2001 и те я продадоха. Следователно това не бе войната, която искаха масите. Това беше войната на един елит. Мога да назова имената на 25 души, всеки от които се намира в момента на нашия разговор на разстояние от 5 минути от това бюро във Вашингтон. Ако преди една година и половина бяха ги пратили на отдалечен остров, Иракската война нямаше да се състои. Разбира се това не е така просто.”, заявява Томас Фридман от “Ню Йорк Таймс пред интервюиращия го Ари Шавит от израелския вестник “Ареетц”.Това либерално израелско издание съвсем не споделя разни теории за заговори и тайнствени планове, затова твърдението му, че онези 25 неоконсервативни интелектуалци са накарали президента Буш да промени историята, може да се възприеме сериозно.
Списанието “Економист”, самоопределящо се като “краен център”, описва неоконсерванивните идеолози от мозъчните тръстове като “велики стратези” които преследват и могат да реализират в практиката голям план за трансформация на целия Среден Изток. “Супермозъците” имали дори концепция за създаване на свободна търговия в космическото пространство. Появата на тази група в американското общество обаче, е един продължителен процес, а днешното им настъпление е само кулминациаята на 25 годишен стратегически съюз от бизнес, идеологически консерватизъм, правни изследвания и дейност на Републиканската партия, смята журналистът Робърт Кътнер. Това намира потвърждение в думите на “един от тях”- Ед Крейн- шеф на института “Кейто”, който формулира процеса като “сдържано, но самоуверено демонстриране на един духовно-морално-стратегически тотален триумф на победата на консерваторите в националната борба на идеите.” Такива борби, според него се нуждаят от две или три десетилетия.
Във всеки случай днес неоконсерваторите с техните концепции определят интелектуалните дебати в САЩ, а левите среди понастоящем нямат много какво да противопоставят. Преди всичко обаче неоконсерваторите заемат ключови постове в американската администрация, от където могат да прокарват в практиката големите си политически стратегии, готвени дълго време в Института /АЕI/ , Проекта за новия амеракнски век /PNAC/, в РАНД-корпорейшън и други известни мозъчни тръстове. Влиянието върху днешната американска политика на тези мозъчни тръстове, фондации, икономически гиганти и на Републиканската партия става все по-голямо и това се признава например и от носителката на нобелова награда за физика Хелен Кейлдикот. Тя говори за 32 –ма членове на администрацията на Буш, които принадлежат към военно-промишления комплекс, от който както в случая с Локхиид Мартин се финансира щедро фондация като Херитейдж. 14 членове на института AEI са в президентската администрация.
Понякога думите им звучат като на религиозни фанатици: “За четвърти път от 100 години се пробуждаме и страната ни тръгва по новия път.” Това излияние е на професор Елиот Коен от Школата за съвременни международни изследвания във Вашингтон, съветник на министъра на отбраната Ръмсфелд по въпроси на “голямата стратегия”. “Врагът в тази война не е тероризма, а крайният ислям”, казва Коен в една своя публикация още от ноември 2001 г. под заглавие “Четвъртата световна война- нека да назовем този конфликт, такъв, какъвто е”, с което предизвика много реакции. Интелектуални приятели на Коен според Вашингтон поуст са “принцът на тъмнината” Ричърд Пърл, Майкъл Лиидън, Джеймс Уолси /от AEI/, Дениел Пейпс, Пауъл Уолфовиц /зам.министър на отбраната/ и Уилиям Кристол /издателят на “Уикли стандарт”/ , всички – членове на един друг известен мозъчен тръст- “Проект за нов американски век” / PNAC /. Идеите им се радват на вниманието на Доналд Ръмсфелд /един от основателите на PNAC/, както и на вицепрезидента Чейни. А книгата на Елиот Коен “Върховно командване: военни, държавници и ръководство в условията на война” беше четивото на Джордж Буш през последната му лятна отпуска миналата година.
Не всички мозъчни тръстове твърдят като Коен и Уолси, че Четвъртата световна война е в ход. Денис Мак Брайд от Института за политичесдки изследвания в разработката си за биокибернетичен тероризъм пише по-предпазливо за “възможно възникване на Четвръта световна война точно в настоящия етап, ако идеологически подхранваната омраза опита да разруши една система като икономическия ред чрез разпространение на неизлечими болести”. Запитан относно атипичната пневмония ТОРС, той отговаря: “Не може да се изключи, че това е оръжие.”
Политическият спектър на президентската администрация е по-многообразен, отколкото впечатлението, което създават неоконсерваторите, които безспорно са поели контрола върху американската външнта политика. Въпреки това не могат да не правят впечатление личните и идеологически връзки между консервативните мозъчни центрове, правителството и финансово силните фамилии и фондации, които ги покровителстват. Активни са и съпругите на изтъкнатите “мозъци”, като Лини Чейни, Барбара Лидън и др. Много стипендии помагат на близки до тези кръгове да развият своята научна дейност. Дългогодишен стипендиант на АЕІ беше авторът Чарлз Мърей оставил следа в процеса на обработка на общественото мнение с тезите срещу социални ангажименти на държавата и за коефициента на интелигентност на афроамериканците.
В мозъчния тръст “Проект за новия американски век” /PNAC/ са събрани също известни фамилии. В продължение на години той се прочу с призивите си за решителни военни действия. Негови основатели са Уилиям Кристол, Робърт Кейгън и Дик Чейни. Негови членове са Доналд Ръмсфелд, Пауъл Уолфовиц, Джон Боултън, Левис Либи /автор на прочутия документ на Пентагона “Отбранителна стратегия за 90-те години”/ Майкъл Джоис, Джеймс Уолси- голямото американско лоби за една нова близкоизточна политика.
РАНД Корпорейшън е известна с най-добрите си връзки с висшите военнополитически среди и с Еврейския институт по въпросите на националната сигурност – JINSA. Членове там са Пауъл Уолфовиц, Ричърд Пърл, Джеймс Уолси, Оливър Норт.
Когато преди години CPD II / Commitee on Present Danger II / създаде Коалицията за демократично мнозинство, една група от консервативни демократи, предвождана от Хенри Джексън, която реши да поеме борбата срещу “Голямото зло”- Комунизма, всъщност се създаде базата, която по-късно се разшири с висши функционери от профсъюзите, либерални и неоконсервативни интелектуалци, като Ричард Пърл например и Майкъл Лиидън. Като спонсори на CDP II се посочваха Дейвид Пекърд от Хюлат Пекърд и петролния милионер Ричард Скейф, както и фондации на Скейф. 33-ма членове на CPD II работеха в първата администрация на президента Рейгън.
През 1992 г. ЦРУ публикува поредица доклади, в резултат на които се доказваше, че заплахата от “царството на злото” /комунизма/ е била без мярка преувеличавана.
В днешни дни е показателен примера за създаването на офиса към Пентагона по специални въпроси, който отделно от ЦРУ набираше информация и поставняше под въпрос докладите на ЦРУ. Това бюро трябваше да докаже неща, които липсваха в докладите на ЦРУ, но се лансираха от Паул Уолфовиц и шефа му Доналд Ръмсфелд, а именно, че Саддам Хюсеин поддържал връзка с Ал Кайда, че Ирак притежава огромен арсенал от химически оръжия, а вероятно и ядрено оръжие. Ръмфелд и Уолфовиц вярвали, че ЦРУ е неспособно да оцени истинската ситуация в Ирак. Времето след войната показа друго.
В едно много детайлно проучване “Как консервативни филантропи и мозъчни тръстове променят политиката на САЩ” Сели Ковингтън напомня, че още през 1984 г. републиканецът Джон Салома предупреждавал за “мощното ново присъствие в американската политика”. Ако нищо не му се противопостави, “новият консервативен лабиринт” ще измести силно на дясно политическия център на нацията, пише той.
Широк е спектъра на въпросите, по които неоконсерваторите дават рецепти за всичко- от съкращаването на данъците до външната политика и роля на САЩ. Техните “истини” ще намерите в “научните експретизи” на фондацията Херитейдж, института Кейто, Манхетън Институт, института АЕІ и др. И те пишат експертизите си ежедневно на конвейр, като по поръчка.
“Богати консервативни бизнесмени подкрепят растящия брой изключително десни “мозъчни тръстове” като реакция срещу либералните университети и за да създадат теоретично обоснована база за техните проблеми. Тези “мозъчни тръстове” произвеждат погрешни и изпълнени с предразсъдъци изследвания, чиято единствена цел се състои в това, да подкрепят политическите мерки, които благоприятстват гешефтите на онези , които ги финансират.”, пише Стиф Кейнгс.
Пет са големите спонсори, които помогнаха на големите дяснооринетирани “мозъчни тръстове” като Херитейдж, Кейто, АЕІ да се утвърдят: фондация Линд и Хери Бредли, семейната фондация Кох, фондация Джон Олин, семейна фондация Скейф, фондация Адолф Коорс. Журналистът Дейвид Калахан пише в една често цитирана негова статия: “Успехът на Херитейдж /набирането на 85 милиона долара за изготвяне на “Ръководство за управление на Америка”/ е едно драматично доказателство за растящите финансови ресурси, които са на разположение на консервативните “мозъчни тръстове” през 90-те години. Голяма част от тези пари идва от фондации и богати бизнесмени и в тази връзка консервативните “мозъчни тръстове” насотяват все повече и повече за “специални интереси” – пари.
Големи грижи се полагат за разпространение на идеите на “мозъчните тръстове” чрез интернет. Уебстраницата на Херитейдж имаше 100 000 “влизания” дневно още през 1999 година.
Невъзможно е да се определи ролята, която консервативните “мозъчни тръстове” имаха при тласкането надясно на американската политика, но всички наблюдатели във Вашингтон биха се съгласили, че влиянието им е безспорно и расте.
Президентът на фондацията Бредли Майкъл Джойс е ключова фигура в консервативните среди на спонсорите. Той беше президент на фондация Олин и председател на Филантропската кръгла маса. Фондацията Джон Олин е произлязла от богато индустриално семейство и подкрепя института АЕІ /American Enterprise Institute/, Манхетън институт и др. Ричърд Милън Скейф е член на богата банкерска и петролна фамилия. За него казват, че наистина е създал модерния консерватизъм. Парите от фамилната му фондация текат щедро към инситтута АЕІ, Херитейдж и American Spektator, станал известен по времето на аферата Левински при Клинтън.
Професор Паул Кругман пише, че заплатите на повечето американски граждани са се увеличили с 10% аза 29 години. Годишните заплати на шефовете на фирми обаче, са се увеличили за същото време от 1,3 милиона долара / равно на 39 средни работнинечски заплати/ на 37,5 милиона долара /1000 средни работнически заплати/. Тази “експлозия” на заплатите на шефовете на фирми свидетелства според Кругман за нова концентрация на приходите и жизнения стандард в САЩ. Растящата част от приходите тече към 20% от семействата и най-вече в горните 5% на тази прослойка, докато семействата в “средата” получават все по-малко. Цяла добре финансирана индустрия обаче, се стреми да отрича това, пише Паул Кругман.
< Предишна   Следваща >