ПРОБЛЕМЪТ РЕФОРМА НА РУСКАТА АРМИЯ ОСТАВА Печат
Автор Асен Ковачев   
Петък, 01 Март 2002 03:05
В ежегодното си обръщение към нацията президентът Владимир Путин заяви амбициозни цели, между които и в сферата на модернизацията на руската армия. През юни 2003 г. трябва да бъде приет и последния вариант на армейската реформа, за да “влезе” в бюджетния план за 2004 г. Всеки опит досега, от времето на Горбачов до днешни дни, за основни промени в армията, се е провалял. Сега президентът Путин предложи за първи път от 10 години доста подробна програма за модернизация на военните структури на държавата. Реални ли са обаче тези замисли и няма ли отново да се окажат само грандиозни планове?
    В речта си пред Думата президентът Путин очерта следните по-важни цели: широко превъоръжаване на армията с модерни високоточни оръжия, модифициране на армейската структура и създаване на професионална армия, съкращаване на военната служба след 2008 г. на 1 година, ангажиране на професоналните структури само в локални конфликти и в случаи на кризи.
    Чуждестранни наблюдатели веднага отбелязаха, че не се посочва, за какви точно оръжия става дума. Единствено Moscow Times online предположи, че между тези оръжия ще бъдат и миниатюрни атомни бомби и мощни бомби за поразяване на подземни укрития в дълбочина, тоест направления, в които работят и американците.
    От четиримилонната руска армия днес “под знамената” са 1,16 милиона. Трудно е да се каже, кой от многобройноте проблеми на армията е по-важен. Западните наблюдатели се впечатляват повече от моралния, технологичен и социален упадък, от насилията и престъпленията в армията, които са общоизвестна тайна. Военните специалисти пък отбелязват остарялото оръжие и сведената до минимум военна подготовка, както и общата насоченост към водене на конвенционални войни. Политиците сочат корупцията и престъпността. Кои от тях са прави, или всички отбелязват известни вече на цял свят истини?
    Истина е например, че само 11% от подлежащите на военна склужба влизат в армията поради страха от бруталното отношение към новобранците. Според официалните данни, през миналата година са загинали 1 200 военослужащи без да се смятат падналите в Чечения, при това 800 войници и офицери са убити от свои колеги “под пагон”. Според граждански организации обаче, броят им е много по-голям. 40 000 са се обърнали към Комитета на войнишките майки с примери за извършено над тях насилие. Около 3000 войници са дезертирали през миналата година.
    По информация на “Интерфакс” 56% от хората, принадлежащи към руската армия днес живеят под границата на бедността /сега тя е 55 евро/, около 370 000 семейства на военни нямат жилище. Все повече войници търст допълнитилни източници на финанси, като работят като охранители или таксиметрови шофьори.
    Освен остарялото оръжие, което както твърдят някои руски военни вече е непригодно за използване в реални бойни действия, голям проблем е липсата на подготовка. Така например летците при норма от 100 летателни часа стигат до 6-7 часа тренировъчни полети. Това потвържадава и генерал Анатолий Квашнин пред вестник Росийская газета.
    Както и досега не е ясно в какви рамки ще бъде финансирана бойната и оперативна подготовка. Според “Независимое военное обозрение” не могат да бъдат боеготови военноморски сили, чийто кораби излизат в море най-вече по празници и сухопътни войски, които не са възобновявали дивизионните тактически учения от 1992 г, а оперативно-тактическите армейски учения са недостижима мечта.
    Дали изходът от финансовата мизерия е професионалната армия? В дискусии на тази тема военните обикновено посочват големите разходи и обвързването с трудно изпълними условия като осигуряване на жилище на всеки доброволец за професионаланта армия. Генералите продължават да отстояват тезата, че само едномилионна армия от доброволци би могла да защищава истински страна с големината на Руската федерация. Способността за една обща мобилизация при недостига на оръжие и муниции е спорен аргумент, ако не дори ненормален.
    Пример за бойкотиране на всеки досегашен опит за създаване на професионална армия е 76-та военновъздушна дивизия в Псков, първата, която трябваше да премине на основа професионално попълнение на личния състав. Поради закъснели преводи на заплати и осигуряване на жилища не бяха набрани достатъчно доброволци. Намиращите се понастоящем на служба там по данни на Комитета на войанишките мйки са превърнали града в криминална зона.
    Финансови средства и хуманизиране на отношенияата вътре в армията са двете основни условия за една професионална армия. В противен склучай добри и при добро заплащане няма да се намерят достатъчно добловолци.От друга страна защитата на наборната служба от генералите има и сериозни основания. Известно енаистина, че професионалният войник в мирно време излиза с 25% по-скъп от наборника, но при една война като Чеченската изчисленията са други. Там не може без наборници поне по две причини. Първо един наборник, който се връща като инвалид от войната може да бъде отчислен с мивимална пенсия. Ако загине, родителите му получават скромна компенсация. Един професионален войник в подобен случай оставя цяло семейство, за което трябва да се положатг грижи. Професионалистът не би и тръгнал на такава война без едно приемливо заплащане.
    Лидерът на “Съюза на десните сили” Борис Немцов предполага, че доколкото офицерите командващи войниците на договор ще получават половин заплата повече от офицерите командващи наборници, то това ще води до конфликти в самата армия. Според Немцов президентът е избрал погрешен вариант на военната реформа. Самият преход към професонална армия безусловно е правилен, но предлаганият механизъм за осъществяването му е “антиармейски, антируски”.
    Министърът на отбраната Сергей Иванов говори за 40 000 до 60 000 професионални войници /старшини/ до една година. В подобни планове обаче не са предвидени програми за обучение и подготовка. Това означава, че тези старшини ще бъдат избрани от кръга на наборниците и след 6-месечното им обучение ще им бъде възложена грижата за реда в казармите. Всеизвестно е обаче, че от години качеството на подлежащите на военна служба се влошава, повечето от младежите за с лошо образование и проблемно социално минало. Затова и бюрата за набиране на военослещажи са получили нови, много по-строги указания, които обаче, сами по себе си не решават проблема.
    Нищо не се казва и за качеството на офицерския корпус. Положението с окомплектоването на въоръжените сили с офицери, особено на ниски командни длъжности, продължава да се влошава. Напълно е възможно към упоменатия от президента срок за изпълнение на някои мероприятия – 2007- 2008 г. да не остане кой да командва “професионалните” войници.
    Владимир Путин настоява за “компактна, модерна и добре платена армия” Той се закани с драстични съкращения и заяви решителността си за въвеждане на професионална армия. За разлика от международните военнополитически въпроси като ракетната отбрана, разширяването на НАТО на Изток и американското военно присъствие в Централна Азия и Кавказкия регион, президентът не можа да се наложи по вътрешните руски военни въпроси. Затова една военна реформа остава нерешен проблем както на руската политика така и на отношенията между Русия и Запада.