|
/Доклад пред Клуба на приятелите на руската военна наука./ На международната сцена една малка страна като България макар и да се стреми да води самостоятелна политика е принудена да се приспособява към сериозните и динамични промени, които протичат в глобален мащаб. Те се отразяват както на нашите партньори спрямо които ние градим своите позиции, така и на реалните възможности на всички страни. В света днес се извършва преразпределение на влияние в геополитически план и ожесточена борба за овладяване на икономически пространства и източници на енергийни ресурси. Същевременно протича и надпревара за придобиване на военно надмощие чрез придобиването на нови видове оръжия и ограничаване притежаването на такова от други страни. Само 6- 7 години ни делят от реалното превръщане на космоса в новия театър на военните действия, съгласно План-2010 на САЩ. Оформят се нови центрове на сила, очертава се бурно развитие на някои държави, нарастване на влиянието им до 1015 година и опити още от сега да се парира тяхната роля.
Същевременно констатираме увеличаване на несигурността в глобален мащаб. Средата за сигурност се характеризира с рязко увеличаване на вътрешнодържавни, етнополитически и други конфликти и намаляване на опасността от сблъсъци на коалиции и между държави. Съществен нов момент е, че факторите на заплаха не само се глобализират, а и се размиват в много по-широк мащаб, което затруднява идентифицирането на корените им, на субекта, който стои зад конкретна заплаха, а това се отразява на институционалната структура на международните отношения. При това тероризмът не е единствената и най-голяма заплаха. В доклада на ООН от юли т.г. са посочени впечатляващи примери за жертвите от войни, бедност, болести, опасности от екологични катастрофи, касаещи целия свят, предстоящи войни заради недостиг на вода и т.н.
Русия се намира в сложна геополитическа среда, загубила след промените определено геополитическо пространство и влияние.
С помощта на САЩ пет от бившите републики на СССР (Грузия, Украина, Узбекистан, Азербайджан и Молдавия) създадоха така наречения съюз ГУУАМ. Във втората част на 90-те години САЩ се стремяха именно в тези страни да реализират програмата си “Партньорство за мир”.
Съвместно с ръководствата на страните, които не влязоха в ГУУАМ на Москва се удаде да възроди Организацията Договор за колективна сигурност /ОДКБ/.
По времето на Владимир Путин се засили и ролята на т.н. Шанхайска организация за сътрудничество, която според някои наблюдатели се оценява като руско-китайски съюз против засилващото се влияние на САЩ в Централна Азия. Даже бе откъснат от ГУУАМ Узбекистан.
Като най-голям успех се оценява укрепването на сегашния стратегически съюз с Казахстан. Русия успя да постигне правно урегулиране на статута на Каспия. Независимо от опитите на САЩ да откъсне Казахстан от руска орбита, президентът Нурсултан Назарбаев не се съгласи с примамливото предложение на САЩ и Турция за прокарване на нови тръбопроводи за транспортиране на казахстански нефт, заобикаляйки Русия, на което с удоволствие се съгласи Азербайджан.
Русия се опитва да запази присъствието си в Южен Кавказ с помощта на военните бази в Армения, Азербайджан и Грузии, а също със своите умиротвориелни сили на границата между Грузия и сепаратистската Республика Абхазия. Освен това й се удаде напълно да си възвърне контрола над доставките на енергоресурси и електричество в Армения и Грузия.В отговор на засилващата се роля на Русия, САЩ усилиха натиска върху Турция в стремежа си да я заставят да отвори границата с Армения. На свой ред Ереван изрази желание да участва в учения на НАТО, провеждани на територията на Азербайджан.
Не закъсняха отговорите от страна на Москва. Сега тя редовно провежда собствени военни учения, които по мащабите си напомнят времето на Съвeтския съюз.
За сега политиците от страните участници в тази “голяма игра” /по думите на един руски коментатор/ само се дразнят един друг. Конфронтация е изключена, но зад кулисите се разпределят сфери на влияние върху постсъветското пространство.
От друга страна общата борба срещу тероризма и променената ситуация в света тласна Русия и САЩ към безпрецедентно досега сътрудничество. И ако първият жест на Москва беше предоставянето на огромно количество разузнавателна информация за терористични организации и тяхната подготовка, то сега определено констатираме изместване на акцента върху икономическото сътрудничество. Американският посланик в Москва само преди дни го нарече “своеобразен амортисьор на стратегическите ни отношения в ситуации, когато ще възникнат кризи в политическите отношения, подобно на ставащото в отношенията между САЩ и съюзниците им от Европа и Азия. Показателна е предстоящата през ноември инициатива във Филаделфия, където са поканени около 150 руски фирми , занимаващи се с високи технологии и идващи главно от т.н. закрити градчета. В миналите години са се занимавали с производства на оръжие и преминават на производство за цивилния сектор.
Интересно е и това , че САЩ считат сътрудничеството в сферата на енергетиката като ключов елемент, нещо немислимо по време на Студената война, а предвид и на конкуренцията и след промените на Изток.
Икономическите контакти на Русия се сблъскват с проблеми, подобни на нашите. Не че липсва информация за Русия и България. Просто много западни бизнесмени игнорират тази информация, а шефовете им просто не вярват , че нещата са се изменили и постъпват предубедено.
Отношенията Русия-САЩ имат пряко значение и за нас. И то не се ограничава само в сферата на зоните на влияние и изнасяне на военни бази на изток.
Например, САЩ работят усилено за приобщаването на Русия към политиката за “Енергийна сигурност”. За Европа това означава непротивопоставяне на Русия на алтернативни доставки на газ, по проекти на САЩ.
САЩ ограничават инвестициите си в Европа, а за нас конкретно това е изтеглянето на Ентърджи от проекта Марица Изток.
От друга страна доставките на руски газ за Турция, Гърция и Албания България е от изключително важно значение за нас.
Понастоящем се осъществява голямото разпределението на влияние и нефт в Централна и Източна Азия, където вече са стъпили не само американски, но и западноевропейски фирми и където постепенно САЩ успяват да изтласкат Русия или да си поделят с нея определени зони. Нарастващият ислямиски фундаментализъм и прогнозите, че бъдещи воении действия могат да обхванат няколко страни, както предполага Западногерманското разузнаване, карат САЩ да си дадат сметка, че едва ли биха се справили сами, ако нямат за съюзник Русия.
С проведените военни учения в Каспийско море Русия показа, че регионът е зона на стратегическите й интереси, които е готова да отстоява, включително и с военна сила. Тогава руският военен министър Сергей Иванов, наблюдаващ ученията, посочи, че посоките от които идват заплахите са Афганистан и Грузия. Мащабите на ученията подсказват, че сценарият им действително включва не само конфронтация с терористи. А в Афганистан и Грузия има вече американски войници. Грузия пък се стреми към членство в НАТО. Всичко това на пръв поглед не се връзва с ролята на Русия в Съвета НАТО-Русия.
Активната фаза на тези учения протече недалеч от района, в който на 12-13 август бяха проведени първите в цялата история азербайджанско-американски военни учения. Тогава Иран официално реагира, изказвайки своята загриженост.
Малко известен факт е, че още през 2001 г. във военните учебни завадения на САЩ бе въведено изучаването на Каспийския регион, а Пентагонът ежегодно, всеки април от същата 2001 г насам провежда компютърни учения на най-високо командно ниво, съвместно с представители на водещи федерални ведомства, вкл. ЦРУ и Държавния департамент.
Но от всички страни в Източна Европа може би единствено Русия може да предостави при нужда в борбата срещу тероризма високопрофесионални елитни части, за които се носят легенди. Вярно е, че повече от половината страни кандидатки за членство в ЕС разполагат със специални сили, но общата им численост не надвишава 1000 души, от които само 300 незабавно готови за използване, докато в западноевропейските страни са на разположение 10 000 всестранно тренирани и високомодерно въоръжени войници.
Чрез Съвета НАТО-Русия Москва има определено повече влияние. Намерението на Северноатлантическия пакт за задълбочаване на партньорството и мястото, което се отделя на Русия, създават условия за реално използване на руските политически, военнотехнически и разузнавателни ресурси в общата борба срещу тероризма. Москва не само е съгласна и готова да отговори на този елемент от новата стратегическа концепция на блока, но тя вижда в него възможности да преследва и свои лични цели, главно в Централна и Средна Азия.
Разбира се, че срещу разширяването на НАТО има критики и в самата Русия. Но опасенията не се оправдаха. Отношенията с Балтийските републики даже се успокоиха. За малко конфликт да избухне не с тях, а с Украйна поради териториални претенции на късче земя. Очевидно Русия я устройва новата форма, към която се насочва НАТО- като бъдещ център за “координиране и планиране на борбата срещу тероризма”, както го виждат САЩ. Но Русия ще сгреши, ако повярва, че САЩ ще използват НАТО само като кутия за инструменти. Ролята му няма да бъде орязана дотолкова и при новата американска стратегия.
Новите граници на НАТО опират вече до важни региони, от политиката в които ще зависи реализирането на новата стратегия на пакта. Така например, САЩ повишават интереса си към Черноморския регион и съдействат на страните от него за изграждане на механизми на военно сътрудничество и контрол. Защото ако ресурсите на НАТО са насочени предимно към борбата с тероризма, тогава Черноморският регион би пострадал от намаляването на ангажименти към него. Регионалните етно-политически конфликти биха получили по-малко внимание от страна на международната общност. Демократичните реформи, базиращи се на пазарните отношения, биха се забавили от по-малкото дипломатически и технически ресурси, определени за региона. Липсата на помощ би превърнала Черноморския регион в база както за местния, така и за международния тероризъм. Евентуалното пренебрегване на черноморските държави би довело до отслабване на техните инфраструктури, а от там би се създала и уязвимост от тероризъм, контрабанда, незаконна търговия. Отчитайки всичко това, САЩ и НАТО са заинтересовани да привлекат, организират и направляват и ресурсите на страните от региона. За това е недалновидно да се изключва и такъв колос, какъвто безспорно е Украйна.
Има известно паралели в оценките и прогнозите както на Вашингтон, така и на Москва по Балканите. В дългосрочните прогнози на САЩ /до 2015 г./ нашият регион е посочен като нестабилен. В Москва пък днес продължават с право да смятат, че ситуацията на Запад от нашата граница не е приключила своето развитие и албанският екстремизъм ще има още сериозни прояви. При далеч по-важните за момента ангажименти за оцеляването си и за реализиране на амбициите си, Русия ще се стреми очевидно да поддържа икономическо присъствие в страни и региони като Балканите, което да трансформира евентуално в политическо.
Въпросът за отношението на Русия към Югоизнточна Европа в голяма степен е свързан с развитието на отношенията ЕС-Русия. А те ще се задълбочават и разширяват, като ще нараства активността от страна на западноевропейските държави, които ще търсят противотежест на една американска хегемония. Това ще работи в интерес на Москва да засилва влиянието си и в нашия регион. По всяка вероятност Русия няма да стане член на ЕС, но ще развива активно отношенията си със страните-членки, използвайки всички възможности за да възприема положителните практики за изграждането си като силен субект в Евроазиатското пространство.
Министърът на външните работи Игор Иванов много точно и откровено формулира руските намерения, потвърждавайки прогнозите на политолозите: “Русия не само,че няма намерение да напуска Балканите, а напротив, активно разширява своето присъствие в региона, но на принципно нова основа- на базата на икономическото, политическото , научно-техническото и културно сътрудничество.”
От друга страна е интересно да се види, как на Запад оценяват новата роля на България. Очакванията са, че тя би могла да бъде мост на стабилност към държавите от ОНД и в рамките на ЕС да й се възложи именно такава роля.
Западни дипломати са изразявали недоумението си от антируски реакции на български политици, стигайки дори до там да ни заявяват на дипломатическо ниво : “Като не можете да помогнете, поне не пречете.” Защото си дават сметка, че не е възможна никаква Европейска политика за сигурност и отбрана например без Русия. Затова и репликите на някои политици, защо толкова често Първанов се бил срещал с Путин са изключително наивни. Канцлерът на Германия се срещна за 17-ти път с него, но на никой не му идва на ум да отправи подобни упреци.
Разбира се има и редица други интересни въпроси, които не биха могли да се развият задълбочено в настоящия доклад пред тава сериозна аудитория за толкова кратко време. Такива например са въпросите:
- Стратегически или тактически характер имат руско-американските отношения?
- Противоречива ли е позицията на Русия по превантивните удари:
/Русия се противопоставя на използването на превантивни военни удари, но си запазва правото да ги нанася, ако други страни продължат да прилагат тази практика, заяви на 9 октомври Владимир Путин./
- Какво се крие зад предупреждението от страна на МО, че с чужди бази в Централна Азия /Узбекистан и Киргизия/ Русия е съгласна само временно?
- Заявката отправена от президента Путин за участие на Русия в Организацията Ислямска конференция означава ли преориентация в азиатската политика?
- Ще успее ли Русия да възвърне влиянието си в бившите републики, включително икономически? /БВП на Россия през 2002 году бе 346 млрд. долл., БВП на Украйна - 41 млрд. долл., на Казахстана - 25 млрд., на Белорус - 14 млрд., на Азербайджан - 6 млрд. /
- Как ще се развият вътрешнополитически борбите между силоваците и олигарсите? Ще се отрази ли това на чуждите инвестиции? Ще се отрази ли на демокрацията, или ще тласне страната към диктата на твърдата ръка?
На фона на всичко казано до тук отношенията между България и Русия отбелязват сериозно положително развитие. Фактът, че само за 1 година бяха проведени 5 срещи между президентите на двете държави говори достатъчно красноречиво за едно повишено доверие и общ стремеж към преодоляване на застоя от предишни години. Решаващо може би беше посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин в началото на март 2003 г., но не трябва да се забравя и как бе подготвено това посещение по време на предхождащите срещи между двамата президенти през есента на миналата година.
За любителите на статистиката можем да отбележим в настоящия доклад, че между двете държави от 1991 г досега са подписани 161 документа, от които 60 на държавно и правителствено равнище. Понастоящем се съгласуват около 30 документа. Има договори разбира се, които трябва да се актуализират. В края на 2003 г. изтича действащата програма в областта на култура.
Състоянието на търговско-икономическото сътрудничество се подобрява, но българската страна открито изрази неудовлетворението си от големия пасив в търговията със стоки с Русия – между 1,2 и 1,4 милиарда долара. По време на посещението си в Сочи българският президент посочи необходимостта от промяна на структурата на стокообмена. Нов момент е създаването на постоянно действащ българо-руски бизнес форум. Председател от руска страна стана Евгений Примаков, който неотдавна бе на посещение в България.
Много важно е заявлението, което направи българският президент, че България има намерение да развива ядрената си енергетика. На фона на перспективите за затваряне на 3- и 4-ти блок на АЕЦ-Козлодуй, очакваната техническа проверка, плановете за строителство на АЕЦ “Белене”, това наистина е важен сигнал.
Друг съществен за България въпрос е реализацията на проекта Бургас-Александруполис. Както знаете, България и Гърция подписаха споразумение. Очакваше се това да направи и Русия. Имаше съмнения за осигуряване на необходимите количества, за рентабилността на проекта, ако една страна не изпълни задълженията си и т.н. Руската страна потвърди подкрепата си за проекта и това беше посрещнато с удовлетворение от в България.
Широко коментираният в печата въпрос за руския дълг получи развитие. От общо 88,5 милиона долара останаха 14,5 милиона, които Русия ще изплати до края на 2003 г и 24 милиона във форма на резервни части до края на 2004 г.
По отношение на визовите въпроси българската страна предприе някои мерки, в резултат на което туристическият поток от Русия за България тази година нарасна значително. По думите на президента Първанов, очаква се до края на годината броят на руските туристи да достигне 130 000. /През март 2003 г в София бе подписана Спогодба за пътувания на гражданите./
Дните на българската култура в Русия бяха наистина един връх в процеса на възстановяване на всеобхватните двустранни отношения, но поради това, че темата беше наскоро и широко отразена, няма да се спирам на нея.
Пресконференцията, която дадоха двамата президенти в Сочи, беше много показателна за отношението към съответните проблеми, за това, на какви въпроси акцентира всяка страна и тъй като тя не бе отразена пълно в пресата, ще посоча няколко неща. Президентът Владимир Путин започна с темата съвместни проекти в топлинно-енергийната сфера и увеличаване на руските инвестиции в икономиката на България. Приветствайки стремежа на България да се интегрира в ЕС, руският президент повтори казаното в разговорите с Георги Първанов, че “при това е важно със съвместни усилия да се избегнат възможните негативни последици за нашето търговско-икономическо сътрудничество- за туризма, за младежкия, културния, научния обмен.” Той не пропусна обаче и въпроса за взаимодействието в СС на ООН, където България е непостоянен член.
Президентът Георги Първанов също се спря на важни и застъпени в разговорите въпроси: “Ние очакваме руската страна да ускори ратификацията на договора за защита на взаимното насърчаване на инвестициите, което ще стимулира инвестиционния процес.” Той отговори и на претенциите на Москва: “Потвърдих готовността на българската страна да предостави равностойни условия за участието на руски фирми, на руски заинтересовани фактори, преди всичко на РАО ЕС в приватизацията на електроразпределителните дружества в България”. Очевидно на забележката на президента Путин, да не се пречи на туризма, Георги Първанов отговори: “Тенденциите в развитието на туризма са позитивни. Увеличава се броят на руските туристи и те ще достигнат 130 000 души до края на годината. Това е повече, отколкото в годината преди въвеждането на визовия режим, но е крайно недостатъчно с оглед на нашата амбиция и в този смисъл предприетите усилия и от българска и от руска страна би трябвало да се развият.”
На първия въпрос на журналист, има ли твърде много административни препятствия, президентът Путин отново се върна на тезата, че Русия приветства интеграцията на много източноевропейски страни в ЕС, но разчита това да не създаде нови прегради в общуването на хората и за бизнеса. Той изрази и очакванията си България, която от 01.01.2004 г.поема председателството на ОССЕ, да се справи със сложните задачи. Но той се възползва от въпроса на журналиста, за да подчертае особената позиция на Русия:”Необходимо е да се дивесифицира дейността на ОССЕ. Необходимо е тази организация да не се затваря в някакви регионални, макар и важни, но тесни проблеми. Необходимо е тя да отговаря на онези потребности, заради които беше създадена. А тя беше създадена за да решава проблемите на общоевропейската сигурност.”
На следващия въпрос към двамата президенти за плановете на енергийните компании, Първанов не отговори веднага, а се върна на думите на руския си колега и изтъкна приоритетите на българското председателство на ОССЕ- “борбата срещу тероризма и създаването на солидарност в страните от ОССЕ по тези проблеми, борбата с наркотрафика, с незаконния трафик на оръжия, с новите предизвикателства”. “Всички проблеми ще решаваме в диалог с всички заинтересовани страни. В самото начало на нашето председателство българският външен министър ще гостува в Москва, за да консултира възможни решения и инициативи по тези въпроси.” Очевидно, че размяната на тези изявления е предизвикана от съответния разговор между двамата.
По въпроса за ядрената енергетика Георги Първанов даде да се разбере колко важна е тя за България. От друга страна той изрази убеждението си, че ангажиментът за увеличаване на транзита на газ през България от порядъка на повече от 18 милиарда кубически метра за всички съседни страни и за останалите страни от Западните Балкани, а може би оттам и за Италия, може наистина да превърне България в стратегически диспечерски енергиен център. Това прави много силни позициите на “Газпром”, когато дойде време за приватизацията на българската газова мрежа.”
Президентът Владимир Путин отново се спря на ядрената енергетика. Той посочи, че предлаганите на България проекти от европейски партньори ще струват на страната ни 2 милиарда долара. А освен това се предлагат мощности, от които дори при оптимистичен поглед върху икономиката на България, страната няма да има нужда. Така той обоснова предложението си за реконструкция на съществуващите блокове 3 и 4, която ще струва по 150 милиона за всеки.
По второто направление- газовото сътрудничество президентът Путин заяви: “Ние ще увеличим своето присъствие в България в съответствие с желанията на българската страна. При това разчитаме, че в случай на решение за приватизация на “Булгаргаз” руските компании, преди всичко “Газпром” няма да бъдат поставени в по-лоши условия от другите участници във възможните търгове.
Колкото до инвестициите той призна, че не са много, но за българската икономика са забележими – това са около 500 милиона долара. Само компанията “Лукойл” е инвестирала от 1999 г 340 милиона долара.
Президентът Георги Първанов се спря на ситуацията на Балканите, въпрос към който и руската страна проявяваше интерес.Той изтъкна значението на коридорите № 4, №8 и № 10, чието развитие означава мир и стабилност на Балканите.
Към докладчика бяха зададени въпросите:
- Какво е практическото значение от постигнатото от българския президент при посещения в други държави, ако изпълнителната власт не поеме реализацията на договореностите?
- Разполагането на военни бази в България ще предизвика ли безпокойство в Русия?
- Как да впрегнем националния потенциал за реализация на политиката за устойчиво развитие в света?
- Има ли България потенциал за да играе ролята на посредник между ЕС и държавите от ОНД?
|
