Тод не споделя оценките на Ноам Чомски, че Америка е лоша, милитаристична, потискаща другите, измамно либерална, днес в Ирак, както преди четвърт век във Виетнам.

Тод, както и много други икономисти преди него обръща внимание върху факта, че САЩ от десетилетия живеят на кредит. Те потребяват много повече, отколкото произвеждат. През 2000 г. промишленото производство на САЩ е малко по-малко от това на ЕС и едва превишава това на Япония. За да подържат свръхвисокото си равнище на потребление, САЩ трябва да получават субсидия от 1,2 млрд. дол. дневно. Следователно те са зависими от постоянен приток на капитали отвън и от това, доларът да продължава да бъде световна валута.

В момента, когато светът открива демокрацията и се учи да съществува политически без Америка, последната постепенно губи своите демократични характеристики и открива, че не може икономически без света. Планетата е изправена пред двоен обрат – в отношението на икономическа зависимост на света и САЩ и обрат в демократичната динамика – положителна в Евразия и отрицателна в Америка. Целта на САЩ вече не е да защитават един демократичен и либерален строй, който постепенно се изпразва от съдържание в самата Америка. Снабдяването с капитали и стоки става първостепенна задача, а основна стратегическа цел – политическият контрол върху световните ресурси. Дори изключително проницателният американски изследовател на международните икономически отношения Робърт Гилпин вижда като основна заплаха “регионализацията” на планетата”: ако Европа и Япония организират своите зони на влияние, те ще направят ненужно съществуването на американски световен център.

Намаляващата икономическа, военна и идеологическа мощ на САЩ обаче не им позволява да се разпореждат реално с един свят, станал прекалено обширен, прекалено населен, прекалено образован, прекалено демократичен. САЩ трябва да намерят решение за своята мъчителна икономическа зависимост, трябва да останат поне символично в центъра на света и за целта са принудени да изкара на сцената своята военна мощ или свръхмощ, съсредоточавана върху незначителни сили – Ирак, Иран, Северна Корея, Куба и др. Единственият начин да се остане политически в центъра на света е “сблъсъкът” с малки противници, който ще изтъкне американската мощ и ще попречи или най-малкото ще забави заемането на позиция от големите сили, призвани да делят със САЩ контрола върху планетата: Европа, Япония и Русия в средносрочен план, Китай - в по-дългосрочен.

Отрицателните реакции са неизбежни, когато един стратегически участник в световната политика си поставя цел, която вече не му е по силите. Всяка американска стъпка, целяща да осигури контрола на САЩ върху планетата, създава нови проблеми.

Америка не е суперсила. На сегашния етап тя може да тероризира само слаби нации. При наистина глобалните сблъсъци тя е напълно зависима от евентуалното споразумение между европейци, руснаци и японци. Те имат теоретичната възможност да я задушат.

Светът няма нужда от Америка на Дж. У. Буш, а тя да се върне към истинската си същност – демократична, либерална, производителна.

Европа и Япония, които могат да заплащат своя внос, чрез износа на стоките, които произвеждат, трябва да разговарят направо с Русия, Иран и арабския свят за сигурността на петролното си снабдяване. Те нямат никаква причина де се впускат в театрални военни вмешателства по американски.

Ние, пише Тод, не трябва по примера на американската армия да подменяме концепцията за театър на операциите с тази за театрални операции. Нашествие в Ирак редом с американската армия би означавало дребна роля в кървав водевил.

Нека се осмелим да проявим сила, отхвърляйки милитаризма и съсредоточавайки се върху вътрешните икономически и социални проблеми на нашите общества. Нека оставим днешна Америка да изчерпи енергията, която й е останала, щом така иска, в нейната “война с тероризма”, война-ерзац, целяща запазването на хегемония, която вече не съществува – е заключението на тази блестяща книга.