УКРАЙНА МЕЖДУ ВАШИНГТОН И МОСКВА – ПРИЛОЖНА ГЕОПОЛИТИКА Печат
Автор Боян Чуков   
Събота, 01 Януари 2005 03:00
Президентските избори и “оранжевата революция” в Украйна могат да бъдат разбрани само от позициите на класическата геополитика . На територията на Украйна се сблъскаха два полюса- евразийският и атлантическият. Формира се и огромна цивилизационна пукнатина между Западна и Източна Украйна.
Първоначално бе създадено впечатление, че ЕС и САЩ действат координирано срещу Русия. Полският президент Александър Квашневски и неговият колега от Литва Валдас Адамкус мълниеносно се включиха като посредници в конфликта между “оранжевия” Юшченко и “синия” Янукович, дори без съгласуване с Брюксел. С леко закъснение Стара Европа изпрати своя емисар Хавиер Солана в Киев и престана да защитава така еднозначно “оранжевия” кандидат Юшченко, наричан от неговите противници Буш-ченко. Представителят на Русия Сергей Гризлов остана доста по-пасивен, поне публично, за разлика от своите колеги. Лех Валенса също се самопокани и първи пристигна в Киев.
Събитията в Украйна имат две основни измерения: геополитическо и цивилизационни.

Геополитическият ракурс и сблъсъкът САЩ-Русия
Още през 1997 г. в книгата си “Великата шахматна дъска” Збигнев Бжежински недвусмислено показа геостратегическата игра на САЩ с Украйна: “С Украйна Русия е империя, без Украйна не е. В началото на декември т.г. Джордж Фридман, директор на изследователския център “Stratfor”, бе пределно ясен: “Без Украйна Русия ще бъде принудена винаги да се намира в отбрана…..Ако Русия и Украйна се отделят една от друга, Евразия се обръща в една посока, ако те установят близки отношения- в друга”.
Още по-откровен е оксфордският историк Марк Алмонд. В своята статия “За Вашингтон въпросът с Украйна стои: сега или никога”, ученият: “Истинската цел на САЩ в Украйна и другите бивши съветски републики се заключава в установяването на контрол над жизненоважните ресурси, преди Индия и Китай да могат да оспорят господството на САЩ”.
Външната политика на Вашингтон е предсказуема, тъй като нейната “арматура” е приложната геополитика. Идеологията служи предимно като инструмент на глобалния геополитически код на САЩ.

Стратегията на анакондата
През последните години се води и сериозна битка за Крим. Вашингтон възлага на татарите от полуострова същите задачи, както на албанците в Западните Балкани. При условие, че не се обърнат тенденциите, то в обозримо бъдеще Крим може да се превърне в един вид Косово, но този път на източното Черноморско крайбрежие. Процесите на политическото преструктуриране на исляма в Крим нямат религиозни признаци, а чисто етнополитически, т.е. пълен аналог на косовизацията на Западните Балкани. На източното крайбрежие на Черно море стратегическа стойност имат Крим, абхазкото крайбрежие и пристанището на Батуми.
В своята книга “Геополитика на ежедневието” френският геополитик Франсоа Тюал пише: “”Русия губи част от морските си фасади… върви процес на “обезморяване” на Русия….” Марк Алмонд дава и нагледен пример: “Ако Украйна попадне в орбитата на НАТО, Русия ще се лиши от изхода към своите военноморски бази на Черно море и транспортните пътища за износ на нефт и газ ще трябва да пресичат пръстена от американски бази….”.
Няма как да не си спомним и за Стратегията на анакондата- геополитическа линия на атлантизма, насочена към откъсване от Евразия на максимален обем брегови територии за сдържане на нейната геополитечска експанзия.
Резките оценки на Владимир Путин за “оранжевата революция” в Киев могат да се обяснят с факта, че Украйна е последният център на съперничество между САЩ и Русия. Това е последният рубеж на Москва. Според руския геополитик Александър Дугин “украинският въпрос” изисква от Москва незабавни ответни мерки, тъй като става въпрос за нанасяне на Русия на истински стратегически удар.
Според американския експерт Джоузеф Строуп: “Вашингтон много лошо е изчислил степента на решителност и увереност на Русия по отношение на Украйна”. Според него приравняването на Киев към Тбилиси, където Путин отстъпи, е сериозна грешка.

Защо се намесиха Полша и Литва
Естествено е да се запитаме: защо именно Александър Квашневски и Валдас Адамкус така светкавично се отправиха в Киев, без да дочакат съгласуване с ЕС и Хавиер Солана.
Достатъчно е да си спомним, че през 16-ти век най-голямата държава в Европа е Реч Посполита /название на обединена полско-литовска държава от времето на Люблинската уния 1569 г./, простираща се от Балтийско море до устието на река Днепър и просъществувала 226 години. Полша е член на ЕС, но очевидно Квашневски тръгна да решава не чак до там европейски проблеми в Киев.
Джордж Фридман от “Startfor” прогнозира, че “под контрола на Запада Украйна ще се обедини с Полша и балтийските страни, което ще доведе до непоносима за Москва ситуация…”.
Какво показва аритметиката? Ако наистина се обединят Полша /38,3 милиона жители/, Украйна /48 млн/, Литва /3,5 млн/, Калининградска област /1 млн/ на картата на Европа ще се появи съвършено нов играч-гигант. Страна, която ще има малко над 100 млн жители и ще неутрализира икономическия локомотив на ЕС Германия /82,1 млн жители/ и Франция /59,3 млн жители/.
По изказване на висш чиновник от Брюксел, гражданин на Стара Европа, сред страните членки и кандидат-членки на ЕС има две “черни овци”- полша и България /сериозен повод за размисъл/. Това изказване дава отговор и на неизбежния въпрос, доколко понятието Запад е еднородно. Очевидно е, че Европа има две стратегически линии- евроатлантическа и евроикономическа.
Понятието “Стара Европа” придобива евроконтинентално измерение, а “Нова Европа” съответно- евроатлантическо, най-вече в лицето на Варшава. Очевидно е, че в случая с Украйна пан Квашневски играе със САЩ срещу Русия, но и срещу Стара Европа.
Квашневски игра “ва банк” в Киев. Но с този ход едва ли стана по-симпатичен на Берлин, Париж и Москва. Самият Кучма, който лично покани Адамкус и Квашневски, също игра “ва банк” по посока Реч Посполита…. И по този начин декодира “странното” си поведение по време на “оранжевата революция”.

Цивилизационен ракурс и сблъсъкът Русия-ЕС
Трябва да се започне с това, че никога преди украинската държава не е съществувала в днешните си граници, които са й подарени от съветския строй. В съвременна Украйна изкуствено са обединени региони с различно историческо минало и различен бит. Трудно може да се постави равенство между Западна Украйна и Луганска или Харковска област, да не говорим за Крим. Ако на Изток се говори на руски и жителите са предимно православни, то на Запад са униати, т.е. греко-католици и говорят на украински. Ако зад Янукович стои Източна Украйна, то Западна Украйна подкрепи Юшченко.
Огромна част от енергетиката и военно-промишления сектор на в източната част на Украйна, която е русофилски настроена. С около 15% от населението тази част дава 80% от БВП на страната. Западна Европа се снабдява с нефт и газ чрез нефтопроводи и газопроводи, пресичащи проруските територии. Русия задоволява 40% от нуждите на Европа от газ, от които 90% се доставят през източна Украйна. Жестоката истина е, че западната част на Украйна и Европа не са жизненоспособни без Русия и разположената в източната част на Украйна транспортна инфраструктура.
От икономическа гледна точка Източна Украйна е промишлено кооперирана с Русия, представлява сериозна конкуренция за високотехнологичните отрасли на ЕС. Достатъчно е да споменем атомното машиностроене и превъзходните украински самолетни двигатели, които се ползват от руското самолетостроене. Близо 65% от високите технологии в електрониката на ВПК на бившия СССР останаха в тази част на страната.
В чисто цивилизационен аспект Източна Украйна едва ли повече ще приеме изтласкването й на втори план и ще се задоволи да “храни” Западна Украйна, която пък да я “управлява”.

Двата подхода на Европа
Европа има два подхода към украинския проблем. Първия го избра Нова Европа начело с Полша, заедно с т.н. англосаксонска коалиция, зад която се показва неподражаемата в своята гъвкавост Великобритания.
Английският в “Гардиън” неочаквано, но многократно нападна САЩ и ги обвини, че са организатори на “оранжевата революция”. Няма как, нефтената компания ВР има свои собствени интереси в Украйна и преди време в спора за правото или реверсно ползване на нефтопровода Одеса-Брода плътно стоеше зад руските позиции, представлявани от съдружника й ТНК. “Бизнесмень любят деньги” казват руснаците.
Вторият подход бавно го подхваща Старата Европа, към френско-германското ядро се присъедини и Испания на Сапатеро. Въпросната Европа търси деликатно решаване на украинския проблем, което да удовлетвори Русия, а самата тя да излезе от евразийската игра на оста Буш-Блеър. Не на последно място става все по-отчетливо, че Старата Европа започва да се възприема като геополитиечески субект, който си има своя собствена игра. Именно с Русия рано или късно, тя трябва да съгласува своите “стратегически отношения”.
Съдбата на Евразия /а защо не на целия свят/ ще бъде определена от Украйна. Ще се насочи ли страната на Запад, ще влезе ли в орбитата на Москва, ще се превърне ли във федерална държава или просто ще се раздели на две части, които ще се обединят със своите съседи? Западна Украйна сама, никой не я иска, но Източа Украйна по всяко време може да пристане на Москва… и много вероятно да стане именно така.
< Предишна   Следваща >