РУСИЯ И ДРУГИТЕ Печат
Автор Емил Асемиров   
Петък, 01 Юли 2005 03:02
САЩ успешно изпълняват стратегията си за обграждане на Русия (и Китай) с нови американски военни бази, вече и в бившето съветско пространство – след 11 септември 2001 г. в Средна Азия, а малко след това и в Грузия, още при президента Шеварднадзе (от февруари 2001 г. - 200 американски военни наблюдатели по границата на Грузия с Чечения).
Друг важен елемент от американската геополитическа стратегия е усвояването на алтернативни маршрути на трасета на нефтопроводи и газопроводи от Каспийско море към Черно и Средиземно, заобикалящи на всяка цена Иран и Русия, а доскоро и Ирак и Сирия.
САЩ полагат огромни усилия за последователно стесняване на руската сфера на влияние. Те обаче не допускат неутрализация или „финландизация” на държавите, отпадащи от руската сфера, а бързат да ги включат в американската сфера на влияние. През 2003 г. това се случи в Грузия, през 2004 г. започна такъв процес и в Украина, изглеждащ необратим.
Така изглеждат нещата и в Молдова, след острия конфликт между президента комунист Владимир Воронин и Москва, която спря доставките на евтини суровини и поиска изплащане на огромните дългове към нея на Молдова. Кремъл отново постъпи недалновидно, както през 2001 г., когато подкрепи войната на президента Буш срещу „световния тероризъм”, без да си осигури твърди гаранции, че руските интереси поне в бившето съветско пространство няма да бъдат накърнени. Засега Москва успя да постигне единствено смекчаване на критиките на Вашингтон спрямо политиката й в Чечения и прекратяване на официалното финансиране на чеченските сепаратисти чрез западни банки.
Зависимостта на някои държави от ОНД и Източна Европа от руските доставки на нефт и газ, въглища и електроенергия се оказа недостатъчен лост за запазване на руското политическо и военно влияние върху тях. Освен Грузия и Молдова, сред тях за щастие от доста години са Румъния и България.
Стратегическата зона на руската отбрана постоянно се стеснява от 1991 г. насам с отпадането на нови точки на запад и на юг, а американската „отбрана” се изнася все повече напред в бившето съветско пространство. На пръв поглед това е доста странно при положение, че Русия отдавна не представлява военна заплаха за НАТО, за САЩ или дори за малките им европейски съюзници.
Руските управляващи при Елцин, а сега още повече при Путин са принудени да се примиряват с това положение, отчитайки неравното съотношение на силите. Президентът Путин понастоящем изпълнява стратегия на концентрация на силите и възстановяване на руския икономически и военен потенциал. По-точно преизграждането му на съвсем нова, модерна, капиталистическа основа.
Да си припомним класическото изказване на Х. Кисинджър, че най-големият печеливш от победата на Октомврийската революция и налагането на болшевишкия режим в Русия са именно САЩ, защото това им е позволило да спечелят борбата за това кой да бъде първата икономическа сила в света (страна с командно-планова икономика неизбежно в по-далечна перспектива е обречена на икономическо и научно-технологическо изоставане). Според Кисинджър една Русия в предишните си имперски граници, развиваща се успешно по капиталистически път, поради огромните си природни ресурси би била най-сериозният съперник на САЩ за икономическото, а оттам и политическото лидерство на света.
Логичният въпрос тук е, колко години или десетилетия ще бъдат необходими на Русия, докато тя успее да спре отстъплението си и отпадането на нови територии от своята зона на влияние. Или този процес може да продължи чак до разпадането на самата Русия на няколко държави – планове, отдавна чертани от мнозина нейни доброжелатели.
Внимание заслужава и позицията на малките държави в тези зони, които след продължителната зависимост от Русия, сега с такава готовност бързат да се хвърлят в нова зависимост, без да се страхуват от задушаващата прегръдка на новия голям брат. За управляващите и народите от тези страни е много примамлива перспективата да се превърнат в сателити на Америка и с всички сили се стремят да заслужат нейното благоволение, след като доскоро почти толкова ревностно са имали подобно поведение към Москва. Изглежда старите навици не се забравят лесно!
Така САЩ вече се настаниха политически и военно в целия свят, освен в Русия, Китай, и „държавите-парии” (според американската квалификация) – това са Северна Корея, Иран, Беларус, Бирма, Куба и още няколко по-малки „международни парии”.
Разпадането на Русия освен всички „положителни последици” за едни и отрицателни за други би довело до засилване на „ислямския фактор” в Северен Кавказ, Средното Поволжие, Казахстан и Средна Азия, и дори в китайския Синдзян (Уйгурския автономен район). Не мисля, че това е добра опция за нас, българите, колкото и лоша и империалистическа държава да е била за съседните народи Русия в различните си исторически ипостаси. Едва ли ще бъда лош пророк, ако се присъединя към прогнозите, че отпадането от руската сфера на влияние на мюсюлманските райони в бившето съветско пространство означава неизбежното им включване не само в американската, но и в турската сфера на влияние. Този геополитически кръг отдавна има измислени названия – неоосмански, пантюркистки, черноморско-средноазиатски или анадолско-алтайски.
Отпадането на задкавказките страни, Украина, Молдова и Средна Азия от руската геополитическа сфера на влияние, окончателно и вероятно необратимо би променило съотношението на силите в световното съперничество за геополитическо надмощие (някои го наричат битка, и дори война).
А руските управляващи, интелигенция и общественост би следвало най-после да намерят отговор на въпроса защо Русия не е привлекателно място за живот на своите граждани и най-активната и можеща част от тях масово се стремят да я напуснат завинаги. Защо те толкова лесно се отказват от руската си идентичност и се стремят да се впишат в чужди модели на живот и култура, не само когато отидат в чужбина, но дори и в Русия. Защо народите от бившата империя предпочитат американския и западноевропейския начин на живот и култура пред руския, в който са били възпитавани от поколения. Държава и народ, които не могат да предложат даже на своите собствени граждани примамлив модел на живот, ценности и специфична култура, които да не ерозират толкова лесно пред външни влияния и натиск, не могат да претендират за бъдеще на велика сила. Те са обречени на зависимости отвън и на това, безропотно да приемат чуждото лидерство във всички области на живота.
В Русия навярно вече си дават сметка какъв ще бъде демографския облик на Руската федерация след 20, 30 или 50 години. Някога СССР имаше доста по-голямо население от САЩ. Днешна Русия има два пъти по-малко население от САЩ, като през последните години то непрекъснато намаляваше. След няколко десетилетия руснаците в Русия ще намалеят до половината от населението за сметка на непрекъснатото увеличаване на относителния дял на мюсюлманските народи. Ако китайската имиграция в Далечния Изток не бъде спряна, не е далеч денят, когато южносибирският пояс от езерото Байкал до Владивосток ще се превърне в един огромен Чайнатаун, в нова китайска провинция, оставаща неизвестно докога формално под руски суверенитет. Много велики някога народи и държави са се провалили поради неудържими демографски процеси, неблагоприятни за тях. Ако Русия иска да има добро бъдеще, тя трябва да инвестира в развитието на най-ценното, което има. Това не са огромните й природни богатства, а значителният й все още човешки потенциал.