ИЗКУСТВОТО ДА ТЪРСИШ БЛИЗОСТ И ЗАПАЗИШ ДИСТАНЦИЯ СЪС САЩ И ДА ТЪРСИШ ДИСТАНЦИЯ... Печат
Автор Елена Николова - Наш постоянен кореспондент в Берлин   
Неделя, 01 Януари 2006 03:00
ИЗКУСТВОТО ДА ТЪРСИШ БЛИЗОСТ И ЗАПАЗИШ ДИСТАНЦИЯ СЪС САЩ И ДА ТЪРСИШ ДИСТАНЦИЯ И ЗАПАЗИШ БЛИЗОСТ С РУСИЯ
Посещенията на новия германски канцлер Ангела Меркел в САЩ и Русия съответно на 13/15 и на 16/17 януари 2006 година бяха коментирани от гледна точка на очаквана промяна на акцентите на външната политика на Германия и двустранните отношения. В действителност обаче, внимателният анализ показва, че много по-голяма тежест в разговорите придобиха важни международни въпроси. От корекция се нуждаят и някои сравнително повърхностни оценки за промени в двустранен план, без да се отчитат в дълбочина движещите сили за това.

В отношението към САЩ действително има промяна, но тя не е в по-малката или по-голяма критика към задокеанския партньор, а в по-различната външнополитическа концепция на новия германски канцлер. Тези отношения са приоритетни за Ангела Меркел и те са „приятелски” за САЩ, но за Русия са облечени във формулировката „стратегически партньор”. Прибързано се правят оценки, че Германия се отказва от поетия от Герхард Шрьодер курс към по-голяма самостоятелност във външната политика. Ангела Меркел го изрази много ясно, че залага на общите ценности, но по отделни елементи от пътя към тяхната реализация Берлин може да има различни оценки и критични бележки.
Особено показателен е цитатът от изказването на Ангела Меркел по отношение на бъдещата роля на НАТО. Тя почти буквално повтори казаното от предшественика й Герхард Шрьодер в доклада му на миналогодишната Европейска конференция по сигурността в Мюнхен. Разликата беше в това, че тогава то предизвика вълна от критики, а от устата на Ангела Меркел бе възприето нормално. Причината е, че тя намери верния баланс в скъсяването на дистанцията със САЩ и критичните позиции по важни актуални въпроси. Сериозно „стояха” в програмата й и в нейните изложения темите икономическо и научно сътрудничество, културни връзки и др.
Предложението й за закриване на лагера Гуантанамо и несъгласието й с подхода на САЩ в борбата срещу тероризма бяха заявени още в Германия и не бяха новост за американците, макар да бляха представени за такава. В поведението на Ангела Меркел трябва да се отчита и това, че тя не може да не се съобразява с вътрешнополитическата обстановка в родината си и политиката на широката коалиция. В германското население е наслоен доста антиамериканизъм, особено в периода на войната в Ирак. Очевидно е обаче, че зад гърба на Меркел стоят опитни „играчи”, защото те изпреварващо парираха реакции в Германия като точно преди посещението й в САЩ оставиха да „изтече” информация от среди на ХДС/ХСС, че двама разузнавачи на Външнополотическото разузнаване са действали в Ирак в подкрепа на американските въоръжени сили, разкривайки им иракски цели за поразяване и подпомагайки ги в издирването и залавянето на Саддам Хюсени. Интерес от такъв скандал в Германия обаче имат не само хора от бившата опозиция ХДС/ХСС, но и среди в Пентагона, които не скриват желанието си да дискредитират досегашната политика на бившия вече канцлер Герхард Шрьодер. А тъй като в коалиционното правителство във външнополитическия сектор има двама души от бившето правителство, да се хвърли вината върху тях в такъв важен момент като посещението на новия канцлер в САЩ е добре пресметнат ход. Но докато той не бе случаен, съвпадение имаше с друго събитие- операцията на САЩ в Пакистан, при която бяха убити жени и деца, нещо което не можеше да не предизвика възмущение сред германците точно по време на посещението на техния канцлер в САЩ. Главното обаче е, че Меркел не можеше да си позволи повече, когато в Германия категорично се отхвърля американския унилатерализъм.
Всичко това не попречи на германския канцлер Ангела Меркел не само да изрази критична гледна точка, но и да препоръча търсенето на подходящи реформи на международното право в рамките на ООН, един комплексен въпрос, който САЩ отбягват.
Когато се търсят хората „зад Меркел” и се правят опити за разгадаване на бъдещите й външнополитически ходове, трябва да се има предвид кой е външнополитическия й съветник. А той е една интересна личност. Кристоф Хойсген беше държавен секретар в Канцлерството и отговарящ за разузнавателните служби през 1998-1999 година, а от 1999- шеф на Канцелството. По-интересното обаче е, че Хойсген бе началник на кабинета на Хавиер Солана и двигателят на концепциите, които ЕС-комисарят лансира. Сегашният съветник на Ангела Меркел бе в основата на „милитаризирането” на ЕС- ангажиментите на Съюза в Македония /2001/, Конго /2003/, поемането на задачите в Босна от SFOR и EUFOR /2004/, влиянието върху кризата в Украйна /2004/ и Молдова и всички мисии на ЕС / понастоящем 11 мисии на 4 континента /. Хойсген бе водещият съавтор на Стратегията за сигурност на на ЕС, приета през 2003 година. По негово настояване се създаде Военен щаб и Европейска агенция по въоръженията и бяха поставени основите на регулирането на военното сътрудничество между ЕС и НАТО. Добре би било да се наблюдава по-нататъшното развитие на тази личност.

Актуалните въпроси, дискутирани на срещите на Ангела Меркел с президентите Буш и Путин, бяха поставени на заден план в съобщенията и коментарите, но те всъщност бяха най-важното в двете й посещения. В рамките на почти три часа, които тя прекара с президента Буш най-голямо внимание е било отделено на проблемите с Иран. В последвалата след два дни среща с Путин Иран отново е бил една от най-съществените теми. Президентът Буш очевидно е търсил подкрепата на Германия за санкции срещу Иран. В САЩ настояванията за такива санкции са много по-силни отколкото в Европа. Франция, Великобритания и Германия подкрепят американските искания за внасяне на спора по ядрената политика на Иран в Съвета за сигурност на ООН. Разбираемо е защо Буш и Меркел не навлязоха в конкретика относно бъдещи санкции срещу Иран. Тогава неизбежно щяха да се откроят някои съществени различия във вижданията на двете страни. Недоизказани обаче останаха въпросите, свързани с опасенията за превантивен удар срещу Иран, най-вероятно изпълнен от Израел с политическата и морална подкрепа на САЩ. Въпреки заплахите от Вашингтон Буш не е в състояние да разкрива втори фронт. Много вероятно е обаче да е сондирано мнение за евентуалните реакции на Берлин при евентуален удар срещу обекти в Иран. Предотвратяването им очевидно има някаква цена и тя е била предадена от посредника Меркел в Москва. Германия има много добри отношения с Израел и евентуална нейна подкрепа за удар срещу Иран би бил от особено значение. И пак „случайно”, точно в този момент нова тема разбуни духовете в Германия: по сведения на служител на Външнополитическото разузнаване на Германия – БНД, агенти на израелското разузнаване били снабдявани с копия на паспорти на германски граждани, които не знаели нищо за двойника си шпионин.
< Предишна   Следваща >