В навечерието на самита освен полското вето към него се прибави и намерението на премиера на Литва Гядиминас Киркилас страната му да наложи вето на преговорите за ново съглашение Русия-ЕС, тъй като според него „сложилата се ситуация не съответства на Енергийната харта”.

Интересно е да се отбележи, че в Самара не пристигна една от основните фигури в Брюксел- Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурност Хавиер Солана. Официален повод за неговото отсъствие бе връчването му на премията на Карл Велики в Аахен. На самото тържество при получаването на приза Хавиер Солана отправи критика към ЕС, обвини го в закостенелост, тесни възгледи и невъзможност да противостои на днешните заплахи. Той счита, че един от основните пътища за реформиране на Европравителството е отказа от принципа на пълния компромис- единодушно одобрение от всички страни на резолюциите на Съвета, което ще позволи да се избегне съпротивата на някои от членовете, които преследват своите частни интереси. Основна пречка за плодотворен диалог в Самара бе наложеното вето от Полша. Големият конфликт е един и е чисто икономически, но участват три страни- Русия, Полша и Литва. Той започва още през 1990-те, когато президентът на Литва Валдас Адамкус обезпечава приватизацията на нефтопреработвателния завод (НПЗ) Mazeikiu Nafta на американската фирма Williams International. Руснаците обвиняват литовската страна, че решението не е по икономически съображения. Желание да купи НПЗ е изказал ЛУКОЙЛ, който е давал по-добра цена от американците и е гарантирал захранването на завода с нефт от Русия. След купуването на завода от Williams International потокът от руски нефт към Mazeikiu Nafta пресъхва. Съответно НПЗ започва да губи договори за нефтопродукти, следват съкращения на работниците и Валдас Адамкус губи президентските избори през 2002 г. от Роландс Паксас. Намира се изход от създалата се ситуация. НПЗ е продаден на ЮКОС, но през 2006 г. , когато започват делата срещу Михаил Ходорковски отново излиза на дневен ред на кого да се продаде заводът. По това време Валдас Адамкус отново е президент, след като Роланд Паксас е свален с импичмънт за връзки с руски бизнесмен, който му е давал пари за предизборната кампания. При втората продажба на Mazeikiu Nafta литовският президент избира полската компания PKN Orlen, която се бори срещу ЛУКОЙЛ в Полша и енергийната зависимост от Русия. След като поляците купуват НПЗ следва още през лятото на 2006 г. авария на нефтопровода „Дружба”, който отново пресъхва и така е до днес.

Що се касае до вносът на полско месо в Русия въпросът се политизира прекалено много. От руска страна възраженията са, че полски прекупвачи продават в РФ като телешко месо закупено от Латинска Америка биволско такова. И докато поляци и руснаци не отстъпват по въпроса, германците действат много практично. За същия този период санитарните власти на Русия два пъти слагат и вдигат ембарго на месото идващо от германски износители.

Една част от анализаторите считат, че Варшава съвсем съзнателно се стреми да провали Германия по времето, когато тя е председателства ЕС. Самитът в Самара се проведе благодарение на усилията на Ангела Меркел и Владимир Путин. Русия и Германия имат много общи икономически интереси и деловите кръгове в двете страни оказват влияние на своите лидери. Ангела Меркел заяви във „Волжский утес”, че желае да види в Русия стратегически партньор и вярва, че съответстващо споразумение между Русия и Европа ще бъде изработено. От своя страна Владимир Путин отбеляза-„Преговорите по новото съглашение за сега не са започнали. Ние не драматизираме ситуацията, разбирайки, че преди да пристъпим към преговори, ЕС е длъжен да реши своите вътрешни проблеми”.

От своя страна английският вестник The Financial Times обвинява директно Берлин-„ Не за първи път Германия нарушава установения в Европа ред на нещата в угода на своите взаимоотношения с Русия”. Въпреки коментариите, че отношенията между ЕС и Русия охладняват и се появяват все повече проблеми някои цифри говорят за точно обратното. През 2006 г. стокобменът между Евросъюза и РФ е достигнал рекордната сума от 231 млрд евро. За сравнение през 2005 г. въпросният показател не е превишавал 170 млрд евро. На този фон не изглежда логично усилването на политическото напрежение между ЕС и Русия. Още един факт, който се вписва сред „нелогичните”. Полша, която е основен смутител на отношенията ЕС-Русия, влиза в петицата европейски страни, които имат най-високи показатели в сферата на търговско-икономическото сътрудничество с РФ. Макар и за сега по-тихо, но в някои страни от ЕС започва да се надига недоволство по отношение на Варшава. В статия на Наталия Судленкова в чехския вестник „Lidove novini” се казва- „ Проблемът не е месото или енергетиката. Проблемът, май, е в самата Полша, в търсенето на Варшава на своето място в ЕС, в стремежът на Полша да докаже своята значимост, извеждайки двустранните конфликти в мащаба на общоевропейски проблеми”. Външният министър на Германия Штайнмайер счита, че поредицата конфликти между Русия и западните й съседи се явява досадно недоразумение, отвличащо вниманието от главната цел-създаване на стратегическо партньорство между ЕС и Русия.

Бертран Бенуа и Ричард Милн от The Financial Times обясняват по следния начин водената политика от Берлин спрямо Москва-„ Но в двусмислената политика на Германия по отношение на Русия се таи нещо повече, от политическата междупартийна борба в Берлин. Още в 19-ти век държавните мъже на тази страна са считали Москва за свой ключов съюзник. Така, Отто фон Бисмарк в 1863 г. е заявил, че секретът на политиката се заключава в „добрия договор с Русия”.

От друга страна Анатол Ливен, ст.н.с. във Фонда New America Foundation пише в американският ежедневник The International Herald Tribune- „Продължаващата криза в отношенията между Европейския Съюз и Русия се преувеличава и от двете страни. Проблемът отчасти се заключава в това, че прекалено много западни коментатори по старому считат за стандарт на добри отношения чисто западните амбиции в началото на 90-те години, в съответствие с които „демократична” Русия е длъжна напълно да се подчинява на Запада”.

С особен интерес бе проследено посещението на Владимир Путин в Австрия, което се осъществи непосредствено след самита в Самара. Двустранните отношения между Москва и Виена определено отбелязаха позитивен скок. Руският президент си замина от австрийската столица с около 30 договора в различни сфери на стойност 3 млрд евро.

Анатол Ливен си позволява да даде от САЩ няколко съвета на ЕС и Русия. Той пише в цитираната по-горе статия-„В този план западните европейци са длъжни да разберат, че по повечето въпроси те не са достатъчно силни-даже при поддръжка от Америка- за да диктуват своята воля на Русия... Руснаците, от своя страна, са длъжни да осъзнаят, че те не са достатъчно силни за борба със Запада по цял ред въпроси, а също така не са в състояние да развиват своята икономика без крупни чужди инвестиции”.