ЗА ВОЕННО-ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА И ПРОФЕСИОНАЛИЗМА Печат
Автор Илия Налбантов   
Неделя, 01 Май 2005 03:00
Анализът на плана за организационното изграждане и модернизацията на въоръжените сили до 2015 г. (План 2015) е доста трудоемка задача. Всеки експерт, който се заеме с нейното изпълнение, може да попадне в капана от противоречивите постановки, сами по себе си верни от гледна точка на корпоративните интереси на ръководството на Генералния щаб и на щабовете на видовете въоръжени сили. В търсенето на обединяваща идея за анализ на този документ ще се позовем на изискванията на Политическата рамка на Стратегическия преглед на отбраната (СПО).
Единственият официален документ, който създава действителни предпоставки за адекватна на средата за сигурност трансформация на войските и силите. Регламентираните в т.т. 18, 21 и 22 постановки би следвало да намерят своето конкретно приложение в разработения от Генералния щаб План 2015. Те не са нещо ново и непознато и могат да се представят с пет термина: способност, ефективност, многофункционалност, модулност и превантивност. Развити в нови стратегии и доктрини, чрез тях би следвало да се постигне съответстващата на новите условия боеспособност на армията ни. Но изискванията на Политическата рамка се оказаха тежко бреме за военните експерти. По редица причини, най-вече от субективен характер, нови стратегически и оперативни документи, за начините за действие на армията, не се появиха на бял свят. По тази причина Дългосрочната визия и План 2015 г. бяха разработени на основата на анахроничните за новите условия Военна стратегия и оперативни доктрини на видовете въоръжени сили. От какво се стъписаха родните военни теоретици и практици? Твърде е възможно от идеите на самата Политическа рамка, защото нейните създатели са възприели един от най-съвременните принципи, на които се изгражда постмодерната държавност. Държавността, която се стремим да изградим, ставайки пълноправен член на Европейския съюз. Същността на този принцип се заключава в прилагането на знанието върху съществуващото познание, изключително детайлно представен в “Постмодерната ситуация” на Франсоа Лиотар, трудовете на Питър Дракър и Улрих Бек.
От факта, че не се изпълни класическа процедура за планиране на една от най-съществените трансформации в отбранителната ни система, могат да се направят две констатации. Първата – че има проблеми в системното обучение и квалификация на офицерския корпус. И втората – че системата за професионално развитие не е в състояние да осигури висококвалифицирана военна експертиза за най-важния модул - Генералния щаб, който трябва да бъде “мозъкът на армията”. Вместо да се създават възможно най-добрите условия за откриване и прилагане нови знания за съвременното рисково общество, в което са дифузирани границите между така наречените “вътрешни” и “външни” предизвикателства, рискове и заплахи, Генералният щаб реанимира военно-образователни концепции, считани още от средата на миналия век за неефективни. Концепции, насочени към поддържането на военно-образователни институции, задоволяващи единствено изискванията на изчезващия вид на масовата армия. Реанимирането на такива концепции показва недвусмислено, че все още има признаци на живот на съветските милитаристични идеи за устройството и функционирането на държавата. Те едва ли ще забавят обществото ни по пътя на европейската интеграция, но има опасност с моделите на подобно мислене да се изразходват огромни финансови ресурси, а българското общество да загуби и малката останала незасегната от тоталитаризма, частица от културната си идентичност, свързана с хилядолетната му рефлексия за защита.
Подчинена на Генералния щаб военно-образователната и системата за научна квалификация на офицерския корпус ще загубят едни от най-ценните си принципи, възстановени от демокрацията: свободата на научната мисъл и академичната автономия. Въпреки законовата им защита тези принципи са в крещящо противоречие с основополагащия за армията принцип - единоначалието. Подчиняването на академизма на военното ръководство ще способства да се задълбочат още повече създадените изкуствено, след поредните промени в План 2004, напрежения между академичния и войсковия сектор във военно-научните образователни институции. Освен че се загубва непосредственият граждански контрол при формирането на офицерския корпус, с подчиняването на висшите военно-образователни и научни организации на Генералния щаб с голяма степен на вероятност ще възкръснат тоталитарните разбирания за понятието “военна дисциплина”, посредством което превратно и произволно ще се интерпретира свободата на научната мисъл. Ще възкръснат и архаични практики, чрез които корпоративно настроеното военно ръководство ще се освободи от изследователи и преподаватели, които са радетели на алтеранативни изследователски методи и предлагат прогресивни научни идеи. Световната практика не познава случай, в който отсъствието на непосредствен граждански контрол върху военните научно-изследователски и образователни програми да не е последвано от създаването на преки заплахи за самото общество, което ги финансира. Проявленията на тази латентна опасност се вижда всеки път, когато български войници и офицери загиват в Камбоджа, Ирак, на Балканите или пък българска територия е поразявана от “приятелски” ракети.
Ако не бъдат взети превантивни мерки за спиране на военните експерименти със системата за обучение и научна квалификация на офицерския корпус, има опасност обществото ни да развенчае окончателно митовете за неговите качества и да потърси други форми за прилагане на знанието за своята защита и сигурност. Това ще бъде началото на края на вековната ни военна традиция, съставна част от културната ни идентичност. А без такава, защитата на суверенитета на страната ни в постмодерното европейско пространство, от културна матрица с вековни измерения, ще се превърне в калпава военна идеологема, защитаваща единствено и само корпоративните интереси на няколко висши военни.
За съжаление План 2015 е поредното доказателство за загубата на способност в армията ни да се прилагат научно-изследователски подходи и да се мисли системно. В резултат водещи във военното изкуство стават корпоративните интереси. Доказателството е видно от явната част на План 2015. Планираните количества личен състав, техника и въоръжение са в крещящо противоречие с възкресяването на идеята, всеки вид въоръжени сили да си има висше военно училище, а Генералния щаб - военна академия. Най-елементарните разчети показват, че с планираните ресурси, страната ни може да си позволи не повече от 65 условни или разчетни модула, комплектовани с 5000 - 6000 офицера. За обучението и квалификацията на този офицерски корпус едно висше военно училище и една военна академия са повече от достатъчни. Възникват въпросите: с какви разчети е обоснована необходимостта от тези четири висши военно-образователни институции и отчетени ли са изискванията за акредитацията им? Щом като в план, обявен като план на трансформацията, е допуснато такова елементарно, крещящо противоречие – тези въпроси едва ли имат друг отговор, освен този за корпоративен интерес. Явно хората преследващи този интерес не се интересуват от академизма при подготовката на офицерите, а практиката е доказала, че негативните последици от това безразличие се проявяват “най-неочаквано” в бъдеще време, обикновено след 20 години. Примерите с “тригодишниците” и дипломите за средно специално образование от военната ни академия са само част от доказателствата за некадърно вмешателство в съдбата на много български граждани, попаднали в капана на военните, идеологизирани митове. Корпоративно вмешателство, прикрито под изискванията на военната необходимост.
От анализа на предложените идеи за трансформацията на военно-образователните институции не може да не бъдат направени следните изводи:
Политическите параметри на реформата в отбранителната система са се подчинили на корпоративните интереси на висшето военно ръководство.
Създадени са повече условия за неефективното изразходване на ресурсите, отделяни за отбраната на страната, отколкото в План 2004. Грубо е нарушена създадената през последните години методологията за оценка на ефективността им.
Изкривено са приложени принципите на трансформацията и са създадени прекалено много предпоставки за нейното дълго и мъчително и протичане. Това неминуемо ще бъде последвано от дълготрайна деморализация на оставащия във войските и силите личен състав. А деморализацията е основната причина не само за пагубни последствия в отбранителната система, но и тежки за обществото загуби, пред които финансовите бледнеят.
От практиката на реформите за последните 15 години не може да не се направи и изводът, че когато Генералният щаб разработи стратегически документ с дългосрочен характер, той винаги се оказва неадекватен на изискванията на времето и се налагат спешни политически решения. Решения, които компенсират пропиляното време, но не възстановят загубите.
Тези изводи вероятно ще се сторят тежки и неприятни. Но те могат да бъдат и опровергани. Искрено бих се радвал това да се случи, поне след прочитането на тези редове от факторите, които вземат решения. Но нека това стане със силата на аргументите, а не с аргументите на силата.
< Предишна   Следваща >