АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ Печат
Автор Симеон Николов   
Понеделник, 01 Май 2006 03:00
Изказване на заместник-министъра на отбраната Симеон Николов при откриване на срещата на тема: "Актуални въпроси на модернизацията на Българската армия", резиденция "Лозенец", София Уважаеми господин председател на Комисията по отбрана,

Уважаеми госпожи и господа депутати, представители от МС и администрацията на президента,

Уважаеми журналисти и представители на българската отбранителна индустрия,

Уважаеми колеги от МО и други министерства, господа генерали и офицери,

Дами и господа,

Добре дошли!

Благодаря ви, че се отзовахте на поканата за участие в тази среща, организирана от Министерството на отбраната и ръководството на парламентарната Комисия по отбраната.

Онова, което прави днешната среща особена, е, че събираме четири групи от хора професионалисти: народни представители, експерти по модернизацията от МО и експерти от МИЕ, директори на предприятия от военната промишленост и журналисти в неформална обстановка, благоприятстваща една по-свободна и непринудена дискусия.

Тук са генерали, офицери и експерти от МО и ГЩ, които определят изискванията към бъдещите ВС, ръководят процесите на модернизация и ръководят или участват в преговорите с фирмите-кандидатки за изпълнители на модернизационните проекти.

Това е първата ни среща от този род, сигурен съм, че няма да е последна и аз много се надявам на вашата подкрепа за ползотворното й провеждане в атмосфера на конструктивен диалог. За нас е ясно, че такива мащабни проекти (каквито са модернизационните), не могат, а и не бива да се осъществяват без подкрепата на цялото ни общество, в името на което съществува и се реформира Българската армия в по-малка, но боеспособна, модерна и мобилна - способна да посрещне предизвикателствата и асиметричните заплахи на съвременната епоха и съюзни ангажименти. Затова много разчитам на подкрепата на медиите за своевременно и актуално отразяване на протичащите процеси в МО и БА.

Вярно е, че информационното пространство се пренасити с темата модернизация на армията и в някои може да възникне въпросът целесъобразно ли е да продължаваме в този дух при наличието на нови актуални въпроси и проблеми. Истината обаче е, че много неща трябва да бъдат поставени на мястото им, доуточнявайки планове, приоритети, решения. Длъжници сме на обществото за това, че предшествениците ни са създали впечатлението за някакви мегапроекти и пари на куп при тези остри социални нужди и проблеми в държавата. От друга страна, слушайки някои популистки изказвания, възниква въпросът дали обикновеният човек не забравя простата истина, че ако няма сигурност, няма да има финансови потоци към тази страна, ако целият регион е нестабилен, няма да дойдат стратегически инвеститори в него. Разбира се, това не е ниво на аргументация за нашата аудитория. Но и пред нас логично стоят въпросите: след като стартираха първите приоритетни проекти, кои са следващите, какви са възможностите да ги реализираме с този малък и крайно недостатъчен финансов ресурс, как да синхронизираме още по-добре взаимодействието между министерствата, за да не се изправим на ръба на провал на проект, как да извлечем максимална полза от офсетните програми, какви промени са необходими в някои закони и така нататък.

Именно по тази причина на този форум си даваме среща в този състав и искрено се надявам, че след нейния край ще излезем от тук с по-близки позиции и по-убедени във важността на модернизацията на БА за България.

Преди да преминем към конкретната тема обаче, бих искал да ви информирам накратко за резултатите от дейността и на другата дирекция от моя ресор - "Кадрова политика", надявайки се, че важността им ще предизвика интерес у вас за подобна дискусия в бъдеще. На 21 февруари ще се проведе първото заседание на новосъздадения Съвет по човешките ресурси, който ще разгледа разширената вече "Концепция за управление на човешките ресурси до 2020 година". /Съветът по отбрана прие в края на м.г. Концепция за развитие на офицерите във ВС./ Имаме и нов продукт: "Стратегия за изграждане и развитие на резерва от личен състав за въоръжените сили", който ще приемем на същото заседание и който ще поставим на обществена дискусия следващия месец. Намеренията ни са до края на септември т.г. да представим проекти за Закон за отбраната, Закон за резерва и предложения за промени на други закони, имащи отношение към службата във Въоръжените сили. Наскоро влезе в сила Стратегия за развитие системата на обучение и контрол по английски език за периода 2006-2010 година. Към момента 4396 кадрови военнослужещи и граждански лица притежават удостоверения за владеене на английски език по стандарта на НАТО СТАНАГ 6001 в четири нива, като най-много - 2547 души са на второ ниво. През 2005 г. над 5000 души са преминали обучение в специализирани курсове, от които 1200 в курсове по английски език. В момента протича съгласуването с ГЩ по така важните организационни заповеди за годината, реорганизацията в армията и ГЩ. Протича конкурс за заемане на длъжности в нашите представителства в НАТО.



Уважаеми дами и господа,

Модернизацията наред с професионализацията на силите e същността на трансформацията на Българската армия. Модернизацията не е еднократен акт. Това е процес на непрекъснато развитие и усъвършенстване на силите, водещ до придобиване на нови и по-високи способности.

Но модернизацията има не само чисто военни, но и финансови, икономически и социални измерения. За Ваша информация искам да спомена, че в резултат на проведената в БА реформа в изпълнение на т. нар. План 2004 и значителното намаляване на числеността на БА през последните две години МО успя да увеличи неколкократно отделяните средства за капиталови разходи и през 2006 г. близо 20% от бюджета на МО ще бъде разходван за модернизация и изпълнение на поети съюзни ангажименти. В реални измерения това са от порядъка на 200 млн. лв. Това е приблизително цената, която ще платим за доставката на два-три нови вертолета и стотина автомобила. Но е важно да не забравяме, че това е и цената, която платиха десетките хиляди съкратени сержанти и офицери. Това са икономисаните средства за издръжка на десетките закрити военни поделения и вследствие на това - дузини общини с по-голяма безработица. Нека не забравяме, че БА си изпълни с чест поетия ангажимент и по този начин максимално облекчи обществото от бремето на големите военни разходи. Това беше и причината, поради която предишният парламент прие решение разходите за отбрана да се запазят в рамките на 2.6% от БВП, като с освободените в резултат на реформата средства да се използват за модернизация и по-нататъшна трансформация на БА.

Сигурен съм, че тук присъстващите по-скоро ви интересува въпросът не дали са достатъчни сегашните 2.44% от БВП, а дали се разходват приоритетно и ефективно. Вие знаете, че за осигуряване на прозрачност и по-голяма ефективност на разходване на финансовите средства, в МО има създадена и функционира специална система от щатни и нещатни органи и съответни процедури, която ние наричаме Система за управление на ресурсите за отбрана, неделима част от която е и изградената система за мениджмънт на процеса на доставки на въоръжение и техника, която ние наричаме Система за отбранителна аквизиция. Едва ли ще се наложи да ви убеждаваме тук, че това е модерна система, чиито принципи и процедури, по които функционира, са заимствани от водещи западни държави. Но при обсъждане на проблемите сами ще се съгласите, че в повечето случаи те възникват, защото от цялата система не е сработил единствено Съветът за определяне на необходимите оперативни способности. В ГЩ считат, че тази роля може да изпълнява Съветът на началник-щабовете, но това далеч не би трябвало да е така. Това би могло да бъде отделна тема на разговор.

Връщайки се на темата бюджет, считам за важно да се знае, че отделянето за МО на 2,44% от БВП вместо очакваните 2,6% през 2006 г. в абсолютни измерения е с около 70 млн. лв. по-малко. Имайки предвид, че постоянните разходи за издръжка на войските са почти константна величина, тези 70 млн. лв. на практика се явяват недостиг за провеждане на модернизацията. А в същото време МО има вече подписани договори за доставки и започва да извършва плащания. Образно казано, МО изпада в положението на човек, изтеглил голяма сума на заем, и точно когато започва да изплаща месечните вноски, работодателят да му намали заплатата с 50%. Да, 70 млн. лв. по-малко за военния бюджет през 2006 г. означават около 35-40 % по-малко за модернизация. По същия начин през 2004 и 2005 г. разходите за контингента ни в Ирак означаваха по-малко средства за модернизация, защото не бяха отпуснати целево. По-нататък ще се убедите, че този недостиг ще доведе до неизпълнение на съюзни ангажименти, което вече е въпрос на високо политическо ниво и неизбежно ще се върне като бумеранг към нас.

Не искам казаното от мен да се разбере неправилно. Министерството на отбраната разбира затрудненията, които има страната по отношение на бюджетните разходи, поради което не можем да кажем, че определеният за МО бюджет е малък. Напротив - малко армии в Европа се радват на такъв процент от БВП. Но можем да кажем, че отпуснатият бюджет не е този, по който прогнозно е било извършено планирането на модернизацията и по тази причина сега изпитваме затруднения. Това, съчетано с наложените от МВФ ограничения по отношение на годишните капиталови разходи, води до изключителни трудности при намирането на механизми за финансиране на големите модернизационни проекти. Ще се убедите по-нататък в дискусиите, че това наложи да се предоговорят някои от вече стартиралите проекти, като този за транспортните самолети с "Аления Аеронаутика", където се наложи да купим 5 вместо договорените 8 самолета. По същите причини се наложи да "замразим" някои проекти като напр. този за строителството на корвети за ВМС и да отложим за поне две-три години стартирането на така важния за ВВС проект за закупуване на нови многоцелеви изтребители. А "Националната програма за утилизация на излишните боеприпаси" продължава да чака целево финансиране извън бюджета.

Това го подчертавам, за да оборя поне донякъде тезата на някои, които твърдят, че Стратегическият преглед на отбраната не е извършен както трябва и че План 2015 не е ресурсно осигурен. Напротив, всичко ще си дойде на мястото, ако се запазят условията, при които той е бил разчетен - 4.5% годишен растеж на БВП, постоянен бюджет за отбрана от 2.6% от БВП, възможност за държавно-гарантирани заеми за скъпоструващите проекти и никакви ограничения от МВФ по отношение на капиталовите разходи. А ако тук присъстващите помогнете да се промени законодателството така, че МО да не плаща и ДДС за всички доставки, както е в повечето държави и с което ще се спести 20% от бюджета, уверявам ви че ще дишаме по-свободно.

Ако доставките на въоръжение и бойна техника бъдат освободени от ДДС, ако не се облагат горивата с акциз и ДДС /платили сме 57 милиона за 2005 г./, бихме освободили ресурс за стартиране на още 1-2 от приоритетните проекти, защото годишните вноски по тях ще бъдат приблизително толкова, или да насочим тези средства за реализиране на социални програми съобразно обсъжданата в момента в МО Стратегия за развитие на социалната политика за периода 2006-2015 година.

За съжаление, когато през 2004 г. стартира модернизацията, предишното ръководство на МО е разчитало на 1,5 милиарда извънбюджетно финансиране, което не бе осигурено, но междувременно не са били търсени други механизми за финансиране. Именно това е причината, поради която разполагаемите финансови средства се оказаха крайно недостатъчни и беше изключително трудно да се подпишат първите договори за доставка. Очевидно ще се наложи да се търсят различни механизми за финансиране, като например лизинговане или гратисен период на плащане, гарантиран от чуждо правителство.

Чехия реши проблема си с придобиване на многоцелеви изтребител по изгодна лизингова схема. Освен финансовия проблем се заобикаля и този с ограниченията на МВФ за определено ниво на разходи на държавата през годината, защото самолетите не се завеждат като капиталови разходи. Друга алтернативна схема за фирмените кредити - наистина по-малко изгодна за фирмата, но при сегашното стесняване на оръжейния пазар и конкуренция за поръчки, напълно реална.

Освен това опитът от реализирането например на проекта "Превъоръжаване на БА с автомобилна техника" показа, че финансирането само "в брой" година за година от военния бюджет е неудачно за дългосрочни проекти. От една страна, превъоръжаването става много бавно, от друга, води до оскъпяване, от трета - отпада възможността да се договорят по-изгодни офсетни споразумения.

Със сигурност ще попитате какво предстои? Кои са следващите проекти?

Съвсем скоро ще бъде подписан договорът за доставка на 5 бр. транспортни самолета, по един всяка година, започвайки от 2007 г. Разбира се, ще продължи проектът за превъоръжаване на БА с автомобилна техника, като възможностите ни са през тази година да договорим не повече от 90-95 автомобила. В разговорите с експертите тук ще се убедите, че това е многократно по-малко от нуждите. А през 2007 г. трябва да сертифицираме 61-ва механизирана бригада. Вероятно ще можем да осигурим само един батальон.

Приоритетността на следващите проекти се определя от следните фактори:

- Постигане на оперативни способности в изпълнение на целите на силите, което означава изпълнение на поетите ангажименти към НАТО.

- Друг определящ критерий е гарантирането на въздушния и морския суверените на страната.

- Трети такъв е развитието на способности за противодействие на асиметричните заплахи и т.н.

Най-важен от гледна точка на приоритети и постигането на оперативна съвместимост с НАТО е проектът "Развитие на средствата за комуникационно-информационно осигуряване". Това е един сложен за изпълнение, дългогодишен и скъпоструващ проект, който през тази година трябва да стартира в обем, колкото позволяват финансовите средства.

Осигуряване на подразделенията, изпълняващи мисии и задачи извън страна със снаряжение и лагерно-походно имущество, е сред най-високите приоритети на МО. Този проект заедно със закупуването на необходимите средства за защита от ЯХБО (ядрени, химически и бактериологични оръжия) ще осигури подразделенията, изпълняващи мисии и задачи извън страната с необходимото снаряжение и лагерно походно имущество, отговарящо на изискванията на НАТО и осигуряващо необходимото качество на живот на военнослужещите в широк климатичен диапазон.

Не търпи отлагане и проблемът с натрупаните вече 95 000 тона излишъци от боеприпаси и взривни вещества. До месец-два МО ще предприеме стъпки за частичното му решаване с използване на възможностите на български заводи, имащи възможности за утилизация. Продължават да постъпват интересни предложения и от западни фирми, но отново нямаме необходимото финансиране въпреки решението на КО към НС от септември 2005 г. за ускоряване на този проект.

А ако се пристъпи към реализацията на проект "Брегова радиолокационна система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница - "Екран", това ще повиши оперативните способности на ВМС за изпълнение на мисиите и задачите по отбраната на страната и защита на морския суверенитет.

В дългосрочен план след решаването на проблемите с финансирането МО може да пристъпи към реализацията на по-мащабни проекти, каквито са проектите за "Придобиване на нов многоцелеви изтребител" и "Проектиране и строителство на кораб клас "Многоцелева корвета". Поради тяхната висока цена и сложност на договаряне министърът на отбраната взе решение да се стартират след не по-малко от две-три години.

Има и други въпроси, за които трябва да се държи сметка. Някои проекти трябва да се движат паралелно, а не един след друг, очаквайки, че през 2008-2010 г. може би ще имаме повече средства. Например, защо ни е автомобилът, ако не можем да монтираме на него апаратурата по линия на проекта за тактическа комуникационна система и обратно, защо ни е радиостанцията, ако няма на какво да я монтираме.

Друга особеност е, че реализираме големите проекти, които поглъщат и сравнително големи средства, а изостават малки, но важни такива. Например, ако цената на сделката с вертолетите е 358 млн евро, довършването на единно радиополе за управлението на авиацията, което да обхване цялата страна, изисква 9,5 милиона долара, но те незнайно защо са съкратени.

Вероятно и в бъдеще ще възникват проблеми:

- първо поради това, че за дългосрочните проекти би трябвало да има добре подготвени и с подчертани мениджърски умения интегрирани екипи, а не някой да ръководи такъв проект между другото и

- второ, поради финансово необезпечаване на жизнения цикъл на придобитите военни продукти. Защото закупуването им не е еднократен и окончателен акт.

Вероятно ще чуем и някои забележки по Закона за обществени поръчки. Налага се мнението за сериозни негативи вследствие прилагането на този закон. На въпроса ми, колко вида радиостанции имаме в БА, ми се отговаря, че в скоро време няма да можем да се разбираме един с друг. Научен проект пък се бави втора година и очевидно няма да можем да изпълним конкретна цел на силите и ангажимента си към НАТО. Става дума за "Разработване на алтернатива на противопехотните мини", единствената дългосрочна научно-изследователска цел на НАТО, която ние сме приели, документи, за което са подадени 2004 година, а 2006 още нямаме договор./ Очевидна е необходимостта от промяна.

Важен елемент в политиката на Министерството на отбраната при модернизацията е реализацията на проектите да бъде съпроводена с прилагането на офсетни програми, насочени към постигането на допълнителни икономически, технологични и финансови ползи на държавата. Освен това с договарянето на директен офсет Министерството на отбраната се стреми да създава условия за осигуряване на целия жизнен цикъл на придобиваните изделия, участие на предприятията от българската промишленост в проектите за модернизация на въоръжените сили и повишаване на възможностите на националната производствена и технологична база. Координирано с МИЕ се постигат договорености за процентното съотношение между директния и индиректния офсет при всеки отделен предстоящ проект, както и дейностите за офсетните ползи.

С риск да бъда неразбран и обвинен, ще споделя личната си оценка, че прекалено много се акцентира върху офсета. В крайна сметка основното е доставянето на въоръжението и техниката. В разпространените от нас материали до народните представители справедливо е отбелязана тенденцията в ЕС към намаляване значението на офсета и настроенията в някои страни като Германия и Франция против подобна практика, защото тя създава между другото и неконкурентна среда. Експертът търси този реалистичен поглед. Няма да скрия и предупрежденията от някои западни партньори да внимаваме с ролята на индиректния офсет, при чието договаряне едно икономическо министерство, ако се опита да увеличи дела му или да се намеси в директния офсет, този, който осигурява жизнения цикъл на нашия военен продукт, би могло да се стигне до неефективност на основния договор и дори до промяна на подхода ни, което пък да се отрази на военните способности. Но ние действително правим максимално възможното, за да договорим изгодни споразумения, отчитайки нуждите на нашата икономика, и възможностите ни да помогнем. Нека да припомня все пак, че ДПВТ инициира в рамките на МО и в национален план разработването на законова уредба за провеждане на офсетна политика за първи път в историята на страната.

Днес тук присъстват и представители на Сдружението на отбранителната индустрия, които с нетърпение очакват да намерят мястото на ръководените от тях предприятия в модернизацията на БА и в реализацията на офсетните програми. Поради важността на този въпрос за ваша информация на 20-о число този месец в МО ще се проведе отделен форум под патронажа на министър-председателя, посветен изключително на проблемите на отбранителната индустрия. Трябва да отбележа, че МО полага усилия да съдейства на отбранителната ни индустрия: изготвили сме каталог, който предоставяме на всяка фирма, с която контактуваме, съорганизатори сме на "Хемус 2006" и основен организатор на научната конференция, съпровождаща това изложение. Представяли сме нееднократно в НАТО и на международни форуми нашата отбранителна индустрия. Популяризираме съществуването на Сдружението на българската отбранителна индустрия и съвместно участваме в Индустриалния комитет на НАТО (NIAG).

От посещенията, които направих в редица предприятия на отбранителната промишленост, правя обаче извода, че те трябва да бъдат още по-пълно информирани от МО, което да създава условия за съвместни усилия за включване в модернизацията на БА или излизане на външни пазари. Абсолютно необходимо е обаче заместник-министърът на отбраната, отговарящ за политиката по въоръженията и техниката, да участва в работата на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната.

Не мога да се въздържа да не отбележа със задоволство и гордост, че някои от българските фирми предлагат продукти, нямащи аналог в световен аспект. Непрекъснато се увеличава също така броят на българските фирми от отбранителната промишленост, чиито изделия вече са получили сертификата за натовски стандарт.

Научната и научно-приложната дейност в система-та на Министерството на отбраната е първи и основополагащ етап в процеса на развитието и модернизацията на въоръжените сили. Приоритетно в годишната програма за научна и научно-приложна дейност на Министерството на отбраната се включват проектите за модернизация.

За съжаление, заделянето на 0,1% от бюджета на МО за научно-развойна и изследователска дейност при практика в западноевропейските страни 1,5-2%, а в САЩ 6% е късогледство, което обрича близкото бъдеще. А имаме все още запазен потенциал и изключително интересни проекти. Унищожената научна база би могла да се възстанови. Спорно е дали Институтът за перспективни изследвания трябваше да бъде преподчиняван на Военна академия, а не да бъде обединен с лабораторна база и изпитателен полигон. По-важно сега е да възстановим донякъде състава му, защото с 30-ина души наука не се прави. Тук ще бъдем запознати с международната практика в тази област, за да видим къде сме ние.

/Словото публикуваме с незначителни съкращения/
< Предишна   Следваща >