СЪВРЕМЕННИЯТ ТЕРОРИЗЪМ И РИСКОВЕТЕ И ЗАПЛАХИТЕ ЗА ОБЕКТИТЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА Печат
Автор Полковник о.р. Славчо Велков   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:04
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”


Полковник о.р. Славчо Велков, експерт по национална и международна сигурност и борба с тероризма, преподавател в СУ “СВ. Климент Охридски” и Нов български университет

През последните няколко години в света настъпиха драматични изменения. Встъпването на човечеството в новото хилядолетие е помрачено от постоянно нарастващата тенденция на разпространение на международния тероризъм.

Значителни промени настъпиха в идеологията, мотивацията и средствата за постигане на целите от терористичните организации и групировки.

Мощното развитие на технологиите и нарастването на възможностите на средствата за разрушение промениха основните направления за действие на терористите и мащабите на терористичните актове, някои от които се превърнаха на практика в терористични операции.

Все повече целите на тероризма стават групови. Предпочитаните от терористите способи за действие целят резултати в центъра – там, където е съсредоточено вниманието на съвременните глобални медии.

Глобалното разпространение на информационното пространство глобализира ефекта от терористичната дейност и създава възможности за скок в нивото на действията на извършителите, което достигна стратегически измерения. Това превръща съвременният тероризъм в средство за постигане на стратегически цели и определя характера му на глобална заплаха през следващите десетилетия.

Древната китайска поговорка “Убий един – изплаши сто”, дала принципа на целта и заплахата на терористичния акт, мултиплицира през хилядолетията и в съвременен вариант звучи като “убий хиляди – изплаши милиони”.

Рязкото нарастване на броя на терористичните организации, обединяването им в групировки и в обща терористична мрежа, обхванала почти целия свят, дадоха основания за определението “терористичен интернационал”.

Към познатите от близкото минало специфични особености на терористичната дейност, определящи характера на тероризма, като явление /жестокост и цинизъм в изпълнението, заложничество, връзки с наемничество, значителен брой жертви и др./ се прибавят нови, като:

- големи мащаби на последствията от терористичните атаки;

- изключително високото ниво на финансиране на терористичната дейност;

- висок професионализъм и подготовка на терористите на база на натрупан от тях опит от участие в различни конфликти;

- интернационализиране на състава на терористичните групировки;

- засилване на опитите за придобиване на оръжия за масово унищожение, с цел използуването им от терористите;

- установяване на устойчиви връзки между терористичните организации и транснационалната организирана престъпност и на първо място с наркобизнеса;

- рязко нарастване на броя на т.н. “самоубийствени атентати” и участието на жени в тях;

- размиване на границите между вътрешния и международния тероризъм.

На практика традиционното делене на тероризма на национален и международен губи значението си поради факта, че съвременният тероризъм се превърна в транснационален благодарение на все по-нарастващата активна роля на религиозните и етнически общности от диаспората в различни страни.

В много от развитите страни в Европа и Америка се формираха своеобразни анклави, изпълняващи ролята на етнически и политически предни постове на родните си страни. В контекста на тесните емоционални връзки на емигрантите с родината им сме свидетели на все по-нарастващо пренасяне на враждебността, напрежението и борбата от техните страни на територията на страните на новото им местожителство.

Тези общности активно участват в разрешаването на конфликтите, раздиращи родните им страни, отвън – често пъти с методите на терора.

В настоящия момент значителен подем преживява религиозно мотивираният тероризъм, крепящ се на солидни основи – фундаментализма, фанатизма и религиозната нетърпимост. В процес на зараждане и формиране е и етническият тероризъм, който вероятно в близко бъдеще ще представлява заплаха, подобна по мащаби на религиозно-мотивираният.

В истински разцвет е и технологичният тероризъм, чийто форми на проявление /ядрен, химически, биологичен, компютърен/ са свързани с използуването на достиженията на високите технологии за целите на терористичната дейност. Изключително сериозна заплаха представляват биологическите, химически и ядрени устройства, които в близкото минало бяха притежание и в разположение на развитите държави. В началото на новия век, възможностите за унищожаване на големи групи хора и нанасяне на огромни поражения преминаха от държавите към определени групи хора, дори и към отделни личности. Именно рисковете от прояви на технологичния тероризъм, до голяма степен, формират т.н. асиметрични заплахи.

Процесите на глобализация, довели до намаляване на ролята на националните държави, възможностите за свободно придвижване през границите, достъпа до информация, комуникации и контакти, благоприятстват прогреса на човечеството. Но успоредно с това предоставят големи възможности за развитие на съвременните терористични мрежи и условия за реализиране на целите им. Налице са достатъчно основания за твърдението, че глобализацията не възпрепятствува развитието на тероризма, а в определени случаи дори го благоприятства.

Сред процесите, които се формират общото понятие “глобализация” като най-важни биха могли да се определят: включването на отделните държави в глобалната инфраструктура, ерозирането на държавния суверенитет и миграционните процеси.

Предвид проблематиката в настоящия доклад, визираща отношението “тероризъм – инфраструктура”, особено внимание отделяме на същността, съдържанието, ролята и мястото на глобалната и национална инфраструктури и техните обекти.

По принцип, понятието “инфраструктура” /в превод от френски език/ представлява съвкупност от всички необходими съоръжения и условия, за да има нормално развитие на някаква дейност.

В съвременно звучене и мащаби глобалната инфраструктура включва транспортната система /наземен транспорт – пътища и ж.п. линии, в т.ч. подземни, воден и въздушен транспорт/, системата за пренос на енергия и енергоносители /електропроводи, петролопроводи и газопроводи/ и телекомуникациите /фиксирани и мобилни мрежи/. В инфраструктурата се включват и обслужващите структури като летища, пристанища, гари /автогари/, телекомуникационни съоръжения, системи за поддръжка, охрана и наблюдение.

Глобалната инфраструктура е постоянно усъвършенствана високотехнологична система, в която се концентрират съществена част от съвременните иновации и представлява най-мащабното творение на техническия гений на човечеството. В същото време ролята на глобалната инфраструктура е двойнствена. От една страна, тя позволява бързото, масово и свободно движение на капитали, материални ценности, хора и информация, като по този начин стимулира развитието на световната икономика и разпространението на технологични и културни иновации. От друга страна, нейното развитие създава благоприятна среда за развитието на трансграничната организирана престъпност, неконтролирани миграционни вълни и прояви на тероризъм.

В известен смисъл инфраструктурата е средата за съществуване и проявление на тероризма, своеобразен “театър на военните действия”, а нейните обекти – целите за поразяване, мишените на терористичните атаки.

В процеса на своето развитие държавите все повече зависят от високите технологии, включително компютърните, от които в голяма степен зависи управлението на жизнено важни обекти на националната инфраструктура. Поради своята сложност и взаимозависимост, тези системи представляват уникална цел за технологични атаки. Комплексните национални системи представляват обекти на потенциална опасност, тъй като са формирани от жизнено важни възли, а ударите по тях могат да имат разрушителни последствия. Подобни атаки могат да бъдат проведени по компютърен път или чрез взривяване и да предизвикат верига от аварии и срив в системите за управление и контрол, например на тръбопроводи /нефт и газ/ или на системите за самолетоводене.

Мащабните прекъсвания на електроенергия, които парализират значителна част от страната, системните проблеми с контрола на полетите, авариите на газо- и нефтопроводите – всичко това детайлно се обсъжда и анализира в медиите, специалните издания, Интернет. Терористите наблюдават внимателно подобни дискусии и все повече съзнават факта, че обектите на националната инфраструктура представляват важни и уязвими цели.

Особено опасни по отношение на обектите на инфраструктурата са тенденциите в развитието на най-съвременния вид технологичен тероризъм – кибертероризма.

Киберсферата се явява като една от най-интересните конфликтни области, както за държавите, така и за терористите.

Ударите на кибертерористите могат да бъдат насочени срещу банковата и търговска системи, електронното обслужване, управляваните с компютърни системи газо- и нефтопроводи, електромрежите, системите за контрол на земния и въздушен транспорт, телефонните системи, сферата на здравеопазването, военните системи за комуникация и логистика. В една или друга степен всички те са уязвими за електронни атаки и подривни действия.

В съвременни условия крупен терористичен акт по обекти на жизнено важна инфраструктура в единия край на света е в състояние да предизвика тежки икономически последствия в другия, което налага глобални усилия за защита на ключовите инфраструктури по целия свят в тясно взаимодействие между националните правителства и частния сектор.

Посочените заплахи предизвикаха и промени в характера и съдържанието на инфраструктурата. Утвърдиха се понятията “критична” и “ключова” инфраструктура. В стремежа към противодействие и елиминиране на заплахите, някои държави създадоха специализирани институции за защита на инфраструктурата от терористични атаки. Още през 1996 г. президентът на САЩ създаде т.н. “Комисия за защита на критичната инфраструктура”. В задачите на тази комисия влизаха определянето на обектите, важни за националната сигурност, оценка на тяхната уязвимост и изработване на предложения за необходимите мерки на ниво държавна политика, а така също разработване на стратегия за организация на защитата на инфраструктурата от нападения с физически и електронни средства.

В задълженията на въпросната комисия влизат още подготовката на нормативни документи и конкретни планове за отстраняване слабите и уязвими места в критичните обекти на инфраструктурата. Независимо от големия бюджет и усилията на комисията, предприетите мерки не можаха да предотвратят трагедията от 11 септември 2001 година.

Важна роля в системата на глобалната инфраструктура играе и включването на балканските страни, което се определя до голяма степен от особеното геостратегическо положение на Балканския полуостров. От десетте паневропейски коридора, шест минават през него. Пет от тях пресичат територията на Република България.

Територията на страната ни включва и други ключови обекти на инфраструктурата с голямо значение за развитието на Балканите и същевременно обекти – предмет на рискове и заплахи от терористична дейност. Такива са електропреносната мрежа, газопроводите и телекомуникациите, а така също проектираните петролопроводи, за пренос на петрол от Каспийския регион (пр. “Бургас-Александрополис”, “Бургас-Дуръс”). Зле охранявана и уязвима е националната газопроводна система (вътрешната и транзитната с разклонения за Турция, Гърция и Македония).

Уникално съчетание на обекти на националната инфраструктура е формирано по долината на река Струма: газопровод (от транзитната мрежа), електропровод, железопътна линия и шосе (част от Европейската пътна мрежа), телекомуникационна линия, голяма река.

Нанасянето на удар само по един от тези обекти, предвид на специфичните условия на терена (дефиле, наличие на тунели и мостове), може да предизвика катастрофални последици от икономически, финансов и екологичен характер.

Разбира се, посочените по-горе обекти на инфраструктурата не са единствените представляващи интерес за евентуални терористични атаки.

Важно е да се знае, че обектите не бива да се класират непременно по мащаба и значението им за националното стопанство, тъй като терористите определят целите според ефекта, който би предизвикал тяхното поразяване. А от трагичните примери през последните години и месеци е видно, че това могат да бъдат както икономически, така и спортни, културни и религиозни обекти (САЩ, Русия, Индонезия, Турция и др.)

В недалечно бъдеще, в условията на бум в развитието на високите технологии ще се създадат предпоставки за съществуване на почти виртуален тероризъм, чиито заплахи ще са в реални измерения.

Не е изключено някои от терористичните организации с възможности, да съществуват само в пространството, без лични контакти чрез общуване на членовете им чрез Интернет, в хода на подготовката на атаки и терористични операции срещу държави с развити компютърни мрежи или други цели.

Всичко това променя характера на заплахите за инфраструктурата за бъдещ период, повишава изискванията към изучаване на проблематиката, налага необходимостта от стратегия за ефективно реагиране.

Решенията на проблема за повишаване на сигурността на инфраструктурата се усложняват и от факта, че значителна част от фирмите и компаниите са частна собственост, което предполага изработване и приемане на комплекс от мерки от юридически и организационен характер, регулиращи взаимоотношенията на държавните органи за управление с частните компании – нещо, което на практика у нас – в България не съществува поне на този етап.

Видно от акцентите на доклада, постоянно нарастващите рискове и заплахи за обектите на глобалната и национална инфраструктури налагат непрекъснато и детайлно изучаване на изложената по-горе проблематика с цел създаване на ефективно действаща система за противодействие и защита.