БЪЛГАРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ В НАЧАЛОТО НА 21 ВЕК И БАЛКАНИТЕ Печат
Автор Боян Чуков   
Неделя, 01 Май 2005 03:00
Тема: През последните 15 години периодически в публичното пространство се обсъжда въпроса за мястото и ролята на българското разузнаване като съществен елемент в държавното строителство. Дискусиите в медиите често са силно политизирани и за съжаление това ги отдалечава от професионалния подход по темата, нещо по-лошо, диспутът се профанизира и се нанасят непоправими щети на имиджа на службата, което е за сметка на нейната ефикасност. Какво разузнаване е нужно на България след 1989 г.? Трябва ли перманентно да се реорганизира разузнаването или да се започне наново неговото строителство? В кой региони на света са реалните национални интереси на България? Можем ли априори да считаме, че всички наши външнополитически партньори имат интереси съвпадащи с нашите, в т.ч. и на Балканите? Каква е разликата между ролята и задачите на българското разузнаване преди и след 1989 г.? Кои са основните геополитически и геоикономически тенденции на Балканите?
Резюме:
Преди 1989 г. българското разузнаване бе част от разузнавателното съдружество на страните членки на Варшавския договор. От този факт произтичаха ролята и задачите на службата. Центърът за вземане на геополитически решения до 1989 г. се намираше в Москва. Това предопределяше и основният акцент в работата на българското разузнаване-тактически разузнавателен мониторинг. Преди 1989 г. в България трудно би могло да се говори, че страната притежава Аналитично разузнаване(АР) както и негово основно звено-Стратегическо разузнаване(СР) . В следствие, на което в нашата страната има сравнително малко подготвени кадри със сериозен агентурно-оперативен опит, комбиниран със задълбочени геополитически и геоикономически познания. След промените, днес, когато България е член на НАТО и предстои нейното влизането в ЕС е необходимо да се знае, че въпросните структури не са “хомогенни” в геополитически аспект и всяко механично пренасяне на предишен опит и схеми от времената на Варшавския договор води до тежки външнополитически грешки с тежки последици за цялата страна. Това е основният аргумент България да започне наново да изгражда своите разузнавателни структури с цел създаване на стратегическо разузнаване. Последното, поради потенциалът, с който разполага страната и произтичащия от него национален геополитически код, е необходимо да се съсредоточи на Балканите, където в недалечно бъдеще предстоят да се развият събития с геополитически и геоикономически измерения. За съжаление редица тенденции в региона не са благоприятни по отношение на нашите национални интереси.


Анализ: След промените през 1989 г. България се оказа в коренно различна ситуация от предишната. СССР се превърна в РФ, евразийският блок наречен “Варшавски договор” се разпадна, а страната ни, която е разположена в Rimland-а бе подложена на въздействие от страна на двата основни закони в геополитиката: Първи, който е статичен и дефинира перманентното противостоене между Вода и Суша; Втори, който е динамичен и гласи, че на територията на Rimland-а периодически между двата полюса е налице остро противоборство, което се сменя с периоди на временно тактическо сътрудничество. Връх в геополитическите амбиции е решаването на задачата за оптимизиране на геоикономиката.
България принадлежи към “малките” страни в света. Класификацията ни към тази категория не е на базата на територия или численост на население, а въз основа на нашият сумарен потенциал, който определя ролята ни в световната политика. Въпросната даденост към днешна дата не ни дава възможност за богат избор, а изисква нашето присъединяване, възможно най-рано, към основните бъдещи тенденции в глобален мащаб. Това е така, тъй като не разполагаме с ресурс за формиране на въпросните тенденции, но определено бихме могли да им оказваме влияние по време на тяхното развитие. Ето защо на нашата страната е нужно стратегическо разузнаване, което да работи в сферата на макротенденцията и макростратегията. Основна задача на СР е следене на тенденциите за настъпване на едни или други събития, благоприятни за страната или не. Задълбоченото изучаване на тенденциите позволява формирането на конкретна политика и осъществяване на стратегическо планиране. СР има за цел да предупреждава за настъпване на неблагоприятни ситуации, негативни реакции в резултат на извършвани към даден момент външнополитически или вътрешнополитически действия. СР може да изпреварва появата на даден процес както да забавя неговото зараждане или ускорява неговото развитие. Стратегическото разузнаване се интересува от:
контекстът на събитията в дългосрочна перспектива,
управление в дългосрочен контекст и потенциално възможни събития,
защита на собствени дългосрочни перспективи от други “играчи”, чиито стратегически интереси противоречат на нашите.
Определено може да се твърди, че България закъснява със създаването на свое собственно СР. Това си пролича особенно по време на кризата със заложниците в Ирак през 2004 г. Личи си и по отношение на външната ни политика в Западните Балкани. Вероятна причина за това закъснение са редица субективни фактори. Но негативните резултати са обективни. Кой са въпросните субективни фактори:
наследеното от преди 1989 г. традиционно недоверие към експертната академична общност,
преход към далеч по-сложни обекти за анализ, които не се “усвояват” чрез старите методи,
все още недостатъчно прилагане на некомандни методи на управление в българското общество,
страната до 1989 г. бе приучена да пренебрегва стратегически въпроси са сметка на тактически.
България след 1989 г. навлезе в полето на новото бъдеще. Практиката през изминалите 15 години показа, че екстраполирането на черти от миналото води до груби грешки или най-малкото, позволява да бъдем лесно манипулирани в интерес на един или друг геополитически код, включително от страна и на някои от нашите партньори. В това няма нищо неестествено, в съвременните условия дружба е възможна между народите, а между страните и обществата като цяло има само конкуренция.
Важен фактор на глобалната конкуренция е разширяване на нейната палитра от субекти, някои, от които много трудно се наблюдават и понякога даже не се подават на наблюдение. Такива отдавна са транснационалните корпорации, които като правило се стремят да реализират интересите на страната, в която са “базирани”. Най-съвършеният механизъм на симбиоза между корпорации и държава е постигнат в САЩ. Игнорирането на международната конкурентна среда превръща традиционното прогнозиране в изключително опасен инструмент за самоуспокоение. Негативите рискуваме да ги усетим още по-осезателно през 2007 г., когато влезем в ЕС. Днес, международната среда е установила за българското общество императивни изисквания и ограничения, които създават “марж от възможности”, в който то ще може да действа, в който то ще може или няма да може да се реализира. Безспорно обменът на информация с дружески разузнавания е от голямо значение за България, но проверката и оценката на получаваната информация у нас не противоречи на съюзническите ни задължения. В действителност, така постъпват всички уважаващи себе си специални служби по света. Стратегията изисква работа с тенденции в бъдеще, а тактиката работи със ситуации. Новото бъдеще е силно динамично във времето за разлика от сравнително статичното минало в периода 1944-1989 г. По настоящем живеем в период на промени, който налага следните по-сериозни “отклонения” от предишния начин на мислене:
динамика на границите, които очертават “приятеля” или “съюзника”,
неясни контури на това, което наричаме “враг”и заплахите, които произтичат от него.
изтриване на границите между военни/невоенни действия, от тук и на мироналагащи операции, мироопазващи операции, хуманитарни операции и т.н.,
преход към съвършенно нов тип икономика- икономика на базата на знания,
глобална зависимост във всички области-икономика, политика, здравеопозване, информация и др.,
съвършенно новата роля, която играят НПО (неправителствените организации), общественото мнение и др.,
новата роля на властта, която трябва да управлява страната без прилагане на предишните силови методи.
България се нуждае от изграждане на свое СР, което да долавя крайно неочевидното, което няма да настъпи в близко бъдеще, което се променя бавно, изисква дълговременни и мащабни мерки.
Днешното разузнаване на Република България е наследено от Народна Република България. То е било създадено за други цели и задачи и е обслужвало друга държава. Сега то работи както може. Ето защо на демократична България не са й необходими реформи в разузнаването, а строителство на нова разузнавателна служба. Понятието “реформа” не е подходящо по принцип за случая. Българското разузнаване трябва да започне да се създава отново, то трябва да се формира паралелно с това, което съществува в момента. За съжаление, проведените през последните години преобразования, кадрови промени, нови наименования, които наричахме реформи в разузнаването нямат нищо общо с реалното създаване на това разузнаване, което е необходимо на нова и демократична България. Цитираните по-горе сътресения доведоха до липса на кадри, т.е. на професионализъм, до нежелание на “млада и свежа университетска кръв” да се влее в системата. В момента е налице и липса на континуитет при предаване на опита от едно поколение разузнавачи към следващо. Ако тенденцията се запази още 4-5 години, то ще настъпят необратими негативни последствия и тогава България ще трябва да започне “на чисто” да строи своето разузнаване както и да изчака около десетина години, когато първото поколение разузнавателни кадри ще придобият професионален опит необходим за упражняване на професията съгласно съвременните изисквания.
Основна задача на българското разузнаване на Балканите е да долови магистралните тенденции в развитието на региона, както и да работи с цел да им влияе в положителен за националните ни интереси аспект.
Преди да бъдат направени определени разсъждения в тази насока би трябвало веднага да се направи фундаменталната уговорка, че терминът “глобализация” има две коренно различни тълкования, които се бъркат у нас, особенно в медиите. Първо, става въпрос за естествен исторически процес, свързан с изчерпването на земята на свободното икономическо пространство. Второ, геополитически проект на американския елит ( Pax americana), насочен към унификация и интеграция на световната икономика.
В този план е желателно да се прецизират понятията, когато се говори, че процесът на глобализация засяга по определен начин Балканите.
Днес в региона се обсъждат няколко големи геостратегически проекти. Става въпрос за транспортен коридор №8, транспортен коридор №10, транспортен коридор №7 и свързването на Черно море с Каспийския регион. В последно време редица експерти ползват понятия, които обединяват въпросните два морски басейна. По-просто казано: Каспийският нефт ще премине през Черноморския басейн. В посока запад, през Балканите се обсъждат 12 различни маршута на нефтопроводи. Една не малка част от тях заобикалят България. Нашата страна е разположена в центъра на полуострова и единственият ни “продукт” на метаниво е транзитния характер на нашата територия, който представлява несъмнен интерес за “постоянните фактори” на Балканите. За дълбочинно навлизане в проблематиката на Балканите е необходим анализ на известната т.н. “транспортна теорема” в геополитиката.
“Транспортната теорема” е рамково геополитическо твърдене, носещо интегрален характер: тя позволява оценка на политическата стабилност на държавните образования, използвайки само открита информация и очевидни “общи съображения”.
“Транспортната теорема” разглежда два механизма, ограничаващи пространственото развитие на държавните организми: управленчески и икономически. Нека v- характерна скорост на придвижване на информацията вътре в държавата и t- характерна продължителност на процесите, които подлежат на управление от центъра. Тогава съгласно “транспортната теорема” “приведените към кръга”/1/ размери на държавата не могат да превишават vt.
“Транспортната теорема” поставя доста ясни ограничения на разширението на ЕС. Съгласно нея, Франция и Германия са обсолютно прави, когато търсят причини за неприобщаването на Анкара към Брюксел. Аналогична е и причината за последните административни промени в РФ свързани със статута на губернаторите.
Динамичната форма на “транспортната теорема”, твърди, че съхраняването на централизирания държавен организъм е възможно, тогава и само тогава, когато развитието на цялостната инфраструктура изпреварва икономическото развитие на регионите.
Въз основа на по-горното може да направим извода, че метастабилната държава се разпада, при това, не по линиите на най-голямото транспортно съпротивление, а по някакви произволни криви, които имат отношение към национални, езикови, кланови, родови граници и др. Противоречието между “реални” и “правилни” линии на разкол е ирационално. То се решава ирационално: разпадът на държавата (в миналото на империите) винаги провокира “релаксационни войни” от всякакъв мащаб-от междудържавни до междумафиозни. В този план събитията в бивша Югославия доказват правотата на въпросната теорема.
Накрая, “транспортната теорема” показва основния проблем на геополитическия проект, известен като “глобализация”: инфраструктурна необезпеченост. Тук може да се отвори и една скоба по отношение на България. С влизането ни в ЕС през 2007 г. и в последствие, рязка промяна на икономическата компонента в “транспортната теорема”, се явява абсолютно необходима и съответна промяна в управленческия механизъм на страната. С други думи, за запазване на териториалната цялост на България ще бъде необходима сериозна кадрова промяна на съществуващия в момента висш управленчески елит. При пълното “консервиране”, след парламентарните избори през т.г., на настоящия елит, ще се тръгне по пътя на регионализация и съответно обособяване на части от територията на страната, с тенденция за тяхното окончателно отделяне.
В недалечно бъдеще могат да се прогнозират сериозни разминавания между интересите на България и Румъния. Букурещ в последно време се стреми да играе стратегическа роля в Черно море. От друга страна, предислокацията на американските бази в Източна Европа, ще се осъществи съгласно изявленията на висши американски военни, в две “базови” страни: Полша и Румъния. Северната ни съседка ще предостави на Вашингтон пристанище Констанца. В района на въпросния румънски порт, без съгласуване с ЕС, са вложени вече около 2,5 млрд. долара в инфраструктура, която се готви да поеме каспийския нефт до хърватско пристанище. Маршут, който заобикаля нашата страна и обяснява нежеланието на Румъния да бърза с построяването на втори мост над река Дунав. От друга страна река Дунав е транспортен коридор №7, който влиза в зоната на т.н. “германски свят” или германския Grossraum. Предвид задълбочаващите се противоречия между САЩ и Старата Европа в лицето на Франция и Германия, то вероятно ще възникнат конфликтни ситуации по трасето на геостратегическия коридор по река Дунав. Продължаващото разминаване между двете страни на Атлантика, най-вече по отношение на Ирак, свидетелства не за политическо, за значително по тънко и същевременно по-дълбоко мирогледно и ценостно противоречие между двете общества. Предислокацията на американските войски ще даде импулс за развитие на нови междудържавни образования на границата на Евразия. Това ще доведе до допълнително преразпределяне на военно-стратегическите и сътветно икономическите интереси на големите европейски държави в т.ч. и на Балканите. От друга страна последните събития в Молдова най-вероятно ще усложнят отношенията Букурещ-Киев, които и до този момент по украински оценки са доста хладни. Северната ни съседка влоши и двустранните си отношения с Будапеща след поредната вълна на “румънизация” на западните си райони населени с етнически унгарци. Румъния в последно време във външната си политика извежда на преден план оста за сигурност Вашингтон-Лондон-Букурещ с насоченост Близкия Изток. Всичко това дава основание да се предположи, че не е изключено приемането на северната ни съседка в ЕС да се забави по сравнение с нашето. И понеже, геополитиката е игра с ненулева сума, то не е изключено при едно очевидно изоставане на Румъния, по сравнение с България по пътя към Брюксел, да възкръсне един добре забравен стар конфликт между двете страни- Добруджа.
По отношение на транспортен коридор №8 и нефтопровода АМБО (Бургас-Вльора) в последно време има сериозно раздвижване. Паралелно с него се наблюдава и динамизация на преговорите за нефтопровода Бургас-Александруполис с включването на един нов сериозен играч- Казахстан. За нефтопроводите възниква винаги един и същи въпрос: как и с какъв нефт ще бъде напълнена тръбата? Този проблем стои остро пред гигантския проект Баку-Тбилиси-Джейхан. Нефтопроводът е почти построен, а все още не е ясно от къде ще бъде взет нефт за да бъде напълнен.
В Западните Балкани се усеща и характерно “дишане” на границите на Македония, Косово, Сърбия и Черна гора. Преди започването на строежа на нефтопровода АМБО, най-вероятно Косово ( бъдеща втора албанска държава на Балканите) през 2005 г. ще се отдели окончателно от Сърбия, а етнически албанци ще заемат окончателно ключови позиции в района на македонската столица, която започва да се оформя като балкански Ерусалим. Американската база в Косово “Бондстиил” ще има за цел да контролира ключов регион от пътя на АМБО. Търсенето на подходящи места за американски бази в България се определя най-вече от трасето на бъдещия нефтопровод, както и от глобалната нова военна стратегия на Пентагона насочена към контрол на енергийните суровини в Близкия Изток и Каспийския регион, както и контрол на пътищата за тяхното транспортиране.
Освен, че “разводът” на Черна гора и Сърбия (страната ще се свие в границите си от 9-ти век и ще загуби последната си морска фасада) е на път да се осъществи, на територията на западната ни съседка тлее и още един конфликт на етническа основа свързан с транспортен коридор №10, а именно на територията на Воеводина. Чрез искуствено генерирани етнически конфликти на Балканите се “регулира” пропусквателната способност на транспортните коридори от заинтересовани “външни за региона фактори”. Подобни функции изпълняват етническите конфликти в Медведжа, Прешево, Буяновац (Южна Сърбия) и Воеводина.
Русия се очертава като един от големите играчи на Балканите по отношение на стратегическите геоикономически проекти. Руските капитали имат ключови позиции не само в сръбската икономика, но и в повечето балкански страни. Не прави изключение и Албания. Към 2010 г. Русия ще бъде единственият износител на енергийни суровини за страните от Азиатския тихоокеански регион. Това определено ще доведе до известно съгласуване на политиката на Пекин и Москва на Балканите. При задълбочаващата се битка между долара и еврото трябва да се има предвид, че американската парична единица се държи от своите руски и китайски бастиони. Последните обаче започват да дрейфат все по-осезателно към еврото за сметка на долара. През 2007 г. нефтените платформи в Северно море ще бъдат изчерпани и Великобритания ще започне да внася изцяло нефт за собствени нужди. Ще се повиши осезателно зависимоста на ключовите страни в Западна Европа от руския газ, който е превзел отдавна Балканите.
След войната в Ирак отношенията между САЩ и Турция се влошиха осезателно. Анкара продължава да е изключително чуствителна по “кюрдския въпрос” и за сега няма отчетливи индикации, че може да има рязко активизиране на позитивния диалог Вашингтон-Анкара. Кюрдите са на път да станат новия геостратегически партньор на САЩ в Близкия Изток.
Появата на американски бази в Румъния и евентуално в България съгласно твърденията на американската NGO International crisis group ще ни постави сред целите на глобалния ислямския тероризъм. Още повече, че алкаидистите разполагат с доказани логистични бази в Западните Балкани и поддържат регулярни връзки с представители на компактните мюсюлмански общности в България и Румъния. В последните две страни, методично в резултат на инвестиции, най-вече от Саудитска Арабия, се създава дефинираната от израелския експерт по тероризма Ruven Paz “ислямистка атмосфера” , която е изключително благоприятна среда за формиране на джихадисти.
Политологическият анализ на балканските конфликти е изключително важен. Той обаче има принципни ограничения. По понятни причини днес у нас въпросният анализ се строи на базата на американски научни стандарти. При доминиране на щатският подход е естествено кой има предимство и на кого принадлежи инициативата. Ако отчитаме обаче дългосрочните тенденции в развитието на Балканите и социо-културните константи, то инициативата може да се прехвърли към други глобални играчи в региона.
В издадената през 1999 г. книга от Jack Davis-“ Psychology of Intelligence Analysis” са формулирани двете изключителни послания на Dick Heuer към анализаторите в разузнавателните служби: “Intelligence analysts should be self-conscious about their reasoning processes. They should think about how they make judgments and reach conclusions, not just about the judgements and conclusions themselves”.
Френският експерт Christian Malis пише в своята статия “Le renseignement strategique a l’age de l’information”- “Без да се търси парадокс, може да се каже, че разузнаването е една победа над информацията, която е временна, мигаща, евтина”.
На базата на разработената от Николаенко Дмитрий Васильевич “Теория на социо-културните системи” /СКС/ могат да се направят интересни и обосновани прогнози за бъдещите балкански събития. Именно СКС ни позволява да фиксираме определени константи в поведението на балканските страни, практически следствия и основни тенденции:
-част от коментираните днес проблеми и огнища на напрежение на Балканите нямат позитивно решение,
-огнищата на напрежение възникват не за да бъде решен проблемът, а за активиране на региона,
-всички текущи решения носят подчертано временен характер и неизбежно се преразглеждат в рамките на кратък исторически промеждутък от време,
-Балканският конфликт е черна кутия, която може да се активира по всяко време, по различен повод, да доведе до най-неочаквани резултати, но причината за неговото активиране е винаги извън пределите на самите Балкани,
-Балканите са район на млада историческа конфликтност, това гарантира и за в бъдеще интензивно протичане на конфликтите. Ескалация на бъдещите балкански конфликти извън региона не би трябвало да има,
-Балканите са отчасти полигон за определяне на отношенията между западната, руската и мюсюлманската социо-културни системи. Периодически се в региона се появява и китайската СКС,
-в дългосрочен план е заложен конфликт между западната СКС и мюсюлманската СКС,
-основният ангажимент при разрешаването на балканските конфликти и отчасти тяхното генериране носи западната СКС. Това е свързано с позиционните характеристики на Балканите относно Западна Европа,
-активното въвличане на западната СКС в балканските конфликти цели дългосрочно решение на социо-културни задачи, ориентирани със столетия в бъдещето.
-опитите за решаване в кратък срок на балканските конфликти е вариант на сизифовски труд, който не може да даде принципен и окончателен резултат.
-конкретното огнище на напрежение в региона никога не е било същина на балканския конфликт. Съвременните балкански граници имат нестабилен характер и в бъдеще предстоят още промени.
Няколкото изброени тенденции и предизвикателства, пред националната сигурност на България на Балканите, подсказват основните задачи стоящи пред разузнавателните служби на България и необходимоста във възможно най-кратък срок в страната ни да започне да се изгражда стратегическо разузнаване с цел излизане от настоящия тактически разузнавателен мониторинг.
Кадрови потенциал за СР все още има, но една част от него е разпръсната сред академичната общност, част е в рамките на НРС и военното разузнаване, а една част е сред напусналите през последните години НРС и РУМО, но запазвайки оперативните си умения притежава и нови знания, без наличието, на които е невъзможно кадровото окомплектоване на национално СР.
Разузнаването е битка между умове. Бог ни е дарил с не малко IQ. Националните ни интереси изискват 100% концентрат от него да се намира на разположение в българските разузнавателни служби.

/1/ Построява се кръг, чиято площ е равна на площа на страната. “Приведените към кръга” размери на държавата са равни на радиуса на този кръг.

---
/ Доклад, изнесен на конференция на тема „Предизвикателствата пред българското разузнаване”, организирана от Асоциацията на разузнавачите и проведена на 10 март 2005 г в НДК.