ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧАСТНИЦИ В КРЪГЛАТА МАСА ЗА КОСОВО - ЧАСТ 3 Печат
Автор Велизар Енчев   
Понеделник, 01 Май 2006 03:05
Съществуват поне три работни програми за Косово, за които в последно време се говори открито. Първата е на Белград, който готви така нар. невъзможна формула – повече антономия, но по-малко от независимост. Вторият работен вариант - напълно изградена държавна общност, с международни гаранции. Колкото и да е изненадващо, неотдавна тази опция беше подкрепена от бившия британски външен министър Дъглас Хърт.  Третата опция е приближаване на областта към Албания. За нея не особенно дипломатично намекна наскоро албанския външен министър. Има и четвърти работен вариант , за който много малко се говори, но тези, които имат добра памет ще си спомнят, че преди 7 години покойният хърватски президент Франьо Туджман предложи нещо революционно за тогава – подялба на областта между сърбите и косовските албанци. Има и един подвариант, за който спомена наскоро бившия лидер на косовските комунисти Азем Власи. Той за обща изненада на много наблюдатели смяташе, че албанците в Косово са изцяло срещу преминаването към Албания и напълно отхвърля възможността Косово да се приесъедини към Албания, защото казва той “ ние албанците в Косово сме много по-развити във всяко едно отношение от албанците в Албания, благодарение на Югославия и живота, който са живеели там.
Във всички варианти, които споменах, в тях не се споменава изрично, но изцяло се подразбира, че става дума единствено за демографския баланс в Косово, който отдавна е нарушен в полза на косовските албанци.

България не може да избяга от този регион и не може да се капсулира. Искаме или не искаме ние сме част от процеса. Дори само заради простия факт, че България не е заинтересувана от подялбата на Македония. Колкото и да ни е неприятно, ние трябва да признаем, че след като ние не сме заинтересовани от подялбата на Македония, ние би трябвало да сме заинтересувани от това, което ще се случи или някой очаква да се случи в Косово. Макар че не кой и да е, а сегашният опозиционен водач и бивш премиер на Македония Любчо Горгиевски, предложи преди 3 години нещо много скандално за нашите условия и го предложи именно той, така наречения националист Любчо Георгиевски, който дойде на власт в Македония с националния въпрос като платформа. Той предложи разделянето на Македония на кантонален принцип - Западна Македония и останалата част тъй като самият той осъзна или пък достигна до някакви изводи на базата на фактологията като премиер, че съвместният живот с македонските албанци на този етап е невъзможен. Ако точно преди 14 години в Белград беше победил на парламентарлните избори тогавашния премиер Анте Маркович, а не Слободан Милошевич, а в навечерието на тези изори ЕС официално беше предложил на Югославия 4 млрд. евро чрез шефа на Европейската банка Жак Атали, условието беше Югославия да остане цяла, и ако Маркович беше спечелил изборите, а той водеше своята предизборна кампанията именно на тази чисто европейска платформа, според мен Югославия, с всичките слабости и Косово като част от нея, щеше да бъде вече част от ЕС, а ние в България да очакваме да бъдем приети в Белград, за да изложим своето становише по нашата европейска интеграция. Това е историческия кръстопът, който за съжаление сръбската общественост не можа да вземе този завой. Не можа главно и единствено заради Слободан Милошевич. Но народите не могат да бъдат виновни заради своите ръководители.
Дългогодишното ми пребиваване на Балканите и най-вече в бивша Югославия, ме кара да вярвам в един модел за Косово, който е хибрид между това, което става в Босна и Херцеговина сега, и това, което беше някога в бивша Югославия. Струва ми се, че моделът на сегашната Босна и Херцеговина, в която съществува като поддържавна единица Република Сръбска и другата единица - Федерацията Босна и Херцеговина, която е съюз между мюсюлманите и хърватите и която съществува под шапката на ЕС, тъй като европейките въоръжени сили поеха контрола от края на миналата година върху сигурността на Босна и Херцеговина, струва ми се, че този модел, не само като модел, а и като крайно решение, е подходящ за бъдещето на Косов Но Косово като обособена област, тъй като нека бъдем реалисти, след като толкова реки от кръв се проляха през последните 15-16 години на тази територия още от 1989 г. поне аз мисля, че Косово ще може да остане в сегашния състав на Сърбия. Но кантонизация на областта, по модела на Босна и Херцеговина, при пълно запазване на териториалния статут на сърбите в кантонска република, с кантонален принцип на председателство на тази държавна общност, под пълния протекторат на ЕС и само на ЕС, без присъствието на чужди военни съоръжения и формирования. Имам предвид американската военна база там. Това е може би един добър вариант за Косово. Косово е разбира се един хибриден вариант.