РОЛЯТА И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В НАТО- БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ НА ПОСЛАНИЯТА ОТ РИГА Печат
Автор Георги Първанов   
Четвъртък, 01 Март 2007 03:00
С присъединяването си към Алианса през пролетта на 2004 г., България стана член на най-мощния и динамично развиващ се военно-политически съюз в света. За гарантирането на нашата национална сигурност страната ни днес има подкрепата на още 25 съюзници от Европа и Северна Америка, обединени от принципа на солидарността и споделящи общите евроатлантически ценности. Република България получи надеждни международни, юридически обвързващи, гаранции за националната си сигурност и над нея е разпънат образно казано “чадъра” на съюзническата солидарност. С членството си в НАТО България придоби възможност за равноправно участие в определянето на актуалния дневен ред на Алианса и в търсенето на решения на предизвикателствата в международната система за сигурност, които в съвременния свят все повече придобиват глобален характер.

След политическите промени в края на 80-те години на миналия век, Алиансът предприе редица реформи, чиято цел е адаптирането му към новата стратегическа среда и съвременните заплахи и предизвикателства пред сигурността. Политиката на отворени врати, разширяването на партньорските формати, развитието на отбранителните способности, ангажирането с нови мисии са аспекти на един глобален и продължителен процес на обновяване на Алианса, на неговата политическа и военна трансформация.

Както често се посочва, трансформацията не е еднократен акт. Тя е процес, чиято императивност се налага от необходимостта организацията на Северноатлантическия договор да отговори на новите изисквания, поставени от променената обстановка на сигурност. Двата аспекта на трансформацията - политическият и отбранителният - са взаимно свързани, и само тяхното синхронно развитие може да гарантира на НАТО подобаваща роля в света, както и инструментите за действие и механизмите за взимане на бързи и адекватни решения.

В този смисъл решенията на проведената през ноември миналата година среща на държавните и правителствени ръководители на НАТО в Рига (Латвия), потвърдиха запазването на динамиката на трансформацията на НАТО. Срещата в Рига беше още едно доказателство за засилването на Алианса като ползотворен и първостепенен форум за политически консултации. Изразена беше ясната политическа воля на страните-членки за развитието на отбранителните способности и осигуряването на необходимите ресурси за успешното изпълнение на операциите и мисиите на НАТО.

Във фокуса на срещата в Рига бяха три основни сфери на дейност на Алианса – политическите ангажименти, трансформацията на отбранителните способности и операциите. Бих искал да се спра на някои от ключовите решения, които имат пряко отражение върху интересите и политиката на България в областта на сигурността.

В политически аспект ще отбележа въпросите на разширяването. България е последователен поддръжник на политиката на Алианса на отворени врати, като израз на разбирането ни, че европейската и евро-атлантическата перспектива е значим стимул за провеждането на реформите и укрепването на демократичните принципи, а оттук и на трайна сигурност и просперитет в съседни и важни за нас региони като Западните Балкани и Черно море. В този смисъл отдаваме голямо значение на излъчения в Рига ясен, окуражителен сигнал към трите настоящи кандидатки за членство - Албания, Р Македония и Хърватия, за възможността за отправяне на покани за присъединяване на следващата среща на върха на НАТО през 2008 г. Очакваме, че признанието на постигнатия от тези страни напредък ще бъде стимул за по-целенасочени усилия за продължаване на реформите и изпълнение на необходимите критерии.

Потвърждаването в Рига на европейската и евро-атлантическа перспектива за Западните Балкани е най-стабилната гаранция за установяването на трайна сигурност и просперитет в региона. В тази връзка ще отбележа още едно от решенията в Рига, от което България е особено удовлетворена - отправянето на покани към Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора за присъединяване към програмата на НАТО Партньорство за мир. Удовлетворението ни е още по-голямо и поради факта, че България беше сред страните, работили най-активно в полза на приемане на такова решение. При отстояване на тази позиция винаги сме били ръководени от убеждението, че присъединяването на тези страни към Партньорство за мир ще бъде допълнителен стимул за осъществяване на реформите във вътрешен план и ще даде нов тласък на интеграционните процеси в региона, като по този начин ще допринесе за по-голяма стабилност и сигурност в дългосрочен план.

България ще продължи да оказва съдействие в евро-интеграционните стремежи както на страните от Западните Балкани, така и на тези от Черноморско-кавказкия регион. Освен като член на НАТО, с тези страни развиваме активна дейност и по двустранна линия. На основата на подписани меморандуми за сътрудничество в областта на европейската и евро-атлантическата интеграция с тези партньори, оказваме активно съдействие чрез споделяне на опит и експертиза, както и подкрепа при изпълнението на различни проекти. Това е една от насоките, които предоставят добри възможности за България да се изяви като надежден съюзник в НАТО, със свой реален принос за развитието на демокрацията и разпространението на евроатлантическите ценности, и оттук за укрепването на сигурността в евроатлантическото пространство.

В контекста на Западните Балкани искам да се спра и на още един дългосрочен ангажимент на Алианса, от изключителна важност за нашата страна – Косово. В наш непосредствен интерес е решението за статута да бъде трайно, да отчита интересите и на съседните страни и да повиши регионалната сигурност. За нас същевременно не подлежи на съмнение необходимостта НАТО да запази значително присъствие и след определяне на статута на областта, като гарант на мира и сигурността. Особено сме удовлетворени, че такава позиция беше изразена от всички съюзници. Бъдещата роля на Алианса в Косово трябва да отчита специфичните параметри на статута и да бъде координирана с тази на останалите международни фактори.

Сред централните теми в Рига беше и тази за развитието и задълбочаването на партньорствата на НАТО. Този въпрос е един от съществените елементи на политическата трансформация на Алианса. Позицията на България винаги е изхождала от убеждението, че развитието на партньорствата трябва да се основава на принципите на баланс, прагматизъм и гъвкавост. Съществена стъпка в насока предоставяне на повече възможности за практическо взаимодействие с НАТО на онези страни извън евро-атлантическата зона, е решението от Рига за развитие на по-тесни връзки със страни като Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. Това са държави, които споделят със страните-членки на НАТО еднакви ценности и еднаква загриженост за световната сигурност и които многократно са демонстрирали готовността си да поемат отговорност за сигурността далеч извън своите граници. С развитието на отношенията на Алианса с тези т. нар. страни за контакт безспорно ще се увеличат и неговите способности за отговор на новите предизвикателствата пред сигурността.

Отбранителната трансформация и развитието на способностите на Алианса, като израз на адаптирането му към новата среда за сигурност, бяха друг основен фокус на срещата в Рига. Важна стъпка в това направление са одобрените на съмита Общи политически указания, които очертават насоките и приоритетите за планиране на необходимите способности на НАТО в следващите 10-15 г., въз основа на анализ и оценка на рисковете за сигурността в бъдеще. От ключовото значение беше и декларирането на пълна оперативна готовност на Силите на НАТО за отговор, които с основание се възприемат като двигател за трансформацията на Алианса и като най-адекватния индикатор за способността на НАТО за отговор на новите предизвикателства. България, както и останалите съюзници, потвърди ангажимента си към по-нататъшната трансформация на отбранителните способности. В този контекст искам да подчертая друг важен въпрос – необходимостта от отделяне на достатъчно ресурси в тази сфера. България ще продължи да поддържа висок процент от БВП за отбрана, за осъществяването на успешна модернизация и професионализация на българската армия. Разбирам трудностите за поддържане на адекватен военен бюджет на фона на дълбоките социално-икономически проблеми на страната. Споделям много от аргументите за пренасочване на средства от въоръжените сили за борба с бедността и безработицата, за развитие на науката и образованието, за поощряване на културата и изкуството. Но като член на Алианса, България трябва да се превърне в генератор на собствената си сигурност, на сигурността в региона и в света. А това означава преди всичко намиране на баланс между нуждите на националната сигурност, съюзническите задължения, от една страна, и необходимостта да се намали социалното бреме на прехода, от друга.

Третият основен фокус на дискусиите в Рига бяха операциите на НАТО. Те са доказателство, че ангажирането на съюза с проблемите на сигурността в различни региони дава осезаеми резултати. В последните години “търсенето” на НАТО и ангажиментите към осигуряването на сигурността в различни региони на света нарасна. България напълно споделя оценката, че операцията ИСАФ в Афганистан е ключова за запазване на политическото доверие в НАТО и за способността му да отговаря на глобалните предизвикателства пред сигурността. В този смисъл от особена важност беше препотвърждаването в Рига на ангажимента на всички съюзници към операцията ИСАФ. Общо бе мнението, че успехът на НАТО в Афганистан ще бъде един от основните фактори за постигането на траен мир и стабилност в страната. Редица страни-членки декларираха допълнителни приноси и вдигане на националните ограничения върху използваемостта на техните контингенти. Същевременно искам да подчертая, че сред съюзниците съществува общата убеденост относно необходимостта от съчетаването на военните с политически и икономически мерки, както и от засилена координация между действията на основните международни фактори – ООН, НАТО, ЕС - като решаващи за успеха на международната общност в Афганистан. Максимални усилия трябва да се положат за развитие на политическата система, икономиката, правораздаването, образованието, здравеопазването, инфраструктурата. Не по-малко важно е и да се работи за ангажиране и създаване на чувство за съпричастност от страна на афганистанското правителство, като в политически план трябва да се отчитат националните традиции и особености на страната. В Рига беше подкрепена идеята за засилено съдействие от страна на Алианса за обучение на армията на Афганистан за поемане на функциите по поддържане на сигурността, което би позволило на НАТО в бъдеще да прехвърли тези отговорностите на властите в Кабул.

България също поставя участието си в операция ИСАФ на приоритетно място в политиката си за сигурност. До началото на декември 2006 г. участието ни беше с около 150 военнослужещи. В началото на декември 2006 г. приключи един от най-съществените ни ангажименти към ИСАФ до момента - този като водеща страна по обслужването на Международното летище в Кабул. В момента се обсъждат възможностите за реализирането на допълнителен български принос за операцията, както и създаване на предпоставки за редуциране на националните ни ограничения.

Широка подкрепа на срещата в Рига бе изразена и за задълбочаване и развитие на политическия диалог между НАТО и ЕС. В контекста на комплексния характер на съвременните предизвикателства пред сигурността, където военните мерки не са достатъчни за овладяване на проблемите, взаимодействието между двете организации придобива все по-нарастващо и определящо значение. НАТО и ЕС работят заедно в различни точки по света. Необходимо е по-добро сътрудничество, координация и взаимно допълване между двете организации. Развитията в Афганистан и Косово поставят повече изисквания и колкото по-скоро необходимостта от по-голяма синергия между двете организации бъде осъзната и превърната в конкретни действия, толкова по-добре за общата кауза, която и двете организации споделят. Това е най-вече в интерес на онази многобройна група страни, които са едновременно членове на НАТО и ЕС и сред които вече е и България.

От присъединяването си към Алианса през март 2004 г. досега България показа ясно, че е в състояние пълноценно да изпълнява задълженията и отговорностите, произтичащи от членството в НАТО. Страната ни се утвърждава като надежден, предсказуем и стабилен член на Алианса. България ще продължи да съдейства активно за задълбочаване на политическия диалог и координацията в Алианса, които са предпоставка за адекватна оценка на предизвикателствата пред сигурността и съгласуването на най-ефективни средства за съвместен отговор. Ще продължи и приносът, който страната ни дава към другото основно направление от дейностите на Алианса – операциите на НАТО. Изпълняваните от България ангажименти в различните операции получават висока оценка от нашите съюзници. Това още повече засилва очакванията към нас като към съюзник и съответно отговорността за следващите ни решения. Но по този въпрос остава актуално предложението ми за намиране на баланс между нашето участие в мисии и оперативните и финансови ресурси, с които разполагаме. Максималната сигурност на българските военнослужещи трябва да бъде едно от най-важните условия при изпращането на контингентите зад граница.

Не може да се очаква, че ангажиментите на НАТО за гарантирането на евроатлантическата сигурност ще намалеят в бъдеще. Това означава, че и България ще поема повече отговорности в рамките на Алианса. Във вътрешен план това предполага както утвърждаването на широка политическа подкрепа за достойното изпълнение на ангажиментите ни като съюзник, така и допълнителни усилия за разширяване на способностите ни и изграждането на модерни, мобилни и ефективни въоръжени сили. В този контекст съвместните българо-американски военни обекти на наша територия ще имат изключително важно значение. Ще напомня, че решението за изграждането на тези обекти е израз на суверенния избор на българския народ и бе подкрепено от почти всички значими политически сили. Това решение е в унисон и с нашата амбиция да бъдем активна, солидарна част от световната антитерористична коалиция. Несъмнени са също ползите от съвместните тренировки и учения със съюзниците от САЩ за реформата на българската армия и нейната адаптация към стандартите на НАТО. В същото време, не трябва да има подозрения у никой от нашите съседи, че приемането на ограничен контингент от американски военнослужещи на наша територия е насочено срещу законните интереси на когото и да било. Напротив. Убеден съм, че българо-американските съвместни обекти ще допринесат за укрепване на сигурността на всеки един от нас, на нашите съседи, на сигурността в нашия регион и в Европа като цяло.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

*/ Статията публикуваме с любезното съгласие на сп. “Международни отношения”, с която подготвяме съвместно спецален брой, посветен на въпросите на отбраната и международните и аспекти, който се очаква да излезе от печат в края на март 2007 г.