ОПИТЪТ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ В ОПЕРАЦИИ ПО ПОДДЪРЖАНЕ НА МИРА Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 01 Юли 2007 03:02
/Доклад изнесен на междунаародната конференция “Политика на сигурност и отбранителна индустрия, проведена на 03 и 04 юли 2007 г. в Берлин/

Република България, подобно на други страни от НАТО и ЕС, интензивно трупа опит от участие в операции по поддържането на мира през последното десетилетие. Характерно за тези операции е, че се развиват в динамична среда, която се формира от съвременните рискове и предизвикателства пред сигурността от една странна, а от друга – в резултат на глобални и регионални процеси и тенденции, които рефлектират в нестабилност. В зависимост от мащаба и размаха на силите, пораждащи нестабилност, съответно и интензивността на операцията по поддържането на мира може да варира в широки граници: от такава по превенция на конфликт до мироналагане.
 Националният ни опит сочи, че достигането на крайната цел в съвременната операция е възможно само с оптимално съчетаване на дипломатически, политически, културни, икономически и военни мерки. Военният фактор продължава да бъде важен елемент за успеха на съвременните операции, което налага непрекъснатото му усъвършенстване и подобряване. Важните промени през последните години, обаче, не бяха насочени единствено към подобряване на оперативната ефективност на военния инструмент. Нова динамика получиха отношенията и отговорностите между държавното и политическото ръководство от една страна и военното командване, по отношение формиране на решение за участие, практическата подготовка, поддръжката по време на операцията и прекратяване на участието в нея. За да бъде картината пълна, следва да добавим и развитието на обществения дебат в страната, относно целесъобразността на самото участие в операции по поддържане на мира, както и балансът между краен резултат и вложен национален ресурс.

1. Мерки за увеличаване  приноса в участие в операции
България като отговорен и ангажиран член на НАТО дава своя принос в изграждането на колективните способности и споделянето на  отговорностите по провежданите операции. Досегашния опит от участието ни в различни операции наложи необходимостта от преосмисляне на въпросите относно принципите и изискванията за участието на страната във военни операции зад граница, правните аспекти, а също така и на въпросите по планирането,  подготовката,  финансирането и цялостното осигуряване на участващите контингенти. Усилията ни се насочиха към изграждането на ефективни, многофункционални, модулни и мобилни войскови единици, със способности за развръщане извън територията на страната, относително самостоятелни и всестранно осигурени, оперативно съвместими със силите на съюзниците и способни да реагират на съвременните предизвикателства на средата на сигурност в реално време. Реализирането на тази амбициозна задача наложи използването на комплексен подход, налагащ промяна в нормативната и доктринална база, в структурите, в програмите за обучение и подготовка и комплектоване с модерно въоръжение и техника.

1.1. Бяха извършени промени в нормативната база, с които се оптимизираха процедурите и съкратиха сроковете за вземане на политическо решение за  участие в операцията и се определиха силите и средствата от Българската армия, които трябва да притежават способности за участие в операции зад граница. Тези промени са насочени към създаването на условия за осигуряване в кратки срокове на необходимите на Алианса сили, които са структурирани,  окомплектовани и подготвени по стандартите на НАТО.

1.2. Важен елемент в този процес е професионализацията на тези сили, която ще гарантира попълването им с високо мотивирани и подготвени военнослужещи. От тази гледна точка  сроковете за професионализация на Българската армия бяха актуализирани и тя ще приключи до 1 януари 2008 г., вместо до първоначално планирания срок 2015 г. като личният състав се съкрати от 45 000 на 39 000. 

1.3. Необходимостта да се отговори на потребностите от сили, осигуряващи постигането на “нивото на амбиция” на Алианса, наложи  извършването на задълбочен анализ на изпълнението на критериите за използваемост на въоръжените сили (usability). На базата на резултатите от него предприехме извършването на промени в структурата, подготовката и екипирането на силите с цел изпълнението на изискването  40 % от сухопътните войски да притежават способности за развръщане в операции (deployable forces). Наред с това, усилията ни са насочение и към постепенното достигане на изискването 8 % от сухопътните войски да участват или да са планирани и в готовност за участие в операции. Реализирането на тази цел изисква както време, така и значителен финансов ресурс. През последните 2 години. делът на Сухопътните войски, участващи в мисии е поддържан около 2,5 %, или около 550 души  военнослужещи едновременно, а през 2007 г. този дял  нарастна на  3,5% или около 750 души.

1.3 Въпреки обективните трудности, които изпитваме в процеса на достигане на критериите за използваемост, налице е значителен прогрес в тази насока. До скоро участието ни в операции беше ограничено до ниво взвод и отделни военнослужещи в щабовете на операциите. Постепенното изграждане на способности и придобитият опит позволиха да разширяваме формата на нашето участие в операции и да достигнем до участие с рота в операцията на ЕС в Босна и Херцеговина и с батальон в Коалиционните сили в Ирак. Показателно за последователните ни усилия за повишаване на използваемостта на въоръжените ни сили е разширяването на участието ни в Афганистан през този месец с две роти-механизирана рота в Регионално командване Столица и рота за охрана на летище Кандахар.
Сформирането на многонационални контингенти позволява страните да предоставят отделни специфични способности, като по този начин общата тежест от участието в операциите се разпределя равномерно, а също така се компенсира недостига от определени способности на силите на някоя от страните.  От оперативна гледна точка обаче, най-удачно би било участието с компактни подразделения, например батальон. 

1.4.Прилаганият в операциите подход, ориентиран към търсения ефект, изисква максимално ефективно използване на способностите на участващите в операцията сили. Налагането на национални ограничения  възпрепятства командващите на операциите при изпълнението на поставените им задачи и намалява ефективността на националния принос. Въпреки това, понякога сме принудени обаче да прибегнем до тази ограничителна мярка за някои от контингентите ни поради дефицит от определени  способности, породен от липсата на съвременна бойна техника и специално оборудване1. За преодоляването на този дефицит от способности са необходими  значителни финансови  средства и то в кратки срокове, което  страна като България не може на този етап да си позволи. За да минимизираме ограниченията на българските военни контингенти сме разработили и изпълняваме реалистична програма за поетапна модернизация на въоръжените ни сили, като приоритет в нея е пакетът от сили, определен за участие в операции зад граница. Наред с това, с помощта на други страни на базата на двустранни договорености успяваме да осигурим за временно ползване липсващите ни за момента техника и оборудване и да сведем до минимум националните ограничения на нашите контингенти. Готовността и разбирането на някои фирми за ускоряване на доставки в подобни случаи, би могло само да се приветства.
     
1.5. Участието в операции зад граница изведе на преден план необходимостта от изграждане на способности в областта на стратегическите превози и логистичното осигуряване. Отсъствието на такива способности ограничава оперативното използване на подразделенията и тяхната автономност. На този етап компенсираме значителното ни изоставане в тези две области с помощта на други страни, но разбираме, че това е временно решение, поради което нашите усилия са насочени към придобиване на собствени транспортни самолети и изграждане на способности за пълно логистично осигуряване. Изграждането на такива способности е скъпоструваща дейност, което понякога се явява ограничаващ фактор по отношение участието в операции. Това налага да се търсят механизми за подпомагане на  страните с ограничени възможности в тези области, което от своя страна ще ги насърчи за по-голям принос в операциите. Възможен подход в областта на стратегическия транспорт е кооперирането на няколко страни при придобиването на транспортни самолети. В този смисъл, България придава изключителната важност и  участва в инициативата за многонационално закупуване на самолети С-17 за стратегически въздушен транспорт.

1.6. Успехът в хода на операцията или степента на изпълнение на задачите, изисква притежаването на способност за целенасочено, съгласувано и ефективно използване на силите и средствата на точното място и в точното време. Срещу потенциалния противник е необходимо да се действа изпреварващо, от по-голяма дистанция, по-точно и с по-голяма ефективност. Една от предпоставките за осигуряване постигането на по-висок боен ефект и ефективно изпълнение на задачите, е окомплектоването на силите, участващи в операции, със съвременни и съвместими комуникационно-информационни системи. Тъй като това е дейност, изискваща значителен финансов ресурс, следва да се търсят възможности силите с критично значение за успеха на някои операции да се окомплектоват с такива системи от общи фондове за финансиране.
На настоящия етап БА изпитва нужда от съвременни бронирани машини, които ще доставяме на етапи, съобразно нуждите на всяка мисия, поради невъзможност да стартираме цялостен проект.
Посочените по-горе възможни подходи за компенсиране на недостига от отделни способности за участие в операции следва да се разглеждат като временни мерки, защото трайното им налагане в практиката може да демотивира страните да развиват липсващите им способности.

1.7. Проблемите свързани с психологическото осигуряване на  операции и мисии са общи за всички нас, съюзници и партньори и може би обмена на опит би следвало да е по-интензивен. Независимо от по-слабото българско участие в мисии бяха натрупани достатъчно впeчатления и опит. Необходимо е да се увеличава времето и активността  на психологическата работа с контингентите с цел постигане на по-добри резултати в дългосрочен план, да се осигурят щатни длъжности по психично здраве, да се усъвършенстват възстановителните програми след завръщане от мисия, да се актуализират програмите за психологическо асистиране на семействата на участниците в мисии, да  се усъвършенстват програмите на офицерите за лидерство в критични ситуации и др.

1.8. Важен фактор за успеха на всяка военна операция е изграждането на позитивно отношение към международните сили сред местното население,   спечелване на одобрението му за провежданата операция и засилване на желанието му за подпомагане на международните усилия за стабилизиране и възстановяване на страната. Това изисква както провеждането на широко мащабна информационна дейност, така също и редица практически действия.    Участието на българския контингент в Коалиционната операция в Ирак беше съпътствано освен с изпълнението на чисто военни задачи, така също и с оказването на хуманитарна помощ, реализирането на инфраструктурни проекти и с обучението на подразделения от иракската армия. В Косово българският инженерен взвод едновременно със задачите в интерес на КФОР, изпълняваше и такива в интерес на местното население-строителство и ремонт на жилищни сгради, водопроводи, пътни съоръжение.  Подкрепата от страна на военните контингенти при стабилизирането и възстановяването на засегнатата от конфликт страна, печели доверието на местните хора, създава стабилна среда на сигурност и въздържа насилието. Наред с това важен фактор е поддържането на добро взаимодействие с органите на местната власт и структурите за сигурност в района на операцията, а така също и с отделните религиозни лидери.

2. Натрупване на оперативен опит от  участието в операции
Съществен принос за придобиване на необходимия опит и повишаване на оперативната съвместимост имаше участието на наши подразделения в състава на контингентите на страни, притежаващи необходимите способности за участие в пълния спектър на операции. Съвместните действия с германски подразделения в Косово и Афганистан, с холандски в Босна и Херцеговина, с полски  в Ирак дадоха възможност на българските военнослужещи по-бързо да усвоят необходимите оперативни процедури и да придобият умения за работа в многонационална среда.
    Участието с инженерен контингент в операцията на международните сили на НАТО в Косово допринася основно за придобиване на оперативна съвместимост от инженерните подразделения с изискванията и процедурите на съюзниците.
    Тренировъчната мисия на НАТО в Багдад допринася за усвояване на Стандартните оперативни процедури на Алианса и използване на натрупания опит в следващи операции.
    Участието на Българската армия в силите за отговор на НАТО /NRF-6, 7 и 8 / с взвод за радиотехническо и химическо разузнаване допринася за повишаване на оперативната съвместимост между отделните формирования.
    В операцията на Европейския съюз „Алтея” в Босна и Херцеговина българското участие в продължение вече на 10 години е израз на съпричастност  към решаване на проблемите и воля за укрепване на регионалната сигурност.

    Участието на формирования от Българската армия в съюзни и коалиционни операции ни предоставя опит, който помага за постоянното оптимизиране на подготовката в съответствие с реалните задачи. Повишиха се теоретичните и практическите знания на военнослужещите. Споделя се положителния опит на силите на НАТО и ЕС. Все по-голям кръг отговорни длъжностни лица от държавното и военно ръководство вземат участие в издигането на мисиите в национална задача.

    3. Изводи
Досегашният опит от участието в операции показва, че усилията трябва да се концентрират върху изграждането на способности за:
- вземане на ранни превантивни мерки за недопускане прерастването на проблемите в кризи, а на кризите в конфликти;
- бързо разполагане/”проектиране” на военната сила на голямо отдалечение от територията на страната и провеждане на съвместни операции;
- провеждане на операции в градски условия /OUT – Operation in Urban Terrain
- провеждане на операции при трудни теренни и климатични условия;
- провеждане на специални операции, операции по осигуряване на вътрешния ред и контратерористични операции;
- оказване на хуманитарна помощ при събития с катастрофални последствия;
-висока военнотехническа и езикова подготовка на личния състав;
-спечелване на общественото мнение, чрез изграждане на ефективни гражданско-военни отношения.
В резултат на горните изводи, както и отчитайки необходимостта от изпълнението на критериите за използваемост на въоръжените сили, България е в процес на преоценка на плановете си за трансформация. Нуждата от ускоряване на процеса на изграждане на военни способности за изпълнение на задачи по подкрепа на мира и сигурността, е вече не само  приоритет за отбранителната политика и въоръжените сили, но и намира широка подкрепа сред държавното и политическо ръководство. Участието в операции по поддръжка на мира и натрупаният опит стоят в основата на убедеността, че традиционното отбранително планиране за изграждане и поддържане на способности за защита на националната територия отстъпва място на нов тип мислене, което се базира на разбирането за посрещане на предизвикателствата и отговор на кризите там, където се зараждат – преди да са достигнали националните граници.
Докато ускоряването на процеса на трансформация до известна степен е предсказуем и очакван ефект от цитирания по-горе опит, не така стои въпросът с обществения дебат относно необходимостта и ефективността от това участие. Исторически погледнато, включително и в годините на прехода, въоръжените сили на Р България традиционно са разчитали на значителна обществена подкрепа. Тази подкрепа, обаче, не се пренася еднозначно по отношение на участието на българските въоръжени сили в операции по опазване на мира. Докато за контингентите които страната изпраща и поддържа в операциите на НАТО и ЕС на Западните Балкани подкрепата е достатъчно широка, за други операции, географски райони и отдалечени региони обществения дебат има по-скоро негативни оттенъци. Това от една страна може да бъде израз на необходимостта българската политическа класа по-аргументирано и по-целенасочено да обосноваване на решенията за участие в определени операции, а от друга е показател за недостатъчната ангажираност на обществото с глобални проблеми, за сметка на своите собствени. Тези дадености са допълнително предизвикателство, което ни задължава като политици и военни да търсим начини и подходи за отворен и информиран дебат, защото в условията на демократично управление единствено прозрачните и обществено подкрепени решения са трайни.
    Участието на България в международни мисии и операции е израз на водената от страната прозрачна и предсказуема политика и на твърдото желание за изпълнение на  съюзническите ангажименти. От друга страна, ние разглеждаме това участие като стимулатор за развитието на военни възможности на страната ни, адекватни на новите рискове и предизвикателства пред сигурността и отбраната, за издигане на професионализма, повишаване на оперативната съвместимост и утвърждаване на доверието във възможностите на Българската армия, от страна на съюзниците и българското общество.