ПО НАШИЯ ДЖОБ ЛИ СА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ НОВОСТИ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИЯТА Печат
Автор Експерт   
Събота, 01 Декември 2007 03:00
(интервю със Симеон Николов, заместник министър на отбраната)

С първите седем бойни бронирани машини, които закупуваме за българските контингенти, воннослужещите ще бъдат в значителна степен по-добре защитени, но едва ли можем да си позволим всички екстри, казва заместник-министърът на отбраната Симеон Николов.

- Г-н заместник-министър, трансформацията на Въоръжените ни сили трябва да ги направи по-модерни и ефективни, но България среща затруднения главно от финансов характер да достави своевременно най-доброто въоръжение и техника за тях. Какви са тенденциите в развитието на въоръженията и техниката и ще имаме ли "армия на 21 век"? Нека първо да се спрем на тенденциите в развитието на бронираните бойни машини. Ще бъдат ли добре защитени нашите военнослужещи?
- Трансформацията е процес, който е немислим без приближаването ни до технологичните върхови постижения. Вярно е и това, че в условия на финансов недостиг възникват опасения за изоставане в технологично отношение. Но от друга страна, и трансформацията не е еднократен акт, а е един продължителен поетапен процес. В отделни случаи може би е по-добре да минем през едно технологично поколение, преди да придобием върховите технологии. Последните са необходими, но недостатъчни за една модерна армия.
На първия Ви въпрос: Едва от една година насам вниманието бе съсредоточено върху развитието на модели с противоминна защита от по-висока степен от тази, която имат леките машини с допълнителна бронировка. За първи път през 2006 год. в САЩ беше показан новият клас такива машини - RG-31.
Особено значение се отдава вече на съотношението противоминна и балистична защита. Сравнителният анализ показва, че такова съчетание от висока противоминна и висока балистична защита имат само няколко машини на днешния пазар.
Става дума за така наречените MRAP-машини, като съкращението означава Resistant Ambush Protected, с повишена противоминна и балистична защита. До края на декември 2007 г. САЩ ще доставят 3500 машини директно в Ирак. Междувременно стартира програмата MRAP-II, в която вече става дума за модификация на първото поколение на тези машини. Пентагонът планира да закупи 22 000 бойни бронирани машини MRAP-II за Ирак и Афганистан. Досега са поръчани 5690 бр., а до септември 2008 г. поръчката ще нарасне на 8000 бр. Засега цената възлиза на 11,3 милиарда долара. Възложено е на 19 американски фирми да направят предложение за проект и строителство на подобрен вариант на такава бойна бронирана машина.
Въпреки ускореното развитие на този род защити се отчита, че те не са достатъчни. Освен пасивната защита е необходимо да се прибави и активна такава - преди всичко смутители, които предотвратяват дистанционно задействане на поставена на пътя или край него мина, както и защити, улавящи и взривяващи изстрелите, преди да достигнат до бронята на машината.
Оръжейната система трябва освен това да може да се управлява дистанционно от военнослужещите, намиращи се във вътрешността на машината. За да се осигури преследване и поразяване на целта, по време на движение е необходима интегрирана стабилизираща система. Осигурява се възможност за монтиране на сензори за контрол на околното пространство и разкриване на снайперисти, лазерни сигнални устройства, система за опознаване свой-чужд, система за създаване на димна завеса и др.
С първите седем бойни бронирани машини, които закупуваме за българските контингенти, воннослужещите ще бъдат в значителна степен по-добре защитени, но едва ли можем да си позволим всички екстри, за които споменах.
- За сигурността и успеха на операциите голямо значение има техническото разузнаване. Напоследък много се говори за безпилотните летателни средства. Какви са тенденциите в тяхното развитие и ще имаме ли и ние скоро такива?
- В България има две фирми, които работят в това направление, а МВР планира закупуването на такива средства от западна фирма. През следващите 10 години в световен мащаб ще бъдат изразходвани 10 милиарда долара за развитието и производството на безпилотни летателни апарати. Направляващият борд на Европейската агенция по отбрана отправи призив към държавите членки да подкрепят допълнително финансиране на проекта за безпилотни летателни средства. Съществува вече натрупан опит в Ирак, а преди това в Косово. Досега се оформиха три групи такива средства в съответствие с далечината на полета, по време на който се добива информация в реално време - на разстояния до 5 км от съответното подразделение, до 40 км в района на бригадата и до 200 км в района на дивизия и командване. Малките безпилотни летателни апарати станаха особено ценни и в градски условия и пресечени местности, изключително полезни в борбата с терористи. Малките от тях като "Микадо" и "Аладин" се привеждат в готовност само за 5 минути. Бундесверът например е поръчал 290 броя от първата и 224 системи от втория тип. Холандия също вече е поръчала такива. Във втората група са системите като известната от операциите на КФОР в Косово "Луна", която има продължителност на полета 3 часа, а максималното трасе на полета е 340 километра. По-големите безпилотни летателни средства като KZO могат при всякакви атмосферни условия да наблюдават и преследват обекти в дълбочина от 70 километра. Продължителността на полета им е три часа, а височината - от 300 до 2500 метра. Разработват се безпилотни летателни средства на бъдещето - така например нов прототип на системата HALE ще бъде въведен през 2010 година. Съвсем ново качество и нови способности ще има системата WABEP, при която вече не става дума само за разузнаване, а за борба с отделни или точкови цели в дълбочина до 150 километра.
Българската армия се нуждае от безпилотни летателни средства, но участието ни с ограничен състав в мисии свива и възможностите само до определен тип и задачи.
- Предвид на предстоящото стартиране на проекта за тактическа комуникационна система на БА ще бъде ли повлиян същият от ограниченията, които ще се наложат при коригиране на План 2015 и не изоставаме ли в технологично отношение в комуникациите?
- Тактическата комуникационна система е част от проекта "Развитие на средствата за комуникационно и информационно осигуряване", който включва още 3 подпроекта : Стационарна комуникационно информационна система, Радиолокационна система за опознаване "Свой-чужд" и Брегова радиолокационна система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница - "Екран". Той закъснява вече две и половина години, а от него зависят 24 цели на силите. Корекции в План 2015 биха могли евентуално да повлияят количествено, но не и в технологично отношение. Необходимата единна комуникационна система за цялата армия е всъщност кръвоносната й система с решаващо значение за постигане на надеждно управление на войските и съвместимост с партньорите ни от НАТО. Вярно е, че технологиите в комуникационната сфера се обновяват средно на около 3 години.
Двата вида радиостанции, които ще придобием, са действително съвременно технологично поколение, позволяващо предаване на глас и данни, притежаващи режими на скачаща честота, кодиране на съдържанието и така нататък. Но в интерес на истината и те са изградени на досегашната традиционна концепция, където префигурирането е хардуерно заложено - чипове, електронни схеми.
Междувременно се работи върху софтуерно дефинирано радио, базирано на нова технологична концепция, приближаваща го до нивото на компютъра. Това позволява много гъвкави решения, софтуерен контрол на разнообразни модулации на сигнала и управление на електромагнитната съвместимост в много широк спектър. В същото време се осигурява надеждно управление и защита на комуникациите.
Европейската агенция по отбрана е включила този проект в плановете си и той ще стартира през февруари 2008 г. Заявили са участие 6 държави (Франция, Италия, Полша, Швеция, Испания, Финландия). Проектът е категория "Б", което означава, че се съфинансира от държавите участници. България трудно би се включила вече като основна съфинансираща страна, но бихме имали шанс като подизпълнители. Между другото, стартирането на комуникационния проект означава навлизане на нови технологии и ангажиране на редица български фирми в изпълнението му.
- Новата комуникационна система и безпилотните летателни средства са основата в създаването на мрежовоцентрични способности. А това прави пътя ни в тази посока неизбежен, нали?
- В голяма степен това е вярно. Мрежово-центричната операция е нова военна концепция, реализацията на която би осигурила решително информационно превъзходство над противника. Но освен това тя се базира и на промяната на схващанията за начина на водене на бойните действия. Може да бъде разглеждана като виртуална устойчива мрежа от добре осигурени със съвременна комуникационна техника, географски разпръснати сили. Тази мрежа чрез промени в технологията, организацията, процесите и хората може да позволи нови форми на организационно поведение. Навременният обмен на данни подобрява качеството на информацията и дава възможност за изграждане в реално време на пълна картина на бойното поле. Тя решително подобрява взаимодействието и синхронизацията на бойните действия и в крайна сметка ефективността на мисията.
- Придобиването обаче на стара техника, например на фрегати "втора ръка", позволява ли ефективно участие в мисии?
- Участието на фрегатата "Дръзки" в UNIFIL, за което ни поздравяват дори на форуми в Европа, е положително доказателство. Тeзи фрегати са наистина добри за своя клас. И е необходимо закупуването на втора такава на "политическа" цена. За нови нямаме средства. Но все пак те са проектирани за участие съвместно с други морски съдове в бойни действия с военноморски сили, тоест оптимизирани са в една конкретна област. Вярно е, че по принцип те могат да бъдат използвани за мироопазващи и възстановителни операции, но с много по-голямо натоварване на екипажа и на материалната база предвид продължителността на мисията. Затова в страните от НАТО вече са завършени проекти на кораби, които се базират на напълно нова концепция за използване предвид на новите изисквания на днешните и бъдещите мисии и на досегашния опит от участието в такива със старите кораби. Фрегатата F-125 например, която ще влезе на въоръжение през 2014 година, ще може да остава до две години в района на мисия, без да влиза в ремонт, ще има 5000 плавателни часа годишно, с което се удвоява времето за ползването й в сравнение с досегашните фрегати. При нея ще се прилага новата концепция за два взаимозаменяеми постоянни екипажа от 110 военнослужещи при 4-месечна ротация. Използването й се разчита на 25 години. На главната палуба ще има места за 4 лодки с дължина 11 метра. 127-милиметровото оръдие на Отто Мелара ще позволява тактическа огнева поддръжка от море на суша, както и за поразяване на морски цели.
При корабите клас корвета също има развитие- строят се такива с дължина под 90 м, водоизместимост между 1700-2000 тона, т.е. по-малки, по-бързи, по-гъвкави, особено за нашето крайбрежие.
- Какви способности би ни дал отложеният с две години проект "Многоцелеви изстребител"?
- Този проект няма алтернатива. С осигуряване на летаталната годност на МиГ-29 ние осигуряваме само един преходен период за мисия "Еър полисинг". МиГ-29 е прекрасен самолет, но той не е многоцелеви. Новият модел МиГ-35 обаче е IV поколение и първите впечатления на експертите са много добри.
България е поела ангажимент да осигури 8 многоцеливи изтребителя след 2015 година, като 4 от тях се предоставят при необходимост на НАТО и 4 - за изпълнение на мисия "Еър полисинг". Съвременният многоцелеви изтребител може да изпълнява едновременно по няколко задачи - поразяване на наземна и въздушна цел, прехващане и разузнаване и т.н. Някои фирми производители имат дори претенцията да наричат самолетите си не "многоцелеви" а "омнирол", с което обаче според мен търсят повече PR-ефект. Многоцелевият изтребител има борден компютър, позволяващ смяна на мисията по време на полет, достатъчно точки на окачване на различно въоръжение, комплекс високоточни оръжия - автономни - "пусни и забрави", специални контейнери и автомати за автоматично изстрелване на "капани" срещу високо-точни оръжия, управляеми и коректируеми авиационни бомби с полуавтономни /лазерни/ и автономни /чрез GPS/, система за дозареждане във въздуха, система за предаване от и на борда на мултитактическа информация за въздушната и наземна обстановка /Link 16/ и т.н. Не бих искал да посочвам радиуса на действие и живота на мотора, за да не ме заподозрете в симпатии към определен модел.
В крайна сметка военните способности, които ще изграждаме, трябва да са съобразени със задачите и стиковани с финансовите възможности, но при дългосрочно и константно финансово осигуряване. Освен това е необходимо балансирано разпределение на средствата.
- Българската отбранителна индустрия може ли да предложи средства на високотехнологично ниво?
- Разбира се. Български фирми имат продукти, които са без аналог в света. В един от пректите на Европейската агенция по отбрана за нова бронирана машина на пехотата вече участва български представител. Имаме постижения в областта на оптичните прибори, противодесантните мини, защита от дистанционно задействани взривни устройства, радари, подцевни гранатомети и много други. Проблемът е, че чрез държавния бюджет вече почти не финансираме научноизследователска и развойна дейност. Не инвестираме в бъдещето и негативите ще се почувстват след 3-4 години.
- Благодаря ви за това интервю, г-н заместник-министър.